Ще видим ли завръщането на Доналд Тръмп?
Димитър Стоянов, коментар за
Едва ли има персона в актуалната история на американската политика, която да е оказала такова преобръщащо въздействие на процесите в нея, както това направи Доналд Тръмп за последните седем години. От оповестяването на своята кандидатура за президент през 2015 година, през побеждаването на петнадесет съперници в първичните избори, всред които извънредно значими престижи измежду Републиканската партия, до изборната му победа против Хилъри Клинтън и четиригодишният президентски мандат, Тръмп освен завоюва републиканците и ги направи негова партия, само че оказа най-трансформиращото въздействие върху тази политическа мощ от времето на Роналд Рейгън насам. Изборната загуба от 2020 година въобще не го обезкуражи, нито пък фактът, че той е единственият президент в американската история, който два пъти е бил обект на процедура по импийчмънт. Нещо повече даже – Тръмп продължава да има водеща роля в Републиканската партия и да дефинира посоката на нейното придвижване. Предварителните изследвания по отношение на президентската конкуренция през 2024 година демонстрират, че той има двойна преднина пред всички други евентуални съперници. И свадите, които съпътстват неговата персона, по никакъв метод не съумяха да отслабят електоралния му капацитет.
Тук на дневен ред изниква огромният въпрос – ще се кандидатира ли Доналд Тръмп за втори президентски мандат? Слухове и полемики в тази посока започнаха да излизат от момента, в който той напусна Белия дом през оня злощастен януари на 2021 година на щурма на Капитолия и втората му процедура по импийчмънт. Обикновено някогашните президенти на Съединените щати се отдават на благотворителна активност, писане на записки, изнасяне на речи и на някаква форма на политическо консултиране. Не са доста случаите, в които президенти или претенденти, изгубили избори, да са правили опит да се върнат в огромната политика за да завоюват най-висока държавен пост в американската система. За последните 70 години единствени подобен случай е на Ричард Никсън. След като в продължение на осем години Никсън е вицепрезидент по време на мандатите на Дуайт Айзенхауер, той губи изборите през 1960 година от Джон Кенеди, с цел да се върне триумфално осем години по-късно и още по-триумфално да завоюва преизбиране през 1972 година Президенти като Джими Картър, изгубил от Роналд Рейгън през 1980 година, както и Джордж Буш-старши, изгубил от Бил Клинтън през 1992 година, се отдръпват от политическата сцена. Това обаче не се случва с Доналд Тръмп. След като неговото наличие доминираше междинните избори, извършени през миналата седмица, в този момент се чака неговото огромно послание, което той би трябвало да направи на 15 ноември 2022 година от имението си във Флорида. Очакванията си, че той ще разгласи своята кандидатура за президент за 2024 година
Всичко това се случва на фона на противоречивото показване на Републиканската партия на междинните избори за Конгрес – упованията за огромна „ алена вълна “ не се материализираха, а демократите се показаха извънредно добре. Партията на демократите съумя да резервира болшинството си в Сената, въпреки и минимално, а контролът за Камарата на представителите към момента не е превдварително решен. Новинарската платформа “Politico ” разгласи фотофиниш във връзка с Камарата с опцията даже демократите да реализират изненадваща победа и да запазят контрола върху долната камара с минимално болшинство. Дори и Републиканската партия да успее да завоюва болшинство там, то ще е извънредно лимитирано по своите мащаби – евентуално в границите на няколко мандата. Нещо, което е извънредно надалеч от изборните победи от 2010 година и 2014 година, когато Републиканската партия съумя поредно да обърне и Камарата на представителите и Сената – през 2010 година републиканците завоюваха 64 мандата от демократите и си осигуриха огромно и удобно болшинство. На фона на това по този начин наречената неосъществена „ алена вълна “ завърши с към двадесетина повече мандати за тях.
Идва въпросът за какво се случи това? Как по този начин партията, която беше любимец да завоюва тези избори, съвсем съумя да ги загуби? Особено на фона на всичките проблеми на администрацията на Байдън – цени на горива, инфлация, войната в Украйна, бюджетният недостиг и така нататък И на фона на това, че партията кардинално би трябвало да е монолитна откъм водачество, т.е. обединена към това на някогашния президент Тръмп. Фактът е, че Републиканската партия е надълбоко разграничена сред последователите на Тръмп и остарелия републикански естаблишмънт, който интензивно желае да се отърве от него. И това разделяне най-ясно си пролича на тези избори. Христоматиен образец в тази посока е Аляска, където двама републикански претенденти, в това число подкрепяната от Тръмп Сара Пейлин разделиха своите гласоподаватели безусловно на две половини, което донесе успеха в ръцете на демократите – и изборите за член на Камарата на представителите от Аляска бяха извоювани от демократ за първи път от десетилетия насам. Факт е, че това не е единственият случай. Той се милтиплицира неведнъж по цялата американска изборна система.
На фона на разделянето в Републиканската партия оповестяването на кандидатурата на Тръмп ще се сблъска със сходна обстановка, каквато имаше през 2015 година, а точно да консолидира не поддръжката на гласоподавателите за себе си (защото болшинството от твърдото ядро на републиканците са тръмписти), а да си обезпечи безпроблемен политически естаблишмънт, който даже и да не го поддържа очевидно, най-малко да не му основава проблеми. Но разликите с 2015 година са в действителност огромни, тъй като тогава след години ръководство на Барак Обама американската десница и самостоятелните гласоподаватели бяха въодушевени за нещо ново, друго от демократите. Сега, без значение всички проблеми, основани или нерешени от администрацията на Байдън и Демократическата партия, републиканското разделяне пречи на материализацията на солидни изборни победи. Което са изцяло вероятни поради всички условия, изключително на фона на падащия рейтинг за поддръжка на президента Байдън и партията му.
В този ред на мисли завръщането на Доналд Тръмп в огромната политика и вероятно спечелването на втори президентски мандат може да се сблъска с доста непредвидими проблеми, които да не дойдат толкоз от директните му съперници, колкото от интригите в личната му партия. Интриги, които съвсем костваха на републиканците сигурната им победа в междинните избори. И до момента в който през 2015-2016 година републиканското водачество, удивено от изборната поддръжка за Тръмп, последователно застана твърдо зад него, то през днешния ден една не дребна част от него е подготвена да одобри ръководство на демократите в сравнение с да даде победа на Тръмп и политическите кръгове към него. Което може да провали републиканските очаквания за победа за Белия дом през 2024 година, както съвсем ги провали предходната седмица – с опцията към момента да бъде извоюван някакъв надзор с минимално болшинство върху Камарата на представителите.
Но Доналд Тръмп се е потвърдил като човек, който нито се отхвърля, нито се плаши от черни акции, нито изпитва някакви терзания от кавги или да влиза тежко в политически борби. Може би това е неговият най-силен коз в тази обстановка, който най-сериозно плаши неговите съперници в личната му партия. Този негов темперамент е кадърен освен да им даде политическа борба, само че при положително стичане на събитията и да я завоюва. За страдание обаче точни тази политическа борба се оказва ерозираща за доверието на гласоподавателите в Републиканската партия дотолкоз, че не може да ги активизира дотам, която да им обезпечи изборна победа – победа, която през 2022 година им беше повече от обезпечена. Тепърва следва да разберем дали Доналд Тръмп ще се впусне още веднъж в президентската конкуренция. Очакванията са това да стане на 15 ноември 2022 година, когато той направи обръщението си от имението във Флорида. Ако го направи, това ще бъде началото на един доста тежък политически път, който първо ще би трябвало да мине през цялостната консолидация на Републиканската партия, а по-късно през победа против демократите (при условността дали Джо Байдън въобще ще се кандидатира за втори президентски мандат заради напреднала възраст).
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Едва ли има персона в актуалната история на американската политика, която да е оказала такова преобръщащо въздействие на процесите в нея, както това направи Доналд Тръмп за последните седем години. От оповестяването на своята кандидатура за президент през 2015 година, през побеждаването на петнадесет съперници в първичните избори, всред които извънредно значими престижи измежду Републиканската партия, до изборната му победа против Хилъри Клинтън и четиригодишният президентски мандат, Тръмп освен завоюва републиканците и ги направи негова партия, само че оказа най-трансформиращото въздействие върху тази политическа мощ от времето на Роналд Рейгън насам. Изборната загуба от 2020 година въобще не го обезкуражи, нито пък фактът, че той е единственият президент в американската история, който два пъти е бил обект на процедура по импийчмънт. Нещо повече даже – Тръмп продължава да има водеща роля в Републиканската партия и да дефинира посоката на нейното придвижване. Предварителните изследвания по отношение на президентската конкуренция през 2024 година демонстрират, че той има двойна преднина пред всички други евентуални съперници. И свадите, които съпътстват неговата персона, по никакъв метод не съумяха да отслабят електоралния му капацитет.
Тук на дневен ред изниква огромният въпрос – ще се кандидатира ли Доналд Тръмп за втори президентски мандат? Слухове и полемики в тази посока започнаха да излизат от момента, в който той напусна Белия дом през оня злощастен януари на 2021 година на щурма на Капитолия и втората му процедура по импийчмънт. Обикновено някогашните президенти на Съединените щати се отдават на благотворителна активност, писане на записки, изнасяне на речи и на някаква форма на политическо консултиране. Не са доста случаите, в които президенти или претенденти, изгубили избори, да са правили опит да се върнат в огромната политика за да завоюват най-висока държавен пост в американската система. За последните 70 години единствени подобен случай е на Ричард Никсън. След като в продължение на осем години Никсън е вицепрезидент по време на мандатите на Дуайт Айзенхауер, той губи изборите през 1960 година от Джон Кенеди, с цел да се върне триумфално осем години по-късно и още по-триумфално да завоюва преизбиране през 1972 година Президенти като Джими Картър, изгубил от Роналд Рейгън през 1980 година, както и Джордж Буш-старши, изгубил от Бил Клинтън през 1992 година, се отдръпват от политическата сцена. Това обаче не се случва с Доналд Тръмп. След като неговото наличие доминираше междинните избори, извършени през миналата седмица, в този момент се чака неговото огромно послание, което той би трябвало да направи на 15 ноември 2022 година от имението си във Флорида. Очакванията си, че той ще разгласи своята кандидатура за президент за 2024 година
Всичко това се случва на фона на противоречивото показване на Републиканската партия на междинните избори за Конгрес – упованията за огромна „ алена вълна “ не се материализираха, а демократите се показаха извънредно добре. Партията на демократите съумя да резервира болшинството си в Сената, въпреки и минимално, а контролът за Камарата на представителите към момента не е превдварително решен. Новинарската платформа “Politico ” разгласи фотофиниш във връзка с Камарата с опцията даже демократите да реализират изненадваща победа и да запазят контрола върху долната камара с минимално болшинство. Дори и Републиканската партия да успее да завоюва болшинство там, то ще е извънредно лимитирано по своите мащаби – евентуално в границите на няколко мандата. Нещо, което е извънредно надалеч от изборните победи от 2010 година и 2014 година, когато Републиканската партия съумя поредно да обърне и Камарата на представителите и Сената – през 2010 година републиканците завоюваха 64 мандата от демократите и си осигуриха огромно и удобно болшинство. На фона на това по този начин наречената неосъществена „ алена вълна “ завърши с към двадесетина повече мандати за тях.
Идва въпросът за какво се случи това? Как по този начин партията, която беше любимец да завоюва тези избори, съвсем съумя да ги загуби? Особено на фона на всичките проблеми на администрацията на Байдън – цени на горива, инфлация, войната в Украйна, бюджетният недостиг и така нататък И на фона на това, че партията кардинално би трябвало да е монолитна откъм водачество, т.е. обединена към това на някогашния президент Тръмп. Фактът е, че Републиканската партия е надълбоко разграничена сред последователите на Тръмп и остарелия републикански естаблишмънт, който интензивно желае да се отърве от него. И това разделяне най-ясно си пролича на тези избори. Христоматиен образец в тази посока е Аляска, където двама републикански претенденти, в това число подкрепяната от Тръмп Сара Пейлин разделиха своите гласоподаватели безусловно на две половини, което донесе успеха в ръцете на демократите – и изборите за член на Камарата на представителите от Аляска бяха извоювани от демократ за първи път от десетилетия насам. Факт е, че това не е единственият случай. Той се милтиплицира неведнъж по цялата американска изборна система.
На фона на разделянето в Републиканската партия оповестяването на кандидатурата на Тръмп ще се сблъска със сходна обстановка, каквато имаше през 2015 година, а точно да консолидира не поддръжката на гласоподавателите за себе си (защото болшинството от твърдото ядро на републиканците са тръмписти), а да си обезпечи безпроблемен политически естаблишмънт, който даже и да не го поддържа очевидно, най-малко да не му основава проблеми. Но разликите с 2015 година са в действителност огромни, тъй като тогава след години ръководство на Барак Обама американската десница и самостоятелните гласоподаватели бяха въодушевени за нещо ново, друго от демократите. Сега, без значение всички проблеми, основани или нерешени от администрацията на Байдън и Демократическата партия, републиканското разделяне пречи на материализацията на солидни изборни победи. Което са изцяло вероятни поради всички условия, изключително на фона на падащия рейтинг за поддръжка на президента Байдън и партията му.
В този ред на мисли завръщането на Доналд Тръмп в огромната политика и вероятно спечелването на втори президентски мандат може да се сблъска с доста непредвидими проблеми, които да не дойдат толкоз от директните му съперници, колкото от интригите в личната му партия. Интриги, които съвсем костваха на републиканците сигурната им победа в междинните избори. И до момента в който през 2015-2016 година републиканското водачество, удивено от изборната поддръжка за Тръмп, последователно застана твърдо зад него, то през днешния ден една не дребна част от него е подготвена да одобри ръководство на демократите в сравнение с да даде победа на Тръмп и политическите кръгове към него. Което може да провали републиканските очаквания за победа за Белия дом през 2024 година, както съвсем ги провали предходната седмица – с опцията към момента да бъде извоюван някакъв надзор с минимално болшинство върху Камарата на представителите.
Но Доналд Тръмп се е потвърдил като човек, който нито се отхвърля, нито се плаши от черни акции, нито изпитва някакви терзания от кавги или да влиза тежко в политически борби. Може би това е неговият най-силен коз в тази обстановка, който най-сериозно плаши неговите съперници в личната му партия. Този негов темперамент е кадърен освен да им даде политическа борба, само че при положително стичане на събитията и да я завоюва. За страдание обаче точни тази политическа борба се оказва ерозираща за доверието на гласоподавателите в Републиканската партия дотолкоз, че не може да ги активизира дотам, която да им обезпечи изборна победа – победа, която през 2022 година им беше повече от обезпечена. Тепърва следва да разберем дали Доналд Тръмп ще се впусне още веднъж в президентската конкуренция. Очакванията са това да стане на 15 ноември 2022 година, когато той направи обръщението си от имението във Флорида. Ако го направи, това ще бъде началото на един доста тежък политически път, който първо ще би трябвало да мине през цялостната консолидация на Републиканската партия, а по-късно през победа против демократите (при условността дали Джо Байдън въобще ще се кандидатира за втори президентски мандат заради напреднала възраст).
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ