Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени ~ Димчо ДЕБЕЛЯНОВ
Димчо Дебелянов, художник ~ Борис Ангелушев (1902-1966)
ПАЯЖИНА (Безобидни драскулки)
Срещи и поздрави
Вие можете да се смеете на това, което ще чуете или прочетете в този момент. Все едно. И да ме съжалите, по-леко няма да ми стане.
Искам, с цел да се намеря на работа, да ви опиша за две-три от своите хиляди несгоди. Ако обичате, слушайте.
Трябва да ви кажа, че нормално, когато лежа и когато вървя, надълбоко се възнамерявам. Разбира се, с това не желая да се лаская, тъй като от опит зная, че да се замислиш надълбоко, то не значи безусловно да мислиш дълбоки неща. Идиотите най-често наподобяват надълбоко замислени.
* * *
Една заран аз станах от сън. Умих се, облякох се и тъй като смятам трудолюбието, с изключение на когато ни се постанова, за плебейска линия, потеглих да се шляя из улиците, необятно разпуснал ширококрилия си балтон, захласнат в хармоничното и апетитно мляскане на левия си галош.
Но не щеш ли при един завой на една улица виждам една жена с един офицер и едно дете. Кой знае за какво, преди три деня някой беше ме срещнал с нея. Може би тъй като нямаше по какъв начин да се избегне това.
Щом я видях, тъй като бях надълбоко умислен, прекомерно неразбираемо осъзнах, че ще би трябвало да се направи някакъв жест, да се каже нещо като привет. Отдавна съм престанал да използвам елементарните думи " добрутро ", " добър ден " и " добър вечер ", тъй като по някаква страшна орис постоянно ги греша. Вървя аз, впрочем, заравнявам се с дамата, все по този начин надълбоко умислен. И не щеш ли дигнах глава, погледнах я веселичко и като махнах с ръка към челото си, прекомерно ясно, дори височко извиках " здрасти "!... Зная единствено това, че след " здрасти " -то краката ми се запреплитаха, ушите ми се изпотиха и аз съвсем бежешком развях балтона си, с цел да се отдалеча от това проклето място.
* * *
Също така непредпазливо се срещнах с една личност, следвала в Париж, въпреки и по зъболекарството. Аз зная, че Париж е градът на маниерите на елеганцията, само че отговорен ли съм, че не помня това тогаз, по кое време казусът я изпречи отсреща ми? Горката! Изглежда, че скромната ми персона толкоз я е наплашила, че не зная дали и насън тя не вижда ужасите, които аз й съм предизвикал нееднократно. Когато по здрач тя ме зърне през навалицата, някакво разстройване я обладава и тя бърза да се затули зад някой тил или бомбе. Още повече че се разхожда прекомерно постоянно с хора, на които аз сякаш не наподобявам. И тя има право. Защото аз към този момент два пъти съм й викал " здрасти ", а един път, обезпокоен до зашеметяване, единствено я погледнах, ухилих се неуместно (ръцете ми бяха в джобовете) и заклатих глава. А погледът ми би трябвало да е изразявал: " Как си! Харничко ли? И ние сме добре! " Помня, че след тая среща, аз, отново така познал нещастието си, се сблъсках с нещо като жена и след мене дълго летя една безцеремонна хула измежду най-голямата тълпа към Борисовата градина.
* * *
Една вечер отидох в една бирария. Пълно като всеки път. Гледах насам, гледах нататък - най-сетне открих на една маса хора, познати на един мой прочут. Разбира се, наместих се на масата. Лицето ми обърнато към огледалото, окачено на стената (не лицето), а гърба ми - към музиката. Трябваше може би да бъде противоположното, само че така си беше. По едно време, втренчен в огледалото, оправяйки връзката си, която с безумното си влечение да бяга към врата ми нееднократно ме е засрамявала, аз зървам две женски лица. В самия тоя факт няма, несъмнено, нищо неизмеримо. Необикновеното е там, че те бяха лицата на две мои познати учителки, прочее прекомерно презрели, в една от тукашните гимназии. Гледам аз в огледалото, гледат ме и те. И под звуците на " валс долорес " от Валдтайфел, аз подставам малко от стола, уважително дигам ръка и приветствам в огледалото прочее прекомерно презрелите възпитателки. Пак стана нещо, което ме забърка. Видях единствено, че лицата на възпитателките в огледалото неудържимо се раздвижиха, а зад същинския си тил, друг в огледалото - чух по какъв начин звуците на " валс долорес " се сливат със звуците на неудържимия им смях.
Впрочем, и аз се смях, единствено че откакто се завърнах у дома...
Изображение: gallery-victoria.com
