Фрида КАЛО за Диего РИВЕРА
Диего Ривера е считан за талант, отдолу под чиято четка са се появили творби на изкуството във всеки жанр, в това число импресионизъм, пост-импресионизъм, кубизъм, фламандската живопис. Макар да впечатлява с невероятните си платна, става по-известен с впечатляващите си големи фрески върху публични здания, цялостни с провокиращи обществени и политически послания, до които е считал, че всеки би трябвало да има опция за достъп.
Успява да скандализира обществото освен с живописта си, само че и с бурния си персонален живот и най-много със буйната си обич към една от легендите на 20 век и негова ученичка – Фрида Кало. Неговата обичана написа следните редове през 1949 за азбучник за галерия в чест на Диего Ривера, проведена от Националния институт по изящни изкуства в Мексико Сити.
Предупреждавам ви, че ще обрисувам този портрет на Диего с бои, с които не съм привикнала: с думи...
ПОРТРЕТ НА ДИЕГО
НЕГОВАТА ФОРМА: Диего е огромно, голямо дете си благо лице и малко печален взор, с глава на азиатец, на която пораства тъмна коса, толкоз тънка и фина, че наподобява като че ли се рее във въздуха. Неговите изпъкнали, тъмни, доста интелигентни и огромни очи едвам се удържат в орбитите от подути и издадени клепачи. Те наподобяват очите на земноводно, по-раздалечени от нормално. Затова и погледът му може да обхване доста по-широко зрително поле, като че ли очите му са основани особено за художник на огромни пространства и групи. Между очите му, толкоз отдалечени едно от друго, човек може да долови невидимата източна мъдрост, а ироничната и сладка усмивка, цветът на неговия облик, доста рядко изчезва от устата му с дебели устни като на Буда. Когато го видиш гол, незабавно се сещаш за малко жабче, застанало на задните си крайници.
Неговият голям, мек и гальовен стомах е като сфера, която почива върху неговите мощни, красиви, прилични на колони крайници. Те приключват с огромни стъпала, които се отварят на открито под тъп ъгъл, като че ли с цел да обзет цялата земя – несравними, сходни на допотопно творение, от което ще изникне, от кръста нагоре, образец за бъдещото човечество, две или три хиляди години преди нас.
НЕГОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ: Диего е в периферията на всички лимитирани и избрани персонални взаимоотношения. Той е спорен като всички неща, които възпламеняват живот; той е необятна ласка и в това време – гневен залп от мощни и неповторими сили. Човек може да го опознае от вътрешната страна, като семето, обхванато от земята, или извън – като пейзаж. Що се отнася до неговите картини, те обилно приказват сами за себе си. Хората на науката ще опишат по какъв начин действа като човешки организъм, всички тези, които умеят да ценят неговата неизмерима същина, непризнаваща времето, ще упоменат неговия социално-революционен принос и неговата персонална и справедлива работа.
Има три насоки или черти, които считам за съществени в неговия портрет: първо, той е хладнокръвен революционен войник, динамичен, изключително сензитивен и жизнен; неуморен служащ в своя поминък, с знания, каквито малко художници в света притежават; възхитен поддръжник на живота, в това време постоянно трагичен, че не е съумял да научи повече, да построи повече и да нарисува повече.
Второ, той е постоянно любопитен; неизчерпаем откривател на всичко. И трето, той е изцяло лишен от предубеждения, а оттова – и от всякаква религия, тъй като Диего приема, сходно на Монтен, че „ там, където свършва подозрението, стартира нелепостта “, а индивидът, който има вяра в нещо, позволява да изпадне в абсолютно послушание, без свободата да проучва или трансформира отивам на събитията.
С това превъзходно диалектическо, материалистично познание за живота, Диего е бунтовник...
Постоянно го атакуват поради неговото надълбоко предпочитание да помогне обществото, в което живее да стане по-красиво, по-здраво, по-малко трудно и по-интелигентно, и тъй като влага всички свои креативен сили, своя конструктивен талант, острата си сензитивност и непрекъснатия си труд в тази неизбежна и сигурна обществена гражданска война.
Казват, че търси реклама. Аз съм забелязала, че по-скоро другите желаят да бъдат в положителни връзки с него поради персоналната си полза, като оставим настрани това, че неумело ползват йезуитските си способи и реализират противоположен резултат. Диего няма потребност от никаква реклама, най-малкото такава, каквато му се предлага в неговата лична страна. Неговата работа приказва за него – освен творбите му в Мексико, където нахално го наскърбяват повече, в сравнение с на всички места другаде, само че и във всички цивилизовани страни в света, където е приет за един от най-значимите и надарени мъже в региона на културата.
Всички тези скрити и очевидни дейности се правят в името на демокрацията, морала и „ вива Мексико “. Понякога се базират и на Христос. Цялата тази гласност, която Диего не търси и от която не се нуждае, потвърждава две неща: че работите на Диего и неговата несъмнено огромна персона са толкоз значими, че не могат да бъдат подминати от тези, които той упреква в двуличие и нахален опортюнизъм; и че окаяното, едва, псевдоколониално състояние на тази страна разрешава през 1949 да стават неща, които биха могли да се случат единствено в най-мрачните години на Средновековието, във времената на Светата инквизиция или до момента в който Хитлер беше на власт. Те чакат гибелта му, с цел да признаят /че той е/ прелестен художник, героичен герой, почтен бунтовник.
Обаче обидите и нападките не могат да трансформират Диего. Те са част от обществените феномени в един декадентски свят, това е всичко. Той не стопира да се интересува и удивлява от всичко в живота, тъй като всичко се трансформира. Всичко красиво притегля вниманието му, нищо не го разочарова или плаши, тъй като той познава диалектическия механизъм на явленията и обстоятелствата. Затова и Диего не е отстъпник или скръбен човек. В основата си той е откривател, строител и на първо място проектант. Той е проектант в живописта си, в мисленето си и в буйното си предпочитание да построи хармонично, функционално и крепко общество. Винаги гради с точни детайли (с помощта на) математиката. Няма значение дали замисля картина, къща или мотив. В основите постоянно стои действителността. Той е извънредно образован по природа и отхвърля призраците. Твърдо отстоява мненията си, в никакъв случай не се предава и разочарова всички тези, които се крият зад религия или подправена добрина. Затова го назовават аморален, само че той в действителност няма нищо общо с тези, които одобряват моралните закони или правила.
Покрит с тръни, той пази нежността у себе си. Със мощната си жизнеспособност той оцелява в жестока среда. Той свети като слънце, което отмъщава на сивотата на скалите. Неговите корени стигат по-дълбоко от тъгата на самотата и скръбта и всички недостатъци, които господстват над другите същества. Той се изправя с удивителна мощ, след това разцъфтява и ражда плодове, каквито няма никое друго растение.
Фрида Кало, 1949
Flower Festival, Feast of Santa Anita, 1931
Flower Festival, 1925
Flower Carrier, 1935
Flower Vendor, 1941
My Godfather's Sons (Portrait of Modesto and Jesus Sanchez), 1930
The Pinole Seller, 1936
Woman Grinding Maize, 1924
Portrait of Two Women, 1914
The Adoration of the Virgin, 1913
Portrait de Martin Luis Guzman, 1915
Woman at a Well, 1913
Nude with Calla Lilies, 1944
Agrarian Leader Zapata. 1931
Self Portrait
Self-Portrait, 1941
Frieda and Diego Rivera, 1931 – Frida Kahlo
Превод: Мария Атанасова
Източник: Гери Саутър „ Фрида Кало – Другата страна на огледалото “, изд. A&T publishing
Снимки: Wikiwand, Hyperallergic, Diego Rivera
Картини: wikiart.org
