Роден е Хаджи Димитър
Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Загива едвам 28 годишен след тежко стълкновение на четата му с османски елементи. По мотив на гибелта му Христо Ботев написва едноименната поема.
Хаджи Димитър е роден в Сливен на 10 май 1840 година в фамилията на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и фамилията му отиват на поклонение в Йерусалим и от този момент Димитър е хаджия.
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян челник от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки епископ. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се образува чета, в която вземат участие също Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 година четата минава Дунава и се насочва към Котленския балкан. Действа в региона на фамозното хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 година от Румъния минава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Желю челник, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.
През пролетта на 1868 година в Румъния се образува четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 година четата минава Дунав с една гемия. Първото стълкновение води с турска потеря от към 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход доближава до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си пердах като нанася обилни загуби на съперника си и дава един погубен и двама ранени. На 8 юли става стълкновение към село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има построен монумент.
На 9 юли в Канлъдере, околност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно стълкновение, в което четата е разрушена. Ранен и покорен е Стефан Караджа. Под управлението на Хаджи Димитър останалите 58 души не престават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която значи „ кървава река “ на турски, има монумент и чешма, отдадени на починалите четници. Местното население провежда честване на четвъртата борба към 21 юли (9 юли остарял стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното стълкновение на четата. В тази борба е погубен и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството модерни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и краткотрайно положени в ковчези в църквата " Св. Архангел Михаил " в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е погубен на връх Бузлуджа: " Хаджията с револвер в ръка се пази, само че падна погубен. "
За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелствуват и участвалите в погребението на убитите четници: " Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът - написа З. Стоянов, - комуто е било разрешено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци описват, че видели един мъртвец всред останалите, който имал на ръцете си изписани с барут - сабли, левове и буквите: Х. Д., а сходни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му приятели, които били закарани в Търново при започване на м. август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. - Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и духовник Стефан Петков от с. Енина.
Според някои откриватели обаче Хаджи Димитър е единствено тежко ранен на Бузлуджа и изведен от багра от трима свои четници, за три денонощия е отвеян на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, покрай днешното село Свежен. Там макар грижите на локални пастири, Хаджи Димитър починал от раните си към 29 юли/10 август 1868 година Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църквата " Св. Св. Петър и Павел " в с. Свежен от Пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).
Известният възрожденски деятел доктор Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите " Археологически и исторически проучвания " (Търново,1886 г.), той разказва една своя среща през есента на 1868 година в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оживелите четници, родом от Котел, който споделя, че войводата е бил " зле засегнат при Бузлуджа ". В разнообразни моменти се е смятало, че в Средна гора може би е бил заровен братът на Хаджията - Тодор Хаджиниколов Асенов, който също е взел участие в четата. Това обаче не дава отговор на истината, тъй като Тодор Асенов умира в борбата при Дебел дял, Габровско.
Източник: Уикипедия
Хаджи Димитър е роден в Сливен на 10 май 1840 година в фамилията на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и фамилията му отиват на поклонение в Йерусалим и от този момент Димитър е хаджия.
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян челник от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки епископ. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се образува чета, в която вземат участие също Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 година четата минава Дунава и се насочва към Котленския балкан. Действа в региона на фамозното хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 година от Румъния минава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Желю челник, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.
През пролетта на 1868 година в Румъния се образува четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 година четата минава Дунав с една гемия. Първото стълкновение води с турска потеря от към 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход доближава до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си пердах като нанася обилни загуби на съперника си и дава един погубен и двама ранени. На 8 юли става стълкновение към село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има построен монумент.
На 9 юли в Канлъдере, околност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно стълкновение, в което четата е разрушена. Ранен и покорен е Стефан Караджа. Под управлението на Хаджи Димитър останалите 58 души не престават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която значи „ кървава река “ на турски, има монумент и чешма, отдадени на починалите четници. Местното население провежда честване на четвъртата борба към 21 юли (9 юли остарял стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното стълкновение на четата. В тази борба е погубен и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството модерни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и краткотрайно положени в ковчези в църквата " Св. Архангел Михаил " в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е погубен на връх Бузлуджа: " Хаджията с револвер в ръка се пази, само че падна погубен. "
За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелствуват и участвалите в погребението на убитите четници: " Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът - написа З. Стоянов, - комуто е било разрешено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци описват, че видели един мъртвец всред останалите, който имал на ръцете си изписани с барут - сабли, левове и буквите: Х. Д., а сходни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му приятели, които били закарани в Търново при започване на м. август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо (Н. Ф. - Кръстю) Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и духовник Стефан Петков от с. Енина.
Според някои откриватели обаче Хаджи Димитър е единствено тежко ранен на Бузлуджа и изведен от багра от трима свои четници, за три денонощия е отвеян на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, покрай днешното село Свежен. Там макар грижите на локални пастири, Хаджи Димитър починал от раните си към 29 юли/10 август 1868 година Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през м.ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църквата " Св. Св. Петър и Павел " в с. Свежен от Пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).
Известният възрожденски деятел доктор Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите " Археологически и исторически проучвания " (Търново,1886 г.), той разказва една своя среща през есента на 1868 година в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оживелите четници, родом от Котел, който споделя, че войводата е бил " зле засегнат при Бузлуджа ". В разнообразни моменти се е смятало, че в Средна гора може би е бил заровен братът на Хаджията - Тодор Хаджиниколов Асенов, който също е взел участие в четата. Това обаче не дава отговор на истината, тъй като Тодор Асенов умира в борбата при Дебел дял, Габровско.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ