Партиите по живковски - снишаване, снишаване… а редовно правителство кога?!
Димитър Попов
Като виждам по какъв начин са се снишили партиите преди идните избори, по какъв начин бързо се разграничават по всички тематики, които могат да ги съберат в ръководеща коалиция, и с какво наслаждение оставят Радев да взема решение вместо тях за войната в Украйна, се сещам за времената на Живков и неговите мъдри препоръки по какъв начин да се държим по време на геополитически стихии.
„ Снишаване, братчета, снишаване… “ - споделяше Тодор Живков на оклюмания български комунистически хайлайф, който беше изпаднал в суматоха от преустройството на Горбачов и от мощните геополитически ветрове, които към този момент духаха на Балканите и в Европа.
Живков не беше нито образован, нито ерудиран геополитик, не бяха такива и тези, които го слушаха. За него снишаването се превеждаше доста просто – клякаме зад някой ъгъл и се молим да не помнят за нас, до момента в който си играят техните игри на Велики сили. Защо да се набутваме в огромната политика, където бият. Ние си оцеляваме по този начин – като се вършим на „ умряла лисица ”. Ако се сетят за нас и ни напънат да участваме и ние, ревем, че сме дребни и небогати, молим, клинчим, и най-после все ще излъжем началника да ни остави на мира.
Този език комунистическата номенклатура чудесно го разбираше, тъй като той си беше годен и в самата Българска комунистическа партия – скара ли ти се началникът,
навеждаш се, целуваш ръката, подмазваш му се
и чакаш да му мине яда. После я караш отново както си знаеш.
По това време светът беше разграничен на лагери, вървеше Студената война, България беше със статут на руска република, изцяло подвластна от Москва, а Горбачов искаше да даде път на нова вълна съветски сътрудници у нас – по образовани от Живков, по – гъвкави и с по-неопетнен имидж в интернационалните среди. Та и снишаването не оказа помощ най-после. Москва уволни Живков със същия дворцов прелом, с който го и беше назначила през 1954 година. Той по този начин и ще бъде запомнен - като назначен и уволнен държавен глава на България, човек, който можеше да се снишава преди всяка стихия и да пълзи, до момента в който тя отмине.
Заместилите го превратаджии и цялата съветска колониална номенклатура трансформираха държавните пари в частни, а политическата власт си поделиха сред два комунистически клана, единия от които се разгласи за русофилски, а другият за новаторски, разбирай прозападно надъхан. Корените и на двата обаче си оставаха в тези руски времена, когато съветските служби създаваха не сътрудници, а
цели семейства за съветско въздействие у нас
Тази реплика на народна власт блокира задълго всеки опит България да добие цялостен суверенитет от Русия и да сътвори личен народен хайлайф, зает с бъдещето на страната и демокрацията. Свикналите да слугуват на непознат стопанин комунистически списъки елементарно се заеха да слугуват на двама господари, и това се трансформира във пиедестал на новата българска политика.
Ритуалните поклони на Изток и на Запад станаха ежедневна процедура: американците желаят поддръжка за Ирак – даваме я; руснаците желаят АЕЦ Белене – даваме им го; американците желаят наши в Афганистан – пращаме ги; руснаците желаят нови газови потоци – получават ги. Създаде се чувството, че ни управлява
геополитически Янус – страшилище с две лица,
само че с едно тяло, чиято пъпна шнур с Москва новите ни съдружници по този начин и не прерязаха.
Едва когато стартира войната в Украйна и стана невероятно хем да сме съдружник в НАТО, хем другар на Русия, българските политици схванаха - би трябвало да се вземе изрично страна! За подобен героизъм те явно не бяха подготвени. Двете лица на българския Янус застинаха с едно и също изумено изражение на прецакан човек, който не знае на кой господ да се кланя. И започнаха избори след избори, които отлагат крайното решение за по-добри времена, когато може би Съединени американски щати и Русия вземат и се разберат…
А нашите съдружници желаят държавно управление, което да даде военна помощ за Украйна, да вземе службите за сигурност от президента, да изгони Митрофанова, да смени руското оръжие с натовско, да съблюдава глобите срещу Русия, да постави под държавен надзор „ Лукойл “ и да затвори устата новия Орбан – Румен Радев. Това сигурно са сложни за осъществяване задания и изискват всички партии с прозападна ориентировка да се обединят в една необятна коалиция. Негативите ще са огромни и те сигурно ще изгубят електорат. За някои от водачите им, чиято прозападна реторика е на ужким, а съветските пари са напълно действителни, може би ще има и трагични последствия.
Ето за какво не съм изключително сюрпризиран, че измежду партиите сработи остарелия инстикт, наследен от Живков - снишаването…Защо пък да не се покрием към този момент, да се огледаме, да се ослушаме, и падне ли инфлацията, мине ли бурята в Украйна, ще създадем постоянно държавно управление. През това време горещия картоф ще го оставим на президента Румен Радев. Той в този момент е оня Янус, който хем да подсигурява нашите съюзни отговорности в НАТО, хем да не разсърди Русия, с която ние по този начин прочувствено сме свързани.
Като доста упорит и ниско образован политик, който желае властта основно с цел да отмъщава на своите врагове, Радев късно осъзна
клопката,
в който самичък се вкара. Сега, изцяло объркан, той ту зове за мир в интерес на Русия, ту пожелава победа на Украйна, ту плаши, че в бъдеще няма да дава военна помощ, пък скрито отваря оръжейни фабрики за произвеждане на муниции за Украйна. Не имам вяра Радев да има честен проблем заради обърканите си изяви по тематиката за войната. По-скоро мисля че като остане самичък си споделя: „ На маймуни ни обърнахте, ей, на маймуни… “ И този стон добре ще илюстрира драмата на българския политически хайлайф, който Радев по този начин безразсъдно и късно одобри да персонифицира.
А в това време българския президент към този момент намерено го назовават изменник в НАТО. Европейски медии разказват политическата обстановка в България като объркана и цялостна с скептицизъм, а българския политически хайлайф – като нездравословен за единството на свободния либерален свят.
Изходът от тази неприятна картина е единствено един – постоянно държавно управление на евроатлантическите партии след 2 април. До момента никой не загатва дори, че държавно управление от този тип е допустимо, което намерено постанова въпроса „ За какво ни служат тези партии, щом нямат кураж да ръководят в рецесии? “. Ами в случай че ядосаните гласоподаватели решат, че могат и без партии, дали снишените няма да последват ориста на Тодор Живков най-после!
Като виждам по какъв начин са се снишили партиите преди идните избори, по какъв начин бързо се разграничават по всички тематики, които могат да ги съберат в ръководеща коалиция, и с какво наслаждение оставят Радев да взема решение вместо тях за войната в Украйна, се сещам за времената на Живков и неговите мъдри препоръки по какъв начин да се държим по време на геополитически стихии.
„ Снишаване, братчета, снишаване… “ - споделяше Тодор Живков на оклюмания български комунистически хайлайф, който беше изпаднал в суматоха от преустройството на Горбачов и от мощните геополитически ветрове, които към този момент духаха на Балканите и в Европа.
Живков не беше нито образован, нито ерудиран геополитик, не бяха такива и тези, които го слушаха. За него снишаването се превеждаше доста просто – клякаме зад някой ъгъл и се молим да не помнят за нас, до момента в който си играят техните игри на Велики сили. Защо да се набутваме в огромната политика, където бият. Ние си оцеляваме по този начин – като се вършим на „ умряла лисица ”. Ако се сетят за нас и ни напънат да участваме и ние, ревем, че сме дребни и небогати, молим, клинчим, и най-после все ще излъжем началника да ни остави на мира.
Този език комунистическата номенклатура чудесно го разбираше, тъй като той си беше годен и в самата Българска комунистическа партия – скара ли ти се началникът,
навеждаш се, целуваш ръката, подмазваш му се
и чакаш да му мине яда. После я караш отново както си знаеш.
По това време светът беше разграничен на лагери, вървеше Студената война, България беше със статут на руска република, изцяло подвластна от Москва, а Горбачов искаше да даде път на нова вълна съветски сътрудници у нас – по образовани от Живков, по – гъвкави и с по-неопетнен имидж в интернационалните среди. Та и снишаването не оказа помощ най-после. Москва уволни Живков със същия дворцов прелом, с който го и беше назначила през 1954 година. Той по този начин и ще бъде запомнен - като назначен и уволнен държавен глава на България, човек, който можеше да се снишава преди всяка стихия и да пълзи, до момента в който тя отмине.
Заместилите го превратаджии и цялата съветска колониална номенклатура трансформираха държавните пари в частни, а политическата власт си поделиха сред два комунистически клана, единия от които се разгласи за русофилски, а другият за новаторски, разбирай прозападно надъхан. Корените и на двата обаче си оставаха в тези руски времена, когато съветските служби създаваха не сътрудници, а
цели семейства за съветско въздействие у нас
Тази реплика на народна власт блокира задълго всеки опит България да добие цялостен суверенитет от Русия и да сътвори личен народен хайлайф, зает с бъдещето на страната и демокрацията. Свикналите да слугуват на непознат стопанин комунистически списъки елементарно се заеха да слугуват на двама господари, и това се трансформира във пиедестал на новата българска политика.
Ритуалните поклони на Изток и на Запад станаха ежедневна процедура: американците желаят поддръжка за Ирак – даваме я; руснаците желаят АЕЦ Белене – даваме им го; американците желаят наши в Афганистан – пращаме ги; руснаците желаят нови газови потоци – получават ги. Създаде се чувството, че ни управлява
геополитически Янус – страшилище с две лица,
само че с едно тяло, чиято пъпна шнур с Москва новите ни съдружници по този начин и не прерязаха.
Едва когато стартира войната в Украйна и стана невероятно хем да сме съдружник в НАТО, хем другар на Русия, българските политици схванаха - би трябвало да се вземе изрично страна! За подобен героизъм те явно не бяха подготвени. Двете лица на българския Янус застинаха с едно и също изумено изражение на прецакан човек, който не знае на кой господ да се кланя. И започнаха избори след избори, които отлагат крайното решение за по-добри времена, когато може би Съединени американски щати и Русия вземат и се разберат…
А нашите съдружници желаят държавно управление, което да даде военна помощ за Украйна, да вземе службите за сигурност от президента, да изгони Митрофанова, да смени руското оръжие с натовско, да съблюдава глобите срещу Русия, да постави под държавен надзор „ Лукойл “ и да затвори устата новия Орбан – Румен Радев. Това сигурно са сложни за осъществяване задания и изискват всички партии с прозападна ориентировка да се обединят в една необятна коалиция. Негативите ще са огромни и те сигурно ще изгубят електорат. За някои от водачите им, чиято прозападна реторика е на ужким, а съветските пари са напълно действителни, може би ще има и трагични последствия.
Ето за какво не съм изключително сюрпризиран, че измежду партиите сработи остарелия инстикт, наследен от Живков - снишаването…Защо пък да не се покрием към този момент, да се огледаме, да се ослушаме, и падне ли инфлацията, мине ли бурята в Украйна, ще създадем постоянно държавно управление. През това време горещия картоф ще го оставим на президента Румен Радев. Той в този момент е оня Янус, който хем да подсигурява нашите съюзни отговорности в НАТО, хем да не разсърди Русия, с която ние по този начин прочувствено сме свързани.
Като доста упорит и ниско образован политик, който желае властта основно с цел да отмъщава на своите врагове, Радев късно осъзна
клопката,
в който самичък се вкара. Сега, изцяло объркан, той ту зове за мир в интерес на Русия, ту пожелава победа на Украйна, ту плаши, че в бъдеще няма да дава военна помощ, пък скрито отваря оръжейни фабрики за произвеждане на муниции за Украйна. Не имам вяра Радев да има честен проблем заради обърканите си изяви по тематиката за войната. По-скоро мисля че като остане самичък си споделя: „ На маймуни ни обърнахте, ей, на маймуни… “ И този стон добре ще илюстрира драмата на българския политически хайлайф, който Радев по този начин безразсъдно и късно одобри да персонифицира.
А в това време българския президент към този момент намерено го назовават изменник в НАТО. Европейски медии разказват политическата обстановка в България като объркана и цялостна с скептицизъм, а българския политически хайлайф – като нездравословен за единството на свободния либерален свят.
Изходът от тази неприятна картина е единствено един – постоянно държавно управление на евроатлантическите партии след 2 април. До момента никой не загатва дори, че държавно управление от този тип е допустимо, което намерено постанова въпроса „ За какво ни служат тези партии, щом нямат кураж да ръководят в рецесии? “. Ами в случай че ядосаните гласоподаватели решат, че могат и без партии, дали снишените няма да последват ориста на Тодор Живков най-после!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ