Крайно време е някой да закрие СДС
Димитър Аврамов е български политолог и журналист. Роден в Пловдив. Завършил е „ Политология “ в Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Специализира в университета в Загреб.
През 2001 година, 2003 година и 2005 година работи в изборни щабове на Съюз на демократичните сили. През 2007 година управлява предизборния щаб на Съюз на демократичните сили в акцията за избори за Европейски парламент.
Работи като политически съветник, управител на изборни акции и анализатор за български медии. Негови коментари са употребявани в Дойче Веле и BBC. През 2000 година основава един от първите български уеб хостинг снабдители, а от 2002 година има хостинг компания в Съединени американски щати.
- Свидетели ли сме на следващия опит за реанимация на дясното? Какъв е шансът да се наложи новата групировка „ Демократична България ”?
- Самото потребление на термина „ реанимация ” към този момент дава отговор. За страдание две обединения с различни идеологически възгледи за политиката сега сякаш нямат особени причини за влизането си в коалиция отвън това, че на предходните избори не съумяха да минат парламентарната преграда. В същото време доста хора се усещат непредставени в дясноцентристкия политически набор и една коалиция в него наподобява допустима - ще даде опция мнозина да се усещат представлявани в новия парламент. Това са хора, които желаят дясноцентристка партия и не харесват ГЕРБ. Тези хора би трябвало да получат посланичество и официално новата коалиция „ Демократична България ” би трябвало да извърши тази цел. По създание обаче „ Да България ”, при цялото ни почитание към хората в нея, е квазилевичарска, несигурно центристка партия, основана ad hoc. Приоритетите не са ценностни политически фундаменти, а апели, наследени от времето на остарялата десница, от Синята коалиция, Реформаторския блок. А да паразитираш върху цели, по които водачът на групировката е работил като министър на Бойко Борисов, не е ценностен идеологически пиедестал, не е задоволителна предпоставка за дълготраен политически живот.
Колкото и „ Да България ” да наподобява на нескопосано основана партия с кратковременен небосвод, би трябвало да сме доброжелателни към нея. Въпреки че тя на практика носи директна отговорност за това да няма дяснополитически индивид в Народното събрание, тъй като на последните избори скапе коалицията с ДСБ. Струва ми се, че обединението „ Демократична България ” сред „ Да България ” и ДСБ е финален опит да се построи нещо върху дребното останали фундаменти на остарялата българска десница. Дано опитът е сполучлив.
- Бяхме очевидци на грозни подиуми на последния Национален съвет на Съюз на демократичните сили, който си остава знак и вяра за смяна за хиляди хора в зората на демокрацията. Предстои съвещание и евентуално избор на нов водач в Пловдив на 12 май. Реалистично ли е един оздравен Съюз на демократичните сили да стане ядро за нова мощна десница?
- За страдание в голямата си част човешкият запас, останал в тази партия, е причина за нейното електорално стесняване и за превръщането в дребна политическа котерия. За страдание това не е СДС на Петър Стоянов, на Александър Йорданов, на Александър Божков, лека му пръст, на Иван Костов, на Екатерина Михайлова, на Филип Димитров, на Надежда Михайлова, на доста политически фигури от 1990-те, които сложиха началото на проевропейския път на България.
Днешното Съюз на демократичните сили няма нищо общо с това. Дори няма основа за сериозен политически разбор върху обстоятелството, че някак си групички в една партийка се борят за това кой да разписва документи, кой да ръководи. В това няма политика, посланичество, електорална сила. А политическите партии имат смисъл тогава, когато съставляват допустимо най-големи групи от хора и показват ясни цели, с които да се върви напред.
Просто не виждам какво може да бъде казано за това, което носи през днешния ден абревиатурата Съюз на демократичните сили. От почитание към историята на Съюз на демократичните сили, към достиженията на тая партия мисля, че тези, които през днешния ден са там, би трябвало да сменят името, в случай че не я закрият.
- Защо хората не припознават ГЕРБ като обичайно дясна? Накъде върви ГЕРБ и в действителност има ли потребност България от нейна дясна опция?
- ГЕРБ постоянно е била схващана от водача Бойко Борисов като партия в център-дясно. Той даже беше споделил първоначално, когато я сътвори, че би направил лявоцентристка партия, само че мястото там било заето от Българска социалистическа партия.
Съвсем заслужено ГЕРБ е считана за центристка партия. Призната като член на ЕНП и официално е разпозната като център-дясна партия. Това основава още по-високи условия пред всяка друга българска групировка, която желае да се съобщи като дясноцентристка.
Всяка нова дясноцентристка групировка ще се развива неизбежно в конкуренция с ГЕРБ, която все още няма никаква полза от това да има електорален съперник, въпреки и дребен, в център-дясното пространство.
Едно от нещата, които чакам в идващите месеци, е новата коалиция сред „ Да България ” и ДСБ да влиза в чести спорове с ГЕРБ, да работи в режим на конкуренция.
Разбира се, след последващи парламентарни избори може да възникне и различен въпрос - по какъв начин режимът на конкуренция да бъде трансфорат в режим на партньорство. Но това в никакъв случай не е било проблем в българската политика. Достатъчно е да се види по какъв начин един от водачите на новата коалиция първо беше извънредно гневен устен критик на Бойко Борисов, а безусловно на другия ден одобри Борисов да му стане шеф и стана министър в кабинета му. Когато се стигне до ръководство, приелите да бъдат политици доста бързо не помнят разликите и стартират да търсят комфортни позиции, които да ги сближат.
При цялото ми почитание към ГЕРБ, тя не извърши част от целите, които беше подписала в съюза си с Реформаторския блок.
Но и той не устоя инспекцията на времето. Лидерите в Блока избраха удобни позиции за себе си във властта вместо действителни политически цели. И когато всички влязоха във властта, се оказа, че личното им министерско място им е по-скъпо от промените, записани на хартия, поради които в действителност бе основана групировката.
Угодният стол във властта, персоналният комфорт на даден политически водач внезапно се оказват по-важни от целите, които си заявявал пред хората и срещу които си получил доверие.
Ако българската политическа система продължава да бъде запълвана от хора с дребни упоритости, които елементарно не помнят уговорките си към обществото поради облекчаване на персоналното си властово его, тази система ще задълбочава рецесията на представителството си. За страдание през днешния ден от ден на ден български гласоподаватели са отвратени от политическия развой.
Политиката е превърната в грозна борба, постоянно на персонални ползи. Това е проблем, тъй като дискредитира концепцията, че има смисъл да вършим партии, да участваме в тях, да се борим за дела.
Създаването на оптимално общо ценностно поле за политика, запазването му и одобряването му е ключът към триумфа на всяко последващо ръководство, а и на всяка последваща дясноцентристка групировка.
- След 30 година преход още се лутаме. Къде е правилният път? Какво ни би трябвало?
- Българската демократична система не е в рецесия. В рецесия на качество се намира партийната ни система. Имаме плуралистична демократична система и всякога, в който обществото излезе на улицата и каже „ не ”, властта се стресва и стопира. Важно е да има ежедневен надзор върху властта, тъй като другояче тя стартира да си става самодостатъчна.
В следващото десетилетие хората би трябвало да се концентрират върху отбрана на общите ползи посредством сдружаването си посредством всевъзможни организации, не наложително политически.
Това е огромно предизвикателство пред нашата народна власт. Всъщност България реализира всичко, което беше належащо през 1990 година - безапелационен преход към капитализъм, преход към пазарна стопанска система, влязохме в Европейски Съюз и сме постоянна страна, въпреки по-бедна. Икономиката ни пораства, въпреки и едва. По официални белези сме много успяваща страна. Ако съпоставим България по официални критерии със Западните Балкани, дори с Гърция, виждаме, че се развиваме устойчиво, до момента в който част от съседите ни деградират стопански.
Това не би трябвало да е мотив нито за горделивост, нито да е брошка на сакото на някой политик. Предстои ни доста работа. Ето няколко елементарни предписания: стабилизиране на капитализма, съблюдаване на разпоредбите, усилване на конкуренцията посредством понижаване на лицензионните режими и опростяване на разпоредбите. Което и от тия неща да се случи в идващите 5-10 години, ще е плюс за страната.
Без да сме скептици и песимисти, би трябвало да знаем, че всеки ден ни дава късмет за прогрес. Това е единствената опция. Всеки път, в който сме се сдружавали, обединявали сме се като нация към цели, сме успявали. През Възраждането, артикул на голямо национално изпитание, макар разликите сред елита ни, съумяваме да извоюваме доста неща, да се приближим към независимостта си.
Трябва да си дадем ясна визия какво стои в политическия генетичен код на българската нация. Не ми се ще да имам вяра, че в него стои обликът на Бай Ганьо, чиито идеали са Солунската митница и келепирът. Трябва да се фокусираме върху преимуществата на нацията.
- Не ни ли идват прекалено много двама генерали отпред?
- Каквото си произведем, това ще работи. Не знам дали, в случай че си произведем двама професори отпред, това няма да е по-лошо, в сравнение с двама генерали.
През 2001 година, 2003 година и 2005 година работи в изборни щабове на Съюз на демократичните сили. През 2007 година управлява предизборния щаб на Съюз на демократичните сили в акцията за избори за Европейски парламент.
Работи като политически съветник, управител на изборни акции и анализатор за български медии. Негови коментари са употребявани в Дойче Веле и BBC. През 2000 година основава един от първите български уеб хостинг снабдители, а от 2002 година има хостинг компания в Съединени американски щати.
- Свидетели ли сме на следващия опит за реанимация на дясното? Какъв е шансът да се наложи новата групировка „ Демократична България ”?
- Самото потребление на термина „ реанимация ” към този момент дава отговор. За страдание две обединения с различни идеологически възгледи за политиката сега сякаш нямат особени причини за влизането си в коалиция отвън това, че на предходните избори не съумяха да минат парламентарната преграда. В същото време доста хора се усещат непредставени в дясноцентристкия политически набор и една коалиция в него наподобява допустима - ще даде опция мнозина да се усещат представлявани в новия парламент. Това са хора, които желаят дясноцентристка партия и не харесват ГЕРБ. Тези хора би трябвало да получат посланичество и официално новата коалиция „ Демократична България ” би трябвало да извърши тази цел. По създание обаче „ Да България ”, при цялото ни почитание към хората в нея, е квазилевичарска, несигурно центристка партия, основана ad hoc. Приоритетите не са ценностни политически фундаменти, а апели, наследени от времето на остарялата десница, от Синята коалиция, Реформаторския блок. А да паразитираш върху цели, по които водачът на групировката е работил като министър на Бойко Борисов, не е ценностен идеологически пиедестал, не е задоволителна предпоставка за дълготраен политически живот.
Колкото и „ Да България ” да наподобява на нескопосано основана партия с кратковременен небосвод, би трябвало да сме доброжелателни към нея. Въпреки че тя на практика носи директна отговорност за това да няма дяснополитически индивид в Народното събрание, тъй като на последните избори скапе коалицията с ДСБ. Струва ми се, че обединението „ Демократична България ” сред „ Да България ” и ДСБ е финален опит да се построи нещо върху дребното останали фундаменти на остарялата българска десница. Дано опитът е сполучлив.
- Бяхме очевидци на грозни подиуми на последния Национален съвет на Съюз на демократичните сили, който си остава знак и вяра за смяна за хиляди хора в зората на демокрацията. Предстои съвещание и евентуално избор на нов водач в Пловдив на 12 май. Реалистично ли е един оздравен Съюз на демократичните сили да стане ядро за нова мощна десница?
- За страдание в голямата си част човешкият запас, останал в тази партия, е причина за нейното електорално стесняване и за превръщането в дребна политическа котерия. За страдание това не е СДС на Петър Стоянов, на Александър Йорданов, на Александър Божков, лека му пръст, на Иван Костов, на Екатерина Михайлова, на Филип Димитров, на Надежда Михайлова, на доста политически фигури от 1990-те, които сложиха началото на проевропейския път на България.
Днешното Съюз на демократичните сили няма нищо общо с това. Дори няма основа за сериозен политически разбор върху обстоятелството, че някак си групички в една партийка се борят за това кой да разписва документи, кой да ръководи. В това няма политика, посланичество, електорална сила. А политическите партии имат смисъл тогава, когато съставляват допустимо най-големи групи от хора и показват ясни цели, с които да се върви напред.
Просто не виждам какво може да бъде казано за това, което носи през днешния ден абревиатурата Съюз на демократичните сили. От почитание към историята на Съюз на демократичните сили, към достиженията на тая партия мисля, че тези, които през днешния ден са там, би трябвало да сменят името, в случай че не я закрият.
- Защо хората не припознават ГЕРБ като обичайно дясна? Накъде върви ГЕРБ и в действителност има ли потребност България от нейна дясна опция?
- ГЕРБ постоянно е била схващана от водача Бойко Борисов като партия в център-дясно. Той даже беше споделил първоначално, когато я сътвори, че би направил лявоцентристка партия, само че мястото там било заето от Българска социалистическа партия.
Съвсем заслужено ГЕРБ е считана за центристка партия. Призната като член на ЕНП и официално е разпозната като център-дясна партия. Това основава още по-високи условия пред всяка друга българска групировка, която желае да се съобщи като дясноцентристка.
Всяка нова дясноцентристка групировка ще се развива неизбежно в конкуренция с ГЕРБ, която все още няма никаква полза от това да има електорален съперник, въпреки и дребен, в център-дясното пространство.
Едно от нещата, които чакам в идващите месеци, е новата коалиция сред „ Да България ” и ДСБ да влиза в чести спорове с ГЕРБ, да работи в режим на конкуренция.
Разбира се, след последващи парламентарни избори може да възникне и различен въпрос - по какъв начин режимът на конкуренция да бъде трансфорат в режим на партньорство. Но това в никакъв случай не е било проблем в българската политика. Достатъчно е да се види по какъв начин един от водачите на новата коалиция първо беше извънредно гневен устен критик на Бойко Борисов, а безусловно на другия ден одобри Борисов да му стане шеф и стана министър в кабинета му. Когато се стигне до ръководство, приелите да бъдат политици доста бързо не помнят разликите и стартират да търсят комфортни позиции, които да ги сближат.
При цялото ми почитание към ГЕРБ, тя не извърши част от целите, които беше подписала в съюза си с Реформаторския блок.
Но и той не устоя инспекцията на времето. Лидерите в Блока избраха удобни позиции за себе си във властта вместо действителни политически цели. И когато всички влязоха във властта, се оказа, че личното им министерско място им е по-скъпо от промените, записани на хартия, поради които в действителност бе основана групировката.
Угодният стол във властта, персоналният комфорт на даден политически водач внезапно се оказват по-важни от целите, които си заявявал пред хората и срещу които си получил доверие.
Ако българската политическа система продължава да бъде запълвана от хора с дребни упоритости, които елементарно не помнят уговорките си към обществото поради облекчаване на персоналното си властово его, тази система ще задълбочава рецесията на представителството си. За страдание през днешния ден от ден на ден български гласоподаватели са отвратени от политическия развой.
Политиката е превърната в грозна борба, постоянно на персонални ползи. Това е проблем, тъй като дискредитира концепцията, че има смисъл да вършим партии, да участваме в тях, да се борим за дела.
Създаването на оптимално общо ценностно поле за политика, запазването му и одобряването му е ключът към триумфа на всяко последващо ръководство, а и на всяка последваща дясноцентристка групировка.
- След 30 година преход още се лутаме. Къде е правилният път? Какво ни би трябвало?
- Българската демократична система не е в рецесия. В рецесия на качество се намира партийната ни система. Имаме плуралистична демократична система и всякога, в който обществото излезе на улицата и каже „ не ”, властта се стресва и стопира. Важно е да има ежедневен надзор върху властта, тъй като другояче тя стартира да си става самодостатъчна.
В следващото десетилетие хората би трябвало да се концентрират върху отбрана на общите ползи посредством сдружаването си посредством всевъзможни организации, не наложително политически.
Това е огромно предизвикателство пред нашата народна власт. Всъщност България реализира всичко, което беше належащо през 1990 година - безапелационен преход към капитализъм, преход към пазарна стопанска система, влязохме в Европейски Съюз и сме постоянна страна, въпреки по-бедна. Икономиката ни пораства, въпреки и едва. По официални белези сме много успяваща страна. Ако съпоставим България по официални критерии със Западните Балкани, дори с Гърция, виждаме, че се развиваме устойчиво, до момента в който част от съседите ни деградират стопански.
Това не би трябвало да е мотив нито за горделивост, нито да е брошка на сакото на някой политик. Предстои ни доста работа. Ето няколко елементарни предписания: стабилизиране на капитализма, съблюдаване на разпоредбите, усилване на конкуренцията посредством понижаване на лицензионните режими и опростяване на разпоредбите. Което и от тия неща да се случи в идващите 5-10 години, ще е плюс за страната.
Без да сме скептици и песимисти, би трябвало да знаем, че всеки ден ни дава късмет за прогрес. Това е единствената опция. Всеки път, в който сме се сдружавали, обединявали сме се като нация към цели, сме успявали. През Възраждането, артикул на голямо национално изпитание, макар разликите сред елита ни, съумяваме да извоюваме доста неща, да се приближим към независимостта си.
Трябва да си дадем ясна визия какво стои в политическия генетичен код на българската нация. Не ми се ще да имам вяра, че в него стои обликът на Бай Ганьо, чиито идеали са Солунската митница и келепирът. Трябва да се фокусираме върху преимуществата на нацията.
- Не ни ли идват прекалено много двама генерали отпред?
- Каквото си произведем, това ще работи. Не знам дали, в случай че си произведем двама професори отпред, това няма да е по-лошо, в сравнение с двама генерали.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ