Доживяхме: Президентско управление с работещ парламент!
Димитър Попов
Защо Радев се конфронтира с всички партии? Този въпрос го задават не малко хора, на които им наподобява неясно президентът да има такова държание в една парламентарна република. Най-напред нападаше ГЕРБ, разгласи Борисов за Сатана и провежда пуч против неговото правителство; след това се конфронтира с Движение за права и свободи, питайки Карадая коя му е родината; след това с „ Продължаваме промяната ”, които намерено упреква в корупция и некадърност; след това с „ Демократична България ”, които попита какво са дали за армията, че да желаят и тя да дава на Украйна; най-после с Корнелия Нинова, обвинявайки я в корупция като стопански министър и тайно защитавайки нейната вътрешна партийна съпротива.
Отговорът, който най-често срещам е, че той самият се е трансформирал в коректив на партиите, които атакува единствено когато не служат на държавния интерес. Едва ли има по-наивно пояснение от това, тъй като Радев не атакува всички партии. Да сте чули да каже нещо против Възраждане? Или публично да нападне Българска социалистическа партия поради нейна политика? Нито дума не е казвал против „ ИТН ” - и до момента в който бяха в Народното събрание, и по-късно. „ Български напредък ” и Стефан Янев също са му любимци. Като подредите обстоятелствата излиза, че
атакува единствено евроатлантическите партии,
които показват антируско държание. Дори Корнелия Нинова нападна за същото - че продавала оръжие на Украйна тайно и зад тила му.
Другият отговор, който постоянно срещам е, че Радев готви собствен партиен план в бъдеще и по тази причина отстрани другите партии. Това пояснение не дава отговор на обстоятелствата. Радев към този момент има три партийни плана зад тила си – единият беше „ ИТН ”, другият е „ Продължаваме промяната ”, третият е „ Български напредък ” на Стефан Янев. От трите към този момент е атакувал единствено втория, тъй като се обърна против него и сега си заплаща за тази безочливост да хапе ръката, която го е хранила. Трябва да се каже, че Радев не мисли стратегически за бъдещето, той работи тук и в този момент. Създава партии през днешния ден, не ги възнамерява за след това.
Битките на Радев против партиите не са нито за правила, нито за политики. Единственото пояснение го намирам в сентенцията
„ разделяй и владей ”.
Ако наблюдавате историята на неговите кавги с партиите, ще видите че тя въобще не е права линия. Той атакуваше ГЕРБ, през днешния ден обаче и дума не споделя за корупция и за Борисов; сътвори Политическа партия, само че ги смъкна от власт когато се еманципираха от него; Демократична България му бяха благи до преизбирането му, а в този момент са му врагове. Истината е, че Радев
употребява партиите като марионетки
Той основава ерес сред тях, държи ги наострени една против друга, употребявайки ги ту като съдружници, ту като съперници в един спектакъл, който му обезпечава действително президентско ръководство.
И го прави доста сполучливо! Фактите приказват, че негови служебни държавни управления са управлявали по-дълго от някои постоянни в предишното, а даже постоянното държавно управление на Кирил Петков беше толкоз подвластно от президента, че когато Радев реши да отдръпна „ ИТН ” от обединението, събори цялата структура за един ден. Като пресметнем времето излиза, че Радев е на власт от 1 година и 8 месеца и има възможност да усъвършенства този връх напълно скоро.
Нещо повече – сега той установява
едноличен президентски режим с работещ парламент
Удивително, само че е реалност! Като бави мандатите, Радев хем има свое служебно държавно управление, хем има работещ парламент, който може да му гласоподава закони. Да сте прочели някъде в Конституцията да написа, че президентът има период за връчването на мандатите? Пише че няма, и в случай че хипотетично да речем, Радев връчи първи мандат след 2 години, той хем ще има работещо свое държавно управление, хем ще има парламент, хем конституционния съд ще мълчи, тъй като което не е неразрешено, значи е позволено!
Е, при такива големи благоприятни условия да се погазва Конституцията, на Радев му остава единствено едно – да държи партиите скарани посред им, да основава нови партии при потребност, да изостря политическата рецесия по този начин, че тя в никакъв случай да не свършва, и да ръководи както откри за добре.
Защо му е да мисли за президентска република или военна тирания, да желае промяна на политическия модел или пък нова конституция? Той има властта през днешния ден и в този момент. Ако питате мен, Радев е унищожител, който държи властта поради удоволствието да ръководи и да отмъщава на враговете си.
Той не е основател,
който има скрупули за бъдещето, той ръководи съгласно фразата „ след мен и потоп ”!
В този смисъл президентът към този момент е направил държавен прелом, обезличавайки Народното събрание и партиите до степен, че те са негодни да му бъдат съпротива. Ние действително се намираме в едноличен режим на ръководство и напълно действително поносим последствията от зависимостите на индивида Радев. Да, нали не смятате, че той е ангел небесен! Радев май има от какво да се срами и някой в Москва знае за неговите срамотии. Не във Вашингтон, а в Москва!
Това слага натовска България в най-лошата обстановка – да е ръководена еднолично от човек, подвластен от Русия! И то по време, когато режимът на Путин води война и му трябват всевъзможни запаси – политически, военни и стопански, с цел да не я загуби. България под властта на Радев е разграден за Русия двор, Троянски кон, през който се промъква нефт, газ, както и секретна информация от НАТО. Казват, че в българските специфични служби има отдели, които директно работят в интерес на Русия. Самият Радев провокира възторга на Виктор Орбан с антиевропейските си изяви по Шенген, а служебното му държавно управление връща към този момент изгонени съветски дипломати назад в София.
Колко дълго можем да си позволим такова еднолично ръководство, което постепенно, само че несъмнено трансформира геополитическата ориентировка на страната? От интерес е както за страната, по този начин и за цялата нация, такова ръководство да свърши незабавно.
На партиите обаче не им дреме за страната, те гледат партийните сметки и употребяват президента с цел да се доберат до властта. Това направиха Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия предходната година, това е на път да направи и ГЕРБ в този момент. Вероятно чувате слуховете, че третия мандат ще отиде при „ Български напредък ”, а ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия може да поддържат програмно държавно управление с този мандат. Според предварителния план на президентството, такова държавно управление отново ще зависи от Радев. Много е евентуално то да има толкоз дълъг мандат, колкото реши президентът, и следващата година отново да имаме парламентарни избори. А след тях още веднъж служебно държавно управление, и пак
ще въртим рулетката с мандатите,
която удължава едноличното ръководство на президента…
Има, естествено, разнообразни разновидности тази политическа рецесия, в дъното на която е Румен Радев, най-сетне да свърши. Може да стане посредством цивилен митинги против държавния прелом, който президентът прави пред очите ни от 2 години насам, погазвайки неведнъж Конституцията по всички параграфи, които засягат президентството. Може да стане, в случай че партиите решат да върнат парламентаризма и демокрацията със законни средства, като сформират най-накрая постоянно държавно управление. Може и едно съюзническо посолство в София да признае, че поддръжката за Радев през 2020 година беше неточност и да оспори престижа му на офицер с две академии от НАТО.
Разбира се, аз не чакам някой от тези разновидности да се случи. Реалист съм и разбирам, че у нас гражданското общество е артикул на провалената просветителна система и се назовава гражданско единствено на хартия; че партиите пет пари не дават за демокрацията, а за келепира; че за „ посолството ” Румен Радев е последна грижа.
Затова най-реалистичен ми наподобява следния проект - ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия да създадат държавно управление с третия мандат на „ Български напредък ”, след това да не помнят за Стефан Янев и за президента, неотложно да уволнят всички фрагменти на Радев от държавната администрация, най-много от специфичните служби и от Министерство на вътрешните работи, и да върнат интереса на прокуратурата към съветниците на президента, изключително към тези, които се занимават с партийно инженерство и финансови транзакции.
Ако трите партии създадат това, тяхното ръководство ще измие позора от една президентска тирания, за която те персонално имат голяма виновност.
Защо Радев се конфронтира с всички партии? Този въпрос го задават не малко хора, на които им наподобява неясно президентът да има такова държание в една парламентарна република. Най-напред нападаше ГЕРБ, разгласи Борисов за Сатана и провежда пуч против неговото правителство; след това се конфронтира с Движение за права и свободи, питайки Карадая коя му е родината; след това с „ Продължаваме промяната ”, които намерено упреква в корупция и некадърност; след това с „ Демократична България ”, които попита какво са дали за армията, че да желаят и тя да дава на Украйна; най-после с Корнелия Нинова, обвинявайки я в корупция като стопански министър и тайно защитавайки нейната вътрешна партийна съпротива.
Отговорът, който най-често срещам е, че той самият се е трансформирал в коректив на партиите, които атакува единствено когато не служат на държавния интерес. Едва ли има по-наивно пояснение от това, тъй като Радев не атакува всички партии. Да сте чули да каже нещо против Възраждане? Или публично да нападне Българска социалистическа партия поради нейна политика? Нито дума не е казвал против „ ИТН ” - и до момента в който бяха в Народното събрание, и по-късно. „ Български напредък ” и Стефан Янев също са му любимци. Като подредите обстоятелствата излиза, че
атакува единствено евроатлантическите партии,
които показват антируско държание. Дори Корнелия Нинова нападна за същото - че продавала оръжие на Украйна тайно и зад тила му.
Другият отговор, който постоянно срещам е, че Радев готви собствен партиен план в бъдеще и по тази причина отстрани другите партии. Това пояснение не дава отговор на обстоятелствата. Радев към този момент има три партийни плана зад тила си – единият беше „ ИТН ”, другият е „ Продължаваме промяната ”, третият е „ Български напредък ” на Стефан Янев. От трите към този момент е атакувал единствено втория, тъй като се обърна против него и сега си заплаща за тази безочливост да хапе ръката, която го е хранила. Трябва да се каже, че Радев не мисли стратегически за бъдещето, той работи тук и в този момент. Създава партии през днешния ден, не ги възнамерява за след това.
Битките на Радев против партиите не са нито за правила, нито за политики. Единственото пояснение го намирам в сентенцията
„ разделяй и владей ”.
Ако наблюдавате историята на неговите кавги с партиите, ще видите че тя въобще не е права линия. Той атакуваше ГЕРБ, през днешния ден обаче и дума не споделя за корупция и за Борисов; сътвори Политическа партия, само че ги смъкна от власт когато се еманципираха от него; Демократична България му бяха благи до преизбирането му, а в този момент са му врагове. Истината е, че Радев
употребява партиите като марионетки
Той основава ерес сред тях, държи ги наострени една против друга, употребявайки ги ту като съдружници, ту като съперници в един спектакъл, който му обезпечава действително президентско ръководство.
И го прави доста сполучливо! Фактите приказват, че негови служебни държавни управления са управлявали по-дълго от някои постоянни в предишното, а даже постоянното държавно управление на Кирил Петков беше толкоз подвластно от президента, че когато Радев реши да отдръпна „ ИТН ” от обединението, събори цялата структура за един ден. Като пресметнем времето излиза, че Радев е на власт от 1 година и 8 месеца и има възможност да усъвършенства този връх напълно скоро.
Нещо повече – сега той установява
едноличен президентски режим с работещ парламент
Удивително, само че е реалност! Като бави мандатите, Радев хем има свое служебно държавно управление, хем има работещ парламент, който може да му гласоподава закони. Да сте прочели някъде в Конституцията да написа, че президентът има период за връчването на мандатите? Пише че няма, и в случай че хипотетично да речем, Радев връчи първи мандат след 2 години, той хем ще има работещо свое държавно управление, хем ще има парламент, хем конституционния съд ще мълчи, тъй като което не е неразрешено, значи е позволено!
Е, при такива големи благоприятни условия да се погазва Конституцията, на Радев му остава единствено едно – да държи партиите скарани посред им, да основава нови партии при потребност, да изостря политическата рецесия по този начин, че тя в никакъв случай да не свършва, и да ръководи както откри за добре.
Защо му е да мисли за президентска република или военна тирания, да желае промяна на политическия модел или пък нова конституция? Той има властта през днешния ден и в този момент. Ако питате мен, Радев е унищожител, който държи властта поради удоволствието да ръководи и да отмъщава на враговете си.
Той не е основател,
който има скрупули за бъдещето, той ръководи съгласно фразата „ след мен и потоп ”!
В този смисъл президентът към този момент е направил държавен прелом, обезличавайки Народното събрание и партиите до степен, че те са негодни да му бъдат съпротива. Ние действително се намираме в едноличен режим на ръководство и напълно действително поносим последствията от зависимостите на индивида Радев. Да, нали не смятате, че той е ангел небесен! Радев май има от какво да се срами и някой в Москва знае за неговите срамотии. Не във Вашингтон, а в Москва!
Това слага натовска България в най-лошата обстановка – да е ръководена еднолично от човек, подвластен от Русия! И то по време, когато режимът на Путин води война и му трябват всевъзможни запаси – политически, военни и стопански, с цел да не я загуби. България под властта на Радев е разграден за Русия двор, Троянски кон, през който се промъква нефт, газ, както и секретна информация от НАТО. Казват, че в българските специфични служби има отдели, които директно работят в интерес на Русия. Самият Радев провокира възторга на Виктор Орбан с антиевропейските си изяви по Шенген, а служебното му държавно управление връща към този момент изгонени съветски дипломати назад в София.
Колко дълго можем да си позволим такова еднолично ръководство, което постепенно, само че несъмнено трансформира геополитическата ориентировка на страната? От интерес е както за страната, по този начин и за цялата нация, такова ръководство да свърши незабавно.
На партиите обаче не им дреме за страната, те гледат партийните сметки и употребяват президента с цел да се доберат до властта. Това направиха Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия предходната година, това е на път да направи и ГЕРБ в този момент. Вероятно чувате слуховете, че третия мандат ще отиде при „ Български напредък ”, а ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия може да поддържат програмно държавно управление с този мандат. Според предварителния план на президентството, такова държавно управление отново ще зависи от Радев. Много е евентуално то да има толкоз дълъг мандат, колкото реши президентът, и следващата година отново да имаме парламентарни избори. А след тях още веднъж служебно държавно управление, и пак
ще въртим рулетката с мандатите,
която удължава едноличното ръководство на президента…
Има, естествено, разнообразни разновидности тази политическа рецесия, в дъното на която е Румен Радев, най-сетне да свърши. Може да стане посредством цивилен митинги против държавния прелом, който президентът прави пред очите ни от 2 години насам, погазвайки неведнъж Конституцията по всички параграфи, които засягат президентството. Може да стане, в случай че партиите решат да върнат парламентаризма и демокрацията със законни средства, като сформират най-накрая постоянно държавно управление. Може и едно съюзническо посолство в София да признае, че поддръжката за Радев през 2020 година беше неточност и да оспори престижа му на офицер с две академии от НАТО.
Разбира се, аз не чакам някой от тези разновидности да се случи. Реалист съм и разбирам, че у нас гражданското общество е артикул на провалената просветителна система и се назовава гражданско единствено на хартия; че партиите пет пари не дават за демокрацията, а за келепира; че за „ посолството ” Румен Радев е последна грижа.
Затова най-реалистичен ми наподобява следния проект - ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия да създадат държавно управление с третия мандат на „ Български напредък ”, след това да не помнят за Стефан Янев и за президента, неотложно да уволнят всички фрагменти на Радев от държавната администрация, най-много от специфичните служби и от Министерство на вътрешните работи, и да върнат интереса на прокуратурата към съветниците на президента, изключително към тези, които се занимават с партийно инженерство и финансови транзакции.
Ако трите партии създадат това, тяхното ръководство ще измие позора от една президентска тирания, за която те персонално имат голяма виновност.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ