Предлагат ограничение на скоростта до 30 км/ч в един район на Пловдив
Ограничение на скоростта до 30 км/ч в регион " Централен “ е измежду ограниченията в плана за актуализация на " План за деяние за ръководство, попречване и понижаване на шума в околната среда на агломерация Пловдив “, който следва да бъде прегледан на публично разискване на 24 февруари тази година. Това стана ясно от присъединяване на инж. Борис Михайлов – създател на плана и съпредседател на “Българската асоциация за публичен надзор и ръководство на шума ", в Българска национална телевизия подкаст " Къде живеем “ с Камен Коларов.
Според инж. Михайлов автомобилният трафик е главният източник на наднормен звук в града.
" В Пловдив сериозен е казусът, както във всяка една огромна агломерация в Европа и в България. Основно, в случай че може да се обобщи като най-силен резултат, най-голямо влияние, е автомобилният трафик. Респективно всички обитаеми здания – било жилищни, публични, детски градини, лечебни заведения и прочие, които са ситуирани покрай главните артерии или са ситуирани в зоната, където са главните градски елементи – голяма част от тях са надгранично шумени и респективно би трябвало да се вземат ограничения ", изясни специалистът.
В плана са направени така наречен " конфликтни карти “, които обрисуват регионите с най-високи стойности на звук. Сред тях са елементи от регион " Централен “ и сектори по булевардите " Санкт Петербург “, " Васил Априлов “ и " Пещерско шосе “.
Ограничението на скоростта до 30 км/ч в централната градска част е измежду краткосрочните ограничения. Изчисленията сочат, че сходна стъпка може да докара до " няколко хиляди поданици по-малко изложени “ на надгранични шумови равнища и до понижаване на шума при стотици здания.
В плана особено внимание е отделено на така наречен " специфични здания “ – лечебни заведения, учебни заведения, детски градини и санаториуми. Предлагат се шумопоглъщащи бариери в зони към УМБАЛ " Селена “, УМБАЛ " Свети Георги “ (неврологията) на " Пещерско шосе “, както и в региона на Спешна помощ и Медицинския университет на бул. " Васил Априлов “.
Сред останалите ограничения са използването на нискошумов асфалт, построяването на шумозащитни загради по огромните булеварди и разширението на зелената система. Част от тях са планувани като средносрочни и дълготрайни, с небосвод до пет години – интервалът, в който ще бъде направена идната шумова карта и ще може обективно да се регистрира резултатът.
Инж. Михайлов акцентира, че шумът има потвърдено отрицателно влияние върху здравето. По данни на Световната здравна организация продължителното излагане на високи равнища на звук води до стрес, понижена продуктивност и съществени здравословни последствия. В България граничните стойности за градски зони са 55 децибела денем, 50 вечер и 45 през нощта.
Инж. Борис Михайлов прикани жителите да подават сигнали при редовно превишаване на нормите и да демонстрират персонална отговорност, като лимитират генерирания от тях звук.
" По наш опит постоянно, когато човек е деен в това отношение и търси правата си от позиция редукция на несъразмерни шумови въздействия, нормално стига до положителни резултати “, сподели специалистът.
Според инж. Михайлов автомобилният трафик е главният източник на наднормен звук в града.
" В Пловдив сериозен е казусът, както във всяка една огромна агломерация в Европа и в България. Основно, в случай че може да се обобщи като най-силен резултат, най-голямо влияние, е автомобилният трафик. Респективно всички обитаеми здания – било жилищни, публични, детски градини, лечебни заведения и прочие, които са ситуирани покрай главните артерии или са ситуирани в зоната, където са главните градски елементи – голяма част от тях са надгранично шумени и респективно би трябвало да се вземат ограничения ", изясни специалистът.
В плана са направени така наречен " конфликтни карти “, които обрисуват регионите с най-високи стойности на звук. Сред тях са елементи от регион " Централен “ и сектори по булевардите " Санкт Петербург “, " Васил Априлов “ и " Пещерско шосе “.
Ограничението на скоростта до 30 км/ч в централната градска част е измежду краткосрочните ограничения. Изчисленията сочат, че сходна стъпка може да докара до " няколко хиляди поданици по-малко изложени “ на надгранични шумови равнища и до понижаване на шума при стотици здания.
В плана особено внимание е отделено на така наречен " специфични здания “ – лечебни заведения, учебни заведения, детски градини и санаториуми. Предлагат се шумопоглъщащи бариери в зони към УМБАЛ " Селена “, УМБАЛ " Свети Георги “ (неврологията) на " Пещерско шосе “, както и в региона на Спешна помощ и Медицинския университет на бул. " Васил Априлов “.
Сред останалите ограничения са използването на нискошумов асфалт, построяването на шумозащитни загради по огромните булеварди и разширението на зелената система. Част от тях са планувани като средносрочни и дълготрайни, с небосвод до пет години – интервалът, в който ще бъде направена идната шумова карта и ще може обективно да се регистрира резултатът.
Инж. Михайлов акцентира, че шумът има потвърдено отрицателно влияние върху здравето. По данни на Световната здравна организация продължителното излагане на високи равнища на звук води до стрес, понижена продуктивност и съществени здравословни последствия. В България граничните стойности за градски зони са 55 децибела денем, 50 вечер и 45 през нощта.
Инж. Борис Михайлов прикани жителите да подават сигнали при редовно превишаване на нормите и да демонстрират персонална отговорност, като лимитират генерирания от тях звук.
" По наш опит постоянно, когато човек е деен в това отношение и търси правата си от позиция редукция на несъразмерни шумови въздействия, нормално стига до положителни резултати “, сподели специалистът.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ