Законът за публичните предприятия не ги е направил по-ефективни
Действащият от две години Закон за обществените предприятия нищо не е трансформирал в тяхното ръководство, успеваемост и назначението на техните бордове, сочи разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), разгласен в четвъртък. Според неговите специалисти страната би трябвало да приватизира или да закрие тези предприятия, които правят пазарна активност в конкурентна среда. Онези държавни компании, предоставящи публични услуги, пък би трябвало да имат специфични контракти за осъществяване на обществена услуга, каквито сега не са сключили, считат от ИПИ.
Институтът счита, че бъдещето на обществените предприятия би трябвало да се взема решение след разбор на техните резултати и след сериозна икономическа или обществена аргументация. Той предлага особено основаната Агенция за обществените предприятия и надзор (АППК) на мястото на тази за приватизация да изследва качеството на техните услуги, успеваемостта и ефикасността им и да се подхващат ограничения за отдръпване на страната от характерни нетипични за обществения бранш действия. АППК Също по този начин би трябвало да прави и разгласява и обособени аналитични материали по особени въпроси, свързани с групи предприятия, характерни проблеми, промени в статута, разбор на холдинговите сдружения и настрана на дъщерните им предприятия и така нататък, считат още от ИПИ.
В разбора се отбелязва още, че към момента не всички предприятия с над 50 % държавно присъединяване са организирали състезания за избор на управителни препоръки, каквото е условието на Закона за обществените предприятия, а това не търпи отсрочване.
От Института за пазарна стопанска система показват, че за късото приложение на закона се демонстрира концептуалното недоумение на законовите гаранции при провеждането на такива състезания от страна на упражняващите властта. Според ИПС налице е блян да бъдат взимани бързи еднолични решения за смяна на ръководството и се дава образец с дейностите на някогашния длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков.
" Мотивите всяка смяна да бъде осъществявана по строга процедура целят да защитят публичния интерес точно от това да бъдат назначавани нови управнически фрагменти без да бъде държана сметка за финансовите резултати на фирмите ", показва се в разбора и се напомня условието на Закона за обществените предприятия новите бордове да се назначават след конкурс. Предсрочното освобождение на членове на бордовете и надзорите на обществените предприятия става при определяне по надлежния ред на неприятно осъществяване на отговорностите им, след което оповестяване на нова конкурсна процедура и едвам по-късно юридически акт, с който да бъдат освободени управителни и контролиращи фрагменти от съответните позиции, означават от ИПИ.
В България има над 350 обществени предприятия, следени от централното държавно управление и над 580, следени от локалните управляващи. Те преобладават в секторите на опазването на здравето, ВиК услугите и добивната индустрия и работещите в тях образуват над 6% от заетостта в страната.
Общата стойност на активите на държавните предприятия в България е малко над 21 милиарда лв.. Приходите на държавните предприятия за 2015 и 2016 година съставляват към 13% от Брутният вътрешен продукт.
Най-големите държавни предприятия работодатели през 2020 година са " Българският енергиен холдинг " (БЕХ) и дъщерните му сдружения - 20 386 души личен състав, Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ) – 10 921 души личен състав, и БДЖ, където работят 8333 души.
161 търговски предприятия регистрират позитивен финансов резултат за 2019 година за общо 1.3 милиарда лева, което е растеж по отношение на миналата година. Близо половината облага - 584 млн. лева, се пада на БЕХ. 97 държавни компании са на загуба от общо 334 млн. лева, по-голямата част от която – 202 млн. лева, е на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ".
Участието на страната във финансирането на обществените предприятия под формата на дотации за настояща активност и финансови прехвърляния нараства годишно - от общо 2.5 милиарда лева през 2014 година до 5.8 милиарда лева през 2020 година, отбелязва се още в разбора.
Към септември 2021 година АППК е провела конкурсни процедури за асортимент и номиниране на претенденти за членове на органите на ръководство и надзор на едвам 39 обществени предприятия.
Институтът счита, че бъдещето на обществените предприятия би трябвало да се взема решение след разбор на техните резултати и след сериозна икономическа или обществена аргументация. Той предлага особено основаната Агенция за обществените предприятия и надзор (АППК) на мястото на тази за приватизация да изследва качеството на техните услуги, успеваемостта и ефикасността им и да се подхващат ограничения за отдръпване на страната от характерни нетипични за обществения бранш действия. АППК Също по този начин би трябвало да прави и разгласява и обособени аналитични материали по особени въпроси, свързани с групи предприятия, характерни проблеми, промени в статута, разбор на холдинговите сдружения и настрана на дъщерните им предприятия и така нататък, считат още от ИПИ.
В разбора се отбелязва още, че към момента не всички предприятия с над 50 % държавно присъединяване са организирали състезания за избор на управителни препоръки, каквото е условието на Закона за обществените предприятия, а това не търпи отсрочване.
От Института за пазарна стопанска система показват, че за късото приложение на закона се демонстрира концептуалното недоумение на законовите гаранции при провеждането на такива състезания от страна на упражняващите властта. Според ИПС налице е блян да бъдат взимани бързи еднолични решения за смяна на ръководството и се дава образец с дейностите на някогашния длъжностен министър на стопанската система Кирил Петков.
" Мотивите всяка смяна да бъде осъществявана по строга процедура целят да защитят публичния интерес точно от това да бъдат назначавани нови управнически фрагменти без да бъде държана сметка за финансовите резултати на фирмите ", показва се в разбора и се напомня условието на Закона за обществените предприятия новите бордове да се назначават след конкурс. Предсрочното освобождение на членове на бордовете и надзорите на обществените предприятия става при определяне по надлежния ред на неприятно осъществяване на отговорностите им, след което оповестяване на нова конкурсна процедура и едвам по-късно юридически акт, с който да бъдат освободени управителни и контролиращи фрагменти от съответните позиции, означават от ИПИ.
В България има над 350 обществени предприятия, следени от централното държавно управление и над 580, следени от локалните управляващи. Те преобладават в секторите на опазването на здравето, ВиК услугите и добивната индустрия и работещите в тях образуват над 6% от заетостта в страната.
Общата стойност на активите на държавните предприятия в България е малко над 21 милиарда лв.. Приходите на държавните предприятия за 2015 и 2016 година съставляват към 13% от Брутният вътрешен продукт.
Най-големите държавни предприятия работодатели през 2020 година са " Българският енергиен холдинг " (БЕХ) и дъщерните му сдружения - 20 386 души личен състав, Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ) – 10 921 души личен състав, и БДЖ, където работят 8333 души.
161 търговски предприятия регистрират позитивен финансов резултат за 2019 година за общо 1.3 милиарда лева, което е растеж по отношение на миналата година. Близо половината облага - 584 млн. лева, се пада на БЕХ. 97 държавни компании са на загуба от общо 334 млн. лева, по-голямата част от която – 202 млн. лева, е на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ".
Участието на страната във финансирането на обществените предприятия под формата на дотации за настояща активност и финансови прехвърляния нараства годишно - от общо 2.5 милиарда лева през 2014 година до 5.8 милиарда лева през 2020 година, отбелязва се още в разбора.
Към септември 2021 година АППК е провела конкурсни процедури за асортимент и номиниране на претенденти за членове на органите на ръководство и надзор на едвам 39 обществени предприятия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ