Роден е Димчо Дебелянов
Димчо Велев Дебелянов е български стихотворец, създател на лирични и сатирични стихотворения, оповестени в разнообразни периодически издания.
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в фамилията на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 година, след гибелта на бащата, фамилията се реалокира в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „ Жълтото учебно заведение “, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, в този момент Гимназия с филантропичен профил „ Св.Св. Кирил и Методий “, където написа първите си стихотворения, които след това изгаря.
През 1904 година фамилията на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „ Оборище “ 46. През 1906 година в списание „ Съвременност “ са отпечатани първите оповестени произведения на поета: „ На таз, която в нощи безмълвни “, „ Когато вишните цъфтяха “ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов идол е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
След 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „ Българска колекция “, „ Съвременник “, „ Нов път “, „ Оса “ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични произведения с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, идната година се реалокира в Историко-филологическия факултет, само че следва единствено две години. Любознателен по природа, научава френски, съветски, британски език и превежда създатели като Бодлер, Верлен, даже Шекспир.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е елементарен боец (редник) в Самоков. От септември 1913 година е изместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е създаден в чин подпоручик. В началото на Първата международна война самичък упорства да бъде изпратен на фронта, въпреки че не подлежал на готовност. В края на януари (29 януари) 1916 година отпътува като доброволец на Македонския фронт, където престоява към осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в стълкновение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада погубен в това стълкновение, на 2 октомври 1916 година, към 10 часа сутринта в багра покрай Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на идващия ден в двора на българската черква в Демир Хисар. През 1931 година по самодейност на литературния кръг „ Живо слово “, костите му са пренесени в родната му Копривщица.
Източник: Уикипедия
Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в фамилията на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 година, след гибелта на бащата, фамилията се реалокира в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „ Жълтото учебно заведение “, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, в този момент Гимназия с филантропичен профил „ Св.Св. Кирил и Методий “, където написа първите си стихотворения, които след това изгаря.
През 1904 година фамилията на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „ Оборище “ 46. През 1906 година в списание „ Съвременност “ са отпечатани първите оповестени произведения на поета: „ На таз, която в нощи безмълвни “, „ Когато вишните цъфтяха “ и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов идол е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
След 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „ Българска колекция “, „ Съвременник “, „ Нов път “, „ Оса “ и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични произведения с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, идната година се реалокира в Историко-филологическия факултет, само че следва единствено две години. Любознателен по природа, научава френски, съветски, британски език и превежда създатели като Бодлер, Верлен, даже Шекспир.
В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е елементарен боец (редник) в Самоков. От септември 1913 година е изместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е създаден в чин подпоручик. В началото на Първата международна война самичък упорства да бъде изпратен на фронта, въпреки че не подлежал на готовност. В края на януари (29 януари) 1916 година отпътува като доброволец на Македонския фронт, където престоява към осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в стълкновение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада погубен в това стълкновение, на 2 октомври 1916 година, към 10 часа сутринта в багра покрай Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на идващия ден в двора на българската черква в Демир Хисар. През 1931 година по самодейност на литературния кръг „ Живо слово “, костите му са пренесени в родната му Копривщица.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ