Ултиматумът на Борисов е истински - коалиция или избори?
Димитър Попов
Последният ултиматум преди ротацията, даден от Борисов, би трябвало да се одобри по-сериозно от всичко друго, което чухме в тези договаряния в последно време. Борисов изиска съдружно съглашение, което да регистрира тежестта на партиите съгласно резултата от парламентарните избори, и то да включва всичко – министри, регулатори, държавни назначения. Освен премиера, Борисов ще желае и над половината от държавното управление. Тонът също е безусловен – ПП-ДБ получават съглашението на 6 март, в случай че не го одобряват, отиваме на избори. Това обръщение е доста по-сериозна опасност от всичко, което до момента сме чували от Борисов, и значи
100% смяна в неговото държание
Какво провокира втвърдяването на Борисов?
Първо – отслабна геополитическият фактор, който стои зад тази ръководеща сглобка.
Миналата година Борисов беше под мощен външен напън да направи евроатлантическо болшинство в Народното събрание и държавно управление непременно. Алтернативите за него не бяха доста - или предварителни избори, които щяха да повторят резултата от април, без да решат казуса за властта; или държавно управление с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, само че тогава целия електорат на ПП-ДБ щеше да стои по улиците и да хвърля домати, а американското посолство щеше да го вкара в листата „ Магнитски ”. Приемливата опция беше коалиция с ПП-ДБ. Тъй като беше прекомерно слаб и изолиран отвред, Борисов одобри унизителни условия –ПП-ДБ да създадат свое държавно управление, а той да им подари депутатите си против никакви облаги отсреща. Той направи тази стъпка основно под натиска на американското посолство и с вероятността да промени това статукво скоро.
В последните месеци, поради неразбориите в Съединени американски щати, външния напън върху Борисов мощно отслабна. Има възможност, въпреки и доста дребна, Тръмп отново да стане президент, а Байдън е ангажиран напълно с вътрешните си проблеми и до ноември едва ще се интересува от България. За американците няма значение кой тук е министър председател и кои са министрите, стига външната политика на страната да остане същата и помощта за Украйна да не стопира. В това отношение има сигнали, че
американското посолство в София не е във екстаз от настоящето статукво,
доминирано от ПП-ДБ, и даже от техния боен министър.
Местните избори предходната година също трансформираха политическата картина в страната. ПП-ДБ се сринаха електорално. При парламентарни избори в този момент, те ще са трета политическа мощ и ще изгубят ореола на „ положителните сили ”, както и шанса за равноправно съглашение с ГЕРБ.
При тези условия ползите на Борисов, чисто партийните и персоналните, диктуват предварителни избори още тази година. Сегашната унизителна обстановка да поддържа държавно управление на ПП-ДБ към този момент е невъзможна за него. Изгонването на Киро и Асен от държавното управление пък, както и коалиция с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия в този парламент, също е неприемлива композиция, тъй като ще остави в гърба на Борисов рискови и мощни врагове като Христо Иванов и американското посолство.
Ето за какво настояването на Борисов за съдружно съглашение, е сериозен ултиматум и би трябвало да се одобри като
алена линия,
от която той няма да отстъпи.
Дали ПП-ДБ ще се огънат и ще одобряват новите условия?
Обективно видяно ПП-ДБ нямат интерес от смяна във властта, тъй че евентуално няма да одобряват ултиматума на Борисов. Така най-малко наподобява на пръв взор. Обаче аз не съм сигурен, че ще стане по този начин. Има още едно събитие, което рядко се регистрира, само че е прекомерно значимо за политическата обстановка в сглобката – сред Политическа партия и Демократична България има съществено разминаване на ползите.
Политическа партия имат манталитета на корпоративни измамници. В техните среди е признато, че когато сътрудникът насреща е слаб и е в рецесия, ти го притискаш до дъно и му вземаш всичко, освен това незабавно. Миналата година, когато Борисов беше слаб и податлив на всевъзможни отстъпки, Киро и Асен го изнудиха за лично тяхно държавно управление, без да се преценяват с последствията от такова държание, което в обществото се приема за незаслужено и допуска в бъдеще реванш на другата страна.
В корпоративния нрав обаче има и огледална обстановка – когато ти си слаб и имаш усложнения, оня насреща също ще ти вземе всичко.
В момента в усложнение са Киро и Асен. Техният непостоянен електорат, който заран ги хвали, а следобяд ги псува, към този момент ги е изоставил. Разделни социологически изследвания демонстрират, че Политическа партия е дребният сътрудник в обединението ПП-ДБ, и то толкоз дребен, че в случай че се яви независимо на избори, може да не влезе в Народното събрание. И защото в този момент са слаби, Киро и Асен чакат ГЕРБ да им вземе всичко. Така е признато и това ще се случи след предварителни избори. Затова Политическа партия ще одобряват всевъзможни ултиматуми, които Борисов им постанова – тъй като тъкмо по този начин се прави в техния бизнес. За тях предварителните избори ще са самоубийство.
Различна е картината при Демократична България обаче. Христо Иванов може и да не одобри ултиматума на ГЕРБ. Една публична коалиция с Борисов в този момент ще значи същото, каквото стана и в предходната им коалиция през 2015 година –ДБ ще изгуби доста гласоподаватели, а Христо Иванов ще излезе от политиката за дълго време. От друга страна предварителни избори не плашат Демократична България кой знае какъв брой. Те имат корав електорат, който е 8-9% и подсигурява, че партията ще я има и в бъдеще. В идващия парламент ГЕРБ, Движение за права и свободи и Демократична България отново може да вземат участие в евроатлантическо държавно управление.
Проблемът е, че разнопосочните ползи на Политическа партия и Демократична България може да доведат до вътрешни спорове, изключително когато им стане ясно, че ултиматумът на Борисов е напълно сериозен и би трябвало да избират сред коалиция с него в този момент и избори.
В тази обстановка
прогнозите за ротацията са рискови
Силната позиция на Борисов допуска, че той ще извърши една от двете вероятности, които го устройват и него, и Пеевски - или да направи ново съдружно съглашение с ПП-ДБ, в което ГЕРБ да бъде преобладаваща мощ, а Движение за права и свободи да получи някакъв прикрит дял от властта; или да отиде на предварителни избори, след които ще диктува изискванията отново на същите играчи. Той персонално несъмнено избира второто – предварителни избори, само че защото там риска не е дребен, ще държи на първия вид до дъно - съдружно съглашение, с доминация на ГЕРБ.
Може ли в тези условия да се резервира настоящето държавно управление, с елементарна замяна на Денков и Габриел?
Да, можеше, в случай че предходната година ПП-ДБ бяха създали публична коалиция, с отчитане на всички ползи в нея. Само че тогава Христо Иванов се подведе по корпоративните играчи Киро и Асен, направиха сглобка, и в този момент ще си носят кръста. Проста ротация към този момент е невъзможна.
По този мотив се сещам за една българска национална приказка, която в Политическа партия сигурно не знаят, тъй като считат фолклора за национални простотии. Глупавият каруцар Киро отишъл на пазар, накупил кокошки, качил ги на каруцата и тръгнал за у дома. Хитрата лисица Бойко се чудела по какъв начин да му вземе кокошките и измислила - да се престори на умряла лисица. Видял го Киро на пътя и си рекъл – ха, умряла лисица, да я кача и нея, хем на Лена кожух ще направя. Лисицата обаче единствено се преструвала на умряла. Като я качил Киро на каруцата, тя небрежно изяла кокошките, взела стоката, а като се върнал в къщи, на Киро жена му го чакала с точилката зад вратата.
Ей такива приказки споделя българският народ от епохи насам, но кой да ти чете през днешния ден национални приказки, я!
Последният ултиматум преди ротацията, даден от Борисов, би трябвало да се одобри по-сериозно от всичко друго, което чухме в тези договаряния в последно време. Борисов изиска съдружно съглашение, което да регистрира тежестта на партиите съгласно резултата от парламентарните избори, и то да включва всичко – министри, регулатори, държавни назначения. Освен премиера, Борисов ще желае и над половината от държавното управление. Тонът също е безусловен – ПП-ДБ получават съглашението на 6 март, в случай че не го одобряват, отиваме на избори. Това обръщение е доста по-сериозна опасност от всичко, което до момента сме чували от Борисов, и значи
100% смяна в неговото държание
Какво провокира втвърдяването на Борисов?
Първо – отслабна геополитическият фактор, който стои зад тази ръководеща сглобка.
Миналата година Борисов беше под мощен външен напън да направи евроатлантическо болшинство в Народното събрание и държавно управление непременно. Алтернативите за него не бяха доста - или предварителни избори, които щяха да повторят резултата от април, без да решат казуса за властта; или държавно управление с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, само че тогава целия електорат на ПП-ДБ щеше да стои по улиците и да хвърля домати, а американското посолство щеше да го вкара в листата „ Магнитски ”. Приемливата опция беше коалиция с ПП-ДБ. Тъй като беше прекомерно слаб и изолиран отвред, Борисов одобри унизителни условия –ПП-ДБ да създадат свое държавно управление, а той да им подари депутатите си против никакви облаги отсреща. Той направи тази стъпка основно под натиска на американското посолство и с вероятността да промени това статукво скоро.
В последните месеци, поради неразбориите в Съединени американски щати, външния напън върху Борисов мощно отслабна. Има възможност, въпреки и доста дребна, Тръмп отново да стане президент, а Байдън е ангажиран напълно с вътрешните си проблеми и до ноември едва ще се интересува от България. За американците няма значение кой тук е министър председател и кои са министрите, стига външната политика на страната да остане същата и помощта за Украйна да не стопира. В това отношение има сигнали, че
американското посолство в София не е във екстаз от настоящето статукво,
доминирано от ПП-ДБ, и даже от техния боен министър.
Местните избори предходната година също трансформираха политическата картина в страната. ПП-ДБ се сринаха електорално. При парламентарни избори в този момент, те ще са трета политическа мощ и ще изгубят ореола на „ положителните сили ”, както и шанса за равноправно съглашение с ГЕРБ.
При тези условия ползите на Борисов, чисто партийните и персоналните, диктуват предварителни избори още тази година. Сегашната унизителна обстановка да поддържа държавно управление на ПП-ДБ към този момент е невъзможна за него. Изгонването на Киро и Асен от държавното управление пък, както и коалиция с Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия в този парламент, също е неприемлива композиция, тъй като ще остави в гърба на Борисов рискови и мощни врагове като Христо Иванов и американското посолство.
Ето за какво настояването на Борисов за съдружно съглашение, е сериозен ултиматум и би трябвало да се одобри като
алена линия,
от която той няма да отстъпи.
Дали ПП-ДБ ще се огънат и ще одобряват новите условия?
Обективно видяно ПП-ДБ нямат интерес от смяна във властта, тъй че евентуално няма да одобряват ултиматума на Борисов. Така най-малко наподобява на пръв взор. Обаче аз не съм сигурен, че ще стане по този начин. Има още едно събитие, което рядко се регистрира, само че е прекомерно значимо за политическата обстановка в сглобката – сред Политическа партия и Демократична България има съществено разминаване на ползите.
Политическа партия имат манталитета на корпоративни измамници. В техните среди е признато, че когато сътрудникът насреща е слаб и е в рецесия, ти го притискаш до дъно и му вземаш всичко, освен това незабавно. Миналата година, когато Борисов беше слаб и податлив на всевъзможни отстъпки, Киро и Асен го изнудиха за лично тяхно държавно управление, без да се преценяват с последствията от такова държание, което в обществото се приема за незаслужено и допуска в бъдеще реванш на другата страна.
В корпоративния нрав обаче има и огледална обстановка – когато ти си слаб и имаш усложнения, оня насреща също ще ти вземе всичко.
В момента в усложнение са Киро и Асен. Техният непостоянен електорат, който заран ги хвали, а следобяд ги псува, към този момент ги е изоставил. Разделни социологически изследвания демонстрират, че Политическа партия е дребният сътрудник в обединението ПП-ДБ, и то толкоз дребен, че в случай че се яви независимо на избори, може да не влезе в Народното събрание. И защото в този момент са слаби, Киро и Асен чакат ГЕРБ да им вземе всичко. Така е признато и това ще се случи след предварителни избори. Затова Политическа партия ще одобряват всевъзможни ултиматуми, които Борисов им постанова – тъй като тъкмо по този начин се прави в техния бизнес. За тях предварителните избори ще са самоубийство.
Различна е картината при Демократична България обаче. Христо Иванов може и да не одобри ултиматума на ГЕРБ. Една публична коалиция с Борисов в този момент ще значи същото, каквото стана и в предходната им коалиция през 2015 година –ДБ ще изгуби доста гласоподаватели, а Христо Иванов ще излезе от политиката за дълго време. От друга страна предварителни избори не плашат Демократична България кой знае какъв брой. Те имат корав електорат, който е 8-9% и подсигурява, че партията ще я има и в бъдеще. В идващия парламент ГЕРБ, Движение за права и свободи и Демократична България отново може да вземат участие в евроатлантическо държавно управление.
Проблемът е, че разнопосочните ползи на Политическа партия и Демократична България може да доведат до вътрешни спорове, изключително когато им стане ясно, че ултиматумът на Борисов е напълно сериозен и би трябвало да избират сред коалиция с него в този момент и избори.
В тази обстановка
прогнозите за ротацията са рискови
Силната позиция на Борисов допуска, че той ще извърши една от двете вероятности, които го устройват и него, и Пеевски - или да направи ново съдружно съглашение с ПП-ДБ, в което ГЕРБ да бъде преобладаваща мощ, а Движение за права и свободи да получи някакъв прикрит дял от властта; или да отиде на предварителни избори, след които ще диктува изискванията отново на същите играчи. Той персонално несъмнено избира второто – предварителни избори, само че защото там риска не е дребен, ще държи на първия вид до дъно - съдружно съглашение, с доминация на ГЕРБ.
Може ли в тези условия да се резервира настоящето държавно управление, с елементарна замяна на Денков и Габриел?
Да, можеше, в случай че предходната година ПП-ДБ бяха създали публична коалиция, с отчитане на всички ползи в нея. Само че тогава Христо Иванов се подведе по корпоративните играчи Киро и Асен, направиха сглобка, и в този момент ще си носят кръста. Проста ротация към този момент е невъзможна.
По този мотив се сещам за една българска национална приказка, която в Политическа партия сигурно не знаят, тъй като считат фолклора за национални простотии. Глупавият каруцар Киро отишъл на пазар, накупил кокошки, качил ги на каруцата и тръгнал за у дома. Хитрата лисица Бойко се чудела по какъв начин да му вземе кокошките и измислила - да се престори на умряла лисица. Видял го Киро на пътя и си рекъл – ха, умряла лисица, да я кача и нея, хем на Лена кожух ще направя. Лисицата обаче единствено се преструвала на умряла. Като я качил Киро на каруцата, тя небрежно изяла кокошките, взела стоката, а като се върнал в къщи, на Киро жена му го чакала с точилката зад вратата.
Ей такива приказки споделя българският народ от епохи насам, но кой да ти чете през днешния ден национални приказки, я!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ