Димитър Хадживасилев дарява 240 000 златни лева първото Търговско училище
Димитър Хадживасилев Станкович е авторитетен български бизнесмен и филантроп. Благодарение на дарението му (240 000 златни лева) е учредена комерсиалната гимназия в Свищов. За времето си той е един от най-преуспяващите бизнесмени в Румъния.
Роден е към 1814 година в Букурещ в фамилията на Мария Цанкова и хаджи Васил Станкович - изтъкнат свищовски търговец. След опожаряването на Свищов през 1810 година хаджи Васил Станкович със фамилията си се преселва в Румъния. Димитър Хадживасилев получава междинното си обучение в така наречен "Народни учебни заведения ". Като грижлив и кадърен възпитаник, той бързо овладява гръцки и румънски език, които по-късно употребява в комерсиалната си активност.
Баща му овреме стартира да го посвещава в тънкостите на потомствения поминък - кожухарството, и с времето му разкрива главните правила на търговията. Тя бързо притегля младежа и скоро той напълно поема в свои ръце комерсиалните каузи на семейството. След гибелта на татко си Димитър Хадживасилев уголемява още повече търговията си със Западна Европа, а към този момент и напълно съществено гледа на изток, към Русия.
По-късно се занимава и с търговия с парцели. За малко време той се трансформира в един от най-уважаваните, почитани и авторитетни български търговци, чието име е горделивост за свищовлии и до през днешния ден...
Димитър Хадживасилев подкрепя книжовно-просветния и обществено-политическия прогрес на българския народ. Председател и член е на Дружеството за разпространяване на потребни познания. Поема 1/4 от разноските при издаването на народополезни книги, заплаща разноските по изпращането им в България.
В изискванията на освободена България потребността от икономическа култура и обучение се усеща изключително остро. Димитър Хадживасилев споделя с близкия си съотечественик и съгражданин доктор Димитър Павлович своето желание да подари средства за построяването и поддържането на комерсиално учебно заведение в Свищов. Силен мотив за това Търговското учебно заведение да бъде основано точно в Свищов, е желанието на Димитър Хадживасилев да подари крупната за времето си сума от 240 000 златни лв., която да бъде употребена за построяването на учебната постройка и нейното поддържане. В този миг публично бива огласено желанието на бъдещия Дарител, което гласи: "Да се открие в Свищов, гдето са се родили родителите ми, едно действително учебно заведение или класическа гимназия, в което да се преподава и политическа спестовност ".
Благодарение на това, както и на намесата на доста други видни персони от това време, сред които Киряк Цанков, Евлоги Георгиев, та дори и Княз Батенберг, след дълги и разгорещени диспути, на сесията от 9 февруари 1883 г, Народното събрание взема решение за откриването на Първото комерсиално учебно заведение в България, точно в Свищов! Поради тази причина датата 9 февруари е избрана за формален празник на ДТГ "Димитър Хадживасилев " в Свищов, който се празнува всяка година и до през днешния ден!
На 7 януари 1884 г, Дарителя почива в Букурещ на 70-годишна възраст, без да види плодовете на своето благородно дело.
Австрийският проектант Паул Бранк през 1891 година печели състезанието за план на постройка, която е смален модел на постройката на Виенския университет (на немски: Universität Wien; на латински: Alma Mater Rudolphina Vindobonensis) - държавен университет, ситуиран в австрийската столица Виена. Открит е през 1365 година и измежду най-старите в Европа. Неговото импровизирано име измежду австрийците е "Hauptuni ", което на немски значи "Главният университет ".
В постройката на Държавна комерсиална гимназия "Димитър Хадживасилев " е проработило първото парно на Балканския полуостров. Строежът й продължава 40 месеца - от 1 септември 1892 до декември 1895 година и е на стойност 586 000 лв.. Финансиран е от лихви, събрани по главния фонд - 206 000 лева, заем от ЮБНБ - 130 000 лева, помощ (дарение) от страната - 250 000 лв..
В началото си Държавна комерсиална гимназия "Димитър Хадживасилев " има единствено шеф и преподавател. Първоначално препоръчаният годишен бюджет през 1883 година от Константин Иречек е 6 360 лв..
През земетресението на 4 март 1977 година таванът на постройката, аулата и учителската стая са разрушени. Повреден е механичният часовник на покрива над централната фасада. Цялото учебно заведение е напукано. Реставрирането продължава до 1984 година. Часовникът над централната фасада обаче заработва едвам през 2002 година.
Сред възпитаниците на учебното заведение са редица видни персони - поетите Николай Лилиев (завършил през 1903 г.) и Ламар (Лалю Маринов, през 1916 г.), социологът Иван Хаджийски ( през 1925 г.), Райко Даскалов - политик от Български земеделски народен съюз. Марко Илиев Рясков - български финансист, шеф на Българска народна банка (февруари-април 1935) и министър на финансите (април-ноември 1935) е приключил Търговската гимназия през 1903 година. В Свищов е учил и Добри Божилов - министър-председател на България (1943-1944 г.), дипломирал се през 1902 година.
Сред преподавателите в Търговската гимназия са били художникът Владимир Димитров-Майстора и Лазар Станчев Паяков (Лазар Цонев Ненов) - преподавател и политик от Народнолибералната партия. От 1903 до 1908 година е бил министър на финансите.
Роден е към 1814 година в Букурещ в фамилията на Мария Цанкова и хаджи Васил Станкович - изтъкнат свищовски търговец. След опожаряването на Свищов през 1810 година хаджи Васил Станкович със фамилията си се преселва в Румъния. Димитър Хадживасилев получава междинното си обучение в така наречен "Народни учебни заведения ". Като грижлив и кадърен възпитаник, той бързо овладява гръцки и румънски език, които по-късно употребява в комерсиалната си активност.
Баща му овреме стартира да го посвещава в тънкостите на потомствения поминък - кожухарството, и с времето му разкрива главните правила на търговията. Тя бързо притегля младежа и скоро той напълно поема в свои ръце комерсиалните каузи на семейството. След гибелта на татко си Димитър Хадживасилев уголемява още повече търговията си със Западна Европа, а към този момент и напълно съществено гледа на изток, към Русия.
По-късно се занимава и с търговия с парцели. За малко време той се трансформира в един от най-уважаваните, почитани и авторитетни български търговци, чието име е горделивост за свищовлии и до през днешния ден...
Димитър Хадживасилев подкрепя книжовно-просветния и обществено-политическия прогрес на българския народ. Председател и член е на Дружеството за разпространяване на потребни познания. Поема 1/4 от разноските при издаването на народополезни книги, заплаща разноските по изпращането им в България.
В изискванията на освободена България потребността от икономическа култура и обучение се усеща изключително остро. Димитър Хадживасилев споделя с близкия си съотечественик и съгражданин доктор Димитър Павлович своето желание да подари средства за построяването и поддържането на комерсиално учебно заведение в Свищов. Силен мотив за това Търговското учебно заведение да бъде основано точно в Свищов, е желанието на Димитър Хадживасилев да подари крупната за времето си сума от 240 000 златни лв., която да бъде употребена за построяването на учебната постройка и нейното поддържане. В този миг публично бива огласено желанието на бъдещия Дарител, което гласи: "Да се открие в Свищов, гдето са се родили родителите ми, едно действително учебно заведение или класическа гимназия, в което да се преподава и политическа спестовност ".
Благодарение на това, както и на намесата на доста други видни персони от това време, сред които Киряк Цанков, Евлоги Георгиев, та дори и Княз Батенберг, след дълги и разгорещени диспути, на сесията от 9 февруари 1883 г, Народното събрание взема решение за откриването на Първото комерсиално учебно заведение в България, точно в Свищов! Поради тази причина датата 9 февруари е избрана за формален празник на ДТГ "Димитър Хадживасилев " в Свищов, който се празнува всяка година и до през днешния ден!
На 7 януари 1884 г, Дарителя почива в Букурещ на 70-годишна възраст, без да види плодовете на своето благородно дело.
Австрийският проектант Паул Бранк през 1891 година печели състезанието за план на постройка, която е смален модел на постройката на Виенския университет (на немски: Universität Wien; на латински: Alma Mater Rudolphina Vindobonensis) - държавен университет, ситуиран в австрийската столица Виена. Открит е през 1365 година и измежду най-старите в Европа. Неговото импровизирано име измежду австрийците е "Hauptuni ", което на немски значи "Главният университет ".
В постройката на Държавна комерсиална гимназия "Димитър Хадживасилев " е проработило първото парно на Балканския полуостров. Строежът й продължава 40 месеца - от 1 септември 1892 до декември 1895 година и е на стойност 586 000 лв.. Финансиран е от лихви, събрани по главния фонд - 206 000 лева, заем от ЮБНБ - 130 000 лева, помощ (дарение) от страната - 250 000 лв..
В началото си Държавна комерсиална гимназия "Димитър Хадживасилев " има единствено шеф и преподавател. Първоначално препоръчаният годишен бюджет през 1883 година от Константин Иречек е 6 360 лв..
През земетресението на 4 март 1977 година таванът на постройката, аулата и учителската стая са разрушени. Повреден е механичният часовник на покрива над централната фасада. Цялото учебно заведение е напукано. Реставрирането продължава до 1984 година. Часовникът над централната фасада обаче заработва едвам през 2002 година.
Сред възпитаниците на учебното заведение са редица видни персони - поетите Николай Лилиев (завършил през 1903 г.) и Ламар (Лалю Маринов, през 1916 г.), социологът Иван Хаджийски ( през 1925 г.), Райко Даскалов - политик от Български земеделски народен съюз. Марко Илиев Рясков - български финансист, шеф на Българска народна банка (февруари-април 1935) и министър на финансите (април-ноември 1935) е приключил Търговската гимназия през 1903 година. В Свищов е учил и Добри Божилов - министър-председател на България (1943-1944 г.), дипломирал се през 1902 година.
Сред преподавателите в Търговската гимназия са били художникът Владимир Димитров-Майстора и Лазар Станчев Паяков (Лазар Цонев Ненов) - преподавател и политик от Народнолибералната партия. От 1903 до 1908 година е бил министър на финансите.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ