Скандалът с Гешев - лошо изчислен ход без позитиви
Димитър Попов
Съдебната система явно е цялостна с хора, които не са за магистрати нито по правната си просвета, нито по човешкия си морал. Това е първичният извод от абсурда Гешев – Сарафов, който беше институционализиран и във Висш съдебен съвет. В „ Политико ” той беше пояснен като филм - два клана на мафията в България се хванали за гушите в битката за властта, а прокурорите били в сърцето на самата борба.
Не че няма истина и в такова умозаключение, само че то е прекомерно обикновено и не изяснява
дълбокия произход на казуса
Всъщност бедата е в самата Конституция, която беше основана по този начин, че партиите да имат своя квота във Висшия правосъден съвет, а прокуратурата да бъде под контрола на основен прокурор, самостоятелен от всички управляващи. Сбърканото в този модел е, че в този момент държавното обвиняване е безотговорно от страната, а самостоятелните съдии са подвластни от политическите квоти във Висш съдебен съвет. С две думи - тъкмо противоположното на естественото правосъдие, в което прокурора е едната страна в процеса, а съдът е арбитъра.
Тази сбъркана конструкция на правосъдната система отдавна трови публичната среда в страната, само че защото за партиите е комфортна, смяна в конституцията в никакъв случай не е била на дневен ред. И след този скандал нямам доверие да стане приоритет също. Обратно, борбата към основния прокурор ще се изроди в
борба за партийно въздействие в правосъдната система,
където без друго от две години насам „ вашите ” желаят да сменят „ нашите ” персонално, а не съгласно различен модел на системата.
До този миг ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи бранеха статуквото. Те имат най-голямо въздействие във Висш съдебен съвет и нямат интерес да разбутват кошера. В същото време новите партии, които още нямат магистратски квоти, правеха и невъзможното да се докопат до такива. Битката беше позиционна, а трите партии на статуквото печелеха всички сражения, без значение от ропота в Брюксел и крясъците на недоволните улични водачи.
Затова и когато Мария Габриел, от името на ГЕРБ изиска промяната на Гешев, това замязя на самоубийствено за партията на Борисов предложение. Той, който прави малко неточности, този път подцени два обстоятелството: характера на Гешев, който реши да се бие до дъно, и тъмните зависимости на Корнелия Нинова, която освен зае страната на основния прокурор, само че и провали формата на постоянно държавно управление, което към този момент беше контрактувано с Българска социалистическа партия.
В същото време позитивите за Борисов се оказаха илюзорни. Редовно държавно управление с ПП-ДБ отново не се получи, Петков и Василев не разчетоха в абсурда с Гешев жест към тяхното искане за правосъдна промяна, а уязвимост на ГЕРБ. Очакваният отзив в Брюксел също не беше в интерес на проевропейския имидж на ГЕРБ, а назад – затвърди убеждението за мафиотски борби, в които е забъркан и самия Борисов.
Политическият резултат от този скандал е, че отново сме в патова обстановка – постоянното държавно управление на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия се провали и към този момент крепко
замириса на нови избори през лятото
Те отново ще зависят от Радев, който ще върти мандатите по този начин, че да ги нагоди на датата, която му харесва. Големият губещ е Борисов, който изпусна самодейността и събитията към този момент не зависят от него.
Далеч съм обаче от мисълта, че той е отговорен за следващия провален парламент. Ако погледнем в дъното на политическата рецесия през днешния ден, ще забележим много друга картина от тази, разказана в „ Политико ”.
Три деструктивни и популистки партии са в основата на казуса.
Едната е Възраждане, които отхвърлят всякаква коалиция, желаят цялата власт и радикални ограничения против своите съперници. Според политологическата оценка те са типични национал-популисти, които дават обещание твърда ръка и неосъществими богатства в бъдеще.
Другата партия с очебийно деструктивно държание е обединението ПП-ДБ. Петков и Василев желаят напълно свое държавно управление, дават обещание невероятно конституционно болшинство, търсят радикални гласоподаватели, които печелят с прочувствени, само че лишени от натурализъм, а от време на време и от здрав разсъдък послания, което също ги причислява към ляво-популисткия мейнстрийм.
Третата деструктивна партия е Българска социалистическа партия. Нинова се бори за радикалния електорат на Възраждане и преценява всичките партийни позиции с неговите усети. С позицията си за войната в Украйна, с позицията за Истанбулската спогодба, тя търси гласа на тези 8% консервативни леви националисти, за които страната в никакъв случай не е била по-важна от партията или от Русия.
Проблемът е, че към този момент в два Народното събрание тези три популистки партии имат болшинство. Техните 124 депутати вършат невероятно държавно управление без една от тях, а общите им деструктивни позиции задълбочават политическата рецесия и оставят цялата власт в ръцете на най-деструктивния фактор в страната – президента Румен Радев.
Очевидно предстоят нови избори и е ясно занапред, че гласоподавателите зад тези три партии, които съставляват протестния избор в страната, ще имат решаващо въздействие и в бъдещия парламент. Тези гласоподаватели елементарно прескачат от една партия в друга – от Българска социалистическа партия във Възраждане, от Политическа партия към Възраждане, от Българска социалистическа партия в Политическа партия, и затова са нестабилна основа за каквото и да е постоянно държавно управление. Ако отново са болшинство, и в случай че отново гласоподават за безотговорни водачи, на които страната им е „ през шлифера ”, и които са съгласни да я видят счупена, само че да не признаят, че решението минава през
договаряне с съперника,
политическата рецесия ще продължи. Никакви предварителни избори няма да решат казуса, и все по-често ще приказваме за пленена от Радевото ръководство страна.
Що се отнася до абсурда в правосъдната система, той бързо ще затихне, и моделът, който основава подвластни от политиците магистрати, ще продължи да работи, защото е закрепен в самата Конституция, а и липсва обща воля той да бъде заменен.
Съдебната система явно е цялостна с хора, които не са за магистрати нито по правната си просвета, нито по човешкия си морал. Това е първичният извод от абсурда Гешев – Сарафов, който беше институционализиран и във Висш съдебен съвет. В „ Политико ” той беше пояснен като филм - два клана на мафията в България се хванали за гушите в битката за властта, а прокурорите били в сърцето на самата борба.
Не че няма истина и в такова умозаключение, само че то е прекомерно обикновено и не изяснява
дълбокия произход на казуса
Всъщност бедата е в самата Конституция, която беше основана по този начин, че партиите да имат своя квота във Висшия правосъден съвет, а прокуратурата да бъде под контрола на основен прокурор, самостоятелен от всички управляващи. Сбърканото в този модел е, че в този момент държавното обвиняване е безотговорно от страната, а самостоятелните съдии са подвластни от политическите квоти във Висш съдебен съвет. С две думи - тъкмо противоположното на естественото правосъдие, в което прокурора е едната страна в процеса, а съдът е арбитъра.
Тази сбъркана конструкция на правосъдната система отдавна трови публичната среда в страната, само че защото за партиите е комфортна, смяна в конституцията в никакъв случай не е била на дневен ред. И след този скандал нямам доверие да стане приоритет също. Обратно, борбата към основния прокурор ще се изроди в
борба за партийно въздействие в правосъдната система,
където без друго от две години насам „ вашите ” желаят да сменят „ нашите ” персонално, а не съгласно различен модел на системата.
До този миг ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи бранеха статуквото. Те имат най-голямо въздействие във Висш съдебен съвет и нямат интерес да разбутват кошера. В същото време новите партии, които още нямат магистратски квоти, правеха и невъзможното да се докопат до такива. Битката беше позиционна, а трите партии на статуквото печелеха всички сражения, без значение от ропота в Брюксел и крясъците на недоволните улични водачи.
Затова и когато Мария Габриел, от името на ГЕРБ изиска промяната на Гешев, това замязя на самоубийствено за партията на Борисов предложение. Той, който прави малко неточности, този път подцени два обстоятелството: характера на Гешев, който реши да се бие до дъно, и тъмните зависимости на Корнелия Нинова, която освен зае страната на основния прокурор, само че и провали формата на постоянно държавно управление, което към този момент беше контрактувано с Българска социалистическа партия.
В същото време позитивите за Борисов се оказаха илюзорни. Редовно държавно управление с ПП-ДБ отново не се получи, Петков и Василев не разчетоха в абсурда с Гешев жест към тяхното искане за правосъдна промяна, а уязвимост на ГЕРБ. Очакваният отзив в Брюксел също не беше в интерес на проевропейския имидж на ГЕРБ, а назад – затвърди убеждението за мафиотски борби, в които е забъркан и самия Борисов.
Политическият резултат от този скандал е, че отново сме в патова обстановка – постоянното държавно управление на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия се провали и към този момент крепко
замириса на нови избори през лятото
Те отново ще зависят от Радев, който ще върти мандатите по този начин, че да ги нагоди на датата, която му харесва. Големият губещ е Борисов, който изпусна самодейността и събитията към този момент не зависят от него.
Далеч съм обаче от мисълта, че той е отговорен за следващия провален парламент. Ако погледнем в дъното на политическата рецесия през днешния ден, ще забележим много друга картина от тази, разказана в „ Политико ”.
Три деструктивни и популистки партии са в основата на казуса.
Едната е Възраждане, които отхвърлят всякаква коалиция, желаят цялата власт и радикални ограничения против своите съперници. Според политологическата оценка те са типични национал-популисти, които дават обещание твърда ръка и неосъществими богатства в бъдеще.
Другата партия с очебийно деструктивно държание е обединението ПП-ДБ. Петков и Василев желаят напълно свое държавно управление, дават обещание невероятно конституционно болшинство, търсят радикални гласоподаватели, които печелят с прочувствени, само че лишени от натурализъм, а от време на време и от здрав разсъдък послания, което също ги причислява към ляво-популисткия мейнстрийм.
Третата деструктивна партия е Българска социалистическа партия. Нинова се бори за радикалния електорат на Възраждане и преценява всичките партийни позиции с неговите усети. С позицията си за войната в Украйна, с позицията за Истанбулската спогодба, тя търси гласа на тези 8% консервативни леви националисти, за които страната в никакъв случай не е била по-важна от партията или от Русия.
Проблемът е, че към този момент в два Народното събрание тези три популистки партии имат болшинство. Техните 124 депутати вършат невероятно държавно управление без една от тях, а общите им деструктивни позиции задълбочават политическата рецесия и оставят цялата власт в ръцете на най-деструктивния фактор в страната – президента Румен Радев.
Очевидно предстоят нови избори и е ясно занапред, че гласоподавателите зад тези три партии, които съставляват протестния избор в страната, ще имат решаващо въздействие и в бъдещия парламент. Тези гласоподаватели елементарно прескачат от една партия в друга – от Българска социалистическа партия във Възраждане, от Политическа партия към Възраждане, от Българска социалистическа партия в Политическа партия, и затова са нестабилна основа за каквото и да е постоянно държавно управление. Ако отново са болшинство, и в случай че отново гласоподават за безотговорни водачи, на които страната им е „ през шлифера ”, и които са съгласни да я видят счупена, само че да не признаят, че решението минава през
договаряне с съперника,
политическата рецесия ще продължи. Никакви предварителни избори няма да решат казуса, и все по-често ще приказваме за пленена от Радевото ръководство страна.
Що се отнася до абсурда в правосъдната система, той бързо ще затихне, и моделът, който основава подвластни от политиците магистрати, ще продължи да работи, защото е закрепен в самата Конституция, а и липсва обща воля той да бъде заменен.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ