Не останаха американци в САЩ
Действащият президент на Съединени американски щати носи цялостна отговорност за това, което се случи пред и в Капитолия през вчерашния ден. Часове преди протестиращите да обсадят най-важната постройка в американската институционална архитектура, Доналд Тръмп държа тирада пред тях, в която той не показва държание, съответстващо на длъжността му, а по-скоро раздаваше импулси на публиката си като главатар на агитка.
В допълнение, към този момент два месеца откакто загуби изборите за президент, Доналд Тръмп поредно захранваше своите последователи с подправени вести (основната, че Джо Байдън е спечелил изборите в Съединени американски щати с помощта на измама) и илюзорни сюжети (в които се създаваха упования, че било Върховния съд, било вицепрезидентът на страната ще редактират резултатите от президентския вот). За тези два месеца Доналд Тръмп излъга личните си гласоподаватели повече пъти, в сравнение с това съумя да направи за същия интервал Нанси Пелоси.
Разбира се, за ексцесиите от през вчерашния ден си има по-дълбоки и по-сложни, в сравнение с е самият Доналд Тръмп, аргументи.
Така да вземем за пример от години насам американското общество - като подиум на споделени полезности и престижи - е очевидно раздрано от разломни линии, които сегментират това пространство на съставните му елементи. Има бол леви анархисти и десни националисти. И все по-малко американци. Американското общество е цялостно с атоми, които, в своята невротична пъргавина, късат връзките посред и не могат да изградят обща молекула. Идентификацията в Съединени американски щати от ден на ден се образува въз основата на " против ", а не " за ".
Но избирането на Доналд Тръмп през 2016-та година за президент на Съединени американски щати не бе повода за това разделяне в американското общество, а по-скоро признак за този развой. Двата мандата на Барак Обама, предхождащи този на настоящия президент, не бяха по-различни като императив и игра с разказите: и Обама, и Тръмп управляваха като президенти не на всички американци, а на съответни групи - несъмнено разнообразни - от американското общество. Доналд Тръмп в никакъв случай нямаше да стане президент на Съединени американски щати, в случай че преди този момент белите в страната, другояче към 60% от популацията й, не се бяха почувствали като majority minority (това е семантичен оксиморон, само че не е политологичен такъв). Събитията от Капитолия ни подсказват също, че " тихото болшинство " (по Ричард Никсън) към този момент отхвърля да е безшумно.
От своето основаване Републиканската партия е бил знак на две базови неща. Първото е, че тя е американската партия на страната (за разлика от Демократическата, която е по-скоро по европейски " облик и сходство " ). Второто, GOP (от Grand Old Party) е бил знак на нормалността: и когато протодемократите са били в бизнеса на робовладелството, и през днешния ден, когато демократите се въвличат в нов опит - този на общественото инженерство, боравещо с културни и полови категории.
Нищо обикновено и републиканско обаче нямаше в събитията през вчерашния ден пред и в Капитолия. Така както оттатък всякаква социална норма бяха и митингите през миналата година, проведени от Black Lives Matter и трансформирали се в церемониал на престъпни детайли. Тук не би трябвало да има двоен стандарт: няма положително и неприятно безчинство. Счупената витрина като най-прекия път към нов чифт маратонки и вземането на артефакт от Конгреса като спомен от екскурзията до Вашингтон са неприемливи, тъй като пресичат дебели червени линии: чупят се базови правила.
Това, което се случи пред Капитолия, е прорезна рана в американското общество. Самият Тръмп, като главен катализатор на ексцесиите през вчерашния ден, компрометира другояче устойчивото си консервативно завещание и направи необикновен подарък на Демократическата партия. Последната, откакто прекрати да се вайка услужливо пред медиите, ще употребява оттук нататък тези събития, с цел да компрометира Републиканската партия и да маргинализира нейните позиции в американското общество. След тези два месеца на систематична некомпетентност, в които настоящият президент жонглираше с подправени вести и илюзорни сюжети и се държа като изрусен вид на Ихлан Омар, Доналд Тръмп се трансформира в ахилесовата пета на Републиканската партия, която демократите - с мотив или без - услужливо ще настъпват години напред.
Когато при започване на 2017-та година Доналд Тръмп влезе в Белия дом, той имаше опцията да се трансформира в новия програмен продукт на консервативното придвижване в Съединени американски щати (а и по света). Когато след две седмици настоящият президент прекрати уговорките в това си качество, той ще излезе от Белия дом по-скоро като бъг на този програмен продукт. В прочут смисъл потребна неточност, която задължава смяна в софтуера, само че въпреки всичко бъг.
Оттук нататък обаче отговорността е на плещите на Джо Байдън. Новият началник на Белия дом би трябвало да избегне грешките на Обама и Тръмп, а точно - да не интерпретира американското богатство през призмата на частните ползи на съответни групи. Джо Байдън би трябвало да се пребори и с наклонността в Демократическата партия, посредством която тя се трансформира в симбиоза от социално-културна децентрализация и корпоративна концентрация (нещо сходно сподели преди време Тъкър Карлсън).
Поради разнообразните и динамични съставни елементи на американското общество - етнически, религиозни, обществени - то е допустимо единствено като гражданска нация. Това просто е специфичност на страната. Налагането на нуклеарни идеологически постановки - били те на опиумната културна полигамия на прогресивните сили или редукцията до тесния метафизичен хабитат на MAGA-движението на Доналд Тръмп (от Make America Great Again) - върху цялото общество ще взриви дефинитивно щатите от вътрешната страна.
Американците имат потребност от формулирането на нова обща идея, в чието гонене още веднъж да основат споделена памет.
Не би трябвало да се чупи основата, за която приказва Мартин Лутър Кинг: " Всички ние може и да сме пристигнали на разнообразни кораби, само че в този момент сме в една лодка. "
Днес това би значело: всички ние в Конгреса може и да се ненавиждаме, само че хайде да не палим завесите.
В допълнение, към този момент два месеца откакто загуби изборите за президент, Доналд Тръмп поредно захранваше своите последователи с подправени вести (основната, че Джо Байдън е спечелил изборите в Съединени американски щати с помощта на измама) и илюзорни сюжети (в които се създаваха упования, че било Върховния съд, било вицепрезидентът на страната ще редактират резултатите от президентския вот). За тези два месеца Доналд Тръмп излъга личните си гласоподаватели повече пъти, в сравнение с това съумя да направи за същия интервал Нанси Пелоси.
Разбира се, за ексцесиите от през вчерашния ден си има по-дълбоки и по-сложни, в сравнение с е самият Доналд Тръмп, аргументи.
Така да вземем за пример от години насам американското общество - като подиум на споделени полезности и престижи - е очевидно раздрано от разломни линии, които сегментират това пространство на съставните му елементи. Има бол леви анархисти и десни националисти. И все по-малко американци. Американското общество е цялостно с атоми, които, в своята невротична пъргавина, късат връзките посред и не могат да изградят обща молекула. Идентификацията в Съединени американски щати от ден на ден се образува въз основата на " против ", а не " за ".
Но избирането на Доналд Тръмп през 2016-та година за президент на Съединени американски щати не бе повода за това разделяне в американското общество, а по-скоро признак за този развой. Двата мандата на Барак Обама, предхождащи този на настоящия президент, не бяха по-различни като императив и игра с разказите: и Обама, и Тръмп управляваха като президенти не на всички американци, а на съответни групи - несъмнено разнообразни - от американското общество. Доналд Тръмп в никакъв случай нямаше да стане президент на Съединени американски щати, в случай че преди този момент белите в страната, другояче към 60% от популацията й, не се бяха почувствали като majority minority (това е семантичен оксиморон, само че не е политологичен такъв). Събитията от Капитолия ни подсказват също, че " тихото болшинство " (по Ричард Никсън) към този момент отхвърля да е безшумно.
От своето основаване Републиканската партия е бил знак на две базови неща. Първото е, че тя е американската партия на страната (за разлика от Демократическата, която е по-скоро по европейски " облик и сходство " ). Второто, GOP (от Grand Old Party) е бил знак на нормалността: и когато протодемократите са били в бизнеса на робовладелството, и през днешния ден, когато демократите се въвличат в нов опит - този на общественото инженерство, боравещо с културни и полови категории.
Нищо обикновено и републиканско обаче нямаше в събитията през вчерашния ден пред и в Капитолия. Така както оттатък всякаква социална норма бяха и митингите през миналата година, проведени от Black Lives Matter и трансформирали се в церемониал на престъпни детайли. Тук не би трябвало да има двоен стандарт: няма положително и неприятно безчинство. Счупената витрина като най-прекия път към нов чифт маратонки и вземането на артефакт от Конгреса като спомен от екскурзията до Вашингтон са неприемливи, тъй като пресичат дебели червени линии: чупят се базови правила.
Това, което се случи пред Капитолия, е прорезна рана в американското общество. Самият Тръмп, като главен катализатор на ексцесиите през вчерашния ден, компрометира другояче устойчивото си консервативно завещание и направи необикновен подарък на Демократическата партия. Последната, откакто прекрати да се вайка услужливо пред медиите, ще употребява оттук нататък тези събития, с цел да компрометира Републиканската партия и да маргинализира нейните позиции в американското общество. След тези два месеца на систематична некомпетентност, в които настоящият президент жонглираше с подправени вести и илюзорни сюжети и се държа като изрусен вид на Ихлан Омар, Доналд Тръмп се трансформира в ахилесовата пета на Републиканската партия, която демократите - с мотив или без - услужливо ще настъпват години напред.
Когато при започване на 2017-та година Доналд Тръмп влезе в Белия дом, той имаше опцията да се трансформира в новия програмен продукт на консервативното придвижване в Съединени американски щати (а и по света). Когато след две седмици настоящият президент прекрати уговорките в това си качество, той ще излезе от Белия дом по-скоро като бъг на този програмен продукт. В прочут смисъл потребна неточност, която задължава смяна в софтуера, само че въпреки всичко бъг.
Оттук нататък обаче отговорността е на плещите на Джо Байдън. Новият началник на Белия дом би трябвало да избегне грешките на Обама и Тръмп, а точно - да не интерпретира американското богатство през призмата на частните ползи на съответни групи. Джо Байдън би трябвало да се пребори и с наклонността в Демократическата партия, посредством която тя се трансформира в симбиоза от социално-културна децентрализация и корпоративна концентрация (нещо сходно сподели преди време Тъкър Карлсън).
Поради разнообразните и динамични съставни елементи на американското общество - етнически, религиозни, обществени - то е допустимо единствено като гражданска нация. Това просто е специфичност на страната. Налагането на нуклеарни идеологически постановки - били те на опиумната културна полигамия на прогресивните сили или редукцията до тесния метафизичен хабитат на MAGA-движението на Доналд Тръмп (от Make America Great Again) - върху цялото общество ще взриви дефинитивно щатите от вътрешната страна.
Американците имат потребност от формулирането на нова обща идея, в чието гонене още веднъж да основат споделена памет.
Не би трябвало да се чупи основата, за която приказва Мартин Лутър Кинг: " Всички ние може и да сме пристигнали на разнообразни кораби, само че в този момент сме в една лодка. "
Днес това би значело: всички ние в Конгреса може и да се ненавиждаме, само че хайде да не палим завесите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ