Роден е Димитър Димов
Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 година в град Ловеч, а детството му минава в бащината къща в Дупница.
Майката на Димов – Веса Харизанова е щерка на Спас Харизанов – изселник от село Влахи, Кресненско и брачната половинка му Фикия, родени в средата на 19 век. Дядото приключва право в Русия, след което работи като юрист в Дупница. Сестрата на Спас Харизанов – Милка е майка на Яне Сандански. Цял живот Димов събира материали за книгата, която желае да напише за своя прославен роднина, само че по този начин и не съумява да осъществя плана си. Единият от синовете на Спас Харизанов – Иван е прочут публицист и политически деятел с престиж и въздействие във времето сред двете международни войни, брачен партньор е на поетесата Екатерина Ненчева. Той оказва въздействие върху културното развиване на племенника си Димитър. Веса Харизанова има единствено гимназиално обучение, само че цялостен живот демонстрира жив интерес към литературата и изкуствата. Години наред съществена нейна цел е да трансформира сина си в стихотворец или художник, до момента в който той показва интерес на първо място към естествените науки.
![Фритьоф Нансен се насочва към Северния полюс с кораба Фрам]( "Фритьоф Нансен се насочва към Северния полюс с кораба Фрам")
Фритьоф Нансен се насочва към Северния полюс с кораба Фрам
Фритьоф Нансен е роден на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьон, близо до Осло, в семейство на секретар на областен съд....
Бащата на Димитър – Тотю Димов Димов е родом от Габрово. Той приключва военно учебно заведение и се употребил с престижа на културен и учтив човек. Загива като капитан на фронта на 9 юли 1913 година в боевете при връх Китка в Македония, дни преди края на Междусъюзническата война.
Според околните на Димов мощното му увлечение към усамотение се е зародило още в ранното му детство. След гибелта на мъжа си Веса Харизанова трепери над Димитър, като даже не го пуска да играе на улицата или го съпровожда, когато излиза при връстниците си. Димов е безшумно и затворено дете с богато въображение. Определян е като „ чешит “ от съучениците му и храни неприкрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това той демонстрира и художествени способности – постоянно рисува карикатури на учителите си. Тази интровертност се резервира като забележима линия на характера му през целия му живот.
До 10-годишна възраст Димов учи в Дупница. През 1918 година майка му се омъжва наново за Руси Генев – също офицер. Вторият му татко се отнася извънредно грижовно към момчето. Руси Генев е артилерист, приключил военно учебно заведение в Санкт Петербург. Четири години по-късно, когато фамилията се реалокира да живее в София, той излиза в оставка със звание майор. Когато се уволнява, пастрокът му приключва право и стартира доходоносна работа като тютюнев специалист, а момчето има опция да следи служащите и изискванията в тютюневите хранилища – познавателната основа за написването на най-известната му творба.
През това време Димов учи в учебно заведение „ Априлов “, а по-късно приключва гимназиалното си обучение в Първа мъжка гимназия (1928). През последните му години в гимназията Димов изоставя интереса си към химията и се насочва към философските четива, като демонстрира интерес към Анри Бергсон и Зигмунд Фройд.
![Роден е Иван Шишманов, български литературовед]( "Роден е Иван Шишманов, български литературовед")
Роден е Иван Шишманов, български литературовед
Роден е в Свищов на 22 юни 1862 година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото учебно заведение във Виена (1876 – 1882...
През 1928 година Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, само че след един учебен срок по гледище на Руси Генев се трансферира в Юридическия факултет. После се отхвърля и още веднъж се връща във Ветеринарномедицинския, като в същото време стартира да учи и испански език. През това време Димов е мощно зает и когато приключва през 1934 година като лекар по ветеринарна медицина той към този момент е почнал работата си по разказ. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас, а до 1939 година е участъков ветеринарен доктор в село Ваксево, Софийска област и в Кнежа. От 1939 година е помощник по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет. През януари 1943 година отпътува на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „ Рамон-и-Кахал “. През март 1944 година се връща в България и е мобилизиран в Беломорието до септември 1944 година От 1946 година е доцент в Агрономическия факултет в Пловдив, а в интервала 1949 – 1952 година е доцент в Селскостопанската академия в София. От 1953 година е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „ Г. Димитров “ в София.
Майката на Димов – Веса Харизанова е щерка на Спас Харизанов – изселник от село Влахи, Кресненско и брачната половинка му Фикия, родени в средата на 19 век. Дядото приключва право в Русия, след което работи като юрист в Дупница. Сестрата на Спас Харизанов – Милка е майка на Яне Сандански. Цял живот Димов събира материали за книгата, която желае да напише за своя прославен роднина, само че по този начин и не съумява да осъществя плана си. Единият от синовете на Спас Харизанов – Иван е прочут публицист и политически деятел с престиж и въздействие във времето сред двете международни войни, брачен партньор е на поетесата Екатерина Ненчева. Той оказва въздействие върху културното развиване на племенника си Димитър. Веса Харизанова има единствено гимназиално обучение, само че цялостен живот демонстрира жив интерес към литературата и изкуствата. Години наред съществена нейна цел е да трансформира сина си в стихотворец или художник, до момента в който той показва интерес на първо място към естествените науки.
Фритьоф Нансен е роден на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьон, близо до Осло, в семейство на секретар на областен съд....
Бащата на Димитър – Тотю Димов Димов е родом от Габрово. Той приключва военно учебно заведение и се употребил с престижа на културен и учтив човек. Загива като капитан на фронта на 9 юли 1913 година в боевете при връх Китка в Македония, дни преди края на Междусъюзническата война.
Според околните на Димов мощното му увлечение към усамотение се е зародило още в ранното му детство. След гибелта на мъжа си Веса Харизанова трепери над Димитър, като даже не го пуска да играе на улицата или го съпровожда, когато излиза при връстниците си. Димов е безшумно и затворено дете с богато въображение. Определян е като „ чешит “ от съучениците му и храни неприкрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това той демонстрира и художествени способности – постоянно рисува карикатури на учителите си. Тази интровертност се резервира като забележима линия на характера му през целия му живот.
До 10-годишна възраст Димов учи в Дупница. През 1918 година майка му се омъжва наново за Руси Генев – също офицер. Вторият му татко се отнася извънредно грижовно към момчето. Руси Генев е артилерист, приключил военно учебно заведение в Санкт Петербург. Четири години по-късно, когато фамилията се реалокира да живее в София, той излиза в оставка със звание майор. Когато се уволнява, пастрокът му приключва право и стартира доходоносна работа като тютюнев специалист, а момчето има опция да следи служащите и изискванията в тютюневите хранилища – познавателната основа за написването на най-известната му творба.
През това време Димов учи в учебно заведение „ Априлов “, а по-късно приключва гимназиалното си обучение в Първа мъжка гимназия (1928). През последните му години в гимназията Димов изоставя интереса си към химията и се насочва към философските четива, като демонстрира интерес към Анри Бергсон и Зигмунд Фройд.
Роден е в Свищов на 22 юни 1862 година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото учебно заведение във Виена (1876 – 1882...
През 1928 година Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, само че след един учебен срок по гледище на Руси Генев се трансферира в Юридическия факултет. После се отхвърля и още веднъж се връща във Ветеринарномедицинския, като в същото време стартира да учи и испански език. През това време Димов е мощно зает и когато приключва през 1934 година като лекар по ветеринарна медицина той към този момент е почнал работата си по разказ. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас, а до 1939 година е участъков ветеринарен доктор в село Ваксево, Софийска област и в Кнежа. От 1939 година е помощник по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет на Софийски университет. През януари 1943 година отпътува на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „ Рамон-и-Кахал “. През март 1944 година се връща в България и е мобилизиран в Беломорието до септември 1944 година От 1946 година е доцент в Агрономическия факултет в Пловдив, а в интервала 1949 – 1952 година е доцент в Селскостопанската академия в София. От 1953 година е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „ Г. Димитров “ в София.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ