Диктатурата на Саддам Хюсеин е повече от впечатляваща. Синовете му

Диктатурата на Саддам Хюсеин е повече от впечатляваща. Синовете му са опиянени от власт, той самият неведнъж съумява да лази по нервите на целия свят със закупуването на нуклеарен реактор за научни цели – основан най-вече за обогатяването на уран за атомно оръжие – и като цяло постоянно намира метод да спретне още един по-сериозен боен спор. Когато Йозеф Персико написа книга за делото в Нюрмберг, където хванатите нацисти са изправени на съд, той задава един доста значим въпрос:
„ Възможно ли е уроците от Нюрмберг да бъдат извадени от кошчето на историята и да влязат в приложимост за бъдещите военни закононарушения на нашата епоха? “

Що се отнася до диктатори без оръжие за всеобщо поразяване, отговорът е явен – не. Никой не оневинява Саддам за осъществените закононарушения, само че и никой не повдигна въпроса по отношение на даването на почтен съд, какъвто можеше и трябваше да има. На финалът постоянно е значимо посланието и справедливостта, а вместо това, получихме забавен и смешен случай, който носи името „ Иракски Специален арбитражен съд “. Назначена е комисия, която да оцени вредите от режима на диктатора и най-важното е, че в самото излушване участва и самият Саддам.

Наетите господа обаче са част от американската войска и като такива, доста бързо рисуват едно доста по-грозно лице на Ирак. Делото се води и по още една причина, в случай че водачът бъде свален и съден в Ирак, тогава мнозина от неговите поддръжници ще се откажат от спомагателната опозиция.

Първата форма на народна власт идва благодарение на окупатора и мераклии от обществото, които по един или различен метод са били съперници на наказания на гибел. Всички вероятни племена, в това число и кюрди са поканени, с цел да напишат всеки грях, който в миналото е съществувал в света. Записаното не е съответно свидетелствуване, а просто изсипването на ненавист. Никой не пита за какво очевидците са били подложени на този тормоз и в никакъв случай не се приказва за тяхната виновност, в случай че има такава.

Междувременно някои адвокати от Хага въобще не са съгласни с воденето на дело по този метод и даже оферират делото да се прегледа в Хага, само че отводът е безапелационен. През юли 2004 година Саддам излиза за първи път на чуване. Защитава се самичък и няколко пъти припомня, че към момента е легален президент на Ирак, свален е непозволено и това дело не е нищо повече от политически спектакъл. Нещо повече, когато най-сетне стига до умозаключение то е: „ Истинският нарушител тук е Буш! “.

От друга страна, всеки може да забележи някои от главните качества – Саддам е добър оратор, приказва с яд, разпалва пристрастеностите и може да се похвали с богат речник. Точно тези качества в миналото го издигат на власт. През 2005 година отхвърля да живее под домакински арест до края на живота си, съгласно някои материали в пресата, той отхвърля да бъде освободен, с цел да излезе в ефир и да накара своите поддръжници да оставят оръжието. Интересен факт е, че диктаторът към този момент се стреми единствено за едно – място в историята. Каквато и да е позицията му там, до някаква степен не можем да забравим и един различен факт – до през днешния ден мир в Ирак не може да бъде реализиран, без значение кой желае да помогне за освобождението му. Първият развой стартира през 2005 година и се приказва за убийствата на цивилни в Дужайл – жертвите там са към 75 000 души, съгласно данни на Wikipedia.

Клането стартира, откакто бунтовници не съумяват да убият президента. Саддам обаче не признава престижа на въпросния съд и продължава своите речи. Двамата му назначени юристи са отвлечени и убити, което го оставя самичък. Според мнозина, убийствата са обръщение от бунтовниците – отбраната на диктатора не би трябвало да бъде нито мощна, нито съществуваща. Следва гладна стачка, тъй като никой не желае да назначи интернационалните юристи за неговата отбрана. Съдията Амин е сменен с иракски кюрд на име Рауф Рашид Абд ал-Рахман. Същият е израстнал в град Халабджа – тестова локация за една от многото химически офанзиви през 80-те години.

Той обаче не се отхвърля от делото, въпреки и да има сериозен спор на ползи. През 2006 година назначеният Рамзи Кларк декларира, че цялото дело е безспорен фарс и се манипулира доста грубо от американците, също така нито един от юристите не е имал някаква отбрана, което съгласно него самия е бил тенденциозен акт. Нещо повече, юристът задава един доста значим въпрос: за какво всички могат да получат бели листи и химикали, а Саддам би трябвало да написа по ръцете си? И това няма значение, на 6 ноември 2006 година Хюсеин е наказан на гибел посредством обесване. Всички негови обжалвания са отхвърлени. От килията му е изнесено писмо, в което приканва народа си да се сплоти и да не се поддава на разликите. В него също по този начин е написано, че отхвърля да чака и упорства неговата екзекуция да бъде планувана допустимо най-скоро.

Това предпочитание е почетено и на 30 декември 2006 година се извършва смъртната присъда в покрайнините на Багдад. Когато питат Саддам дали съжалява за нещо, той дава отговор:

„ Не, аз съм боен и нямам боязън за себе си. Прекарах дните си в джихад и в бойна експанзия. Всеки, който е минал по моя път, не би трябвало да се бои. “

Някой от наблюдаващите го изпраща в пъкъла, само че той отвръща, че сега Ирак е пъкълът. Някой най-вероятно е вярвал, че с това ще приключат всички сражения и атентати, само че гибелта на Саддам се оказва една злокобна искра. Съдия Рахман и неговият сътрудник са убити през лятото на 2014 година Много други също умират в следствие.

Интересен факт е, че и до през днешния ден в Ирак има поддръжници на предходния режим, само че това е обикновено. Внесената форма на американска народна власт не може да се похвали със забележителен триумф. А една от причинит е, че диктаторът по този начин или другояче съумява да се трансформира в страдалец за тези, които най-после не вършат разлика сред американските и иракските патрони, изключително откакто го има на всички места.