Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg На 14 ноември 2021

Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg На 14 ноември 2021 година минаха и третите за тази календарната година (за нея – последните, за пролетта на идната година не се знае) парламентарни избори, с които се ознаменува може би една от най-буреносните политически години от началото на демократичните промени в България. След четиригодишната политическа непоклатимост и предвидимост по време на ръководството на ГЕРБ и „ Обединени патриоти “, пристигна времето на така наречен „ нови обединения “. Всяка от тях се припознаваше като родена от митинга и до една или друга степен под юмрука на президента Румен Радев. Всяка от тях искаше да бъде „ опция на статуквото “. И до този миг нито една от тях не съумя да извърши задачата, с която българските жители на два пъти я изпратиха в Народното събрание – да ръководи. Третите парламентарни избори донесоха един по-различен резултат. Ако тръгнем от концепцията, че задачата на всички така наречен „ нови обединения “ през последните месеци е била да „ изчегъртат “ ГЕРБ, то резултатът е на път да се окаже противопоставен на това. Единственото нещо, което беше „ изчегъртано “, с общителното подпомагане на Кирил Петков и Асен Василев, несъмнено, бяха самите „ нови обединения “ – Има Такъв Народ, Демократична България, ИБГНИ. „ Продължаваме промяната “ съумя за два месеца да изкара ревизионистката Мая Манолова от Народното събрание, да трансформира Има Такъв Народ в двойник на залязващото Национална движение „Симеон Втори" и да сложи трупалата два Народното събрание господство и стремяща се към второто място „ Демократична България “ на съвсем еднакъв резултат с „ Възраждане “ на Костадин Костадинов. На фона на това главният им заявен зложелател ГЕРБ има с % повече симетричен резултат и се обрисува да бъде онази парламентарна група, без която просто не би съществувала каквато и да е постоянна, дълготрайна и предвидима структура на ръководство. Парламентарно болшинство без ГЕРБ значи сглобяване на извънредно комплициран компромис сред „ Продължаваме промяната “, Има Такъв Народ и „ Демократична България “ преди всичко, а по-късно като наложително и безусловно най-малко изискване – приемане на поддръжката на Българска социалистическа партия за събиране на работещо болшинство. По всяка възможност сходно стичане на събитията би вещало нови парламентарни избори, за които най-ранната дата в края на март 2021 година По Конституция президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от мандата си. След встъпване в служба на новия президент, който и да е той (Анастас Герджиков или Румен Радев), и при неуспех на трите проучвателни мандата, той ще би трябвало да назначи длъжностен кабинет и да разпусне Народното събрание, насрочвайки нови парламентарни избори. Разбира се, това към момента е в полето на вероятностите, само че е една концепцията по-вероятно от сформирането на някакъв политическо-протестърски Франкенщайн в Народното събрание, който би бил безпределно нестабилна структура. Защо? Защото обратно думите на Кирил Петков, че ще има обединяване към хрумвания и обединяване към стратегия, такова обединяване би било на практика нереално и невероятно без фигурата на мощен, консолидиращ водач, който при нужда да намира баланс сред обособените съставни елементи на обединението, а в други обстановки да има задоволителен престиж, с цел да наложи волята си. Отсъствието на такава фигура в настоящата обстановка за възможното „ ново болшинство “ е повече от крещяща. Въпрос на време е да забележим дали ще има повтаряне на корицата на „ Капитал “ с Мисия 121, само че с малко изменени лица. Тъй като даже и „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ да реализират някакво споразумение, то по-късно разговорът ще зависи напълно от положителната воля на „ ИТН “ и Българска социалистическа партия. Докато Мая Манолова ще продължи да гледа Народното събрание от кафенето на хотел „ Радисън “, само че единствено при изискване, че има зелен документ. За парламентарен документ нещата завършиха. Нещо, което сред прочее е напълно заслуга на Кирил Петков и Асен Василев. Те съумяха да „ трансформират “ смяната, пристигнала на войнствените си криле през април 2021 година Дотолкова, че я сведоха до собствен придатък – от фантазиите за втората позиция на изборите и приемането на мандат за сформиране на държавно управление до това да водиш сделки за някакви позиции. Редно е обаче да се обърне внимание на така наречен „ слон в стаята “, а точно ниската изборна интензивност. Никога през демократичната история на България не са дали своят вот толкоз малко хора на парламентарни и президентски избори. В една представителна народна власт мандатът на институциите зависи от гласуването в тях доверие под формата на подадени гласове и изцяло присъединяване в изборния развой. На това се основата тяхната легитимност в очите на жителите. Този епизод е може би един от най-ключовите в актуалната политическа рецесия, тъй като колкото по-малко гласоподаватели отиват до урните (респективно до машините), толкоз по-големи са нейните мащаби. Наказанието за политическия безпорядък и взетите през последните месеци решения от служебния кабинет и болшинството на Има Такъв Народ, Демократична България, ИБНИ и Българска социалистическа партия в парламент е точно показната гражданска абдикация от конституционното право на глас. И с цел да се възвърне това гражданско присъединяване ще са нужни не една или две години на политическа непоклатимост, които за жалост наподобяват все по този начин далечни. *** Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна. Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тематика