Проф. Донка Байкова: Над 50% от мъжката популация са със свръхтегло в някои региони на България
Диетологът доцент Донка Байкова в изявление за дневния блок " Добър ден, България " на Радио " Фокус " .
Може ли първо да разясним на нашите слушатели какво в действителност е затлъстяването?
От към този момент най-малко 10 години се смята, че затлъстяването не е козметичен недостатък, а едно метаболитно заболяване. Защо? Защото уголемените мастни кафези, приказваме за увеличаване на мастните кафези, приказвам за увеличаване на мастните кафези, тъй като броят се фиксира в детско-юношеската възраст. Девойките израстват до 16 години, младежите за 20 години. След такава възраст, в случай че качим килограми, усилваме единствено размер на мастните кафези, балонираме ги. А балонираните мастни кафези получават хормонална интензивност. Това стана известно тъкмо 2010 година, те създават хормони. Една гигантска ендокринна звезда става мастната ни тъкан, създават се тези адипокини – доста на брой хормони, вещества, молекули ги назовават, тъй като просто медицинските лаборатории се усъвършенстваха и стана допустима тяхната идентификация. И тези хормони адипокини объркват хормоналния баланс на актуалния човек. И ние към този момент знаем, че това метаболитно заболяване би трябвало да бъде в точния момент овладяно. Какво вършат? Ами объркват работата на щитовидната функционалност – става Хашимото, объркват работата на инсуларния уред, на панкреаса, придобиваме инсулинова устойчивост, която е преддиабетно положение, доста скоро изчерпваме потенциала на инсуларния уред, надлежно ставаме диабетици, развиваме диабет Тип 2, обърква хормоналната интензивност на репродуктивната система. Тази хормонална интензивност на мастната тъкан, младите дебели дами мъчно забременяват или имат кистички на яйчниците и неточен цикъл. И забележете, единствено едно нещо да създадем, размерите на мастните кафези да понижим, т.е., да отслабнем, тези матаболитни интензивност на мастната тъкан изчезват. А като вземем поради и механичната тежест на мастната тъкан, а точно тук и там отсрочени мазнинки като обръчи в тялото ни, и пред огледалото ние не ги виждаме, сещаме се, че не е прелестно. Но освен козметиката ни води до мисълта, че би трябвало да вземем ограничения, а се сещаме, че същото е ситуацията върху вътрешните органи. Сърцето е обгърнато в мастна капсула, виждате механично подвигаме кръвното налягане. Черният дроб е инфилтриран с мазнини, покачваме на холестерола. Съдовете се покриват с мастни натрупвания – риск от инфаркт, инсулт и в последващи цикли от нашия живот. Костно-ставния ни уред се обременява от по-високите ни килограми, забележете, скелетът на даден субект може да износва безпроблемна сантиметрите на растежа на 100, сантиметрите само че на 100, в случай че съм 160 см минус 100 – 60 кг. Малко повече, плюс 5 кг при дамите, плюс 10 при мъжете към момента можем безпроблемно да износваме. За тази цел има и по-прецизни показатели, като този Индекса на телесната маса, само че това, което споделих, е задоволително ориентировъчна цифрова стойност. Ето за какво затлъстяването не се приема към този момент доста от дълго време единствено и само като една козметична тягост и дискомфорт, а вземаме ограничения от ранна възраст.
Д-р Байкова, какво сочат последните данни на Световната здравна организация или Световната федерация по затлъстяване, какъв брой са хората в България, които страдат от затлъстяване?
Този условен дял, процентът на популацията в световен мащаб нараства. Около 40% от възрастното население, към 25% от младата генерация имат свръхтегло. Слава Богу, затлъстяването е по-малък % от това свръхтегло. При децата и юношите към 12% затлъстяване, при възрастните хора – към 40. Разбира се, тук има и полови разлики. Допреди 10 години преобладаващата част от популацията беше от женски пол със затлъстяване и свръхтегло, в този момент и мъжете доста страдат. Даже преобладават в някои райони на България над 50% от мъжката популация са със свръхтегло. Разбира се, това отново споделям, е въпрос на разсъдък, и всеки субект би трябвало да вземе ограничения за редукция. Защото аргументите са доста, те могат да бъдат наследствена. Да, 40% от нас, в случай че имаме наследствена предиспозиция, влечение по едната линия в непосредствен проект родствена, т.е., по линия на татко или на майка, имаме риск да я отключим 80%, в случай че и в двата ни рода, майчин, бащин, имаме близки хора със свръхтегло и затлъстяване, също имаме риск да отключим. Но още веднъж остават едни 20% най-малко, които в този момент усилваме като %, това е епигенетични фактори, т.е., зависещи от нас външни въздействия, с които можем да преодолеем този проблем.
Смятате ли, че откакто хората са осведомени, че има опция да отключат този фактор затлъстяване поради родителите си, генетичната предиспозиция, може ли да има навременна предварителна защита, с цел да не се стигне тъкмо до затлъстяване?
Да, ние тъкмо това казахме доскоро, че както има генетика, има епигенетика, т.е., надграждане измежду външни въздействия, посредством нашето държание. На първо място е хранително държание, на второ място е жанр на живот – придвижвания, метод на живота, вероятно понижаване въздействията на външни фактори, като напрежението, като несъмнено избора на храни, по-малки количества, само че по-качествена храна, тъй като тя също има доста огромно значение, придвижванията, които зависят от нас – 1 час на ден, бихме могли. И освен това, родителите на дечицата със свръхтегло, да не си затваряме очите, а да обърнем внимание в детско-юношеския интервал за преодоляване на казуса им. Защо? По мои персонални научни проследявания, проучвания, аз по този начин имам доказателства, че 94% от децата със свръхтегло в детско-юношеския интервал стават възрастни хора със същия проблем. Ето това родителите да не позволяват. Могат по този начин тихичко, без натрапване, без причиняване на дискомфорт в прочувствен проект на своите деца да вземат ограничения, да подобрят качеството на храните, питателните им привички. Да знаят, че децата обичат да подражават на престижи. За тях престижи са най-близките хора, с които поддържат връзка – родители, семейство, родители и другарска среда.
Къде най-често бъркаме при храненето на детето? Посъветвайте нашите слушатели с какво тъкмо би трябвало да се храни едно дете, с цел да може да израсне без здравословни проблеми, с сила, и в това време да яде чиста и качествена храна?
Значи, до 7-годишна възраст децата у нас израстват под контрола на родители и естествено детски заведения. А те са едни дребни дворци за развъждане на деца. Там храната е под контрола на медицински управляващи, здравна сестра, хранят се по наши рецептурници, сборници, всичко е дозирано, и по този начин. Остава родителите след взимане не детето от детската градина, ясла, не незабавно в символ на трогване по тази причина, че през целия ден не са виждали детенцето си, да отидат на сладкарница, пиейки едно кафе те самите майките, децата да бъдат възнаградени с един пакет джънк фууд, и това да бъде премията за тях, или някакво лакомство. Не, би трябвало да знаят, че малко преди този момент, половин час преди този момент детето е приело следобедната си закуска, и то доста дозирано съгласно потребностите му. За вечеря естествено, нищо повече от едно зеленчуково ястие с малко млечен артикул, или с малко добавка на белтъчна храна – може би малко рибка, може би яйчице, месце и по този начин. Това е добре в предучилищна възраст. Да не забравяме, че същите тези дечица прекрачват прага на учебното заведение. И тук улицата поема нормално изхранването на нашите деца.
Да, и сякаш от тук идва най-големият проблем.
Абсолютно сте права. Не знаем по какви аргументи към този момент. Там имаше най-различни стратегии – " Чаша мляко и плод “, не се извършват. Имаше обществени стратегии за подкрепителна закуска за малко стотинки да нахраним децата, и то бедната част от популацията, включително малцинствата. За да посещават учебните заведения, хранехме всички останали дечица с тестени големи тутманици, кифли без нищо, с оскъдна хранителна компактност, без витамини, без зеленчукова добавка, без минерали, без плодове и така нататък – нищо потребно за децата, дори и пълностоен белтък няма в тези обществени закуски в началния образователен курс. Да не приказваме за по-големите възпитаници. Те или се хранят един път бюфетно, т.е. каквото бюфетът предлага – той предлага еднотипни закуски, или улицата ги поема още веднъж с еднотипна суха храна – дали е пица, дали е дюнер, бургер. И още веднъж доста калории, засищаща стойност, енергийна, задоволително калорийна стойност, само че няма пълноценни, есенциални хранителни субстанции. Естествено, на фона на ниската двигателна интензивност децата доста постоянно пълнеят. Ето това желая да обърнем внимание на родителите – да не им коства нищо значително като заран нахранят или най-малко се погрижат за утринната закуска на своите деца възпитаници, на обяд или да оставят нещо в хладилника, детето да си извади и да си стопли, във фруктиерата да има постоянно плод или зарзават, вечерята постоянно да бъде съобразена с въпроса какво детето е яло денем, какво си е купил ученикът в светлата част на деня, с цел да може майката да добави това, което тя знае, че е потребно за растежа, развиването и здравето на нейното дете възпитаник.
Важно ли е съгласно вас, с цел да помогнем на децата в учебната среда, там да има часове по здравно обучение, в които да се приказва тъкмо за метода на хранене, с цел да се осведомят децата?
Многократно сме говорили, благодаря ви тъкмо за този въпрос. В това отношение, несъмнено, имаме виновност ние, възрастните, ние, специалистите, ние с вас, специалисти и публицисти будители. Ние би трябвало да пожелаваме от нашите здравни и просветни управляващи образователни стратегии, в които да образоваме децата по здравословен метод на живот и в частност хранене и двигателна интензивност, да понижим нездравословните навици, а за тази цел, когато един осведомен човек е с високо равнище на осведоменост, здравна просвета, той самичък прави доста по-здравословен своя хранителен избор. Това липсва. Има доста тежки образователни стратегии, от които децата възпитаници абдикират, не могат сами да се оправят в дребното часове, избрани за тази тежка материя, комплицирана, прибягва се към частни уроци. А виждате ли, по нещо, което интересува всички младежи, тъй като аз съм правила неведнъж опити, няколко пъти съм писала раздели за образователни пособия, и забележете – когато стигна до Министерството на образованието и науката, внезапно се смени екипът и всичко, което съм постигнала като позитивно отношение за включване на такава материя в познания в свободноизбираеми часове и така нататък, рухва. А ние сме работили. Те вземат решение, педагози и прочие, че надали не, ние, лекарите, желаеме да участваме в написване на учебници за възнаграждения. Абсолютно непринудено сме го правили, тъй като сме наясно, че това е доста значимо за здравето и предварителната защита на идващите, бъдещите заболявания.
Да, това е извънредно значимо.
Нищо не се реализира.
Очертава се и един различен проблем, който се следи в магазинчетата към учебните заведения, даже в самите учебни заведения – предлагането на газирани питиета. Какво е вашето мнение за тях и за всичките " Е “-та, които са вътре?
Много огромна част от тези газирани питиета имат към този момент по-добър състав. Малко останаха боядисаните " лимонади “, " цитронади “. Когато написа на дадена напитка, че е " плодов сок “, значи има, въпреки и подобаващ %, същинска плодова съставния елемент. Когато написа " плодова напитка “, може би има единствено мирис, " Е “-тата на овкусители, ароматизанти, наподобяващи усет на някой плод. Разбирате ли? Това още веднъж би трябвало родителите да го знаят и да предизвикват децата, в случай че ще купуват такава напитка, да бъде плодов сок, да написа, че е сок. Тогава, отново споделям, това е в действителност плодова съставния елемент. Иначе да възпитаваме децата. Една ябълка да им сложим в чантата, не една вафла еди-каква си, която е доста високо калорийна, с оскъдна хранителна компактност, споделяме ние, т.е. доста калории, а няма есенциални, жизненоважни хранителни съставки – витамини, минерали и прочие за децата ни. Ако желаеме детето ни да има добра подкрепителна закуска, за какво майката да не направи един сандвич, гарнирах, прекрасен, с пълнозърнеста филийка самун, с някаква хубава съставния елемент и така нататък? Ако детето има проблем със свръхтеглото, тя да се съветва със експерт, доктор по хранене и диететика, и да решат какъв тъкмо режим на хранене би трябвало да има това дете. И още нещо – по мои наблюдения българите не сме дебели единствено с преяждане на храна, а от погрешен режим на приемане на храната. Цял ден не ядем, ние ядем на вечеря, т.е. доста сме изтощени, доста сме уплашени и започваме да се храним. И тогава, след няколко пропуща на полагаща ни се храна организмът насочва първата призната хапка храна към запасите, които са под формата на мазнини. Той не е сигурен в стопанина си по кое време отново ще получи полагаща му се порция храна. А ние, индивидите, сме със своите циркадни ритми, т.е. природата е определила да излива като фонтанчета храносмилателни сокове неколкократно денем – утринна закуска, предиобедна закуска, обяд, следобедна подкрепителна и вечеря. Пет пъти изливаме храносмилателни сокове. Това значи в огромните междучасия децата или един айран, или някакъв малък зеленчуков сандвич, пълнозърнеста филийка с лютеничка, залепнала още веднъж с още една филийка, а сред тези две филийки черен самун, тънки филийки, да има добра зеленчукова съставния елемент, вероятно за плънка може би някакъв млечен артикул или едно филенце риба, или някакъв прекрасен месен деликатес да сложим на дечицата си, и така нататък Всичко това е допустимо.
Вашият съвет е да не пропущаме петте хранения дневно?
Аз споделям не да преяждаме, да набелязваме банкет, а да не изхвърляме приемите. Те са значими. В подобен случай няма да сме и толкоз гладни. Ако в действителност желаеме нещо сладичко – черен прекрасен шоколад, 30 грама, това е задоволително.
Д-р Байкова,може ли да ни кажете по какъв начин да подготвим тялото си за зимния интервал? Всички знаем, че през тези студени месеци хапваме малко повече и се движим малко по-малко. Какво да заобикаляме да хапваме?
За страдание, да. И климатът ни оказва помощ в това отношение, става неприятно времето и по този начин. Аз мисля, просто в случай че се храним със своите биологични ритми, ние имаме циклично хранене, сезонно хранене. През есента одобряваме доста по-големи количества зеленчуци и плодове, в сравнение с през зимата, дори и напролет, до момента в който не излязат зелените листни зеленчуци, тъй че да попълним депата си от витамини, минерали, да енергизираме себе си с биологично дейни субстанции. Когато е допустимо, да използваме слънчевото време да се разхождаме, тъй като и това е различен камшик. Да не забравяме, че дори през зимния интервал, в случай че нямаме време за един час вървене с долните си крака интензивно, бързо, пламенно вървене, да отделяме 15 минути за утринна гимнастика или пък тя може да не бъде единствено преди работа, да бързаме, може да бъде в паузите или като се върнем, в свободното време у дома.
Какво да избегнем при храненето си?
При храненето моят съвет е: качествени храни, дребни количества. Отдавна е ясно, че ние стареем и с тези настоящи измислени боклучави джънк фууд, да заобикаляме тези джънк фууд, да заобикаляме пържените храни. Когато е допустимо, да се храним с домашно приготвени ястия, които постоянно са по-ниско калорийни, с дозирани от нас мазнини и с качествени съставки.
Може ли първо да разясним на нашите слушатели какво в действителност е затлъстяването?
От към този момент най-малко 10 години се смята, че затлъстяването не е козметичен недостатък, а едно метаболитно заболяване. Защо? Защото уголемените мастни кафези, приказваме за увеличаване на мастните кафези, приказвам за увеличаване на мастните кафези, тъй като броят се фиксира в детско-юношеската възраст. Девойките израстват до 16 години, младежите за 20 години. След такава възраст, в случай че качим килограми, усилваме единствено размер на мастните кафези, балонираме ги. А балонираните мастни кафези получават хормонална интензивност. Това стана известно тъкмо 2010 година, те създават хормони. Една гигантска ендокринна звезда става мастната ни тъкан, създават се тези адипокини – доста на брой хормони, вещества, молекули ги назовават, тъй като просто медицинските лаборатории се усъвършенстваха и стана допустима тяхната идентификация. И тези хормони адипокини объркват хормоналния баланс на актуалния човек. И ние към този момент знаем, че това метаболитно заболяване би трябвало да бъде в точния момент овладяно. Какво вършат? Ами объркват работата на щитовидната функционалност – става Хашимото, объркват работата на инсуларния уред, на панкреаса, придобиваме инсулинова устойчивост, която е преддиабетно положение, доста скоро изчерпваме потенциала на инсуларния уред, надлежно ставаме диабетици, развиваме диабет Тип 2, обърква хормоналната интензивност на репродуктивната система. Тази хормонална интензивност на мастната тъкан, младите дебели дами мъчно забременяват или имат кистички на яйчниците и неточен цикъл. И забележете, единствено едно нещо да създадем, размерите на мастните кафези да понижим, т.е., да отслабнем, тези матаболитни интензивност на мастната тъкан изчезват. А като вземем поради и механичната тежест на мастната тъкан, а точно тук и там отсрочени мазнинки като обръчи в тялото ни, и пред огледалото ние не ги виждаме, сещаме се, че не е прелестно. Но освен козметиката ни води до мисълта, че би трябвало да вземем ограничения, а се сещаме, че същото е ситуацията върху вътрешните органи. Сърцето е обгърнато в мастна капсула, виждате механично подвигаме кръвното налягане. Черният дроб е инфилтриран с мазнини, покачваме на холестерола. Съдовете се покриват с мастни натрупвания – риск от инфаркт, инсулт и в последващи цикли от нашия живот. Костно-ставния ни уред се обременява от по-високите ни килограми, забележете, скелетът на даден субект може да износва безпроблемна сантиметрите на растежа на 100, сантиметрите само че на 100, в случай че съм 160 см минус 100 – 60 кг. Малко повече, плюс 5 кг при дамите, плюс 10 при мъжете към момента можем безпроблемно да износваме. За тази цел има и по-прецизни показатели, като този Индекса на телесната маса, само че това, което споделих, е задоволително ориентировъчна цифрова стойност. Ето за какво затлъстяването не се приема към този момент доста от дълго време единствено и само като една козметична тягост и дискомфорт, а вземаме ограничения от ранна възраст.
Д-р Байкова, какво сочат последните данни на Световната здравна организация или Световната федерация по затлъстяване, какъв брой са хората в България, които страдат от затлъстяване?
Този условен дял, процентът на популацията в световен мащаб нараства. Около 40% от възрастното население, към 25% от младата генерация имат свръхтегло. Слава Богу, затлъстяването е по-малък % от това свръхтегло. При децата и юношите към 12% затлъстяване, при възрастните хора – към 40. Разбира се, тук има и полови разлики. Допреди 10 години преобладаващата част от популацията беше от женски пол със затлъстяване и свръхтегло, в този момент и мъжете доста страдат. Даже преобладават в някои райони на България над 50% от мъжката популация са със свръхтегло. Разбира се, това отново споделям, е въпрос на разсъдък, и всеки субект би трябвало да вземе ограничения за редукция. Защото аргументите са доста, те могат да бъдат наследствена. Да, 40% от нас, в случай че имаме наследствена предиспозиция, влечение по едната линия в непосредствен проект родствена, т.е., по линия на татко или на майка, имаме риск да я отключим 80%, в случай че и в двата ни рода, майчин, бащин, имаме близки хора със свръхтегло и затлъстяване, също имаме риск да отключим. Но още веднъж остават едни 20% най-малко, които в този момент усилваме като %, това е епигенетични фактори, т.е., зависещи от нас външни въздействия, с които можем да преодолеем този проблем.
Смятате ли, че откакто хората са осведомени, че има опция да отключат този фактор затлъстяване поради родителите си, генетичната предиспозиция, може ли да има навременна предварителна защита, с цел да не се стигне тъкмо до затлъстяване?
Да, ние тъкмо това казахме доскоро, че както има генетика, има епигенетика, т.е., надграждане измежду външни въздействия, посредством нашето държание. На първо място е хранително държание, на второ място е жанр на живот – придвижвания, метод на живота, вероятно понижаване въздействията на външни фактори, като напрежението, като несъмнено избора на храни, по-малки количества, само че по-качествена храна, тъй като тя също има доста огромно значение, придвижванията, които зависят от нас – 1 час на ден, бихме могли. И освен това, родителите на дечицата със свръхтегло, да не си затваряме очите, а да обърнем внимание в детско-юношеския интервал за преодоляване на казуса им. Защо? По мои персонални научни проследявания, проучвания, аз по този начин имам доказателства, че 94% от децата със свръхтегло в детско-юношеския интервал стават възрастни хора със същия проблем. Ето това родителите да не позволяват. Могат по този начин тихичко, без натрапване, без причиняване на дискомфорт в прочувствен проект на своите деца да вземат ограничения, да подобрят качеството на храните, питателните им привички. Да знаят, че децата обичат да подражават на престижи. За тях престижи са най-близките хора, с които поддържат връзка – родители, семейство, родители и другарска среда.
Къде най-често бъркаме при храненето на детето? Посъветвайте нашите слушатели с какво тъкмо би трябвало да се храни едно дете, с цел да може да израсне без здравословни проблеми, с сила, и в това време да яде чиста и качествена храна?
Значи, до 7-годишна възраст децата у нас израстват под контрола на родители и естествено детски заведения. А те са едни дребни дворци за развъждане на деца. Там храната е под контрола на медицински управляващи, здравна сестра, хранят се по наши рецептурници, сборници, всичко е дозирано, и по този начин. Остава родителите след взимане не детето от детската градина, ясла, не незабавно в символ на трогване по тази причина, че през целия ден не са виждали детенцето си, да отидат на сладкарница, пиейки едно кафе те самите майките, децата да бъдат възнаградени с един пакет джънк фууд, и това да бъде премията за тях, или някакво лакомство. Не, би трябвало да знаят, че малко преди този момент, половин час преди този момент детето е приело следобедната си закуска, и то доста дозирано съгласно потребностите му. За вечеря естествено, нищо повече от едно зеленчуково ястие с малко млечен артикул, или с малко добавка на белтъчна храна – може би малко рибка, може би яйчице, месце и по този начин. Това е добре в предучилищна възраст. Да не забравяме, че същите тези дечица прекрачват прага на учебното заведение. И тук улицата поема нормално изхранването на нашите деца.
Да, и сякаш от тук идва най-големият проблем.
Абсолютно сте права. Не знаем по какви аргументи към този момент. Там имаше най-различни стратегии – " Чаша мляко и плод “, не се извършват. Имаше обществени стратегии за подкрепителна закуска за малко стотинки да нахраним децата, и то бедната част от популацията, включително малцинствата. За да посещават учебните заведения, хранехме всички останали дечица с тестени големи тутманици, кифли без нищо, с оскъдна хранителна компактност, без витамини, без зеленчукова добавка, без минерали, без плодове и така нататък – нищо потребно за децата, дори и пълностоен белтък няма в тези обществени закуски в началния образователен курс. Да не приказваме за по-големите възпитаници. Те или се хранят един път бюфетно, т.е. каквото бюфетът предлага – той предлага еднотипни закуски, или улицата ги поема още веднъж с еднотипна суха храна – дали е пица, дали е дюнер, бургер. И още веднъж доста калории, засищаща стойност, енергийна, задоволително калорийна стойност, само че няма пълноценни, есенциални хранителни субстанции. Естествено, на фона на ниската двигателна интензивност децата доста постоянно пълнеят. Ето това желая да обърнем внимание на родителите – да не им коства нищо значително като заран нахранят или най-малко се погрижат за утринната закуска на своите деца възпитаници, на обяд или да оставят нещо в хладилника, детето да си извади и да си стопли, във фруктиерата да има постоянно плод или зарзават, вечерята постоянно да бъде съобразена с въпроса какво детето е яло денем, какво си е купил ученикът в светлата част на деня, с цел да може майката да добави това, което тя знае, че е потребно за растежа, развиването и здравето на нейното дете възпитаник.
Важно ли е съгласно вас, с цел да помогнем на децата в учебната среда, там да има часове по здравно обучение, в които да се приказва тъкмо за метода на хранене, с цел да се осведомят децата?
Многократно сме говорили, благодаря ви тъкмо за този въпрос. В това отношение, несъмнено, имаме виновност ние, възрастните, ние, специалистите, ние с вас, специалисти и публицисти будители. Ние би трябвало да пожелаваме от нашите здравни и просветни управляващи образователни стратегии, в които да образоваме децата по здравословен метод на живот и в частност хранене и двигателна интензивност, да понижим нездравословните навици, а за тази цел, когато един осведомен човек е с високо равнище на осведоменост, здравна просвета, той самичък прави доста по-здравословен своя хранителен избор. Това липсва. Има доста тежки образователни стратегии, от които децата възпитаници абдикират, не могат сами да се оправят в дребното часове, избрани за тази тежка материя, комплицирана, прибягва се към частни уроци. А виждате ли, по нещо, което интересува всички младежи, тъй като аз съм правила неведнъж опити, няколко пъти съм писала раздели за образователни пособия, и забележете – когато стигна до Министерството на образованието и науката, внезапно се смени екипът и всичко, което съм постигнала като позитивно отношение за включване на такава материя в познания в свободноизбираеми часове и така нататък, рухва. А ние сме работили. Те вземат решение, педагози и прочие, че надали не, ние, лекарите, желаеме да участваме в написване на учебници за възнаграждения. Абсолютно непринудено сме го правили, тъй като сме наясно, че това е доста значимо за здравето и предварителната защита на идващите, бъдещите заболявания.
Да, това е извънредно значимо.
Нищо не се реализира.
Очертава се и един различен проблем, който се следи в магазинчетата към учебните заведения, даже в самите учебни заведения – предлагането на газирани питиета. Какво е вашето мнение за тях и за всичките " Е “-та, които са вътре?
Много огромна част от тези газирани питиета имат към този момент по-добър състав. Малко останаха боядисаните " лимонади “, " цитронади “. Когато написа на дадена напитка, че е " плодов сок “, значи има, въпреки и подобаващ %, същинска плодова съставния елемент. Когато написа " плодова напитка “, може би има единствено мирис, " Е “-тата на овкусители, ароматизанти, наподобяващи усет на някой плод. Разбирате ли? Това още веднъж би трябвало родителите да го знаят и да предизвикват децата, в случай че ще купуват такава напитка, да бъде плодов сок, да написа, че е сок. Тогава, отново споделям, това е в действителност плодова съставния елемент. Иначе да възпитаваме децата. Една ябълка да им сложим в чантата, не една вафла еди-каква си, която е доста високо калорийна, с оскъдна хранителна компактност, споделяме ние, т.е. доста калории, а няма есенциални, жизненоважни хранителни съставки – витамини, минерали и прочие за децата ни. Ако желаеме детето ни да има добра подкрепителна закуска, за какво майката да не направи един сандвич, гарнирах, прекрасен, с пълнозърнеста филийка самун, с някаква хубава съставния елемент и така нататък? Ако детето има проблем със свръхтеглото, тя да се съветва със експерт, доктор по хранене и диететика, и да решат какъв тъкмо режим на хранене би трябвало да има това дете. И още нещо – по мои наблюдения българите не сме дебели единствено с преяждане на храна, а от погрешен режим на приемане на храната. Цял ден не ядем, ние ядем на вечеря, т.е. доста сме изтощени, доста сме уплашени и започваме да се храним. И тогава, след няколко пропуща на полагаща ни се храна организмът насочва първата призната хапка храна към запасите, които са под формата на мазнини. Той не е сигурен в стопанина си по кое време отново ще получи полагаща му се порция храна. А ние, индивидите, сме със своите циркадни ритми, т.е. природата е определила да излива като фонтанчета храносмилателни сокове неколкократно денем – утринна закуска, предиобедна закуска, обяд, следобедна подкрепителна и вечеря. Пет пъти изливаме храносмилателни сокове. Това значи в огромните междучасия децата или един айран, или някакъв малък зеленчуков сандвич, пълнозърнеста филийка с лютеничка, залепнала още веднъж с още една филийка, а сред тези две филийки черен самун, тънки филийки, да има добра зеленчукова съставния елемент, вероятно за плънка може би някакъв млечен артикул или едно филенце риба, или някакъв прекрасен месен деликатес да сложим на дечицата си, и така нататък Всичко това е допустимо.
Вашият съвет е да не пропущаме петте хранения дневно?
Аз споделям не да преяждаме, да набелязваме банкет, а да не изхвърляме приемите. Те са значими. В подобен случай няма да сме и толкоз гладни. Ако в действителност желаеме нещо сладичко – черен прекрасен шоколад, 30 грама, това е задоволително.
Д-р Байкова,може ли да ни кажете по какъв начин да подготвим тялото си за зимния интервал? Всички знаем, че през тези студени месеци хапваме малко повече и се движим малко по-малко. Какво да заобикаляме да хапваме?
За страдание, да. И климатът ни оказва помощ в това отношение, става неприятно времето и по този начин. Аз мисля, просто в случай че се храним със своите биологични ритми, ние имаме циклично хранене, сезонно хранене. През есента одобряваме доста по-големи количества зеленчуци и плодове, в сравнение с през зимата, дори и напролет, до момента в който не излязат зелените листни зеленчуци, тъй че да попълним депата си от витамини, минерали, да енергизираме себе си с биологично дейни субстанции. Когато е допустимо, да използваме слънчевото време да се разхождаме, тъй като и това е различен камшик. Да не забравяме, че дори през зимния интервал, в случай че нямаме време за един час вървене с долните си крака интензивно, бързо, пламенно вървене, да отделяме 15 минути за утринна гимнастика или пък тя може да не бъде единствено преди работа, да бързаме, може да бъде в паузите или като се върнем, в свободното време у дома.
Какво да избегнем при храненето си?
При храненето моят съвет е: качествени храни, дребни количества. Отдавна е ясно, че ние стареем и с тези настоящи измислени боклучави джънк фууд, да заобикаляме тези джънк фууд, да заобикаляме пържените храни. Когато е допустимо, да се храним с домашно приготвени ястия, които постоянно са по-ниско калорийни, с дозирани от нас мазнини и с качествени съставки.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ