Предсрочните избори вече нямат алтернатива -Борисов обузда Радев, сега елиминира и другия си враг – ППДБ
Димитър Попов
Тъй като предварителните избори са неизбежни, е време за равносметка и за разбор както на аргументите, които ни доведоха до тях, по този начин и за прогнозите какво ще стане след тяхното осъществяване.
Като се запитаме по какъв начин стигнахме дотук, е добре да се напомни, че дълбоката причина за събитията не е борбата сред ГЕРБ и ППДБ, нито опитите някой да завземе властта и да я подели с други. Дълбоката причина е
огромната революция,
която се води в последните 4 години сред Румен Радев и Бойко Борисов. Именно в нейния подтекст би трябвало да се преглеждат и последните събития към идните парламентарни избори.
За да е по-ясен подтекстът, би трябвало да си напомним предишното. Когато стартира войната, в нея се сблъскаха две разнообразни тактики, които враговете следваха. От страна на Румен Радев залогът беше голям – унищожаването на врага, изхвърлянето му от политическата сцена въобще, доминирането на спечелилия за години напред. Радев искаше безусловна капитулация и нищо друго.
Съвсем друга тактика имаше Бойко Борисов. Заради особености на характера, а и поради дългогодишната му съгласуваност с секрети служби, той не си представяше края на войната като капитулация. За него тя трябваше да свърши със съглашение и кротичък контракт с врага, само че подобен, че ползите, свързани с ГЕРБ и с персоналното му оцеляване, да бъдат предпазени. Той се грижеше за оцеляването си и това беше напълно разбираемо.
В първите години успехите на Радев бяха доста. На процедура всички служебни държавни управления управляваха в негов интерес. Той получи поддръжката на двете съществени посолства в София – хем натовски офицер, хем съветски резидент, а рейтингът му измежду гласоподавателите беше подобен, че го трансформира в едноличен народен водач. С машините и с новите си другари, Радев съумя да сформира постоянно държавно управление, което трябваше да е под неговия патронаж. Тогава стана министър председател Кирил Петков. Една от първите задания, сложени на премиера беше да арестува Борисов и да го прати в пандиза. С това Радев се надяваше да завърши войната дефинитивно и с цялостна победа.
Провалът на тази тактика
пристигна ненадейно, и то по геополитически аргументи - поради войната в Украйна. Тя раздели държавното управление на две половини и Радев изгуби лоялността на ППДБ, които незабавно потърсиха място в отсрещния лагер при Борисов, където към този момент развяваха евроатлантическото знаме. Добрите връзки сред двете посолства в София, реализирани при Тръмп, също пострадаха при Байдън, и Радев остана самичък под съветското знаме. Като несъвършен човек с злопаметен темперамент, президентът одобри измяната на Политическа партия и Демократична България като непростимо изменничество и връзките му с Киро, Асен и Христо завършиха начаса.
Така борбата обърна своя ход. Армията на Борисов получи непредвиден подтик. Той направи държавно управление с ППДБ и стопли връзките с посолството в София. Разбира се за това заплати и доста висока цена – отстъпи властта на дилетантите в ППДБ, само че това наподобява си струваше, тъй като Радев се прибра назад в президентството и водачеството му в страната завърши. С помощта на новия съдружник, Борисов извърши и другата си основна цел – да отнеме на Радев служебните държавни управления. Това мощно оръжие, което президентът използваше във войната против него безпощадно, мина в ръцете на Народното събрание. Радев призна своята загуба и изиска съглашение – Борисов да му остави доминация в тайните служби, а президентът да се откаже от тактиката за заличаване и да го остави на мира. Така войната приключи с краткотрайно помирение, както Борисов искаше.
И откакто се разбра с Радев, той взе на прицел неизгодното съглашение с ППДБ. На него коства ми се му е било ясно, че като се съюзиш с изменник, той ще съобщи и теб най-после. Ето за какво Борисов не вярваше на Киро и Асен въобще. В последните 9 месеца борбата не беше за това кой ще ръководи страната и кой ще разпределя баницата. Борисов остави цялата баница на ППДБ, тъй като знаеше, че те не знаят по какъв начин да я разрежат, а и не могат, тъй като ножа беше у него. Целта му беше да им смъкна рейтинга до 10% и да ги завърши като незаобиколим фактор в българската политика. 9 месеца му бяха задоволителни, след което в първия комфортен миг – ротацията, той ги постави
на дузпата
Оттук нататък, откакто всичко към този момент е подредено, предварителните избори са изцяло неизбежни. Те са напълно в интерес на Борисов и подсказват, че откакто в профил враговете си, елиминирайки ги поотделно, той си е обезпечил положителни времена и за своята партия в вероятност.
Какво ни чака в близко бъдеще?
Първо, към този момент е ясно, че идващото служебно държавно управление на процедура ще бъде държавно управление на ГЕРБ. Дали министър председател ще е Росен Желязков или Главчев, няма огромно значение. За да е един от двамата, евентуално Борисов ще даде на Радев няколко служебни министри, само че не такива, които ще обиден същинската власт в страната, която ще остане в негови ръце.
Второ, идващото служебно държавно управление може да се окаже с доста дълъг мандат. Причината е в предстоящите резултати след изборите. Според моята прогноза, учредена на разнообразни социологически изследвания, ГЕРБ ще имат 21-22%, ППДБ 11-13%, Възраждане и Движение за права и свободи по 14%, а Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ ще паднат под 9%. В такава настройка Борисов ще изиска отново евроатлантическо болшинство, този път с Движение за права и свободи и ППДБ. Киро и Христо ще се държат естествено, както до момента, и ще заявят отново искания за цялата власт, което ще значи дълги и сложни договаряния, които Борисов на драго сърце ще води месеци наред. Защото през това време ще ръководи служебното държавно управление на ГЕРБ. Както видяхме и от ръководството на Радев, конституцията разрешава на такова държавно управление доста неща, в това число енергийни контракти и тактики за десетки години напред. При това без да се носи никаква политическа отговорност.
Следващата разделна линия ще са изборите в Съединени американски щати през ноември. Ако завоюва Тръмп, Борисов ще има изгода от нови предварителни избори в края на тази, или при започване на идната година. Те евентуално ще отворят път за нови политически обединения, свързани с Радев. Искам да напомня нещо значимо – и Борисов, и Радев имаха положителни години с Тръмп. Единия беше фаворит на неговата посланичка в София, а другия си правеше фотоси в Белия дом с чичо Доналд. Така че е изцяло допустимо последваща
коалиция сред Борисов и Радев
да се случи под някаква форма в случай че Тръмп стане президент.
Ако обаче победи Джо Байдън, обединението с ППДБ и Движение за права и свободи остава без конкуренция и евентуално ще се случи до края на годината. Разбира се, тя ще бъде в напълно разнообразни параметри, и отново ще е под патронажа на геополитическите събития към нас. Но в нея ще има друго съответствие на силите, доста друго от настоящето.
Тъй като към момента има доста незнайни в интернационален проект, по - дълготрайна прогноза от тази е невъзможна. Затова, каквото и да стане в българската политика тази година, то ще е краткотрайно и ще зависи от войната в Украйна.
В дълготраен проект войната сред Радев и Борисов не е приключила. За да завърши дефинитивно, ГЕРБ би трябвало да извади врага си от президентството, където той се е окопал в кръгова защита, и където към момента има мощни оръжия - високо публично доверие и опция да употребява институции за персонални цели. Борисов не желае да го извади от там с импийчмънт, който ще го направи воин. Предпочита Радев самичък да напусне, като оглави своя политическа партия. Ако това стане, към този момент на политическия терен, Борисов ще го смаже елементарно и войната ще приключи дефинитивно.
Радев обаче има много положителни съветници, които чудесно знаят, че в случай че оглави партия като Трети март, с неговата политическа кариера ще е свършено. Затова и никой съществено не разисква излизане от президентството. Докато е вътре, Радев има най-малко гаранция, че войната с Борисов няма да завърши в негова щета.
Разбира се, като цяло анализите и прогнозите сочат, че в близко бъдеще
не ни чака нищо положително
Политиците водят война между тях за наша сметка, както се знае. Бедата е там, че демокрацията няма надеждни механизми да предотврати такива войни като тази на Борисов и Радев. А в страни като нашата, където институциите въобще не работят, тяхното попречване е на процедура невероятно.
Тъй като предварителните избори са неизбежни, е време за равносметка и за разбор както на аргументите, които ни доведоха до тях, по този начин и за прогнозите какво ще стане след тяхното осъществяване.
Като се запитаме по какъв начин стигнахме дотук, е добре да се напомни, че дълбоката причина за събитията не е борбата сред ГЕРБ и ППДБ, нито опитите някой да завземе властта и да я подели с други. Дълбоката причина е
огромната революция,
която се води в последните 4 години сред Румен Радев и Бойко Борисов. Именно в нейния подтекст би трябвало да се преглеждат и последните събития към идните парламентарни избори.
За да е по-ясен подтекстът, би трябвало да си напомним предишното. Когато стартира войната, в нея се сблъскаха две разнообразни тактики, които враговете следваха. От страна на Румен Радев залогът беше голям – унищожаването на врага, изхвърлянето му от политическата сцена въобще, доминирането на спечелилия за години напред. Радев искаше безусловна капитулация и нищо друго.
Съвсем друга тактика имаше Бойко Борисов. Заради особености на характера, а и поради дългогодишната му съгласуваност с секрети служби, той не си представяше края на войната като капитулация. За него тя трябваше да свърши със съглашение и кротичък контракт с врага, само че подобен, че ползите, свързани с ГЕРБ и с персоналното му оцеляване, да бъдат предпазени. Той се грижеше за оцеляването си и това беше напълно разбираемо.
В първите години успехите на Радев бяха доста. На процедура всички служебни държавни управления управляваха в негов интерес. Той получи поддръжката на двете съществени посолства в София – хем натовски офицер, хем съветски резидент, а рейтингът му измежду гласоподавателите беше подобен, че го трансформира в едноличен народен водач. С машините и с новите си другари, Радев съумя да сформира постоянно държавно управление, което трябваше да е под неговия патронаж. Тогава стана министър председател Кирил Петков. Една от първите задания, сложени на премиера беше да арестува Борисов и да го прати в пандиза. С това Радев се надяваше да завърши войната дефинитивно и с цялостна победа.
Провалът на тази тактика
пристигна ненадейно, и то по геополитически аргументи - поради войната в Украйна. Тя раздели държавното управление на две половини и Радев изгуби лоялността на ППДБ, които незабавно потърсиха място в отсрещния лагер при Борисов, където към този момент развяваха евроатлантическото знаме. Добрите връзки сред двете посолства в София, реализирани при Тръмп, също пострадаха при Байдън, и Радев остана самичък под съветското знаме. Като несъвършен човек с злопаметен темперамент, президентът одобри измяната на Политическа партия и Демократична България като непростимо изменничество и връзките му с Киро, Асен и Христо завършиха начаса.
Така борбата обърна своя ход. Армията на Борисов получи непредвиден подтик. Той направи държавно управление с ППДБ и стопли връзките с посолството в София. Разбира се за това заплати и доста висока цена – отстъпи властта на дилетантите в ППДБ, само че това наподобява си струваше, тъй като Радев се прибра назад в президентството и водачеството му в страната завърши. С помощта на новия съдружник, Борисов извърши и другата си основна цел – да отнеме на Радев служебните държавни управления. Това мощно оръжие, което президентът използваше във войната против него безпощадно, мина в ръцете на Народното събрание. Радев призна своята загуба и изиска съглашение – Борисов да му остави доминация в тайните служби, а президентът да се откаже от тактиката за заличаване и да го остави на мира. Така войната приключи с краткотрайно помирение, както Борисов искаше.
И откакто се разбра с Радев, той взе на прицел неизгодното съглашение с ППДБ. На него коства ми се му е било ясно, че като се съюзиш с изменник, той ще съобщи и теб най-после. Ето за какво Борисов не вярваше на Киро и Асен въобще. В последните 9 месеца борбата не беше за това кой ще ръководи страната и кой ще разпределя баницата. Борисов остави цялата баница на ППДБ, тъй като знаеше, че те не знаят по какъв начин да я разрежат, а и не могат, тъй като ножа беше у него. Целта му беше да им смъкна рейтинга до 10% и да ги завърши като незаобиколим фактор в българската политика. 9 месеца му бяха задоволителни, след което в първия комфортен миг – ротацията, той ги постави
на дузпата
Оттук нататък, откакто всичко към този момент е подредено, предварителните избори са изцяло неизбежни. Те са напълно в интерес на Борисов и подсказват, че откакто в профил враговете си, елиминирайки ги поотделно, той си е обезпечил положителни времена и за своята партия в вероятност.
Какво ни чака в близко бъдеще?
Първо, към този момент е ясно, че идващото служебно държавно управление на процедура ще бъде държавно управление на ГЕРБ. Дали министър председател ще е Росен Желязков или Главчев, няма огромно значение. За да е един от двамата, евентуално Борисов ще даде на Радев няколко служебни министри, само че не такива, които ще обиден същинската власт в страната, която ще остане в негови ръце.
Второ, идващото служебно държавно управление може да се окаже с доста дълъг мандат. Причината е в предстоящите резултати след изборите. Според моята прогноза, учредена на разнообразни социологически изследвания, ГЕРБ ще имат 21-22%, ППДБ 11-13%, Възраждане и Движение за права и свободи по 14%, а Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ ще паднат под 9%. В такава настройка Борисов ще изиска отново евроатлантическо болшинство, този път с Движение за права и свободи и ППДБ. Киро и Христо ще се държат естествено, както до момента, и ще заявят отново искания за цялата власт, което ще значи дълги и сложни договаряния, които Борисов на драго сърце ще води месеци наред. Защото през това време ще ръководи служебното държавно управление на ГЕРБ. Както видяхме и от ръководството на Радев, конституцията разрешава на такова държавно управление доста неща, в това число енергийни контракти и тактики за десетки години напред. При това без да се носи никаква политическа отговорност.
Следващата разделна линия ще са изборите в Съединени американски щати през ноември. Ако завоюва Тръмп, Борисов ще има изгода от нови предварителни избори в края на тази, или при започване на идната година. Те евентуално ще отворят път за нови политически обединения, свързани с Радев. Искам да напомня нещо значимо – и Борисов, и Радев имаха положителни години с Тръмп. Единия беше фаворит на неговата посланичка в София, а другия си правеше фотоси в Белия дом с чичо Доналд. Така че е изцяло допустимо последваща
коалиция сред Борисов и Радев
да се случи под някаква форма в случай че Тръмп стане президент.
Ако обаче победи Джо Байдън, обединението с ППДБ и Движение за права и свободи остава без конкуренция и евентуално ще се случи до края на годината. Разбира се, тя ще бъде в напълно разнообразни параметри, и отново ще е под патронажа на геополитическите събития към нас. Но в нея ще има друго съответствие на силите, доста друго от настоящето.
Тъй като към момента има доста незнайни в интернационален проект, по - дълготрайна прогноза от тази е невъзможна. Затова, каквото и да стане в българската политика тази година, то ще е краткотрайно и ще зависи от войната в Украйна.
В дълготраен проект войната сред Радев и Борисов не е приключила. За да завърши дефинитивно, ГЕРБ би трябвало да извади врага си от президентството, където той се е окопал в кръгова защита, и където към момента има мощни оръжия - високо публично доверие и опция да употребява институции за персонални цели. Борисов не желае да го извади от там с импийчмънт, който ще го направи воин. Предпочита Радев самичък да напусне, като оглави своя политическа партия. Ако това стане, към този момент на политическия терен, Борисов ще го смаже елементарно и войната ще приключи дефинитивно.
Радев обаче има много положителни съветници, които чудесно знаят, че в случай че оглави партия като Трети март, с неговата политическа кариера ще е свършено. Затова и никой съществено не разисква излизане от президентството. Докато е вътре, Радев има най-малко гаранция, че войната с Борисов няма да завърши в негова щета.
Разбира се, като цяло анализите и прогнозите сочат, че в близко бъдеще
не ни чака нищо положително
Политиците водят война между тях за наша сметка, както се знае. Бедата е там, че демокрацията няма надеждни механизми да предотврати такива войни като тази на Борисов и Радев. А в страни като нашата, където институциите въобще не работят, тяхното попречване е на процедура невероятно.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ