Димитър Златанов е една от най-големите фигури в българския волейбол.

Димитър Златанов е една от най-големите фигури в българския волейбол. Златанов е сребърен медалист с тима на България от Олимпийските игри в Москва през 1980 година Той е единственият българин във волейболната Зала на славата в Холиоук, Масачузетс (САЩ), нападател №1 в света за 1970 година Носител на 9 трофеи на България с екипа на ЦСКА, както и на КЕШ с „ алените “ през 1969 година и на КНК през 1976 година

Димитър Златанов приказва пред уеб страницата на ВК ЦСКА за пътя до върха, за славните си години като играч, за триумфите и за сегашното във волейбола в България.

- Г-н Златанов, какви бяха страстите на първата ви подготовка с екипа на ЦСКА?

– Аз имам две първи тренировки с ЦСКА. През 1966 година клубът имаше два тима. Треньор тогава на втория беше Трънков, аз правех подготовка и тренирахме в казармата, след което на стадиона на „ четвърти километър “, само че без да имаме мачове, тъй като вторият тим го закриха. Мина една година и през есента на 1967 година започнах към този момент да се сготвям с ЦСКА, само че бяхме общо 24 състезатели и по-младите главно тренирахме, без да играем.

- Как се стигна тогава до първия ви мач?

– Треньор беше Тодор Симов, който през лятото на 1968 година събра тима на градското състезание на кортовете на ЦСКА. Първият ми мач беше против Левски-Спартак и влязох да играя след травма на Младен Гоцев. Емоцията беше доста огромна. Бяхме се наредили на пейката и аз бях в края. Когато стана контузията на Гоцев, треньорът се обърна обратно и сподели „ Ей, ти, ставай “. Всички гледат, никой не знае кой сочи. Аз се огледах, а той „ Ти, ти, идвай “. Помня едно изявление на един от играчите на Левски, който вика „ Гледай в този момент тоя новобранка, ще го скъсам от блокади “. Митко (Каров) обаче ми подвигна топката и аз забивам, без да ми пука. Бам, а тоя се обръща и вика „ от кое място мина тая “.

- Кой бихте определил като най-силния си дуел с ЦСКА?

– През същата тази 1968 година в Кърджали играхме край на републиканското състезание, още веднъж против Левски-Спартак и спечелихме с 3:2. След това се подредиха все мощни мачове, отпред с финала на КЕШ против Стяуа през 1969 година Анализирайки го в този момент, моето влизане в огромния волейбол стана за една година. От никой в казармата през 1967 година до Олимпиадата в Мексико през 1968 година Много бързо се постанових и нямах промяна до 1982 година.

- Кои треньори бихте показал за водещи в израстването ви?

– Тодор Симов ми даде началото. Той се отхвърли обаче през 68-ма и го размени Милко Караиванов, който беше треньор на юношите в ЦСКА. Той много педагогичен подходи, сътвори страховит колектив, имаше доста прекрасен взор по отношение на атмосферата за работа. Той направи тази заварка сред нас, тъй като играехме със завързани очи, а и тренирахме доста. Имахме нови хрумвания, реализатори, най-много Митко Каров, който въртеше играта. Въведохме нови имена на комбинации, които никой не знаеше и съперникът не можеше да ги разбере. С Караиванов спечелихме 6 трофеи и КЕШ.

- Имахте ли съотборници, с които най-добре се разбирахте на терена, а и отвън него?

– С Митко Каров, аз като център, най-ми харесваше играта там, а той ми даваше бързи топки. Със Сашо Тренов също, Стойчо Крайчев, Васил Симов… Има и нещо друго забавно. Живеехме в 6 разнообразни точки на София, всеки пътуваше от далечно място. Но в съблекалнята установихме, че всеки от нас, пътувайки с автобус или с трамвай, за нас тренировката е почнала 40-50 минути по-рано, тъй като едновременно мислехме за това какво ще създадем в залата. Това се оказа новаторско в груповия спорт.

- А по какъв начин се справяхте с прословутото напрежение в ЦСКА?

– Нямаше такова при нас. Отивахме и си играехме. Ако от време на време се появяваше, треньорът в доста комфортен миг усещаше, че вместо да вършим подготовка, ще имаме нещо друго. Влиза в съблекалнята, вижда ни подготвени и споделя „ Ставайте, обличайте се “. Отвън ни чака автобус и ходихме на Щъркелово гнездо, на язовир Искър. Хубав обяд, свободни приказки и да видите какво става следобяд на игрището. Друг път вървим на стрелбището на Панчарево и стреляме с пушки, автомати… Това бе неговият способ да разтовари напрежението. И към това радостно въодушевление се създаваше страхотна конюнктура.

- Връщайки се във времето, имал ли сте по-тежък миг в клуба?

– Да чукна на дърво, сериозна травма не съм имал. През 1971-1972 година натоварих рамото, само че трябваше да играя и първоначално бях на инжекции. Но нямаше по какъв начин да продължа по този метод. Ходих скришно от доктора при Бай Тодор в Хасково, доста спортисти ходеха при него. Сериозната работа, с цел да нямаш травми, е предварителна подготовка.

- Може ли да кажете кой ви насочи към поста централен блокировач?

– При мен по този начин се получи, че играех както при центъра, по този начин и в краищата. Имаше повсеместен играч, какъвто бях аз. Не мога да кажа, че съм бил строго позициониран, към този момент към края на кариерата ми, когато в международен мащаб се избистриха постовете.

- А какъв съвет бихте дал на младите за играта?

– Тя доста се промени. В последните 10 години е доста значимо центърът да чете играта. Това става в два стадия. Първият е обвързван с това да прочетеш какво ще направи разпределителя и тогава да реагираш. Другата алтернатива е да скача с централния от самото начало. Ако пък не играе с центъра, да го забравиш и да си на четири или две от самото начало. В актуалния волейбол се построи система на база посрещането на съперника. Най-добре е да принудиш противника да не играе в центъра, тогава единствено следиш къде отива топката и блокираш.

- През всички тези години на какво ви научи ЦСКА?

– На дисциплинираност, отговорност и на шампионски нрав.

- Как се разви кариерата ви по-късно?

– Продължих след това в Италия, бях малко и в Япония, с цел да се върна и да стартира треньорска работа. Между 1982 година и 2002 година бях треньор. Започнах като асистент с Васил Симов в ЦСКА, по-късно и в националния тим. Той се отхвърли и аз поех отбора. Станахме три пъти първенци, след което се отхвърлих и продължих в Италия, където изкарах 15 години.

- Следите ли какво се случва с ЦСКА?

– Да, несъмнено. Жалко е, че към момента клубът не може да стъпи на краката си и да бъде водещ в България.

- Доколко това се дължи и на проблемите с базата?

– Всичко е обвързвано. Финансите играят доста значима роля, базата, структурата и подборът на състезатели и треньорски щаб. Ако тези неща не са уредени, това се отразява и на представянето на тима.

- Как се става волейболист №1 на ХХ век?

– Става се с тонове пот, часове изкарани на игрището и с доста обич към играта. Обичаш ли тази игра, тя доставя ли ти наслаждение, нищо не ти тежи. Всичко минава незабелязано. Разбира се, има механически и физически индикатори, без които не може. Но в основата е пот, пот, пот, доста ограничения и себераздаване.

- Какво ще пожелаете на клуба и състезателите?

– Волейболистите да играят с обич и да се забавляват. Винаги да търсят съвършеното осъществяване на всяко едно придвижване. Това няма по какъв начин да стане всякога, само че задачата е всеки да си прави работата с тази мисъл. Когато 12 състезатели се обединят в желанието да създадат нещо съвършено, то може да се случи.

Димитър Златанов е бил нееднократен посетител на Българска национална телевизия.







Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,