ДИЛЕМАТА НА ПУТИН: Руският президент пред най-страшната заплаха за страната и оцеляването си от началото на войната!
„ Дилемата на Путин “. Така е озаглавен ослепителен разбор на корифеят в политическите анализи, създателят на „ Geopolitical Futures “, Джордж Фридман. Той се концентрира върху грешките на съветския президент Владимир Путин от началото на войната с Украйна, подценяването от негова страна на американския президент Доналд Тръмп и застрашаването на страната му, личната му власт и политическото му оцеляване предвид на тежките решения, стоящи пред него.
Ето целият извънреден разбор на Джордж Фридман:
При разбора на процеса, по който ще завърши войната сред Русия и Украйна, най-важният фактор е, че като не победи Украйна, Русия към този момент ще е изгубила войната.
Основният интерес на съветския президент Владимир Путин беше да сътвори и управлява буферна зона сред Русия и Полша на източната граница на НАТО. Освен това той искаше да възвърне статута на Русия като велика мощ, който тя е имала от края на Втората международна война до разпадането на Съветския съюз.
Когато загуби този статут, тя загуби и господството си над Източна Европа и източната част на Германия. Загуби и несъмнено владичество в Южен Кавказ и Централна Азия, престана да бъде по-мощна от Китай и се отхвърли от огромна част от въздействието си в Близкия изток. Властта й в Третия свят също се изчерпа, като загуби мястото си в интерес на Китай – в този момент единственият същински противник на Съединените щати.
За Русия загубата на военно значение беше придружена от некадърност да се трансформира в огромна икономическа мощ.
Под властта на управниците и комунистите Русия постоянно е била стопански слаба. Въпреки че разполагаше с обширни и скъпи земи, както и с релативно образовано население, Русия продължи да бъде това, което най-благосклонно може да се назова стопанска система с ниска продуктивност.
Разпадът на Русия стартира и завърши доста преди Путин да стане президент, несъмнено. Неговото нанагорнище на властта зависеше от частния бранш – олигарсите, които след разпадането на Съветския съюз консолидираха забележителна част от стопанската система и се интегрираха в световната икономическа система. Олигарсите бяха забележителната мощ, която направи Путин президент, а съветската стопанска система до тогава се беше развила добре, имайки поради от кое място беше тръгнала.
Путин имаше обичайно съветско виждане за високия народен приоритет: да отбрани Русия от външна инвазия и интервенция.
От позиция на Путин единственият метод страната да се възвърне стопански беше да бъде предпазена от офанзиви. За Путин това означаваше да възвърне колкото се може повече от буферната зона, изгубена от Русия през 90-те години, и по този метод да отбрани западната граница на Русия.
В Украйна той явно надцени силата на съветската войска и подцени устойчивостта на украинците, да не приказваме за поддръжката, която получиха от Съединени американски щати и Европа. Путин вярваше, че Русия ще реализира победа, преди Съединени американски щати и Европа да се намесят.
Неуспехът да се превземе бързо Украйна докара до различен проблем: стопанската система.
Руската стопанска система се утежни, защото ресурсите бяха пренасочени към военния бранш и отнети от гражданския бранш.
Само предходната седмица се появиха известия, че три огромни съветски банки са поискали помощ от централната банка, с цел да бъдат избавени. Основните губещи в тази война, с изключение на починалите, са олигарсите, чиито активи бяха замразени от задгранични банки и които към този момент не могат да притеглят по този начин нужните вложения от други страни. Те изгубиха и огромна част от достъпа си до задгранични пазари (колко тъкмо зависи от това какъв брой мощно даден пазар се нуждае от съветски въглеводороди). Икономиката към момента не беше в действителност разцъфнала, когато Русия нахлу в Украйна, само че беше на прав път. Войната отклони напредъка й.
Предвид неуспеха в Украйна и невъзможността да възроди съветската мощност, Путин не може да подписа мир.
Американският президент Доналд Тръмп предложи опция за съглашение с Русия, включващо обилни стопански връзки и американски вложения в подмяна на преустановяване на войната. Тогава мислех, че Путин ще одобри предлагането, само че в този момент е ясно, че той няма да приключи военните дейности, с цел да резервира дребната територия, която е завзел. Цената в човешки животи и икономическо развиване, да не приказваме за ущерба за личната му известност, вършат съглашението нереалистично, най-малко сега.
Стратегията му е обезверен опит да разбие Украйна с масирани офанзиви с дронове, най-вече, само че освен, против Киев, столицата на Украйна.
Нямайки други разновидности, той одобри тактика, която германците пробваха против Англия по време на Втората международна война. Докато Хитлер се опита да бомбардира Англия до капитулация, употребявайки Луфтвафе като оръжие на терора, Путин, заради липса на други разновидности, разпростра терористична офанзива против Киев, пренебрегвайки значим урок от предишното: въздушната мощност сама по себе си рядко води до победа.
Сред многото неточности на Путин значима е и неправилната му преценка за Тръмп.
Той видя спешността на Тръмп да договаря и се включи в играта, за да го заблуди. Не разбра, че въпреки Тръмп да хвали Путин обществено за очевидната му ангажираност към мира, това не е безусловно окончателното му мнение по въпроса. Путин накара Тръмп да наподобява малоумен с похвалите си, а никой американски президент не може да си разреши да наподобява малоумен. Очевидният отговор беше, че Тръмп възобнови доставките на оръжие за Украйна. Също толкоз значимо е, че Тръмп се сдобри с НАТО по доста обществен метод, а германците изпратиха танкова бригада в Литва и се ангажираха с превъоръжаване, което сигурно ще разсъни дълги мемоари в Русия.
Тръмп съобщи, че в случай че войната не завърши до 10 дни, ще нанесе големи стопански вреди на Русия, като наложи наказания освен на Москва, само че и на всяка страна, която купува избрани съветски износни артикули.
Залогът на Путин, че Украйна ще капитулира от дроновите офанзиви над Киев, се провали, и единствената му останала вяра е, че Тръмп блъфира и ще продължи да приема отхвърли на Русия да постави завършек на войната. (Бившият президент Дмитрий Медведев го съобщи обществено.)
В това, мисля, че той прави голяма неточност.
Първо, Тръмп не може да търпи да бъде подценяван.
Второ, в случай че оставим настрани личностите, в случай че Тръмп разреши 10-дневната опасност да остане без последици, той ще подкопае личната си кредибилност пред страните по света и американската общност.
Тръмп е изправен пред действителността, пред която са изправени всички американски президенти – след приключването на първите 100 дни стартират да се появяват опозиционни сили от всички страни.
Рейтингът на Тръмп е невисок, а личните му поддръжници са разграничени. Това не е извънредно или непоправимо за Тръмп, само че не е моментът да наподобява слаб и изплашен от Путин. Разбира се, доста американци не желаят да се замесват във войната сред Русия и Украйна, само че това не значи, че Тръмп може да си разреши да бъде отслабен, като се остави да бъде манипулиран.
Ключът към всичко това е вътрешната политика в Русия.
Путин е деспот, само че неуспехът може да смъкна диктаторите толкоз елементарно, колкото всеки различен. А опасността, която Тръмп насочи – да нанесе тежък удар на съветската стопанска система, в случай че не бъде реализиран мир – би имала тежки последици за Москва. Путин би претърпял боен и стопански неуспех, което би провокирало рецесия измежду хората, които са най-близки до него, само че не желаят да потънат дружно с него.
Не познавам всички дворцови интриги в съветската политика, само че в случай че се окаже, че Тръмп не се майтапи този път с огромните стопански ограничения, Путин ще се окаже в доста по-лоша позиция. В този миг нямам доверие, че Тръмп може да си разреши да се откаже.
Путин заложи на шанса да разбие Украйна с един финален, безсърдечен удар.
Вместо това Съединени американски щати се сближиха с НАТО и изпращат оръжия в Украйна в съдействие с Германия, която също разположи танкове по-близо до границата с Русия. Въпросът е дали Путин ще успее да оцелее политически след поредицата си от неверни преценки.
Автор на разбора: Джордж Фридман – интернационално приет геополитически прогнозист и пълководец по интернационалните въпроси, създател и ръководител на Geopolitical Futures. Д-р Фридман е и създател на бестселъри на New York Times./Превод:SafeNews
Още вести четете в: Коментари, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
