Българските интернет потребители и войната/спецоперацията
Димитър Петров, коментар за Tribune.bg
Кратък справочник на българския интернет консуматор по време на войната (пардон, спецоперацията) в Украйна през февруари 2022 година. Да стартираме с главните групи подвизаващи се в мрежата (Фейсбук, конгреси и т.н.) съгласно позициите им във връзка с обстановката:
Русофил – евентуално обича България, само че най-вече обича Русия; има вяра, че съветската страна постоянно е права в интернационалните отношения; не може да си показа, че е допустимо българските и съветските ползи да се противопоставят; радва се по какъв начин Путин е „ разказал играта “ на Запада (всъщност, и ние сме част от този Запад, само че той май не го знае); утвърждава протичащото се в Украйна (освен когато украинската войска си връща позиции), макар очевидния факт, че „ Русия първа стартира “ военните действия;Русофоб – ненавижда Русия даже повече, в сравнение с обича България; има вяра, че режимът в Кремъл е източник на всичкото зло за България и съвсем всичкото за света; сега поддържа Украйна, а по принцип поддържа всеки, който е против Русия - освен на война, а и на интернационално спортно събитие, да речем;Американофоб – за него Съединени американски щати са на-големите гадове на интернационалната сцена, които предизвикват несгоди на всички места, където се намесят; може да е русофил, само че напълно не е наложително – постоянно обаче държи България да заеме позиция, друга от американската;Американофил/западнофил – в неговата визия България би трябвало да бъде „ образцов възпитаник “, който постоянно се солидаризира със американската/западната политика – всяко „ кривване от правия път “ обрича страната ни да бъде бедна, недемократична и нецивилизована провинциална външна страна на „ естествените страни “;Патриот – любовта му към България е по-силна от омразата към която и да било друга държава; знае, че България не е в центъра на интернационалните връзки, само че най-малко за него е в центъра на света; преглежда всеки проблем (настоящия включително) през призмата на българския народен интерес, за чието отстояване е подготвен даже да демонстрира двойни стандарти, а също и да омаловажава някои морални правила.
Българските ползи в руско-украинския конфликт
Независимо, че всеки си има своите желания, най-добре за България е военните дейности колкото се може по-скоро да приключат и двете страни да седнат на масата на договаряния. Да, доста е изкушаващо да стискаме палци за „ нашите “ (кой както схваща това), само че би трябвало да си дадем сметка, че това, най-меко казано, ни излиза през носа (поне стопански, а също да не изключваме и директни военни рискове). Европа и Америка започнаха да се засилват и да постановат ограничавания (санкции) на Руската федерация, само че нерядко това има двупосочен резултат. Търговските връзки се градят въз основата на взаимната полза и от тяхното нарушение губят и двете страни. А когато става дума за наказания против Русия, в това отношение България е „ фронтова страна “, както уточни Борис Станимиров в предаването „ Референдум “ по Българска национална телевизия.
Разбира се, досега на започване на договарянията е добре Украйна (на която нашата страна към този момент публично оказва помощ с въоръжение и филантропична помощ) да възвърне колкото се може повече от изгубеното, с цел да е в по-изгодна позиция при договарянията.
Този път бежанците са добре пристигнали
Всяка война (макар и някои да назовават тази „ спецоперация “) трансформира част от популацията в бежанци. В случая България не е „ първа сигурна страна “ и потокът към нашата страна няма да е толкоз огромен, какъв брой към други страни (Полша, Словакия, Румъния). А тези, които идват, евентуално имат специфична причина да дойдат насам. С други думи, става въпрос за етническите българи в Украйна, част от които са към този момент тук или желаят да бъдат приютени в страната ни. Въпросът в тази ситуация не е дали, а по какъв начин най-ефективно да им помогнем. Поне в това отношение не съм забелязал различия измежду българското интернет общество. За съпоставяне, на Запад някои демократични деятели към този момент започнаха да реват, че тези страни, които през 2015 година спираха бежанския поток от Близкия изток и Африка, в този момент с ненаситност одобряват бели бежанци от Украйна.
Засега толкоз, само че не се съмнявайте в силата на българското интернет пространство да създаде още материал за пътеводителя…
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Кратък справочник на българския интернет консуматор по време на войната (пардон, спецоперацията) в Украйна през февруари 2022 година. Да стартираме с главните групи подвизаващи се в мрежата (Фейсбук, конгреси и т.н.) съгласно позициите им във връзка с обстановката:
Русофил – евентуално обича България, само че най-вече обича Русия; има вяра, че съветската страна постоянно е права в интернационалните отношения; не може да си показа, че е допустимо българските и съветските ползи да се противопоставят; радва се по какъв начин Путин е „ разказал играта “ на Запада (всъщност, и ние сме част от този Запад, само че той май не го знае); утвърждава протичащото се в Украйна (освен когато украинската войска си връща позиции), макар очевидния факт, че „ Русия първа стартира “ военните действия;Русофоб – ненавижда Русия даже повече, в сравнение с обича България; има вяра, че режимът в Кремъл е източник на всичкото зло за България и съвсем всичкото за света; сега поддържа Украйна, а по принцип поддържа всеки, който е против Русия - освен на война, а и на интернационално спортно събитие, да речем;Американофоб – за него Съединени американски щати са на-големите гадове на интернационалната сцена, които предизвикват несгоди на всички места, където се намесят; може да е русофил, само че напълно не е наложително – постоянно обаче държи България да заеме позиция, друга от американската;Американофил/западнофил – в неговата визия България би трябвало да бъде „ образцов възпитаник “, който постоянно се солидаризира със американската/западната политика – всяко „ кривване от правия път “ обрича страната ни да бъде бедна, недемократична и нецивилизована провинциална външна страна на „ естествените страни “;Патриот – любовта му към България е по-силна от омразата към която и да било друга държава; знае, че България не е в центъра на интернационалните връзки, само че най-малко за него е в центъра на света; преглежда всеки проблем (настоящия включително) през призмата на българския народен интерес, за чието отстояване е подготвен даже да демонстрира двойни стандарти, а също и да омаловажава някои морални правила.
Българските ползи в руско-украинския конфликт
Независимо, че всеки си има своите желания, най-добре за България е военните дейности колкото се може по-скоро да приключат и двете страни да седнат на масата на договаряния. Да, доста е изкушаващо да стискаме палци за „ нашите “ (кой както схваща това), само че би трябвало да си дадем сметка, че това, най-меко казано, ни излиза през носа (поне стопански, а също да не изключваме и директни военни рискове). Европа и Америка започнаха да се засилват и да постановат ограничавания (санкции) на Руската федерация, само че нерядко това има двупосочен резултат. Търговските връзки се градят въз основата на взаимната полза и от тяхното нарушение губят и двете страни. А когато става дума за наказания против Русия, в това отношение България е „ фронтова страна “, както уточни Борис Станимиров в предаването „ Референдум “ по Българска национална телевизия.
Разбира се, досега на започване на договарянията е добре Украйна (на която нашата страна към този момент публично оказва помощ с въоръжение и филантропична помощ) да възвърне колкото се може повече от изгубеното, с цел да е в по-изгодна позиция при договарянията.
Този път бежанците са добре пристигнали
Всяка война (макар и някои да назовават тази „ спецоперация “) трансформира част от популацията в бежанци. В случая България не е „ първа сигурна страна “ и потокът към нашата страна няма да е толкоз огромен, какъв брой към други страни (Полша, Словакия, Румъния). А тези, които идват, евентуално имат специфична причина да дойдат насам. С други думи, става въпрос за етническите българи в Украйна, част от които са към този момент тук или желаят да бъдат приютени в страната ни. Въпросът в тази ситуация не е дали, а по какъв начин най-ефективно да им помогнем. Поне в това отношение не съм забелязал различия измежду българското интернет общество. За съпоставяне, на Запад някои демократични деятели към този момент започнаха да реват, че тези страни, които през 2015 година спираха бежанския поток от Близкия изток и Африка, в този момент с ненаситност одобряват бели бежанци от Украйна.
Засега толкоз, само че не се съмнявайте в силата на българското интернет пространство да създаде още материал за пътеводителя…
***
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.
Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ