Ако детето види, че родителите четат, то също ще чете
Димитър Риков е основен редактор на едно от най-големите издателства в страната Софтпрес. Основно върху неговите рамене лежат отговорностите за издателската политика, срещите с създатели, редактори, художници, планирането и доста други действия, за които и не подозираме.
Каква е обстановката с книгоиздаването у нас, с какви проблеми се сблъскват родните издатели, кои издания продават повече и по какъв начин ще четем след половин век? Намерете отговорите по-долу.
А, и да, дребните четат... Ако и ние четем...
Здравейте, кои заглавия на Софтпрес бяха най-продавани за 2019 година?
Основно биографиите, романите и детските книги. Ще загатна „ Мишел Обама ", „ Христо Стоичков " и „ Леонардо да Винчи ", „ Детска академия за положителни маниери ", „ Моята баба " и „ История на България в картини ", както и наложената ни поредност за следствията на контрольор Гамаш на канадската авторка Луис Пени.
А от кои заглавия очаквахте повече?За благополучие – при нас рядко се случва да сме разочаровани от нашия избор. Навярно някои детски книжки не са се показали чак толкоз добре, само че не мога да посоча съответно заглавие.
Доколко е предвидим родният хартиен пазар?Редовно посещаваме панаира на книгата във Франкфурт, а това е най-голямото книжно събитие в света. Не пропущаме и този на детската книга в Болоня. Подобни панаири има доста - в Лондон, в Москва и така нататък Стараем се да сме там, тъй като би трябвало да си сверим часовниците, да следим трендовете. Жанровете си имат своите падения и възходи и ние се стремим да сме настоящи, само че това не ни стопира да опитвам. Издателство Софтпрес е по-различно, тъй като имаме построена дистрибуционна мрежа в магазините за хранителни артикули. Водени от концепцията, че книгите би трябвало да са там, където са хората, ние изградихме повече от 1200 точки на продажба отвън книжарниците, без да губим доверието на самите книжари.
Имаме 25 години опит в издаването на книги в България и можем да кажем, че родният хартиен пазар е относително предвидим, като изключим огромните изненади. Те се случват на всеки хартиен пазар, освен на българския. Преди години огромното ненадейно събитие станаха книгите за нюансите в сиво. Никой не очакваше сходна история да придобие такава известност. Друг феномен преди бяха и книгите на блогъри и влогъри, тъй като се оказа, че има деца, които не обичат книгите, само че пък знаят, че посредством тях ще стигнат до своя кумир, с цел да се допрян до него, да се снимат с него и, несъмнено, да си вземат подпис. Според статистиката значително въпросните книги даже не ги четат.
За нас най-голямата изненада беше Стоичков. Въпреки че сякаш имаме визия от родния хартиен пазар, не чакахме, че книгата му ще стане толкоз огромен феномен. Бяхме планували първичен тираж от 10 хиляди копия, само че за наша изненада те свършиха за по-малко от 10 дни! В момента книгата към този момент надвишава 70 000 екземпляра, а е минала едвам една година от нейното излизане. В това число не влизат 8000 на полски език, нито квалифицираните за щемпел британски и испански преводи.
Какви са трендовете и статистиката в книгоиздаването спрямо преди десетина години?Не мога да осъждам за всички издателства. Ще се отнася до Софтпрес – сякаш преди десетина години беше нашумяла вълната от нонфикшън със заглавия от рода на „ Как да отслабваме по-бързо ", „ Как да не остаряваме ", „ Как да си излекуваме ", „ Как да изградим желязна убеденост ", „ Как да печелим от интернет " и така нататък Сега са на мода повече българските създатели, като ние можем да се гордеем с прелестните книги на Мария Пеева и Люси Рикспун; Калоян Явашев; Радост Ангелова; Елена Павлова, Любомир Николов, Христо Раянов, Румяна Пенева, Надя Йорданова, Диана Петрова, Нели Маргаритова, Невена Басарова, Павлина Делчева-Вежинова. Тепърва предстоят още книги на български създатели, които ще се потвърждават.
Колко бройки би трябвало да реализирате, с цел да сметнете, че един тираж е сполучлив?В нашето издателство началният тираж е 2000 – 3000 копия. За нас това е най-малко условие, тъй като другояче няма по какъв начин да си покрием всички разноски.
Каква е обстановката се електронните книги? Вървят ли?Електронните книги се оправят много едва по отношение на хартиените. В България това се дължи на интернет пиратството. Една книга появи ли се електронен вид, в който и да е онлайн магазин, бързичко изниква и в пиратски уеб сайтове. За информация – последната книга на Луиз Пени беше качена за свободен достъп в един подобен уебсайт и за по-малко от 24 часа беше свалена повече от 2000 пъти. А другояче за година продава 20-30 бройки. Сами може да си извършите изводите.
За огромна изненада на доста възрастни, децата четат. За тях любовта към книгите потегля от детските книжки. Те са 60% от нашия азбучник и от опит съдим, че децата на България не престават да четат. Има доста начинания, свързани с четенето и насърчаването му, и това дава резултати. За образец ще посоча състезанието „ Бисерче вълшебно ", където децата сами правят оценка книгите. Всичко стартира от фамилията.
Напоследък известност получиха аудиокнигите. Какви са вашите прогнози за слушането на литература?Аудиокнигите ще стават все по-популярни, тъй като аудиокнигата е метод да възприемаш текст, до момента в който правиш нещо друго – пътешестваш, спортуваш, просто седиш и си почиваш, шофираш, вършиш еднообразна работа – все неща, които няма по какъв начин хартиената книга да предложи. Разбира се, двата формата носят друго прекарване, като и единият и другият си имат покровители. Аз боготворя да чувам аудиокниги и го върша постоянно към този момент повече от 10 години.
А каква е обстановката с обобщените книги?Резюмираните книги са нещо, което сега опитваме да прокараме с нашата софтуерна компания с упованието, че късите преразкази на книги ще се търсят от заети читатели, които нямат време, а желаят да познават най-малко в общи линии основата на едно произведение. Бъдещето ще покаже дали това ще има място на пазара.
Напоследък битува мнението, че четенето преди десетилетия беше толкоз известно, единствено тъй като нямаше „ какво друго да се прави ”. А в този момент подрастващите имат достъп до интернет, сериали, игри и така нататък Какво е вашето мнение?Четенето е единствено едно от нещата, които служат за забавление, развлечение или абсорбиране на познания. Спор няма, сериалите също са развлекателно прекарване. Ако децата желаят да играят компютърни игри, свързани с Втората международна война или с Ренесанса и по тоя метод ще научат повече за тази епоха, за културата и политиката по това време – ами дано го вършат.
Най-вероятно някъде доста надалеч в бъдещето книгите може би ще бъдат просто един от източниците на развлечение. До огромна степен тяхното преуспяване до неотдавна се дължеше на обстоятелството, че други източници на развлечения с изключение на книгите не е имало. При неналичието на телевизия, интернет, мобилни телефони и така нататък книгите са отвеждали хората на странствуване, носили са знание. А в този момент познанието и опциите за странствуване на мислите не се лимитират единствено до книгите като източник. В далечното бъдеще книги ще има, само че методът, по който те ще се използват, ще бъде доста по-различен.
В тази връзка, направете една прогноза в жанр Айзък Азимов – по какъв начин и върху какъв притежател ще четем след 50 години?Навярно четенето ще бъде композиция от виртуална действителност, която демонстрира подиуми от книгата, с текст, който върви като надписи, и диктор, който да чете въпросния текст. Подобна трансформация към този момент сме следили - с появяването на киното, което стартира да трансформира книгата във образно прекарване (макар че филмът, несъмнено, не следва текста страница по страница и дума по дума).
Каква е обстановката с книгоиздаването у нас, с какви проблеми се сблъскват родните издатели, кои издания продават повече и по какъв начин ще четем след половин век? Намерете отговорите по-долу.
А, и да, дребните четат... Ако и ние четем...
Здравейте, кои заглавия на Софтпрес бяха най-продавани за 2019 година?
Основно биографиите, романите и детските книги. Ще загатна „ Мишел Обама ", „ Христо Стоичков " и „ Леонардо да Винчи ", „ Детска академия за положителни маниери ", „ Моята баба " и „ История на България в картини ", както и наложената ни поредност за следствията на контрольор Гамаш на канадската авторка Луис Пени.
А от кои заглавия очаквахте повече?За благополучие – при нас рядко се случва да сме разочаровани от нашия избор. Навярно някои детски книжки не са се показали чак толкоз добре, само че не мога да посоча съответно заглавие.
Доколко е предвидим родният хартиен пазар?Редовно посещаваме панаира на книгата във Франкфурт, а това е най-голямото книжно събитие в света. Не пропущаме и този на детската книга в Болоня. Подобни панаири има доста - в Лондон, в Москва и така нататък Стараем се да сме там, тъй като би трябвало да си сверим часовниците, да следим трендовете. Жанровете си имат своите падения и възходи и ние се стремим да сме настоящи, само че това не ни стопира да опитвам. Издателство Софтпрес е по-различно, тъй като имаме построена дистрибуционна мрежа в магазините за хранителни артикули. Водени от концепцията, че книгите би трябвало да са там, където са хората, ние изградихме повече от 1200 точки на продажба отвън книжарниците, без да губим доверието на самите книжари.
Имаме 25 години опит в издаването на книги в България и можем да кажем, че родният хартиен пазар е относително предвидим, като изключим огромните изненади. Те се случват на всеки хартиен пазар, освен на българския. Преди години огромното ненадейно събитие станаха книгите за нюансите в сиво. Никой не очакваше сходна история да придобие такава известност. Друг феномен преди бяха и книгите на блогъри и влогъри, тъй като се оказа, че има деца, които не обичат книгите, само че пък знаят, че посредством тях ще стигнат до своя кумир, с цел да се допрян до него, да се снимат с него и, несъмнено, да си вземат подпис. Според статистиката значително въпросните книги даже не ги четат.
За нас най-голямата изненада беше Стоичков. Въпреки че сякаш имаме визия от родния хартиен пазар, не чакахме, че книгата му ще стане толкоз огромен феномен. Бяхме планували първичен тираж от 10 хиляди копия, само че за наша изненада те свършиха за по-малко от 10 дни! В момента книгата към този момент надвишава 70 000 екземпляра, а е минала едвам една година от нейното излизане. В това число не влизат 8000 на полски език, нито квалифицираните за щемпел британски и испански преводи.
Какви са трендовете и статистиката в книгоиздаването спрямо преди десетина години?Не мога да осъждам за всички издателства. Ще се отнася до Софтпрес – сякаш преди десетина години беше нашумяла вълната от нонфикшън със заглавия от рода на „ Как да отслабваме по-бързо ", „ Как да не остаряваме ", „ Как да си излекуваме ", „ Как да изградим желязна убеденост ", „ Как да печелим от интернет " и така нататък Сега са на мода повече българските създатели, като ние можем да се гордеем с прелестните книги на Мария Пеева и Люси Рикспун; Калоян Явашев; Радост Ангелова; Елена Павлова, Любомир Николов, Христо Раянов, Румяна Пенева, Надя Йорданова, Диана Петрова, Нели Маргаритова, Невена Басарова, Павлина Делчева-Вежинова. Тепърва предстоят още книги на български създатели, които ще се потвърждават.
Колко бройки би трябвало да реализирате, с цел да сметнете, че един тираж е сполучлив?В нашето издателство началният тираж е 2000 – 3000 копия. За нас това е най-малко условие, тъй като другояче няма по какъв начин да си покрием всички разноски.
Каква е обстановката се електронните книги? Вървят ли?Електронните книги се оправят много едва по отношение на хартиените. В България това се дължи на интернет пиратството. Една книга появи ли се електронен вид, в който и да е онлайн магазин, бързичко изниква и в пиратски уеб сайтове. За информация – последната книга на Луиз Пени беше качена за свободен достъп в един подобен уебсайт и за по-малко от 24 часа беше свалена повече от 2000 пъти. А другояче за година продава 20-30 бройки. Сами може да си извършите изводите.
У нас битува мнението, че би трябвало да си извънредно доверчив, с цел да даваш пари за нещо, което можеш да откраднеш безнаказано.Четат ли децата или е правилно клишето, че гледат главно екраните на телефоните си?
За огромна изненада на доста възрастни, децата четат. За тях любовта към книгите потегля от детските книжки. Те са 60% от нашия азбучник и от опит съдим, че децата на България не престават да четат. Има доста начинания, свързани с четенето и насърчаването му, и това дава резултати. За образец ще посоча състезанието „ Бисерче вълшебно ", където децата сами правят оценка книгите. Всичко стартира от фамилията.
Децата са първосигнални и постоянно не одобряват препоръки, само че за сметка на това взимат образец. Ако вкъщи видят, че родителите четат книги, те също ще четат.Какво е мнението ви за вълненията, които настанаха около преправянето на Иван Вазов?Съвсем неотдавна една позната ми загатна, че е единствено в главата „ Радини безредици " има 60 непознати за децата думи. Анахронизмите могат да им се обяснят по два метода – единият е с записка под линия, другият е с речник в края на книгата. Ако детето обаче непрекъснато би трябвало да разпростира в края, в един миг цялото наслаждение от четенето отива на кино. Трудно е да се вземе вярното решение, когато желаеме да насърчим децата да четат – изключително класики, които се учат в учебно заведение толкоз време. Образователната ни система не е от най-гъвкавите на света, а по логиката на опазване на оригиналите не знам дали е редно да четем всичко на езика, на който е написано. Представете си всички да учим старобългарски или църковнославянски език.
Новите генерации все по-трудно ще схващат класиката на Вазов. Но тук не трябва да забравяме и огромната роля на учителя.Освен че родителите би трябвало да предизвикват четенето у децата си, с цел да се развият като интелигентни персони, в реда на нещата е учителите също да възпитават у учениците обич към българската класика. Литературата - класическа или не, оформя корективите у децата, задава образцовите модели на държание. Блогъри, влогъри и инфлуенсъри направиха знамение през последните 6-7 години и от занятие за задръстени тийнове четенето се трансформира в нещо готино и свястно. Нещо „ куул ”. Ако учители, родители и идоли на децата дадат образец, че творбите на Вазов са нещо хубаво и свястно, то „ Под игото " ще бъде четено вовеки. Кой знае?
Напоследък известност получиха аудиокнигите. Какви са вашите прогнози за слушането на литература?Аудиокнигите ще стават все по-популярни, тъй като аудиокнигата е метод да възприемаш текст, до момента в който правиш нещо друго – пътешестваш, спортуваш, просто седиш и си почиваш, шофираш, вършиш еднообразна работа – все неща, които няма по какъв начин хартиената книга да предложи. Разбира се, двата формата носят друго прекарване, като и единият и другият си имат покровители. Аз боготворя да чувам аудиокниги и го върша постоянно към този момент повече от 10 години.
А каква е обстановката с обобщените книги?Резюмираните книги са нещо, което сега опитваме да прокараме с нашата софтуерна компания с упованието, че късите преразкази на книги ще се търсят от заети читатели, които нямат време, а желаят да познават най-малко в общи линии основата на едно произведение. Бъдещето ще покаже дали това ще има място на пазара.
Напоследък битува мнението, че четенето преди десетилетия беше толкоз известно, единствено тъй като нямаше „ какво друго да се прави ”. А в този момент подрастващите имат достъп до интернет, сериали, игри и така нататък Какво е вашето мнение?Четенето е единствено едно от нещата, които служат за забавление, развлечение или абсорбиране на познания. Спор няма, сериалите също са развлекателно прекарване. Ако децата желаят да играят компютърни игри, свързани с Втората международна война или с Ренесанса и по тоя метод ще научат повече за тази епоха, за културата и политиката по това време – ами дано го вършат.
Най-вероятно някъде доста надалеч в бъдещето книгите може би ще бъдат просто един от източниците на развлечение. До огромна степен тяхното преуспяване до неотдавна се дължеше на обстоятелството, че други източници на развлечения с изключение на книгите не е имало. При неналичието на телевизия, интернет, мобилни телефони и така нататък книгите са отвеждали хората на странствуване, носили са знание. А в този момент познанието и опциите за странствуване на мислите не се лимитират единствено до книгите като източник. В далечното бъдеще книги ще има, само че методът, по който те ще се използват, ще бъде доста по-различен.
В тази връзка, направете една прогноза в жанр Айзък Азимов – по какъв начин и върху какъв притежател ще четем след 50 години?Навярно четенето ще бъде композиция от виртуална действителност, която демонстрира подиуми от книгата, с текст, който върви като надписи, и диктор, който да чете въпросния текст. Подобна трансформация към този момент сме следили - с появяването на киното, което стартира да трансформира книгата във образно прекарване (макар че филмът, несъмнено, не следва текста страница по страница и дума по дума).
В близкото бъдеще ще четем точно по този начин: ще има разнообразни разновидности, да вземем за пример цялостна пакетна услуга в жанр „ книга + филм + аудио + добавена действителност " или безвъзмезден модел с абонамент за една година за прецизен брой подиуми от книгата...Бъдещето постоянно е изненадвало хората, които смеят да го плануват – дано не забравяме, че и Айзък Азимов, и най-големите наши и непознати фантасти не съумяха да плануват нещо толкоз обикновено, което през днешния ден е част от живота на всеки – мобилния телефон.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ