Мъка с третия мандат – кой печели и кой губи от предсрочните избори?
Димитър Попов
След дългите месеци на чудене и двоумене, най-после стигнахме до третия мандат, който е в ръцете на Румен Радев и зависи от неговото предпочитание да има или да няма постоянно държавно управление. Три партии имат действителен късмет да получат мандата – Българска социалистическа партия, Български напредък и Демократична България.
Ако желае предварителни избори, Радев ще връчи мандата на Българска социалистическа партия. Нинова отхвърля коалиция с ГЕРБ, тъй като и Борисов не я желае, не може и с Политическа партия, тъй като се изпокараха по всички тематики, изключително за Украйна, с Движение за права и свободи не мели брашно, а с Демократична България се разминаха по евроатлантическа линия. Ако получи мандат, тя вероятно
ще го върне най-бързо
Мандат на Демократична България също наподобява жертван, тъй като от него може да произлезе единствено евроатлантическа коалиция ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България, която поради ината на Политическа партия да желаят предварителни избори непременно, наподобява невъзможна. Което също обрича подобен мандат на неуспех и президента несъмнено го знае.
Обратно, в случай че желае постоянно държавно управление, Радев евентуално ще даде мандат на Български напредък. Партията на Стефан Янев е доста гъвкава, подготвена на
взаимни отстъпки с всички,
и е допустимо да направи програмно или краткотрайно държавно управление, зад което да се скрият ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, тъй че да избутат рецесиите най-малко до края на годината.
За Радев всички благоприятни условия, които има с третия мандат, са печеливши. Ако отидем на нови избори през март, просто ще удължи едноличното си ръководство с още 4-5 месеца, което си е чист бонус за неговото предпочитание да тика страната към президентска република. Ако пък се направи програмно държавно управление с мандат на Стефан Янев, той печели несъмнено присъединяване в разпределението на министерските кресла посредством своите протежета в Български напредък, и в някакъв смисъл ще има свое служебно държавно управление, подкрепено от работещ парламент.
В такава обстановка с третия мандат,
ситуация win-win,
на Радев му остава единствено да потвърди на българските гласоподаватели, които все по-малко му имат вяра, че той самия чува и споделя тяхното искане за постоянно държавно управление непременно, и даже прави всичко допустимо да помогне на партиите в тази посока. Можем да чакаме даже морални словоизлияния в най-близко време, като да вземем за пример какъв брой нездравословно е за страната това, че партиите се ненавиждат, и по какъв начин всички техни водачи се нуждаят от обич...Е, майтапя се де!
Различно наподобява обстановката за партиите в Народното събрание. Като изключим Възраждане и Движение за права и свободи, за които и да има, и да няма държавно управление е все едно, всяка от останалите партии ще загуби и от бързи избори, и от постоянно държавно управление с третия мандат.
На пръв взор единствено ГЕРБ наподобяват печеливши, тъй като след предварителни избори ще бъдат първа политическа мощ още веднъж, а в едно постоянно държавно управление с третия мандат ще настанят най-вече свои министри във властта. Но за хората на Борисов има и неприятна вест. Местните избори към този момент чукат на вратата, а безредната политическа обстановка и многото рецесии вещаят
загуба на позициите им в локалната власт,
където ГЕРБ държи съвсем всички регионални градове и множеството огромни общини.
Борисов знае че неговата партия не се разпадна до момента единствено тъй като има мощни структури в районите, а силата на тези структури зависи от връзките им с локалната власт. Изгубят ли локалните избори, в ГЕРБ може да стартира пренареждане, което да приключи прекомерно ненадейно за нейния водач. Ето за какво Борисов несъмнено доста желае присъединяване в постоянно държавно управление, което да създаде локалните избори с всичките бонуси, които дава властта в този случай. Бързите избори за парламент са риск от тази позиция...
За Българска социалистическа партия локалните избори не са приоритет. Партията няма кметове в огромните градове, има ги единствено в дребни общини, където не може да упражнява огромно въздействие, само че това не тормози Нинова. Нейната тактика е обвързвана с неистовото и предпочитание да бъде
министър непременно
От тази позиция тя сигурно избира присъединяване в постоянно държавно управление, а не в предварителни избори.
За Демократична България и Политическа партия обаче обстановката с третия мандат е обстановка loose-loose. Те имат три благоприятни условия – или да създадат постоянно държавно управление с ГЕРБ и Движение за права и свободи, или да бъдат съпротива на четворна коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП-Български напредък, или да вървят към предварителни избори. В първия случай ще изгубят множеството от своя електорат. Видя се, че след изявлението на Христо Иванов, в което той прикани Политическа партия да смекчат тона и дружно да създадат коалиция с ГЕРБ, в мрежата заваляха закани и гневни заричания от техните симпатизанти, които заплашиха освен да изоставен партията, само че и да се саморазправят с нейните водачи.
Успокояването на политическата обстановка, което ще последва от едно държавно управление на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи пък, ще остави двете партии в съпротива и в изолираност, което е сигурен път към тяхното изгубване на идващите парламентарни избори. Да го кажем просто – Политическа партия и Демократична България са сдружения на комунари, които се изживяват като революционна прослойка и с този имидж печелят последователи. Като елементарна парламентарна съпротива, без площадния възторг и митингите против статуквото, те бързо
ще се маргинализират
Що се отнася до третия вид – предварителни избори, Политическа партия и Демократична България несъмнено ще излязат от тях с много по-малка поддръжка, тъй като ще понесат най-голямата виновност за следващия провален парламент. А обезпечената загуба на локалните избори може да ги изхвърли въобще от политиката.
Така че в този момент всичко зависи от Румен Радев и неговото предпочитание да има или да няма предварителни избори. Последната вест е, че той няма да даде третия мандат на Стефан Янев и неговата партия Български напредък, което значи единствено едно - вървим към предварителни избори.
В тази обстановка на постоянно побеждаващ президент и на постоянно губещи партии, може да имаме парламентарни избори и през март, и през есента, с което да утвърдим като традиция провеждането на най-малко три избора годишно.
След дългите месеци на чудене и двоумене, най-после стигнахме до третия мандат, който е в ръцете на Румен Радев и зависи от неговото предпочитание да има или да няма постоянно държавно управление. Три партии имат действителен късмет да получат мандата – Българска социалистическа партия, Български напредък и Демократична България.
Ако желае предварителни избори, Радев ще връчи мандата на Българска социалистическа партия. Нинова отхвърля коалиция с ГЕРБ, тъй като и Борисов не я желае, не може и с Политическа партия, тъй като се изпокараха по всички тематики, изключително за Украйна, с Движение за права и свободи не мели брашно, а с Демократична България се разминаха по евроатлантическа линия. Ако получи мандат, тя вероятно
ще го върне най-бързо
Мандат на Демократична България също наподобява жертван, тъй като от него може да произлезе единствено евроатлантическа коалиция ГЕРБ, Политическа партия и Демократична България, която поради ината на Политическа партия да желаят предварителни избори непременно, наподобява невъзможна. Което също обрича подобен мандат на неуспех и президента несъмнено го знае.
Обратно, в случай че желае постоянно държавно управление, Радев евентуално ще даде мандат на Български напредък. Партията на Стефан Янев е доста гъвкава, подготвена на
взаимни отстъпки с всички,
и е допустимо да направи програмно или краткотрайно държавно управление, зад което да се скрият ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, тъй че да избутат рецесиите най-малко до края на годината.
За Радев всички благоприятни условия, които има с третия мандат, са печеливши. Ако отидем на нови избори през март, просто ще удължи едноличното си ръководство с още 4-5 месеца, което си е чист бонус за неговото предпочитание да тика страната към президентска република. Ако пък се направи програмно държавно управление с мандат на Стефан Янев, той печели несъмнено присъединяване в разпределението на министерските кресла посредством своите протежета в Български напредък, и в някакъв смисъл ще има свое служебно държавно управление, подкрепено от работещ парламент.
В такава обстановка с третия мандат,
ситуация win-win,
на Радев му остава единствено да потвърди на българските гласоподаватели, които все по-малко му имат вяра, че той самия чува и споделя тяхното искане за постоянно държавно управление непременно, и даже прави всичко допустимо да помогне на партиите в тази посока. Можем да чакаме даже морални словоизлияния в най-близко време, като да вземем за пример какъв брой нездравословно е за страната това, че партиите се ненавиждат, и по какъв начин всички техни водачи се нуждаят от обич...Е, майтапя се де!
Различно наподобява обстановката за партиите в Народното събрание. Като изключим Възраждане и Движение за права и свободи, за които и да има, и да няма държавно управление е все едно, всяка от останалите партии ще загуби и от бързи избори, и от постоянно държавно управление с третия мандат.
На пръв взор единствено ГЕРБ наподобяват печеливши, тъй като след предварителни избори ще бъдат първа политическа мощ още веднъж, а в едно постоянно държавно управление с третия мандат ще настанят най-вече свои министри във властта. Но за хората на Борисов има и неприятна вест. Местните избори към този момент чукат на вратата, а безредната политическа обстановка и многото рецесии вещаят
загуба на позициите им в локалната власт,
където ГЕРБ държи съвсем всички регионални градове и множеството огромни общини.
Борисов знае че неговата партия не се разпадна до момента единствено тъй като има мощни структури в районите, а силата на тези структури зависи от връзките им с локалната власт. Изгубят ли локалните избори, в ГЕРБ може да стартира пренареждане, което да приключи прекомерно ненадейно за нейния водач. Ето за какво Борисов несъмнено доста желае присъединяване в постоянно държавно управление, което да създаде локалните избори с всичките бонуси, които дава властта в този случай. Бързите избори за парламент са риск от тази позиция...
За Българска социалистическа партия локалните избори не са приоритет. Партията няма кметове в огромните градове, има ги единствено в дребни общини, където не може да упражнява огромно въздействие, само че това не тормози Нинова. Нейната тактика е обвързвана с неистовото и предпочитание да бъде
министър непременно
От тази позиция тя сигурно избира присъединяване в постоянно държавно управление, а не в предварителни избори.
За Демократична България и Политическа партия обаче обстановката с третия мандат е обстановка loose-loose. Те имат три благоприятни условия – или да създадат постоянно държавно управление с ГЕРБ и Движение за права и свободи, или да бъдат съпротива на четворна коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП-Български напредък, или да вървят към предварителни избори. В първия случай ще изгубят множеството от своя електорат. Видя се, че след изявлението на Христо Иванов, в което той прикани Политическа партия да смекчат тона и дружно да създадат коалиция с ГЕРБ, в мрежата заваляха закани и гневни заричания от техните симпатизанти, които заплашиха освен да изоставен партията, само че и да се саморазправят с нейните водачи.
Успокояването на политическата обстановка, което ще последва от едно държавно управление на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи пък, ще остави двете партии в съпротива и в изолираност, което е сигурен път към тяхното изгубване на идващите парламентарни избори. Да го кажем просто – Политическа партия и Демократична България са сдружения на комунари, които се изживяват като революционна прослойка и с този имидж печелят последователи. Като елементарна парламентарна съпротива, без площадния възторг и митингите против статуквото, те бързо
ще се маргинализират
Що се отнася до третия вид – предварителни избори, Политическа партия и Демократична България несъмнено ще излязат от тях с много по-малка поддръжка, тъй като ще понесат най-голямата виновност за следващия провален парламент. А обезпечената загуба на локалните избори може да ги изхвърли въобще от политиката.
Така че в този момент всичко зависи от Румен Радев и неговото предпочитание да има или да няма предварителни избори. Последната вест е, че той няма да даде третия мандат на Стефан Янев и неговата партия Български напредък, което значи единствено едно - вървим към предварителни избори.
В тази обстановка на постоянно побеждаващ президент и на постоянно губещи партии, може да имаме парламентарни избори и през март, и през есента, с което да утвърдим като традиция провеждането на най-малко три избора годишно.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ