Димитър ПоповПремиерът Денков обяви, че е изпратил на партиите, които

Димитър Попов

Премиерът Денков разгласи, че е изпратил на партиите, които поддържат държавното управление, вид за съдружно съглашение. От ГЕРБ и от Политическа партия замълчаха по въпроса, обаче от Съюз на демократичните сили разясниха, че това не е съдружно съглашение, а механизъм за работа на партиите със самото държавно управление, което няма нищо общо с обединението ГЕРБ-ПП-ДБ.
Не е загадка, че неналичието на съглашение сред партиите ражда

напрежения към назначенията в кабинета,

които прави Денков, респективно Петков, и които не постоянно са съгласувани с Борисов. По този мотив той непрестанно напомня, че сглобката е прекомерно халтава и елементарно ще се счупи без писмен ангажимент на всички партии в нея. Сегашната самодейност на Денков наподобява е опит за основаване на правилник за назначенията и евентуално е самодейност за утешение на недоволството в ГЕРБ, които роптаят, че държавното управление е цялостно с хора на Политическа партия, а всяко предложение на Борисов се приема на нож от премиера.
Отвън видяно наподобява, че недоверието сред партиите е прекомерно огромно, с цел да резервира това държавно управление на власт дълго време, а това слага на дневен ред въпроса за премиерската ротация след 5 месеца.
Искат ли я в действителност Борисов и Петков?
Готови ли са техните партии да претърпят вредите, които този кабинет към този момент им носи?
Засега Борисов поддържа кабинета, въпреки и по негов саморасъл метод. Той добре познава механизмите на властта, както и непостоянните национални настроения, които е привикнал да употребява в своя полза. Данните за електоралните настройки демонстрират, че ГЕРБ резервира своите гласоподаватели, въпреки единствено половината партия да утвърждава това некоалиционно държавно управление. Как става по този начин? Логиката е в странното държание на Борисов, който скрито взе участие в ръководството и в контрола върху Денков, а очевидно го подлага на критика и се прави на съпротива. Шизофренно държание, което обаче обслужва и двете половини на неговия електорат и ги държи споени под шапката на ГЕРБ.
Петков и останалите, които явно нямат никакъв политически опит, понасят все

повече вреди от преяждането с власт,

която номинално имат, само че не могат да упражняват, тъй като мощно зависят от външни сили. Техните резултати от социологията са ясни – губят към 150 000 гласоподаватели спрямо последните избори, и наклонността надолу продължава напълно стабилно.
Тези, които ги изоставиха, изясняват разочарованието си по този начин: „ Те са властолюбиви и безпринципни тарикати, подготвени да се съюзят и с дявола поради персонални бизнес и политически кариери. Бяха съдружници с Румен Радев, с комунистите от Българска социалистическа партия, със Славчо Чалгаря, с Васил Божков, с Алексей Петров, с врага Борисов, и най-после даже с Пеевски. Къде виждате правила в такова държание? “.
Какъв е аргументът на останалите, които не напущат Петков и Василев, ми е мъчно да преценява, тъй като там никой не изяснява претекстове. Поведението е на сектанти, които възприемат Политическа партия като набожен феномен свише, на който просто вярваш и толкоз.
Самият министър председател Денков, който би трябвало да отстъпи поста си на Мария Габриел, е сдържан оптимист по въпроса за ротацията, което значи, че на хартия има вяра, само че на процедура се съмнява тя да се случи. Същите подозрения изрича и Бойко Борисов. Социологията демонстрира също, че делът на хората, които гледат

към нови предварителни избори,

се усилва.

Под въпрос ли е ротацията в действителност? Пред нея има няколко огромни подводни камъка, които могат да пробият лодката и да съкратят живота на кабинета…
Единият е непредвидимата емоционалност на Киро и Асен, които може да не преглътнат завръщането на ГЕРБ във властта. Като министър председател Габриел евентуално ще сменя министри и заместител министри, с цел да покаже и на партията, и на гласоподавателите, че ръководството към този момент е в ръцете на ГЕРБ, а това ще бъде удар под пояса за гласоподавателите на Политическа партия, които в този момент се носят на вълните на фантазията, че не пускат Борисов и Пеевски във властта. Тъкмо затова три четвърти от тях поддържат държавното управление. Колко ще го поддържат след ротацията е риторичен въпрос. По-скоро е допустимо да има мощен отлив на гласоподаватели от обединението ПП-ДБ, която без това всекидневно губи доверие и поддръжка. А такава обстановка ще принуди Христо Иванов да се замисли съществено дали да остане на потъващия транспортен съд дружно с Киро и Асен, или да потърси нова избавителна лодка за своята формация…
Не е загадка, че сред Политическа партия и Демократична България има спор, и той се задълбочава. Двете партии имат съществени разминавания както във връзка с държавното управление и на назначенията в него, по този начин и във връзка с съдружната политика. Демократична България упорстваха за подписано съглашение, както и за съдружно държавно управление с поделена отговорност, а Политическа партия желаеха цялата власт за себе си и ротация. Киро се наложи, заплашвайки с нови избори, само че това обиди Христо Иванов. Говори се, че сега той е по-близък с Пеевски, в сравнение с с Киро и Асен. След локалните избори, в които двете партии сякаш имат общи претенденти, несъгласията ще стават по- дълбоки и е допустимо точно ротацията да изиграе ролята на айсберга в злополуката на „ Титаник “.
Друга заплаха са желанията на Борисов за бъдещето. Сега ГЕРБ имат удобната роля на ръководеща съпротива, само че след ротацията би трябвало да поемат отговорност за самото ръководство и Борисов е наясно, че ще стане пленник на ПП-ДБ, по този начин както в този момент те са му заложници. Това не е преференциално за него, още повече, че околните връзки с Пеевски ще изискват партията на Доган, въпреки и подмолно, също да има думата в новото след-ротационно държавно управление. От гледната точка на Борисов, Движение за права и свободи е по предвидим и сигурен съдружник от непредвидимите дилетанти от Политическа партия, и затова Борисов няма нищо срещу да скъса връзките с Киро и Асен. Възможно е даже да си показва ротацията по-скоро като

нова коалиция на ГЕРБ, Демократична България и Движение за права и свободи,

в сравнение с като продължение на сегашната.
Такава коалиция към този момент наподобява допустима и по друга причина – затоплените връзки на Пеевски с Христо Иванов. Напоследък прави мощно усещане огромната интензивност на Движение за права и свободи във връзка с правосъдната промяна, и пасивното утвърждение на Христо Иванов за техните начинания. Създаде се усещане, че сред Демократична България и Движение за права и свободи има цялостно съвпадане на концепциите за промени, а представител на общите им планове е Делян Пеевски. И това не е оспорвано даже в медиите, които по традиция са близки до Демократична България.
Другият вероятен вид пред ГЕРБ, с изключение на ротация и нова коалиция, е да изоставен държавното управление и да тръгнат към предварителни избори. Борисов може се реши на такава стъпка, в случай че след 5 месеца рейтинга на неговата партия се резервира в сегашните граници, до момента в който рейтингът на ПП-ДБ е паднал до 12-14% да речем, което е изцяло допустимо, в случай че сегашните трендове се запазят. Това ще подсигурява на Борисов победа на нови избори, освен това с огромна преднина, както и присъединяване в последващо постоянно държавно управление, подредено от ГЕРБ. Много е евентуално също след нови избори втора мощ да се окаже проруската Възраждане, което прави присъединяване на Движение за права и свободи и Демократична България в последваща коалиция с ГЕРБ наложително.
Ако претеглим всички изброени предпоставки, на мен ми се коства, че ротацията идната година е малко евентуална, и че подводните камъни пред нея са прекалено много, с цел да остане корпусът на лодката „ Денков- Габриел “ цялостен. Най-вероятно е идната година да има нова коалиция на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Демократична България, като единствената въпросителна съгласно мен е единствено времето – дали това ще стане преди, или след нови предварителни избори…