Предлагат диференцирано заплащане на личните лекари
Диференцирано възнаграждение на персоналните лекари според от пътя на пациента предложи ръководителят на парламентарната здравна комисия доцент Антон Тонев по време на кръглата маса „ Проблемите, провокациите и вероятните решения в работата на персоналните лекари “, проведена през днешния ден от парламентарната Комисия по опазване на здравето, дружно с Българския лекарски съюз и НСОПЛБ.
„ Институцията персонален доктор би трябвало да остане такава, каквато е. Трябва да остане наложително и пациентската листа. Трябва да остане и методът на финансиране посредством капитация и потребителска такса. Време е да помислим обаче дали не е пристигнало време да изнесем част от прегледите от капитацията и да стартираме диференцираното доплащане с острите положения. Става въпрос за генерална смяна, обвързвана с разширение на диагностичните и лечебните благоприятни условия. В взаимозависимост от пътя на пациента, можем да диференцираме заплащането и тази сума да е с най-ниска стойност, в случай че пациентът е ориентиран към болнична помощ “, безапелационен беше доцент Тонев.
Председателят на парламентарната здравна комисия беше безапелационен, че би трябвало да се търсят по-добри способи за разпределение на наличните средства в системата на опазване на здравето. „ Колкото и да не ми се желае да го призная, ние разполагаме с една обърната пирамида във връзка с финансите. Основните задания се правят в болнична помощ. Там е най-скъпата инсталация, най-хубавите експерти, цялото академично съсловие, само че това коства и най-вече пари, а
не всяка активност би трябвало да бъде осъществена по най-скъпия вероятен метод “,
сподели доцент Тонев. Според него това е разследване от здравен и фармацевтичен лобизъм. Той посочи, че не упреква фармацевтичните компании, само че счита, че за всички разноски би трябвало да може да се приказва обществено и не би трябвало да има тематики табу.
Доц. Тонев добави, че от „ Продължаваме промяната “ желаят да слагат на полемика основаването на нов вид неотложна помощ на районен принцип, която да освободи персоналните лекари от задължението да бъдат разполагаем 24 часа в денонощието, защото това ще им даде опция за съответна отмора и професионално развиване.
„ Трябва да се започва с смяна на нормативната уредба, която не изисква смяна във финансирането, тъй като нормативната уредба се употребява за опрощение за неуспеха на редица договаряния “, разяснява ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доцент Любомир Киров. Доц. Киров даде за образец наредбата, която не разрешава да се вършат профилактични прегледи по време на грипна зараза.
Той беше безапелационен и че казусът с недофинансирането на системата и диференцираното възнаграждение на фамилните лекари може да бъде решен, в случай че междинната стойност на осъществения обзор стане най-малко 20 лева „ Това би означавало към 360-те милиона, които системата губи в този момент от близо един милион здравнонеосигурени жители, да бъдат добавени още 240 млн. лева
Звучи доста хубаво, само че е съвсем невероятно “,
сподели доцент Киров и напомни, че таксата за посещаване при персоналния доктор, която е 2.90 лева, не се е променяла от 2012 година
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров напомни, че най-големият проблем е високата възраст на персоналните лекари. „ Сред лекарите в страната не повече от 13-14 % са до 50-годишна възраст, сподели той. Най-много работещи общопрактикуващи лекари има в областите София, Пловдив и Варна, а минимум – в Разград, Търговище, Смолян и Кърджали.
Подуправителят на НЗОК Йорданка Пенкова заяви, че към 31 декември 2022 практиките за първична помощ са 3477, като в тях работят 4010 общопрактикуващи лекари. Тя уточни, че през 2022 година, когато бяха увеличени цените на прегледите, се следи нарастване на профилактичните с 6% или 144 000 прегледа повече. По думите й най-вече профилактични прегледи се вършат в Разград, Кърджали и Търговище, сочат данните от последните три години.
Съвсем скоро
системата евентуално няма да може да се самоиздържа,
сподели още доктор Маджаров. По думите му въпреки в страната да работят 3990 общопрактикуващи лекари, следва рецесия с невиждани в близкото минало размери, изразяваща се в мощно стеснен достъп до здравна помощ.
„ Изправени сме пред сериозна обстановка, главно поради това, че всички работим в относително инертна система и всяка смяна дава резултат след години и в случай че в този момент вземем някакви ограничения, ще забележим резултатите след най-малко осем години “, добави доцент Антон Тонев. Той сподели още, че поддържам предлагането на НЗОК за електронна идентификация - пластика, която ще се издава от персоналния доктор и пациентът ще потвърждава наличието си не с автограф върху хартия, а с магнитно отчитане на информацията посредством читател. „ Това е стъпка към цялостното унищожаване на хартията “, сподели ръководителят на здравната комисия.
Депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов пък съобщи, че
единственото заслужено решение за повишение на средствата за опазване на здравето е увеличението на здравната вноска,
защото другата опция е увеличението на прехвърлянето от страната или другояче казано – на парите от налози.
„ Вече опорочихме пенсионния модел по този метод, защото с изключение на средства, които се събират от осигуровки за пенсии, започнахме да даваме и от налози. Считам, че моделът на опазването на здравето не би трябвало да бъде опорочаван, в случай че желаеме той да остане задоволително обективен за всички нас “, безапелационен беше проф. Ангелов.
Той добави, че процентът на работещите в първичната помощ лекари в пенсионна възраст е доста висок и от ден на ден области в страната ще остават без общопрактикуващи лекари ще остават без достъп до здравна помощ. „ Само с съзнателен ангажимент на страната във финансово отношение бихме могли да преодолеем неналичието на достъп “, сподели проф. Ангелов.
Според депутата от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев
би трябвало да се сътвори място, на което да се търси консенсус, да е стабилно и да не е толкоз подвластно
от непрекъснатите промени на политическата конюнктура.
„ Ние сме в политическа рецесия единствено от позиция на Народното събрание. Дори да се разпусне Народното събрание, има доста други институции, които не престават да действат – НЗОК, Министерство на здравеопазването и така нататък Предлагам ние да създадем работна група със съдействието на оставащите функциониращи организации, някогашни членове на комисията по опазване на здравето и да си сложим за цел правене на подготвени концепции и решения за промени в закони и промени в наредби. По този метод на практика ще свършим огромна част от нещата, които би трябвало да свърши идващия парламент “, предложи доктор Маджаров като добави, че работната група може да се събира в постройката на Министерство на здравеопазването, а БЛС може да модерира работата на работната група.
„ Институцията персонален доктор би трябвало да остане такава, каквато е. Трябва да остане наложително и пациентската листа. Трябва да остане и методът на финансиране посредством капитация и потребителска такса. Време е да помислим обаче дали не е пристигнало време да изнесем част от прегледите от капитацията и да стартираме диференцираното доплащане с острите положения. Става въпрос за генерална смяна, обвързвана с разширение на диагностичните и лечебните благоприятни условия. В взаимозависимост от пътя на пациента, можем да диференцираме заплащането и тази сума да е с най-ниска стойност, в случай че пациентът е ориентиран към болнична помощ “, безапелационен беше доцент Тонев.
Председателят на парламентарната здравна комисия беше безапелационен, че би трябвало да се търсят по-добри способи за разпределение на наличните средства в системата на опазване на здравето. „ Колкото и да не ми се желае да го призная, ние разполагаме с една обърната пирамида във връзка с финансите. Основните задания се правят в болнична помощ. Там е най-скъпата инсталация, най-хубавите експерти, цялото академично съсловие, само че това коства и най-вече пари, а
не всяка активност би трябвало да бъде осъществена по най-скъпия вероятен метод “,
сподели доцент Тонев. Според него това е разследване от здравен и фармацевтичен лобизъм. Той посочи, че не упреква фармацевтичните компании, само че счита, че за всички разноски би трябвало да може да се приказва обществено и не би трябвало да има тематики табу.
Доц. Тонев добави, че от „ Продължаваме промяната “ желаят да слагат на полемика основаването на нов вид неотложна помощ на районен принцип, която да освободи персоналните лекари от задължението да бъдат разполагаем 24 часа в денонощието, защото това ще им даде опция за съответна отмора и професионално развиване.
„ Трябва да се започва с смяна на нормативната уредба, която не изисква смяна във финансирането, тъй като нормативната уредба се употребява за опрощение за неуспеха на редица договаряния “, разяснява ръководителят на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доцент Любомир Киров. Доц. Киров даде за образец наредбата, която не разрешава да се вършат профилактични прегледи по време на грипна зараза.
Той беше безапелационен и че казусът с недофинансирането на системата и диференцираното възнаграждение на фамилните лекари може да бъде решен, в случай че междинната стойност на осъществения обзор стане най-малко 20 лева „ Това би означавало към 360-те милиона, които системата губи в този момент от близо един милион здравнонеосигурени жители, да бъдат добавени още 240 млн. лева
Звучи доста хубаво, само че е съвсем невероятно “,
сподели доцент Киров и напомни, че таксата за посещаване при персоналния доктор, която е 2.90 лева, не се е променяла от 2012 година
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров напомни, че най-големият проблем е високата възраст на персоналните лекари. „ Сред лекарите в страната не повече от 13-14 % са до 50-годишна възраст, сподели той. Най-много работещи общопрактикуващи лекари има в областите София, Пловдив и Варна, а минимум – в Разград, Търговище, Смолян и Кърджали.
Подуправителят на НЗОК Йорданка Пенкова заяви, че към 31 декември 2022 практиките за първична помощ са 3477, като в тях работят 4010 общопрактикуващи лекари. Тя уточни, че през 2022 година, когато бяха увеличени цените на прегледите, се следи нарастване на профилактичните с 6% или 144 000 прегледа повече. По думите й най-вече профилактични прегледи се вършат в Разград, Кърджали и Търговище, сочат данните от последните три години.
Съвсем скоро
системата евентуално няма да може да се самоиздържа,
сподели още доктор Маджаров. По думите му въпреки в страната да работят 3990 общопрактикуващи лекари, следва рецесия с невиждани в близкото минало размери, изразяваща се в мощно стеснен достъп до здравна помощ.
„ Изправени сме пред сериозна обстановка, главно поради това, че всички работим в относително инертна система и всяка смяна дава резултат след години и в случай че в този момент вземем някакви ограничения, ще забележим резултатите след най-малко осем години “, добави доцент Антон Тонев. Той сподели още, че поддържам предлагането на НЗОК за електронна идентификация - пластика, която ще се издава от персоналния доктор и пациентът ще потвърждава наличието си не с автограф върху хартия, а с магнитно отчитане на информацията посредством читател. „ Това е стъпка към цялостното унищожаване на хартията “, сподели ръководителят на здравната комисия.
Депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов пък съобщи, че
единственото заслужено решение за повишение на средствата за опазване на здравето е увеличението на здравната вноска,
защото другата опция е увеличението на прехвърлянето от страната или другояче казано – на парите от налози.
„ Вече опорочихме пенсионния модел по този метод, защото с изключение на средства, които се събират от осигуровки за пенсии, започнахме да даваме и от налози. Считам, че моделът на опазването на здравето не би трябвало да бъде опорочаван, в случай че желаеме той да остане задоволително обективен за всички нас “, безапелационен беше проф. Ангелов.
Той добави, че процентът на работещите в първичната помощ лекари в пенсионна възраст е доста висок и от ден на ден области в страната ще остават без общопрактикуващи лекари ще остават без достъп до здравна помощ. „ Само с съзнателен ангажимент на страната във финансово отношение бихме могли да преодолеем неналичието на достъп “, сподели проф. Ангелов.
Според депутата от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев
би трябвало да се сътвори място, на което да се търси консенсус, да е стабилно и да не е толкоз подвластно
от непрекъснатите промени на политическата конюнктура.
„ Ние сме в политическа рецесия единствено от позиция на Народното събрание. Дори да се разпусне Народното събрание, има доста други институции, които не престават да действат – НЗОК, Министерство на здравеопазването и така нататък Предлагам ние да създадем работна група със съдействието на оставащите функциониращи организации, някогашни членове на комисията по опазване на здравето и да си сложим за цел правене на подготвени концепции и решения за промени в закони и промени в наредби. По този метод на практика ще свършим огромна част от нещата, които би трябвало да свърши идващия парламент “, предложи доктор Маджаров като добави, че работната група може да се събира в постройката на Министерство на здравеопазването, а БЛС може да модерира работата на работната група.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ