Партиите имат един противник – Румен Радев!
Димитър Попов
Мина съвсем цялостен месец от изборите на 2 октомври. Президентът Радев несъмнено е удовлетворен от това, което вижда на политическия терен –слаби партии и глупави водачи, изпокарани между тях. Съобразно личните си ползи, той активно
насърчава хаоса и удължава политическата рецесия
с всички вероятни средства. Целта му е транспарантно ясна - хем убеждава популацията, че от президентската република по-подходящо ръководство за България няма, хем той и сега ръководи със лични цели, които не са следени от Народното събрание или от правосъдната система.
Тази обстановка е невиждана за България, тя няма аналог и в Европа, по тази причина си коства да се отговори на един въпрос - по какъв начин стана по този начин, че от 2 години Радев прави с страната и с партиите каквото изиска.
Най-краткия и явен отговор е, че сътвори среда на непоносимост сред политическите водачи, раздели ги на лагери, намеси се в тяхната борба, трансформирайки президентството в политически център и изваждайки баталиите от Народното събрание на улицата, измежду самите партийни симпатизанти.
С тази тактика той
отстрани Народното събрание като върховен държавен орган и овладя страната
с поредност служебни държавни управления и всеобщи кадрови чистки в държавната администрация. Разделяй и владей е тактиката, която претендент диктатора Радев следва към този момент 2 години, освен това доста сполучливо.
Сред най-мощните му принадлежности в тази тактика се оказаха машините за гласоподаване. Той съумя да ги пробута за парламентарните избори, а те му дадоха опция да поправя резултатите съгласно личните му разбирания за това кои партии са лоялни и кои са враждебно настроени против него. Има към този момент доста основателни подозрения, че и изборите през ноември 2021 година, и изборите през тази година, са били манипулирани в интерес на някои, и във щета на други. Машините са черни кутии, които са под контрола на ДАНС и други служби, а тези служби сега са на директно послушание на президента и не си дават никакъв напън да ревизират честността на изборите.
Друг мощен инструмент са самите служебни министри, назначени от Радев. И предходната година, и тази, те се включиха интензивно в предизборната акция. През 2021 година, посредством тях Радев се опитваше да изтика ГЕРБ и Движение за права и свободи от политическата сцена, а министрите му организираха цели акции за компрометиране на тези партии. Дори направиха опит за арести на техни водачи. През тази година вятъра се обърна - държавното управление на Гълъб Донев дискредитира Продължаваме промяната, Българска социалистическа партия и Демократична България, вадейки по министерства компромати за техни министри и критикувайки политиките, които държавното управление на Кирил Петков водеше.
В тази обстановка на еднолично ръководство Радев сложи под подозрение и геополитическата ориентировка на България, която е определена освен с утвърждението на всички парламенти и политически партии, само че и с необятен публичен консенсус. Особено след войната в Украйна, твърдейки Русия и българските русофили, че ще саботира всички опити България да се включва в помощта за Украйна, Радев сложи на спор нашата преданост в алианса НАТО. Той си разреши също да саботира в Европейски Съюз общи решения против Русия, нареждайки се до приятеля на Путин Виктор Орбан.
Разбира се, още от 2016 година е известно, че Радев е човек на Русия. Като получи шанса да ръководи страната еднолично, той получи и късмет да
обслужва дейно съветските ползи
и в България, и в Европа.
Освен това, въпреки да е въвел на процедура едноличен режим на ръководство, Радев не носи никаква политическа отговорност за него. В изискванията на служебни кабинети той заобикаля Конституцията, демонтира парламентарната форма на ръководство, пренебрегва правосъдната система, която не се занимава с него, тъй като той публично не е индивид на държавното ръководство, а след преизбирането си не зависи и от избора на българските жители, които не могат да го смъкват от власт, в случай че не са удовлетворени от неговото държавно управление.
Ако разсъждаваме разумно, България се намира освен в инфлационна, политическа и обществена, само че и в конституционна рецесия. Очертал се е бездънен разлом сред Президент и Парламент, а той не е разказан в самата Конституция. Радев досега печели всички борби против партиите, разединявайки ги доста сполучливо с властта, която техните водачи му дават. Той открива и закрива парламенти, блокира парламентарни болшинства, а с провежданите нагъсто избори подкопава държавността в самите и устои.
Единствения метод тази обстановка да бъде изменена, е партиите да създадат постоянно държавно управление с ясни цели – за НАТО, за Европейски Съюз, за парламентарна република, за почтени избори, за
елиминиране на президента като политически фактор
Не виждам настройка за такова парламентарно болшинство, в противен случай, партийните водачи към момента не осъзнават, че имат единствено един съперник, и той се назовава Румен Радев.
А до момента в който не се оправят с него, партиите ще бъдат партизански котерии, които нямат други цели, с изключение на личното си оцеляване.
Мина съвсем цялостен месец от изборите на 2 октомври. Президентът Радев несъмнено е удовлетворен от това, което вижда на политическия терен –слаби партии и глупави водачи, изпокарани между тях. Съобразно личните си ползи, той активно
насърчава хаоса и удължава политическата рецесия
с всички вероятни средства. Целта му е транспарантно ясна - хем убеждава популацията, че от президентската република по-подходящо ръководство за България няма, хем той и сега ръководи със лични цели, които не са следени от Народното събрание или от правосъдната система.
Тази обстановка е невиждана за България, тя няма аналог и в Европа, по тази причина си коства да се отговори на един въпрос - по какъв начин стана по този начин, че от 2 години Радев прави с страната и с партиите каквото изиска.
Най-краткия и явен отговор е, че сътвори среда на непоносимост сред политическите водачи, раздели ги на лагери, намеси се в тяхната борба, трансформирайки президентството в политически център и изваждайки баталиите от Народното събрание на улицата, измежду самите партийни симпатизанти.
С тази тактика той
отстрани Народното събрание като върховен държавен орган и овладя страната
с поредност служебни държавни управления и всеобщи кадрови чистки в държавната администрация. Разделяй и владей е тактиката, която претендент диктатора Радев следва към този момент 2 години, освен това доста сполучливо.
Сред най-мощните му принадлежности в тази тактика се оказаха машините за гласоподаване. Той съумя да ги пробута за парламентарните избори, а те му дадоха опция да поправя резултатите съгласно личните му разбирания за това кои партии са лоялни и кои са враждебно настроени против него. Има към този момент доста основателни подозрения, че и изборите през ноември 2021 година, и изборите през тази година, са били манипулирани в интерес на някои, и във щета на други. Машините са черни кутии, които са под контрола на ДАНС и други служби, а тези служби сега са на директно послушание на президента и не си дават никакъв напън да ревизират честността на изборите.
Друг мощен инструмент са самите служебни министри, назначени от Радев. И предходната година, и тази, те се включиха интензивно в предизборната акция. През 2021 година, посредством тях Радев се опитваше да изтика ГЕРБ и Движение за права и свободи от политическата сцена, а министрите му организираха цели акции за компрометиране на тези партии. Дори направиха опит за арести на техни водачи. През тази година вятъра се обърна - държавното управление на Гълъб Донев дискредитира Продължаваме промяната, Българска социалистическа партия и Демократична България, вадейки по министерства компромати за техни министри и критикувайки политиките, които държавното управление на Кирил Петков водеше.
В тази обстановка на еднолично ръководство Радев сложи под подозрение и геополитическата ориентировка на България, която е определена освен с утвърждението на всички парламенти и политически партии, само че и с необятен публичен консенсус. Особено след войната в Украйна, твърдейки Русия и българските русофили, че ще саботира всички опити България да се включва в помощта за Украйна, Радев сложи на спор нашата преданост в алианса НАТО. Той си разреши също да саботира в Европейски Съюз общи решения против Русия, нареждайки се до приятеля на Путин Виктор Орбан.
Разбира се, още от 2016 година е известно, че Радев е човек на Русия. Като получи шанса да ръководи страната еднолично, той получи и късмет да
обслужва дейно съветските ползи
и в България, и в Европа.
Освен това, въпреки да е въвел на процедура едноличен режим на ръководство, Радев не носи никаква политическа отговорност за него. В изискванията на служебни кабинети той заобикаля Конституцията, демонтира парламентарната форма на ръководство, пренебрегва правосъдната система, която не се занимава с него, тъй като той публично не е индивид на държавното ръководство, а след преизбирането си не зависи и от избора на българските жители, които не могат да го смъкват от власт, в случай че не са удовлетворени от неговото държавно управление.
Ако разсъждаваме разумно, България се намира освен в инфлационна, политическа и обществена, само че и в конституционна рецесия. Очертал се е бездънен разлом сред Президент и Парламент, а той не е разказан в самата Конституция. Радев досега печели всички борби против партиите, разединявайки ги доста сполучливо с властта, която техните водачи му дават. Той открива и закрива парламенти, блокира парламентарни болшинства, а с провежданите нагъсто избори подкопава държавността в самите и устои.
Единствения метод тази обстановка да бъде изменена, е партиите да създадат постоянно държавно управление с ясни цели – за НАТО, за Европейски Съюз, за парламентарна република, за почтени избори, за
елиминиране на президента като политически фактор
Не виждам настройка за такова парламентарно болшинство, в противен случай, партийните водачи към момента не осъзнават, че имат единствено един съперник, и той се назовава Румен Радев.
А до момента в който не се оправят с него, партиите ще бъдат партизански котерии, които нямат други цели, с изключение на личното си оцеляване.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ