Бербо: Никога не съм се срамувал, че съм българин, върнах се у нас, защото тук ми харесва
Димитър Бербатов е едно от ярките имена на българския футбол. Достигнал до Манчестър Юнайтед, благоевградчанинът остава една от най-големите звезди на Царя на спортовете у нас.
Завърнал се в България, тъй като вижда бъдещето си на татко, брачен партньор, човек и експерт в родината си, той разяснява в особено изявление за „ Ничия земя “ по NOVA, че му харесва да живее в родината си. В доста прям диалог Бербо споделя още, че в никакъв случай не е изпитвал позор от това да се назова българин.
Той приказва за трънливия път към триумфа, за устрема му да остава положителен, даже в сложните моменти, както и за ролята му на татко.
„ Не е имало миг, в който да съм се срамувал, че съм българин. Всички проблеми, които имаме тук, ги има и там. Понякога в по-големи размери. Където и да съм бил, всеки споделяше „ единствено ние сме такива, единствено на нас може да ни се случи това “. Думи, които изричаме у нас непрекъснато. Искаме да сме извънредно в негативизма си. Това не е потребно. Аз се върнах тук, тъй като ми хареса. Мога да пребивавам в чужбина. Ако в децата ми изискат да отидат някъде в чужбина, несъмнено и аз ще ида “, сподели Бербатов.
„ Интересно ми е да виждам мачове от нашия шампионат. Гледам по какъв начин са се развили. Забелязваш развиване в някои играчи, и тимове. Няма такова развиване в инфраструктурата. Стари са ни стадионите. Но като няма пари… “, продължи Бербо.
Той изясни, че когато слуша младите играчи в този момент, не бърза да ги съди, тъй като и той е бил на тяхното място. Нападателят също по този начин показа мнение, че освен средата е провалила гении от неговото потомство.
„ По-големи гении от мен отиват в чужбина и се връщат. Защо? Страдай малко време, след това ще просперираш. Най-големите победи са изковани в страдалчество. Като се върнеш тук, играеш. Пак си цар на село, един тип, само че като свършиш с футбола какво правиш. Хората са с неверното усещане, че нашите футболисти тук взимат огромни пари. Да, получават, само че нали въпреки всичко живееш през това време имаш разноски и в следствие свършваш с футбола, свършват ти парите и какво правиш след това, в случай че нямаш проект за деяние. Връщаш се в спомените си. Ако нямаш хора да ти го кажат това, и неприятните образци, те са най-хубави, гледаш и си казваш, че не искаш да си подобен “.
„ Като бях дребен в къщи подвигах една ваза и си представях, че е купа. Това ми бе задачата. И в следствие ти растеш, развиваш се, научаваш нови неща, допускаш неточности и се учиш от тях. Искаш да успееш. Като отидеш в чужбина в друга среда, където футболът е по-развит, виждаш по какъв начин се работи и ти идва още по-голямо предпочитание “.
„ Ходил съм на психотерапия и доста ми оказа помощ. Срещам се с доста хора всекидневно. После самичък се проучвам и модернизирам “.
Бербатов споделя, че се интересува от политиката и следи с интерес тази тематика. Той също по този начин споделя, че следи новините и се старае да бъде осведомен.
„ Гласувам. Интересно ми е да дам гласа си за някого и да се надявам той да промени нещо. Мисля и за отрицателното, само че все виждам да позитивното. Интересувам се от Брензит. Надявам се на положително решение за двете страни “.
„ Мисля си, че българите мрънкаме повече в сравнение с би трябвало. Излизайки от моята уста хората ще кажат, елементарно ти е на теб. То в действителност е елементарно като си съумял към този момент. Но се не помни, че с цел да се стигне до този миг си минал през доста неща. В множеството моменти не съм мрънкал. Стои в мен. Държа си го в мен и си обмислям, търсейки решение. Винаги би трябвало да има решение “.
Бербатов разкрива още, че майка му и татко му се гордеят с триумфите му, само че разкрива, че животът му, изпълнен с доста придвижване и пътувания, както и дългият престой отвън България леко го е отдалечил от тях. Той не крие, че тези моменти вършат триумфа му малко по-горчив.
„ Не съм изгубил близки и другари по пътя към триумфа. Приятелите, които съм имал, не преставам да ги имам. Хората, с които съм играл футбол, подкрепям връзки с тях “.
Запитан за брат му, Бербатов сподели: „ Винаги съм се опитвал да се слагам на мястото му и да се опитам за миг да раста по този метод, да ми споделям „ ти за какво не си като брат ти? “, диря опрощение за дейностите на брат ми и на други момчета в такава обстановка. Опитвам се и го намирам, само че всеки си носи своята отговорност. Брат ми знае добре какво мисля аз по тематиката, какво съм споделил. Той е огромен човек и си взима решенията. Мисля, че се е научил. Той е покрай мен, оказвам помощ му, той остава брат ми. Той постоянно ме пази и в случай че аз видя, че различен демонстрира пренебрежение към него, първо би трябвало да мине през мен, тъй като той остава мой брат. След това може да му кажа, каквото имам, само че равностойно, а не бащински и ще му кажа уединено. От него зависи дали ще одобри думите ми, или не. Брат ми е при мен в София. Работим дружно. Той ми е брат, една кръв сме. Трудности и отсега нататък ще има. Семейните връзки са доста комплицирани и би трябвало да знаеш по какъв начин да маневрираш “.
„ Опитвам се, когато мога да върша йога “.
Бербатов е образцов татко, който всяка заран кара децата си на учебно заведение. Той искрено споделя, че най-големият му боязън е обвързван със здравето на околните му.
Футболистът показа и за това какви възпитателни похвати ползва при развъждането на двете си дъщери.
„ Средата е значимо нещо за развиване на децата. Мисля си, че в България ще намерят добра среда. Затова с Фондацията се опитваме да променяме средата, възгледите на фамилията, в случай че щеш. Болната упоритост на родителите е смут. Това е огромен проблем. Да живееш живота посредством детето си. Примери има. Ходя на тренировки на деца. Виждам по какъв начин приказват треньорите и чувам и родителите, които по този начин подреждат, че да те е позор да слушаш. Хубаво е да имаш упоритост, само че би трябвало да знаеш по кое време да спреш. Сигурен съм, че и отвън тренировките не престават с тази упоритост, която се стоварва върху детето и то не може да изживее детството си, както би трябвало. Това е огромен проблем. Аз съм родител, позволявам неточности, Моите деца вървят ба спортове. На моменти се пипвам, само че си споделям, „ стой, не казвай нищо “. Тренират гимнастика децата ми “, споделя още Бербатов.
Цялото изявление може да видите в прикаченото видео!
Първа част на изявлението може да гледате тук:
.video-wrapper.leftFloat embed,.video-wrapper.leftFloat iframe,.video-wrapper.leftFloat object { padding-bottom: 0; }.closeBtn { display: none; }.leftFloat.closeBtn { display: block; font-size: 15px; position: absolute; top: -25px; right: -5px; cursor: pointer; }.a{fill:transparent;}.b{fill:#676767;}
Завърнал се в България, тъй като вижда бъдещето си на татко, брачен партньор, човек и експерт в родината си, той разяснява в особено изявление за „ Ничия земя “ по NOVA, че му харесва да живее в родината си. В доста прям диалог Бербо споделя още, че в никакъв случай не е изпитвал позор от това да се назова българин.
Той приказва за трънливия път към триумфа, за устрема му да остава положителен, даже в сложните моменти, както и за ролята му на татко.
„ Не е имало миг, в който да съм се срамувал, че съм българин. Всички проблеми, които имаме тук, ги има и там. Понякога в по-големи размери. Където и да съм бил, всеки споделяше „ единствено ние сме такива, единствено на нас може да ни се случи това “. Думи, които изричаме у нас непрекъснато. Искаме да сме извънредно в негативизма си. Това не е потребно. Аз се върнах тук, тъй като ми хареса. Мога да пребивавам в чужбина. Ако в децата ми изискат да отидат някъде в чужбина, несъмнено и аз ще ида “, сподели Бербатов.
„ Интересно ми е да виждам мачове от нашия шампионат. Гледам по какъв начин са се развили. Забелязваш развиване в някои играчи, и тимове. Няма такова развиване в инфраструктурата. Стари са ни стадионите. Но като няма пари… “, продължи Бербо.
Той изясни, че когато слуша младите играчи в този момент, не бърза да ги съди, тъй като и той е бил на тяхното място. Нападателят също по този начин показа мнение, че освен средата е провалила гении от неговото потомство.
„ По-големи гении от мен отиват в чужбина и се връщат. Защо? Страдай малко време, след това ще просперираш. Най-големите победи са изковани в страдалчество. Като се върнеш тук, играеш. Пак си цар на село, един тип, само че като свършиш с футбола какво правиш. Хората са с неверното усещане, че нашите футболисти тук взимат огромни пари. Да, получават, само че нали въпреки всичко живееш през това време имаш разноски и в следствие свършваш с футбола, свършват ти парите и какво правиш след това, в случай че нямаш проект за деяние. Връщаш се в спомените си. Ако нямаш хора да ти го кажат това, и неприятните образци, те са най-хубави, гледаш и си казваш, че не искаш да си подобен “.
„ Като бях дребен в къщи подвигах една ваза и си представях, че е купа. Това ми бе задачата. И в следствие ти растеш, развиваш се, научаваш нови неща, допускаш неточности и се учиш от тях. Искаш да успееш. Като отидеш в чужбина в друга среда, където футболът е по-развит, виждаш по какъв начин се работи и ти идва още по-голямо предпочитание “.
„ Ходил съм на психотерапия и доста ми оказа помощ. Срещам се с доста хора всекидневно. После самичък се проучвам и модернизирам “.
Бербатов споделя, че се интересува от политиката и следи с интерес тази тематика. Той също по този начин споделя, че следи новините и се старае да бъде осведомен.
„ Гласувам. Интересно ми е да дам гласа си за някого и да се надявам той да промени нещо. Мисля и за отрицателното, само че все виждам да позитивното. Интересувам се от Брензит. Надявам се на положително решение за двете страни “.
„ Мисля си, че българите мрънкаме повече в сравнение с би трябвало. Излизайки от моята уста хората ще кажат, елементарно ти е на теб. То в действителност е елементарно като си съумял към този момент. Но се не помни, че с цел да се стигне до този миг си минал през доста неща. В множеството моменти не съм мрънкал. Стои в мен. Държа си го в мен и си обмислям, търсейки решение. Винаги би трябвало да има решение “.
Бербатов разкрива още, че майка му и татко му се гордеят с триумфите му, само че разкрива, че животът му, изпълнен с доста придвижване и пътувания, както и дългият престой отвън България леко го е отдалечил от тях. Той не крие, че тези моменти вършат триумфа му малко по-горчив.
„ Не съм изгубил близки и другари по пътя към триумфа. Приятелите, които съм имал, не преставам да ги имам. Хората, с които съм играл футбол, подкрепям връзки с тях “.
Запитан за брат му, Бербатов сподели: „ Винаги съм се опитвал да се слагам на мястото му и да се опитам за миг да раста по този метод, да ми споделям „ ти за какво не си като брат ти? “, диря опрощение за дейностите на брат ми и на други момчета в такава обстановка. Опитвам се и го намирам, само че всеки си носи своята отговорност. Брат ми знае добре какво мисля аз по тематиката, какво съм споделил. Той е огромен човек и си взима решенията. Мисля, че се е научил. Той е покрай мен, оказвам помощ му, той остава брат ми. Той постоянно ме пази и в случай че аз видя, че различен демонстрира пренебрежение към него, първо би трябвало да мине през мен, тъй като той остава мой брат. След това може да му кажа, каквото имам, само че равностойно, а не бащински и ще му кажа уединено. От него зависи дали ще одобри думите ми, или не. Брат ми е при мен в София. Работим дружно. Той ми е брат, една кръв сме. Трудности и отсега нататък ще има. Семейните връзки са доста комплицирани и би трябвало да знаеш по какъв начин да маневрираш “.
„ Опитвам се, когато мога да върша йога “.
Бербатов е образцов татко, който всяка заран кара децата си на учебно заведение. Той искрено споделя, че най-големият му боязън е обвързван със здравето на околните му.
Футболистът показа и за това какви възпитателни похвати ползва при развъждането на двете си дъщери.
„ Средата е значимо нещо за развиване на децата. Мисля си, че в България ще намерят добра среда. Затова с Фондацията се опитваме да променяме средата, възгледите на фамилията, в случай че щеш. Болната упоритост на родителите е смут. Това е огромен проблем. Да живееш живота посредством детето си. Примери има. Ходя на тренировки на деца. Виждам по какъв начин приказват треньорите и чувам и родителите, които по този начин подреждат, че да те е позор да слушаш. Хубаво е да имаш упоритост, само че би трябвало да знаеш по кое време да спреш. Сигурен съм, че и отвън тренировките не престават с тази упоритост, която се стоварва върху детето и то не може да изживее детството си, както би трябвало. Това е огромен проблем. Аз съм родител, позволявам неточности, Моите деца вървят ба спортове. На моменти се пипвам, само че си споделям, „ стой, не казвай нищо “. Тренират гимнастика децата ми “, споделя още Бербатов.
Цялото изявление може да видите в прикаченото видео!
Първа част на изявлението може да гледате тук:
.video-wrapper.leftFloat embed,.video-wrapper.leftFloat iframe,.video-wrapper.leftFloat object { padding-bottom: 0; }.closeBtn { display: none; }.leftFloat.closeBtn { display: block; font-size: 15px; position: absolute; top: -25px; right: -5px; cursor: pointer; }.a{fill:transparent;}.b{fill:#676767;}
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ