Димитър Пешев е един от големите българи на ХХ век, каза историкът доц.
Димитър Пешев е един от огромните българи на ХХ в., въпреки че десетилетия наред неговото име и тези на съратниците му са сложени в забвение. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция историкът доцент Ангел Джонев, създател на непрекъснатата експозиция в къща музей „ Димитър Пешев ” в Кюстендил. Българска телеграфна агенция беседва с него в навечерието на годишнината от рождението на българския политик Димитър Пешев, роден в Кюстендил на 25 юни 1894 година
" Известността му се дължи на оглавяването на акцията за спасяването на българските евреи. Той има и други приноси в родната история, измежду които може да споменем опитът му като министър на правораздаването да вкара гражданския брак в Царство България. Едно далновидно, само че заради оказаната опозиция неосъществено изобретение. Сред съвременниците ни Пешев е прочут само като избавител на българските евреи ", сподели доцент Джонев. Той уточни, че за Пешев това е закъсняло самопризнание, тъй като десетилетия наред неговото име и тези на съратниците му са сложени в забвение.
" В интервала на комунистическия режим прочитът на предишното е напълно различен ”, напомня историкът. " Без изцяло да са извадени от историята, той и сподвижниците му са изтласкани измежду периферните герои. За сметка на мними участници, които заради политическата обстановка обират лаврите на този човечен акт, с който българите с право се гордеят. През социализма е построена и политкоректната теза за избавителната роля на прогресивния български народ. Така сполучливо от основните събития са извадени значимите персони, които мъчно могат да се впишат в идеологическите предубеждения на режима. Димитър Пешев е политически деятел, който не споделя комунистическите идеали, по какъв начин може да бъде окуражителен за добрината, която е сторил?! Още повече, че е наказан от така наречен „ Народен съд ”, оставен без жилище и без специалност. Близо 30 година живее живот в публично забвение ”, сподели доцент Джонев.
Популярността на Пешев е нова, позволена след началото на демократичните промени, споделя историкът. Той припомня, че едвам през втората половина на 90-те година на ХХ в. името на Димитър Пешев стартира да придобива популярност, не без присъединяване на представители на еврейската общественост, само че такива от чужбина. " Този развой не протече безпрепятствено, в противен случай, характеризира се с непрекъснато напрежение. Проблемът е, че в България се конкурират няколко прочита по тематиката за спасяването на евреите. Те имат разнообразни нюанси, само че жестоко могат да се оформят две съществени тези. Привържениците на едната упорстват страната да поеме отговорност за действията на царския режим, в това число и за депортацията на евреите от новите земи. Застъпниците на другата фаворизират ролята на монарха до степен на главен избавител. И при двете има доста наслоявания от предишното, когато те се конкурират на фона на блоковото опълчване. Пешев мъчно се вписва в крайни концепции и почитта към него го демонстрира. На 10 март 2023 година пред паметника му в София не беше извършен държавен обред. А другояче имаше две поклонения на други места в столицата, което прилича на общество с два прочита на предишното си ”, сподели Ангел Джонев.
Историкът, който е родом от Кюстендил, е автор и на проучването „ Минимум човечност. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи ”. В отговор на въпрос за значимостта на тази акция в историята той подсети, че акцията на кюстендилската делегация в спасяването на българските евреи става известна незабавно след 9 март 1943 година Обществено притежание получават имената на кюстендилската гражданска делегация – Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и на включилия се към тях народен представител Петър Михалев. Те посещават своя съгражданин, подпредседателя на българския парламент Димитър Пешев, с вярата той да откликне на техните претекстове за човещина, подсети Джонев.
„ За дейностите им държавните структури събират голям брой сведения, информация постъпва в немската легация, а съперниците на евреите от десните организации – ратници, легионери, паисиевци, бранници, съответно си отмъщават. Къщите на делегатите в Кюстендил са подложени на опозоряване – не веднъж са чупени прозорците им, писани са обидни лозунги по фасадите, има закани за живота на някои от тях. Това е оценката на съвременниците за достижението им – евреите в Кюстендил и в старите лимити на царството остават по местата си ”, сподели историкът.
Той добави, че " премията през социализма за тези хора е сходна с тази на Пешев, за Владимир Куртев дори е по-жестока. В началото на юни 1946 година той е арестуван от органите на реда и не се знаят нито ориста, нито гроба му. Депутатът Петър Михалев претърпява " Народния съд " с доживотна присъда и последвала след четири години прошка. Следва интерниране в родния Кюстендил и наблюдаване от зоркото око на Държавна сигурност. С адвокатската му процедура е свършено вечно. Асен Суйчмезов и Иван Момчилов би трябвало да се разделят с етаж от къщите си и да спрат да практикуват занаятите си. За всички тях няма място в първата редица на спасителите на българските евреи. Те са изтласкани в задните позиции, а на Куртев даже не се загатва името ”, описа доцент Джонев. Той акцентира, че кюстендилската акция е класическо гражданско начинание. Днес бихме споделили, че това е акция на гражданското общество, добави той.
Проблемът е, че тези хора съумяват, принуждавайки държавната машина да спре депортацията, като ангажират хора от една власт да възпрат фактори от друга, уточни историкът. Кюстендилската делегация търси конфликт с премиера Богдан Филов. „ Когато на 9 март 1943 година следобед министър-председателя отхвърля среща с кюстендилската делегация, напъните се трансферират към министъра на вътрешните работи Петър Габровски. В кабинета му влизат седем народни представители - Димитър Пешев, Петър Михалев, доктор Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров и Цвятко Петков. Резултатът е разпореждане от министъра плануваните за депортация евреи от довоенните лимити на Царството да бъдат освободени. Този случай е единственият, когато изпълнителната власт прави крачка обратно пред представителите на законодателната. Това не се случва макар митингите - нито при приемането на Закона за отбрана на нацията и други законодателни актове, нито при депортацията на евреите от новите земи, нито при изселването на столичните евреи. Изпълнителната власт владее ситуацията и диктува събитията, както и министър председателят Филов си отмъщава на Пешев след приемането на писмото, подписано от 43 народни представители ”, напомни историкът.
„ Гражданската акция от 9 март 1943 година провокира колизия във властта. Хора, облечени във власт, се изправят едни против други. Класически образец, разказан от Монтескьо – едната власт да възпира другата ”, посочи доцент Джонев.
„ За присъединяване на седемте народни представители се премълчава. От тях петима приключват живота си принудително – Сотир Янев е погубен още през април 1943 година от комунистическите терористи „ черните ангели ”, а доктор Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Иван Василев Петров и Цвятко Петков са разстреляни след присъдата на „ Народния съд ”. Няма кой да възпре новата власт, макар че точно в показанията пред изключителния арбитражен съд излиза наяве тяхното изрично присъединяване в акцията за спасяването на българските евреи на 9 март 1943 година ”, сподели Джонев. Той напомни също, че след визитата при Габровски, Димитър Пешев персонално се твърди, че околийския шеф на Кюстендил е получил заповедта да се анулира депортацията. С цел попречване и на други сходни опити за депортиране, Пешев събира подписите на още 42-ма народни представители от ръководещото болшинство под писмо до премиера, в което се акцентира, че задачата им е да спасят достойнството на България.
Безкомпромисната и остра позиция на подпредседателя на Народното събрание провокира премиера Богдан Филов. На 26 март 1943 година Пешев е неодобрен като подпредседател на Народното събрание.
През 1945 година, макар приноса си за спасяването на българските евреи, Димитър Пешев е наказан от " Народния съд " за „ фашистска активност и антисемитизъм ” на 15 години непоколебим тъмничен затвор, санкция и конфискация на цялото имущество. Благодарение на застъпничеството и на еврейски общественици е освободен след една година. До края на живота си на 20 февруари 1973 година юристът Пешев живее в дома на своята сестра, лишен от жилище, имущество и право да работи по специалността си.
Днес къщата музей „ Димитър Пешев ” в Кюстендил е единственото място наизуст, отдадено на спасяването на българските евреи, в границите на нашата страна, уточни доцент Джонев. Създаването му е взаимна самодейност на Съюза на българските евреи в Израел и Община Кюстендил. " Официалното разкриване на музея беше на 25 октомври 2002 година Оттогава насетне има непрекъснато визити от локални жители и посетители от страната и чужбина. Идват доста български евреи от Израел. Групи и самостоятелни гости идват и от други страни. Посещават ни и публични делегации, няма дипломат на страната Израел у нас, който да не е посетил музея. Тук е мястото да отбележа, че за основаването на експозицията необикновен принос имат наследниците на кюстендилските праведници. Благодарение на техните дарения се събраха движими културни полезности, които ние проявление пред посетителите. Ние се стремим да поддържаме обекта на нужното равнище, като за задачата сме подготвили справочник, дипляни и редица други аксесоари, които посетителите могат да си закупят. Така те получават спомен, който до занесат със себе си след визитата на къща музей „ Димитър Пешев ”, заключи историкът.
Ангел Симеонов Джонев е роден на 3 май 1971 година в Кюстендил. Възпитаник е на Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий ”, в който придобива магистърска степен по специалността „ История и география ” през 1997 година От 1998 година работи в Регионален исторически музей – Кюстендил. През 2007 година сполучливо пази докторска дисертация в СУ „ Св. Климент Охридски ” на тематика „ Македония в железопътната политика на България (1878 -1918 г.) ”. Десет години по-късно, през 2017 година, става доцент. От 2021 година работи и в Института за исторически проучвания при Българската академия на науките. Автор и съавтор на голям брой монографии, документални сборници, албуми, студии, публикации, изложения, непрекъснати и краткотрайни експозиции. Автор е на непрекъснатата експозиция в къща музей „ Димитър Пешев ” в Кюстендил и на проучването „ Минимум човечност. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи ”.
Българската телеграфна организация (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско съдействие „ Алеф " си слага задачата с поредност от материали да напомни събитията от предишното и участниците в тях, и да показа смисъла на спасението и спасителите. България е избавила близо 50 хиляди живота. Според формалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората международна война и нула жертви. Единствената страна в таблицата със записани нула жертви е България.
" Известността му се дължи на оглавяването на акцията за спасяването на българските евреи. Той има и други приноси в родната история, измежду които може да споменем опитът му като министър на правораздаването да вкара гражданския брак в Царство България. Едно далновидно, само че заради оказаната опозиция неосъществено изобретение. Сред съвременниците ни Пешев е прочут само като избавител на българските евреи ", сподели доцент Джонев. Той уточни, че за Пешев това е закъсняло самопризнание, тъй като десетилетия наред неговото име и тези на съратниците му са сложени в забвение.
" В интервала на комунистическия режим прочитът на предишното е напълно различен ”, напомня историкът. " Без изцяло да са извадени от историята, той и сподвижниците му са изтласкани измежду периферните герои. За сметка на мними участници, които заради политическата обстановка обират лаврите на този човечен акт, с който българите с право се гордеят. През социализма е построена и политкоректната теза за избавителната роля на прогресивния български народ. Така сполучливо от основните събития са извадени значимите персони, които мъчно могат да се впишат в идеологическите предубеждения на режима. Димитър Пешев е политически деятел, който не споделя комунистическите идеали, по какъв начин може да бъде окуражителен за добрината, която е сторил?! Още повече, че е наказан от така наречен „ Народен съд ”, оставен без жилище и без специалност. Близо 30 година живее живот в публично забвение ”, сподели доцент Джонев.
Популярността на Пешев е нова, позволена след началото на демократичните промени, споделя историкът. Той припомня, че едвам през втората половина на 90-те година на ХХ в. името на Димитър Пешев стартира да придобива популярност, не без присъединяване на представители на еврейската общественост, само че такива от чужбина. " Този развой не протече безпрепятствено, в противен случай, характеризира се с непрекъснато напрежение. Проблемът е, че в България се конкурират няколко прочита по тематиката за спасяването на евреите. Те имат разнообразни нюанси, само че жестоко могат да се оформят две съществени тези. Привържениците на едната упорстват страната да поеме отговорност за действията на царския режим, в това число и за депортацията на евреите от новите земи. Застъпниците на другата фаворизират ролята на монарха до степен на главен избавител. И при двете има доста наслоявания от предишното, когато те се конкурират на фона на блоковото опълчване. Пешев мъчно се вписва в крайни концепции и почитта към него го демонстрира. На 10 март 2023 година пред паметника му в София не беше извършен държавен обред. А другояче имаше две поклонения на други места в столицата, което прилича на общество с два прочита на предишното си ”, сподели Ангел Джонев.
Историкът, който е родом от Кюстендил, е автор и на проучването „ Минимум човечност. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи ”. В отговор на въпрос за значимостта на тази акция в историята той подсети, че акцията на кюстендилската делегация в спасяването на българските евреи става известна незабавно след 9 март 1943 година Обществено притежание получават имената на кюстендилската гражданска делегация – Асен Суйчмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и на включилия се към тях народен представител Петър Михалев. Те посещават своя съгражданин, подпредседателя на българския парламент Димитър Пешев, с вярата той да откликне на техните претекстове за човещина, подсети Джонев.
„ За дейностите им държавните структури събират голям брой сведения, информация постъпва в немската легация, а съперниците на евреите от десните организации – ратници, легионери, паисиевци, бранници, съответно си отмъщават. Къщите на делегатите в Кюстендил са подложени на опозоряване – не веднъж са чупени прозорците им, писани са обидни лозунги по фасадите, има закани за живота на някои от тях. Това е оценката на съвременниците за достижението им – евреите в Кюстендил и в старите лимити на царството остават по местата си ”, сподели историкът.
Той добави, че " премията през социализма за тези хора е сходна с тази на Пешев, за Владимир Куртев дори е по-жестока. В началото на юни 1946 година той е арестуван от органите на реда и не се знаят нито ориста, нито гроба му. Депутатът Петър Михалев претърпява " Народния съд " с доживотна присъда и последвала след четири години прошка. Следва интерниране в родния Кюстендил и наблюдаване от зоркото око на Държавна сигурност. С адвокатската му процедура е свършено вечно. Асен Суйчмезов и Иван Момчилов би трябвало да се разделят с етаж от къщите си и да спрат да практикуват занаятите си. За всички тях няма място в първата редица на спасителите на българските евреи. Те са изтласкани в задните позиции, а на Куртев даже не се загатва името ”, описа доцент Джонев. Той акцентира, че кюстендилската акция е класическо гражданско начинание. Днес бихме споделили, че това е акция на гражданското общество, добави той.
Проблемът е, че тези хора съумяват, принуждавайки държавната машина да спре депортацията, като ангажират хора от една власт да възпрат фактори от друга, уточни историкът. Кюстендилската делегация търси конфликт с премиера Богдан Филов. „ Когато на 9 март 1943 година следобед министър-председателя отхвърля среща с кюстендилската делегация, напъните се трансферират към министъра на вътрешните работи Петър Габровски. В кабинета му влизат седем народни представители - Димитър Пешев, Петър Михалев, доктор Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Сотир Янев, Иван Василев Петров и Цвятко Петков. Резултатът е разпореждане от министъра плануваните за депортация евреи от довоенните лимити на Царството да бъдат освободени. Този случай е единственият, когато изпълнителната власт прави крачка обратно пред представителите на законодателната. Това не се случва макар митингите - нито при приемането на Закона за отбрана на нацията и други законодателни актове, нито при депортацията на евреите от новите земи, нито при изселването на столичните евреи. Изпълнителната власт владее ситуацията и диктува събитията, както и министър председателят Филов си отмъщава на Пешев след приемането на писмото, подписано от 43 народни представители ”, напомни историкът.
„ Гражданската акция от 9 март 1943 година провокира колизия във властта. Хора, облечени във власт, се изправят едни против други. Класически образец, разказан от Монтескьо – едната власт да възпира другата ”, посочи доцент Джонев.
„ За присъединяване на седемте народни представители се премълчава. От тях петима приключват живота си принудително – Сотир Янев е погубен още през април 1943 година от комунистическите терористи „ черните ангели ”, а доктор Божко Ковачевски, Димитър Икономов, Иван Василев Петров и Цвятко Петков са разстреляни след присъдата на „ Народния съд ”. Няма кой да възпре новата власт, макар че точно в показанията пред изключителния арбитражен съд излиза наяве тяхното изрично присъединяване в акцията за спасяването на българските евреи на 9 март 1943 година ”, сподели Джонев. Той напомни също, че след визитата при Габровски, Димитър Пешев персонално се твърди, че околийския шеф на Кюстендил е получил заповедта да се анулира депортацията. С цел попречване и на други сходни опити за депортиране, Пешев събира подписите на още 42-ма народни представители от ръководещото болшинство под писмо до премиера, в което се акцентира, че задачата им е да спасят достойнството на България.
Безкомпромисната и остра позиция на подпредседателя на Народното събрание провокира премиера Богдан Филов. На 26 март 1943 година Пешев е неодобрен като подпредседател на Народното събрание.
През 1945 година, макар приноса си за спасяването на българските евреи, Димитър Пешев е наказан от " Народния съд " за „ фашистска активност и антисемитизъм ” на 15 години непоколебим тъмничен затвор, санкция и конфискация на цялото имущество. Благодарение на застъпничеството и на еврейски общественици е освободен след една година. До края на живота си на 20 февруари 1973 година юристът Пешев живее в дома на своята сестра, лишен от жилище, имущество и право да работи по специалността си.
Днес къщата музей „ Димитър Пешев ” в Кюстендил е единственото място наизуст, отдадено на спасяването на българските евреи, в границите на нашата страна, уточни доцент Джонев. Създаването му е взаимна самодейност на Съюза на българските евреи в Израел и Община Кюстендил. " Официалното разкриване на музея беше на 25 октомври 2002 година Оттогава насетне има непрекъснато визити от локални жители и посетители от страната и чужбина. Идват доста български евреи от Израел. Групи и самостоятелни гости идват и от други страни. Посещават ни и публични делегации, няма дипломат на страната Израел у нас, който да не е посетил музея. Тук е мястото да отбележа, че за основаването на експозицията необикновен принос имат наследниците на кюстендилските праведници. Благодарение на техните дарения се събраха движими културни полезности, които ние проявление пред посетителите. Ние се стремим да поддържаме обекта на нужното равнище, като за задачата сме подготвили справочник, дипляни и редица други аксесоари, които посетителите могат да си закупят. Така те получават спомен, който до занесат със себе си след визитата на къща музей „ Димитър Пешев ”, заключи историкът.
Ангел Симеонов Джонев е роден на 3 май 1971 година в Кюстендил. Възпитаник е на Великотърновския университет „ Св. Св. Кирил и Методий ”, в който придобива магистърска степен по специалността „ История и география ” през 1997 година От 1998 година работи в Регионален исторически музей – Кюстендил. През 2007 година сполучливо пази докторска дисертация в СУ „ Св. Климент Охридски ” на тематика „ Македония в железопътната политика на България (1878 -1918 г.) ”. Десет години по-късно, през 2017 година, става доцент. От 2021 година работи и в Института за исторически проучвания при Българската академия на науките. Автор и съавтор на голям брой монографии, документални сборници, албуми, студии, публикации, изложения, непрекъснати и краткотрайни експозиции. Автор е на непрекъснатата експозиция в къща музей „ Димитър Пешев ” в Кюстендил и на проучването „ Минимум човечност. Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи ”.
Българската телеграфна организация (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско съдействие „ Алеф " си слага задачата с поредност от материали да напомни събитията от предишното и участниците в тях, и да показа смисъла на спасението и спасителите. България е избавила близо 50 хиляди живота. Според формалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората международна война и нула жертви. Единствената страна в таблицата със записани нула жертви е България.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ