По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му
Дилиян е от тези младежи, които не се оплакват от проблемите си, а им намират решение. Той счита, че хората с увреждания имат право на по-качествен живот и работи за позитивната смяна на статуквото. От 2018 година е юношески пратеник към Организация на обединените нации. Занимава се с логика на психиката, сензорна снимка, актьорско майсторство и писане на лирика.
Разкажи ни какво тъкмо съставлява сензорната снимка?Сензорната снимка съществува от 50-те години. Тогава фотографите са се занимавали с правенето на емулсии и проявление на фрагменти. По създание тя не се разграничава от фотографията, просто се употребяват разнообразни способи за реализиране на крайния артикул – фотография или видео. Незрящ човек може да бъде сензорен фотограф, в случай че си постави инфрачервен обектив на фотоапарата. Той ще снима в инфрачервен набор, който не се вижда сега на снимане, а едвам откакто излезе фотографията.
Какъв е методът ти на работа?Ако преценява да фотографирам нещо, просто вземам решение по какъв начин да аранжирам фотографията (както вършат всички фотографи) и след снимане запитвам асистента си дали съответното нещо е влезнало в кадър. Държа на високото качество и по принцип работя с човек, само че в случай че е пост за обществени мрежи мога самичък да направя фотографията и да я обработя. Разбира се, допитвам се до непознатото мнение, с цел да преценява дали финалният резултат е добър. От февруари развъртвам собствен TikTok канал. В него фотографирам най-вече себе си и рядко съм отвън кадър, като за задачата някой от околните ми оказва помощ да наглася нещата, след което просто се снимам. Монтирането също е много забавна част от процеса на работа. Най-добре е сниманият материал да се изгледа от зрящ човек, защото за момента няма говорещ програмен продукт за монтажи.
Как твоя фотография попадна в архива на Getty Images?Тази фотография е от Ню Йорк и е от времето когато бях юношески пратеник към Организация на обединените нации. Представлява пейзаж на Манхатън и нямаше да бъде качена на никое място, в случай че моята приятелката не ми беше предложила да прибавим нея и още няколко фотоси в едно приложение за stock фотографии. Самата фотография беше направена инцидентно, тъй като се водих по описанията на хората към мен. Ако нямах чисто фотографския инстикт да чувствам какво става към мен и фотографията нямаше да я има. Това отново е тип опит – да обръщаш внимание на това какво споделят близките.
Какви бяха твоите отговорности като юношески пратеник на Организация на обединените нации? България постоянно е имала мощни позиции и послания, а нашата стратегия за юношески делегати е една от най-старите, тя се случва от към 14 години. Целта е младежите да имат представители в Организация на обединените нации. Избират се цели, по които се работи. От 2018 г. насам това са качествено обучение и качествена работна среда, като ние работихме и по бранш опазване на здравето. Българската задача е една от най-подкрепящите, тъй като посланикът на България в Организация на обединените нации постоянно се отхвърля от изказване и дава думата на юношески делегати, а това не се случва при доста страни. Съвместно с УНИЦЕФ и ЮНЕСКО направихме две огромни събития за хора с увреждания. Чувствахме се чути и можехме да обърнем внимание на проблеми, за които не се приказва. И в двете събития засегнахме тематики, които е мъчно да бъдат разбрани, тъй като хората с увреждания нямат потребност само от финансово подкрепяне. Ако желаеме да имаме развити общества, е належащо да разберем, че хората с увреждания могат да бъдат освен служащи, само че и бизнесмени.
А какви компликации среща един човек с увреждания в всекидневието си?Разходките на открито са сложни. Аз знам един единствен маршрут в мола, само че там има доста отворени места, които са дезориентиращи за незрящ човек. Лично аз не мога да се ориентирам самичък в моловете, които са естествено място за разходка на зрящите хора.
Това ли те предизвика да се присъединиш към Сдружение Общност Мостове и акцията,,От хора за хора‘‘? Каква е твоята роля там?
По специалност си психолог. Как избра да се занимаваш с логика на психиката?Избрах логика на психиката, защото нямах опция да запиша актьорско майсторство. Много от театралните артисти, които одобрявам, са приключили и логика на психиката, а аз взех решение да вървя след техния образец. Работя по две посоки: екипно и самостоятелно. При персоналните съвещания ползвам положителна логика на психиката, а за огромните организации употребявам бизнес логика на психиката. Мои клиенти са УНИЦЕФ България, там работя като учредителен психолог, само че употребявам също педагогическия си опит, а и този като юношески пратеник. Това, което ми прави усещане, е, че хората в България демонстрират огромна приемливост към неправилните неща. Например в самостоятелен аспект в случай че някой има проблем със съня, той търпи месеци, даже години преди да предприеме дейности. В работен проект пък постоянно срещам хора, които губят мотивация и работят под качествата ти. Това също бива толерирано дълго време. Изненадващо е какъв брой време хората одобряват неприятните неща, които им се случват. За съпоставяне, интернационалните ми клиенти по-бързо стигат до концепцията, че им би трябвало помощ, до момента в който в България хората демонстрират голямо самообладание, само че въпреки всичко имат концепция какво да трансформират и къде е казусът.
Какви са твоите наблюдения около рецесията с ковид? Как се отрази това на клиентите ти?Като човек, който е обвързван с неправителствения бранш, мога да споделя за две изследвания на УНИЦЕФ България измежду младежи сред 14 и 24 година Според проучването, равнището на тревога не се е трансформирало доста, децата слушат най-много родителите си. Променило се е това, че на младежите им е липсвало излизането с другари, а това разруши мита, че те се интересуват единствено от технологии. Има леко нараснала депресивност и податливост към терзания. Другото проучване пък беше ориентирано към интернет и медийното наличие. В него излиза наяве, че младежите осъзнават, че прекаляват с потреблението на мобилни устройства.
Покрай всички други начинания успяваш да намериш време и за изкуство. С какво се занимаваш?Преди рецесията бях решил да възстановя един собствен моноспектакъл, който играх преди години, само че предвид на събитията проектите ми пропаднаха. Много ми липсва сцената, последно играх преди 2 години, дружно с една натрупа от незрящи артисти. Участвахме във фестивал в Сибир и спечелихме специфичната премия на публиката. В този конкурс ние бяхме единствената незряща натрупа от целия свят. Иначе съм част от Дружеството на пловдивските писатели, имам издадена стихосбирка, вземам участие в разнообразни поетични състезания, като пиша най-вече в бял стих. Животът ми е обвързван с културата и изкуството, тъй като бизнесът и политиката са значими, само че нещата, които дефинират положителното развиване на едно общество, са културата и образованието.
Разкажи ни какво тъкмо съставлява сензорната снимка?Сензорната снимка съществува от 50-те години. Тогава фотографите са се занимавали с правенето на емулсии и проявление на фрагменти. По създание тя не се разграничава от фотографията, просто се употребяват разнообразни способи за реализиране на крайния артикул – фотография или видео. Незрящ човек може да бъде сензорен фотограф, в случай че си постави инфрачервен обектив на фотоапарата. Той ще снима в инфрачервен набор, който не се вижда сега на снимане, а едвам откакто излезе фотографията.
Това е снимка на изненадата. Незрящ фотограф елементарно може да планува какво ще излезе на фотографията, тъй като най-често снима благодарение на помощник. Неговата задача е да оказва помощ, да разказва какво има в близост. Сензорният фотограф би трябвало да знае всичко, което знае и елементарният – светлина, цветове, по какъв начин се инсталират фотоси или видео.Добре е това да е съобразено с разпоредбите на цифровата снимка, тъй като се добавя качеството на работа. Едно от най-трудните неща за незрящ човек, който желае да употребява този вид снимка, е да си откри говорещ програмен продукт. Друг вид е да има помощник, който с малко думи да споделя доста, т.е. да се извлече оптимално доста информация за това каква е ситуацията или светлината. Аз имам към 2% зрение и мога да се ориентирам от кое място идва светлината, само че един изцяло незрящ човек ще би трябвало да разчита изцяло на непозната помощ. В момента концепцията за незряща снимка се счита за много новаторска и революционна даже измежду незрящите. На доста от тях им подхожда концепцията, само че им би трябвало време да осмислят самия развой.
Какъв е методът ти на работа?Ако преценява да фотографирам нещо, просто вземам решение по какъв начин да аранжирам фотографията (както вършат всички фотографи) и след снимане запитвам асистента си дали съответното нещо е влезнало в кадър. Държа на високото качество и по принцип работя с човек, само че в случай че е пост за обществени мрежи мога самичък да направя фотографията и да я обработя. Разбира се, допитвам се до непознатото мнение, с цел да преценява дали финалният резултат е добър. От февруари развъртвам собствен TikTok канал. В него фотографирам най-вече себе си и рядко съм отвън кадър, като за задачата някой от околните ми оказва помощ да наглася нещата, след което просто се снимам. Монтирането също е много забавна част от процеса на работа. Най-добре е сниманият материал да се изгледа от зрящ човек, защото за момента няма говорещ програмен продукт за монтажи.
Как твоя фотография попадна в архива на Getty Images?Тази фотография е от Ню Йорк и е от времето когато бях юношески пратеник към Организация на обединените нации. Представлява пейзаж на Манхатън и нямаше да бъде качена на никое място, в случай че моята приятелката не ми беше предложила да прибавим нея и още няколко фотоси в едно приложение за stock фотографии. Самата фотография беше направена инцидентно, тъй като се водих по описанията на хората към мен. Ако нямах чисто фотографския инстикт да чувствам какво става към мен и фотографията нямаше да я има. Това отново е тип опит – да обръщаш внимание на това какво споделят близките.
Какви бяха твоите отговорности като юношески пратеник на Организация на обединените нации? България постоянно е имала мощни позиции и послания, а нашата стратегия за юношески делегати е една от най-старите, тя се случва от към 14 години. Целта е младежите да имат представители в Организация на обединените нации. Избират се цели, по които се работи. От 2018 г. насам това са качествено обучение и качествена работна среда, като ние работихме и по бранш опазване на здравето. Българската задача е една от най-подкрепящите, тъй като посланикът на България в Организация на обединените нации постоянно се отхвърля от изказване и дава думата на юношески делегати, а това не се случва при доста страни. Съвместно с УНИЦЕФ и ЮНЕСКО направихме две огромни събития за хора с увреждания. Чувствахме се чути и можехме да обърнем внимание на проблеми, за които не се приказва. И в двете събития засегнахме тематики, които е мъчно да бъдат разбрани, тъй като хората с увреждания нямат потребност само от финансово подкрепяне. Ако желаеме да имаме развити общества, е належащо да разберем, че хората с увреждания могат да бъдат освен служащи, само че и бизнесмени.
А какви компликации среща един човек с увреждания в всекидневието си?Разходките на открито са сложни. Аз знам един единствен маршрут в мола, само че там има доста отворени места, които са дезориентиращи за незрящ човек. Лично аз не мога да се ориентирам самичък в моловете, които са естествено място за разходка на зрящите хора.
Когато ми се постанова да изляза, в случай че не познавам маршрута, разгадавам на белия бастун и GPS. Ако съм на непознато място се обаждам на някой непосредствен, с цел да ме ориентира къде се намирам и да ми каже накъде да ходя.Проблемите са районни. В Пловдив да вземем за пример маркировките по улиците не са доста ясни, а в София е много по-лесно да се ориентираш къде се намираш. Един различен проблем: много постоянно се случва хората да те сграбчват в желанието си да оказват помощ, а това може да бъде смущаващо и притеснително. Тъй като се е случило ненадейно, може да се стигне и до по-агресивен отвод от страна на незрящия.
Това ли те предизвика да се присъединиш към Сдружение Общност Мостове и акцията,,От хора за хора‘‘? Каква е твоята роля там?
Това, което ме притегли към идеята, беше желанието им да се приказва за качествата на хората с увреждания, а не за това какво им липсва.Аз бях едно от лицата на акцията. Освен това бях нает като външен експерт в качеството ми на професионален сензорен фотограф. По време на фотоси си сътрудничих с несензорен фотограф и за мен това беше доста прелестно преживяване. Ще не преставам да им оказвам помощ, тъй като това, което вършат за хората с увреждания, е значимо. През 2016 година дружно с един другар основахме фондация,,Визионер‘‘. Бяхме предизвикани да го създадем, защото и двамата сме незрящи и считаме, че Съюзът на слепите в България като цяло изпраща отрицателни послания. Ние искахме да вършим по-позитивни неща, да образоваме незрящи на потребни умения. В един миг се появиха и хората от Сдружение Мостове, които са доста по-голяма и опитна организация, а тяхното обръщение е същото като нашето. То е да опитаме да разберем какво е това особено нещо, което има в един човек с ограничавания, а не какви са проблемите му.
По специалност си психолог. Как избра да се занимаваш с логика на психиката?Избрах логика на психиката, защото нямах опция да запиша актьорско майсторство. Много от театралните артисти, които одобрявам, са приключили и логика на психиката, а аз взех решение да вървя след техния образец. Работя по две посоки: екипно и самостоятелно. При персоналните съвещания ползвам положителна логика на психиката, а за огромните организации употребявам бизнес логика на психиката. Мои клиенти са УНИЦЕФ България, там работя като учредителен психолог, само че употребявам също педагогическия си опит, а и този като юношески пратеник. Това, което ми прави усещане, е, че хората в България демонстрират огромна приемливост към неправилните неща. Например в самостоятелен аспект в случай че някой има проблем със съня, той търпи месеци, даже години преди да предприеме дейности. В работен проект пък постоянно срещам хора, които губят мотивация и работят под качествата ти. Това също бива толерирано дълго време. Изненадващо е какъв брой време хората одобряват неприятните неща, които им се случват. За съпоставяне, интернационалните ми клиенти по-бързо стигат до концепцията, че им би трябвало помощ, до момента в който в България хората демонстрират голямо самообладание, само че въпреки всичко имат концепция какво да трансформират и къде е казусът.
Какви са твоите наблюдения около рецесията с ковид? Как се отрази това на клиентите ти?Като човек, който е обвързван с неправителствения бранш, мога да споделя за две изследвания на УНИЦЕФ България измежду младежи сред 14 и 24 година Според проучването, равнището на тревога не се е трансформирало доста, децата слушат най-много родителите си. Променило се е това, че на младежите им е липсвало излизането с другари, а това разруши мита, че те се интересуват единствено от технологии. Има леко нараснала депресивност и податливост към терзания. Другото проучване пък беше ориентирано към интернет и медийното наличие. В него излиза наяве, че младежите осъзнават, че прекаляват с потреблението на мобилни устройства.
Покрай всички други начинания успяваш да намериш време и за изкуство. С какво се занимаваш?Преди рецесията бях решил да възстановя един собствен моноспектакъл, който играх преди години, само че предвид на събитията проектите ми пропаднаха. Много ми липсва сцената, последно играх преди 2 години, дружно с една натрупа от незрящи артисти. Участвахме във фестивал в Сибир и спечелихме специфичната премия на публиката. В този конкурс ние бяхме единствената незряща натрупа от целия свят. Иначе съм част от Дружеството на пловдивските писатели, имам издадена стихосбирка, вземам участие в разнообразни поетични състезания, като пиша най-вече в бял стих. Животът ми е обвързван с културата и изкуството, тъй като бизнесът и политиката са значими, само че нещата, които дефинират положителното развиване на едно общество, са културата и образованието.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ