„Как се пише?“: По международни стандарти имаме Среден по български език
50% от присъединилите се в акцията за просветеност „ Животът няма „ аУтокорект “, която „ Как се написа? “, проведена в помощ на зрелостниците, не могат да се оправят с пунктуационните правила в българския литературен език. Средният резултат на верните отговори на въпросите, свързани с правопис, е 54%, а при граматичните задания – 57%. Това демонстрира анализът след края на самодейността, в която участваха най-вече младежи, само че и хора от всевъзможни възрасти.
По интернационалните стандарти за езикови проби това се равнява на оценка, близка до кръглата тройка, до момента в който у нас прагът за взимане на изпита е едвам 30 на 100 правилни отговори. Тази тройка обаче си я пишем на цялото общество, тъй като се неглижира спазването на стандарти и критерии, и то на всички нива ", разясняват извънредно тревожните си наблюдения уредниците.
В продължение на 50 дни в една от най-актуалните измежду младежите обществени мрежи – Threads – се разгласиха задания и правила в първото по рода си цифрово пособие. То беше ориентирано особено към завършващите дванайсетокласници и повишение на резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература. Организатори на самодейността са доктор Павлина Върбанова, създател на " Как се написа? ", Доротея Николова, учителка по български език и литература, и организация Huts Group, отпред с креативните шефове Иван Ланджев и Драгомир Дончев.
Целта на начинанието беше този ексцентричен спомагателен запас за подготовка да подкрепи работата в клас на учителите, с цел да се преодолее непрестанно падащото ниво на просветеност измежду младежите. Една от ясните индикации за стремглавия спад е, че предходната година междинният резултат беше Добър 3.93, а слабите оценки бяха съвсем 18%.
Път към смяната
Създателите на помагалото се надяват, че макар нерадостните констатации за нивото на грамотността, то е подкрепило тези, които са осъзнали потребността да подобрят знанията си и са го употребявали. На всички езикови задания в границите на акцията се дават отговори и пояснения, а също по този начин са посочвани публикации в уеб страницата " Как се написа? ", където се коментират съответните правила.
Дигиталното пособие съумя да се интегрира безпроблемно в подтекста на Тhreads и младежите там го припознаха и започнаха интензивно да го употребяват ”, споделят основателите.
„ Интересните образни материали - и онлайн, и в градската среда, които бяха употребявани, привлякоха вниманието на обществото и помогнаха да стартираме диалог за казуса на национално равнище. Помагалото таргетира самите зрелостници, само че разговорът за грамотността и триумфа от матурите е, несъмнено, доста по-обширен. И идеята е на всички “, уверен е Иван Ланджев.
Начинанието се радва на поддръжка от обществени персони, а във всекидневните анкети се включват огромен брой участници, който доближава до 3500 за някои от упражненията - съществено число, като се има поради какъв брой мъчно се предизвика интензивност във връзка с грамотността в последно време.
Какво бъркаме най-вече?
За да се реализира действителна положителна смяна по отношение на езиковата ни подготвеност, би трябвало да се направи изчерпателен разбор на настоящето положение на нещата, както и на аргументите, които са довели до него ”, считат доктор Павлина Върбанова и Доротея Николова.
Според уредниците на акцията, едно от най-плашещите наблюдения в границите на самодейността, което, за жалост, не е изненада, е, че заобикаляме да се ангажираме с решение на комплицирани задания.
Това става доста ясно очевидно, в случай че погледнем присъединяване в анкетите. Когато правилният отговор в задачата се избира единствено от четири обособени думи, се включват забележителен брой консуматори в обществената мрежа. Ако обаче има четири отговора, всеки от които е цяло изречение, броят на участниците спада с три четвърти ”, изясняват те.
По думуте им неспособността да се осмисли изречението и неналичието на централизация се удостоверяват от обстоятелството, че доста постоянно участниците в анкетите не виждат частицата „ НЕ “, изписана с основни букви, която посочва, че се търси в кой от посочените отговори няма неточност.
Прилагането на пунктуационната норма е извънредно разколебано и е мъчно да се откроят съответни правила, които не са научени. При правописа ситуацията е сходно, само че могат да се дадат някои образци. 42% от интервюираните да вземем за пример не знаят, че думата порасна се написа без „ т “, 76 на 100 не са наясно с правописа на „ заимствам “ и прибавят едно ненужно „ в “ начело. 51% считат, че се написа маниЯк вместо вярното маниАк.
Само 30% от хората знаят, че би трябвало да се членува първата дума в съставно лично съществително име, да вземем за пример в изречението Министерският съвет одобри решение. При граматичните правила се вижда и неизясненост по отношение на вярната приложимост на деепричастията. Сериозно затруднено е усвояването на разпоредбите за потребление на бройната форма (десет автомобила, само че 10 приятели), което се вижда и от статистиката на уеб страницата „ Как се написа? “ - те са да вземем за пример търсени по-често от тези за цялостния и късия член.
За да станат знанието и грамотността още веднъж ценени, с цел да повишим бала и да спрем да сме тройкаджии като социум, би трябвало всеки да направи нещо в своята сфера на въздействие - без значение дали това е фамилната среда, учебното заведение, работното място, или обществените изяви. Колкото повече авторитетни и известни персони се включат в общата ни идея, толкоз по-голяма възможност имаме за триумф “, считат уредниците.
По интернационалните стандарти за езикови проби това се равнява на оценка, близка до кръглата тройка, до момента в който у нас прагът за взимане на изпита е едвам 30 на 100 правилни отговори. Тази тройка обаче си я пишем на цялото общество, тъй като се неглижира спазването на стандарти и критерии, и то на всички нива ", разясняват извънредно тревожните си наблюдения уредниците.
В продължение на 50 дни в една от най-актуалните измежду младежите обществени мрежи – Threads – се разгласиха задания и правила в първото по рода си цифрово пособие. То беше ориентирано особено към завършващите дванайсетокласници и повишение на резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература. Организатори на самодейността са доктор Павлина Върбанова, създател на " Как се написа? ", Доротея Николова, учителка по български език и литература, и организация Huts Group, отпред с креативните шефове Иван Ланджев и Драгомир Дончев.
Целта на начинанието беше този ексцентричен спомагателен запас за подготовка да подкрепи работата в клас на учителите, с цел да се преодолее непрестанно падащото ниво на просветеност измежду младежите. Една от ясните индикации за стремглавия спад е, че предходната година междинният резултат беше Добър 3.93, а слабите оценки бяха съвсем 18%.
Път към смяната
Създателите на помагалото се надяват, че макар нерадостните констатации за нивото на грамотността, то е подкрепило тези, които са осъзнали потребността да подобрят знанията си и са го употребявали. На всички езикови задания в границите на акцията се дават отговори и пояснения, а също по този начин са посочвани публикации в уеб страницата " Как се написа? ", където се коментират съответните правила.
Дигиталното пособие съумя да се интегрира безпроблемно в подтекста на Тhreads и младежите там го припознаха и започнаха интензивно да го употребяват ”, споделят основателите.
„ Интересните образни материали - и онлайн, и в градската среда, които бяха употребявани, привлякоха вниманието на обществото и помогнаха да стартираме диалог за казуса на национално равнище. Помагалото таргетира самите зрелостници, само че разговорът за грамотността и триумфа от матурите е, несъмнено, доста по-обширен. И идеята е на всички “, уверен е Иван Ланджев.
Начинанието се радва на поддръжка от обществени персони, а във всекидневните анкети се включват огромен брой участници, който доближава до 3500 за някои от упражненията - съществено число, като се има поради какъв брой мъчно се предизвика интензивност във връзка с грамотността в последно време.
Какво бъркаме най-вече?
За да се реализира действителна положителна смяна по отношение на езиковата ни подготвеност, би трябвало да се направи изчерпателен разбор на настоящето положение на нещата, както и на аргументите, които са довели до него ”, считат доктор Павлина Върбанова и Доротея Николова.
Според уредниците на акцията, едно от най-плашещите наблюдения в границите на самодейността, което, за жалост, не е изненада, е, че заобикаляме да се ангажираме с решение на комплицирани задания.
Това става доста ясно очевидно, в случай че погледнем присъединяване в анкетите. Когато правилният отговор в задачата се избира единствено от четири обособени думи, се включват забележителен брой консуматори в обществената мрежа. Ако обаче има четири отговора, всеки от които е цяло изречение, броят на участниците спада с три четвърти ”, изясняват те.
По думуте им неспособността да се осмисли изречението и неналичието на централизация се удостоверяват от обстоятелството, че доста постоянно участниците в анкетите не виждат частицата „ НЕ “, изписана с основни букви, която посочва, че се търси в кой от посочените отговори няма неточност.
Прилагането на пунктуационната норма е извънредно разколебано и е мъчно да се откроят съответни правила, които не са научени. При правописа ситуацията е сходно, само че могат да се дадат някои образци. 42% от интервюираните да вземем за пример не знаят, че думата порасна се написа без „ т “, 76 на 100 не са наясно с правописа на „ заимствам “ и прибавят едно ненужно „ в “ начело. 51% считат, че се написа маниЯк вместо вярното маниАк.
Само 30% от хората знаят, че би трябвало да се членува първата дума в съставно лично съществително име, да вземем за пример в изречението Министерският съвет одобри решение. При граматичните правила се вижда и неизясненост по отношение на вярната приложимост на деепричастията. Сериозно затруднено е усвояването на разпоредбите за потребление на бройната форма (десет автомобила, само че 10 приятели), което се вижда и от статистиката на уеб страницата „ Как се написа? “ - те са да вземем за пример търсени по-често от тези за цялостния и късия член.
За да станат знанието и грамотността още веднъж ценени, с цел да повишим бала и да спрем да сме тройкаджии като социум, би трябвало всеки да направи нещо в своята сфера на въздействие - без значение дали това е фамилната среда, учебното заведение, работното място, или обществените изяви. Колкото повече авторитетни и известни персони се включат в общата ни идея, толкоз по-голяма възможност имаме за триумф “, считат уредниците.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ




