Де го сега Стамболов да ни осигури газ за зимата!
Димитър Попов
Нямаме газ за зимата, нямаме проект за договаряния с „ Газпром” и се свиваме пред Русия и нейните мръсни номера с доставките… Политическата класа като че ли е разграничена на две по въпроса – едните желаят нови договаряния с „ Газпром” за дълготраен контракт, другите желаят газ на пазарни цени, незнайно какъв брой по-високи от сегашните. В коя посока да поемем? Имат право тези, които цитират Бисмарк, че договорите с Русия не костват и хартията, на която са написани. Аргументите им са стоманени – имахме дълготраен контракт, бяхме предан покупател на газ, плащахме си както се разбрахме, а Русия, вероломно и едностранно, ни спря доставките.
Защо да вършим нов контракт? Без друго всичките ни контракти с Русия са неизгодни за България. До един обслужват Кремъл! А тези в енергийната сфера са като че ли подписани от съветски договарящи и от двете страни. Направо да се чудиш
до каква степен е стигнал националният нихилизъм, смесен с съветски рубли
Обаче имат право и тези, които се чудят от кое място ще си доставяме друг газ, когато съветски медиатори към този момент са обсебили целия потенциал на другите снабдители.
Сложна обстановка в действителност. Затова се запитах по какъв начин би решил Стефан Стамболов този проблем. Ако беше министър председател, естествено. Дали той щеше да договаря с „ Газпром” за нов контракт, или щеше да изпрати на Кремъл някоя люта ругатня – толкоз люта, че Митрофанова начаса да си замине за Москва.
Според мен той би преговарял с „ Газпром” за нов контракт. Дори би убедил съветската страна да ни компенсира поради спрения газ. Може да наподобява необичайно за мнозина, само че това е допустимо. България има мощни козове в такива договаряния. Цялата работа е в това кой пази българския интерес и има ли той темперамент да устои на съветския напън.
Като общественик с достолепие, Стамболов би употребявал българските причини с непоколебима увереност, каквато Русия бързо би оценила като сериозна опасност за своите ползи на Балканите. И таман там е
българския късмет за триумф.
Как ще се водят договарянията, в случай че Стамболов взе участие в тях?
Преди дни в Москва беше Виктор Орбан, който контракти по-големи доставки на газ за Унгария. Същото направи преди него и Вучич за Сърбия. Двамата са значими съдружници на Кремъл и Путин доста ги обича. Договориха се, прегърнаха се, обаче… газа за двете страни минава през България. Ние държим кранчето, както се споделя, и това всички добре го знаят. Та в случай че седне някой като Стамболов да се договаря с „ Газпром”, той би споделил следното – или „ Газпром” ни доставя газа, който ни дължи по остарелия контракт до момента, а в бъдеще поема корав ангажимент да съблюдава ново съглашение, или
ние вземаме две асиметрични ограничения:
1. Отделяме от преноса за Сърбия и Унгария 3 милиарда кубически метра, колкото „ Газпром” ни дължи, плащаме си ги в долари на Кремъл, както е по контракта, а на сърбите и на унгарците Путин да им праща дефицита по въздуха;
2. Поради нарасналите 4 пъти цени на газа от Русия, България покачва директната такса през „ Турски поток” реципрочно – също 4 пъти, като на „ Газпром” ще му бъде предоставена навреме и акуратно новата скица на възнаграждение. Ако не заплащат – стопираме целия пренос! Просто и ясно, нали! Щом не давате газ на нас, Орбан и Вучич също остават на изсъхнало. Сигурен съм, че такива договаряния ще са доста ползотворни. Сигурен съм също, че в случай че ги води Стефан Стамболов, съветските договарящи бързо ще усетят, че той не се майтапи.
Но в случай че се заинатят, те ще чуят и различен мотив: нали знаете чия благосъстоятелност е Лукойл Нефтохим – България, би им споделил Стамболов! Помните, че рафинерията работи на ишлеме за компанията „ Литаско “ в Швейцария. Ние към този момент обсъждаме въпроса българското държавно управление да поеме действен надзор върху рафинерията. Държавата елементарно ще замести компанията „ Литаско”, като обезпечи нефт за Нефтохим, а след това му изкупи и продаде бензините за своя сметка. „ Лукойл” отново ще работи на ишлеме, единствено че
в интерес на всички българи, а не на Путин,
както е в този момент. И не с съветски петрол! Да видите тогава по какъв начин ще паднат цените на горивата, по какъв начин енергийната мафия ще остане без корупционни схеми, и по какъв начин ще заплачат в Москва, където в този момент разчитат на пари от нашата рафинерия за войната си в Украйна.
Тези причини всеки съветски договарящ ще ги разбере чудесно! Въпросът, който ще стои пред тях, е единствено един: дали Стамболов ще направи това, което споделя. И с цел да ревизират и тази теза, ще употребяват и последния си коз в такива договаряния - войната. Когато я окъсат, съветските договарящи стават обидчиви, нервни, плашат с ракети и даже с нуклеарни бомби. Така Путин постигаше своето на договаряния с Меркел и Макрон. Сигурно ще пробват и при Стамболов. Той обаче, на заканите с война би дал отговор напълно просто – Майната ти, плашиш единствено гаргите!
И ще бъде прав, тъй като Русия не е нападала и в никакъв случай няма да нападне страна от НАТО! Никога! Ние сме член на Алианса и това
подсигурява 100% нашата сигурност против военна експанзия
А тези, които приказват противоположното и плашат с война, са елементарна съветска агентура, която на договарянията няма да участва.
И по този начин, когато тезите са ясни, ще би трябвало да има компромис – ние не стопираме Турски поток, а Русия ни дава газа по остарелия контракт и подсигурява доставките в бъдеще. Ако не се съгласят, асиметричните ограничения влизат в действие!
Нещо ми подсказва, че ще минем без да стопираме преноса за Сърбия, или да променяме схемата на „ Лукойл – Нефтохим”. Просто ще получим газа, който желаеме и толкоз. При това без детайлности като заплащането в рубли. Защото Русия на Путин е много диалогична, когато против себе си усети мощ и съдбоносен водач.
Ето за какво въпросът не е дали да преговаряме с Русия или не. За мен въпросът е:
има ли втори водач като Стефан Стамболов и може ли той да стане министър председател?
На първа ръка отговорът е не, не може.
Първо, тъй като корумпираната политическата класа е мощно подвластна от Русия;
второ тъй като съветската агентура управлява кариерното израстване във властта;
трето, тъй като уплашеният български гласоподавател няма да гласоподава за русофоб;
четвърто, тъй като нашите демократични съдружници се плашат от националисти като Стамболов.
Хубавото е, че в историята водачи се появяват постоянно, когато би трябвало. Лошото е, че те се раждат в огромни рецесии. Стефан Стамболов да вземем за пример става общественик след прелом и война. Не дай боже да дочакаме втори Стамболов при такива обстоятелства…Не дай боже!
Иначе ни остава едно – да се надяваме, че Бог е българин, както разправят спортните коментатори…И ще ни изпрати или газ, или водач безплатно, тъй като ние сами не можем го откри. Не го ли направи Бог, съветската агентура ще ни остави и без страна най-после.
Нямаме газ за зимата, нямаме проект за договаряния с „ Газпром” и се свиваме пред Русия и нейните мръсни номера с доставките… Политическата класа като че ли е разграничена на две по въпроса – едните желаят нови договаряния с „ Газпром” за дълготраен контракт, другите желаят газ на пазарни цени, незнайно какъв брой по-високи от сегашните. В коя посока да поемем? Имат право тези, които цитират Бисмарк, че договорите с Русия не костват и хартията, на която са написани. Аргументите им са стоманени – имахме дълготраен контракт, бяхме предан покупател на газ, плащахме си както се разбрахме, а Русия, вероломно и едностранно, ни спря доставките.
Защо да вършим нов контракт? Без друго всичките ни контракти с Русия са неизгодни за България. До един обслужват Кремъл! А тези в енергийната сфера са като че ли подписани от съветски договарящи и от двете страни. Направо да се чудиш
до каква степен е стигнал националният нихилизъм, смесен с съветски рубли
Обаче имат право и тези, които се чудят от кое място ще си доставяме друг газ, когато съветски медиатори към този момент са обсебили целия потенциал на другите снабдители.
Сложна обстановка в действителност. Затова се запитах по какъв начин би решил Стефан Стамболов този проблем. Ако беше министър председател, естествено. Дали той щеше да договаря с „ Газпром” за нов контракт, или щеше да изпрати на Кремъл някоя люта ругатня – толкоз люта, че Митрофанова начаса да си замине за Москва.
Според мен той би преговарял с „ Газпром” за нов контракт. Дори би убедил съветската страна да ни компенсира поради спрения газ. Може да наподобява необичайно за мнозина, само че това е допустимо. България има мощни козове в такива договаряния. Цялата работа е в това кой пази българския интерес и има ли той темперамент да устои на съветския напън.
Като общественик с достолепие, Стамболов би употребявал българските причини с непоколебима увереност, каквато Русия бързо би оценила като сериозна опасност за своите ползи на Балканите. И таман там е
българския късмет за триумф.
Как ще се водят договарянията, в случай че Стамболов взе участие в тях?
Преди дни в Москва беше Виктор Орбан, който контракти по-големи доставки на газ за Унгария. Същото направи преди него и Вучич за Сърбия. Двамата са значими съдружници на Кремъл и Путин доста ги обича. Договориха се, прегърнаха се, обаче… газа за двете страни минава през България. Ние държим кранчето, както се споделя, и това всички добре го знаят. Та в случай че седне някой като Стамболов да се договаря с „ Газпром”, той би споделил следното – или „ Газпром” ни доставя газа, който ни дължи по остарелия контракт до момента, а в бъдеще поема корав ангажимент да съблюдава ново съглашение, или
ние вземаме две асиметрични ограничения:
1. Отделяме от преноса за Сърбия и Унгария 3 милиарда кубически метра, колкото „ Газпром” ни дължи, плащаме си ги в долари на Кремъл, както е по контракта, а на сърбите и на унгарците Путин да им праща дефицита по въздуха;
2. Поради нарасналите 4 пъти цени на газа от Русия, България покачва директната такса през „ Турски поток” реципрочно – също 4 пъти, като на „ Газпром” ще му бъде предоставена навреме и акуратно новата скица на възнаграждение. Ако не заплащат – стопираме целия пренос! Просто и ясно, нали! Щом не давате газ на нас, Орбан и Вучич също остават на изсъхнало. Сигурен съм, че такива договаряния ще са доста ползотворни. Сигурен съм също, че в случай че ги води Стефан Стамболов, съветските договарящи бързо ще усетят, че той не се майтапи.
Но в случай че се заинатят, те ще чуят и различен мотив: нали знаете чия благосъстоятелност е Лукойл Нефтохим – България, би им споделил Стамболов! Помните, че рафинерията работи на ишлеме за компанията „ Литаско “ в Швейцария. Ние към този момент обсъждаме въпроса българското държавно управление да поеме действен надзор върху рафинерията. Държавата елементарно ще замести компанията „ Литаско”, като обезпечи нефт за Нефтохим, а след това му изкупи и продаде бензините за своя сметка. „ Лукойл” отново ще работи на ишлеме, единствено че
в интерес на всички българи, а не на Путин,
както е в този момент. И не с съветски петрол! Да видите тогава по какъв начин ще паднат цените на горивата, по какъв начин енергийната мафия ще остане без корупционни схеми, и по какъв начин ще заплачат в Москва, където в този момент разчитат на пари от нашата рафинерия за войната си в Украйна.
Тези причини всеки съветски договарящ ще ги разбере чудесно! Въпросът, който ще стои пред тях, е единствено един: дали Стамболов ще направи това, което споделя. И с цел да ревизират и тази теза, ще употребяват и последния си коз в такива договаряния - войната. Когато я окъсат, съветските договарящи стават обидчиви, нервни, плашат с ракети и даже с нуклеарни бомби. Така Путин постигаше своето на договаряния с Меркел и Макрон. Сигурно ще пробват и при Стамболов. Той обаче, на заканите с война би дал отговор напълно просто – Майната ти, плашиш единствено гаргите!
И ще бъде прав, тъй като Русия не е нападала и в никакъв случай няма да нападне страна от НАТО! Никога! Ние сме член на Алианса и това
подсигурява 100% нашата сигурност против военна експанзия
А тези, които приказват противоположното и плашат с война, са елементарна съветска агентура, която на договарянията няма да участва.
И по този начин, когато тезите са ясни, ще би трябвало да има компромис – ние не стопираме Турски поток, а Русия ни дава газа по остарелия контракт и подсигурява доставките в бъдеще. Ако не се съгласят, асиметричните ограничения влизат в действие!
Нещо ми подсказва, че ще минем без да стопираме преноса за Сърбия, или да променяме схемата на „ Лукойл – Нефтохим”. Просто ще получим газа, който желаеме и толкоз. При това без детайлности като заплащането в рубли. Защото Русия на Путин е много диалогична, когато против себе си усети мощ и съдбоносен водач.
Ето за какво въпросът не е дали да преговаряме с Русия или не. За мен въпросът е:
има ли втори водач като Стефан Стамболов и може ли той да стане министър председател?
На първа ръка отговорът е не, не може.
Първо, тъй като корумпираната политическата класа е мощно подвластна от Русия;
второ тъй като съветската агентура управлява кариерното израстване във властта;
трето, тъй като уплашеният български гласоподавател няма да гласоподава за русофоб;
четвърто, тъй като нашите демократични съдружници се плашат от националисти като Стамболов.
Хубавото е, че в историята водачи се появяват постоянно, когато би трябвало. Лошото е, че те се раждат в огромни рецесии. Стефан Стамболов да вземем за пример става общественик след прелом и война. Не дай боже да дочакаме втори Стамболов при такива обстоятелства…Не дай боже!
Иначе ни остава едно – да се надяваме, че Бог е българин, както разправят спортните коментатори…И ще ни изпрати или газ, или водач безплатно, тъй като ние сами не можем го откри. Не го ли направи Бог, съветската агентура ще ни остави и без страна най-после.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ