У ТОЛСТОЙ въобще не е имало здрав смисъл | Дейл КАРНЕГИ
Дейл КАРНЕГИ за Лев Толстой в " Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълностоен живот "
Както е написано в Британската енциклопедия, Лев Толстой през последните 20 години от живота си е бил най-почитания човек в света: от 1890 година до 1910 година нескончаем поток от фенове е ходил на поклонение в Ясна Поляна, с цел да зърне лика му, с цел да чуе гласа му, да се допре до облеклата му. Всяка дума. Която е произнасял, се е записвала. Но що се отнася до живота - елементарният живот - тук Толстой е проявявал по-малко здрав смисъл за своите 70 години в сравнение с Франклин на 7 години. У него изобщо не е имало здрав смисъл. Ето какво имам поради: Толстой се оженил за госпожица, която доста обичал. Те били толкоз щастливи, че заставали на колене и молели Бога да продължи колкото може повече неземното им самодоволство. Но София Андреевна била по натура доста ревностна. Тя се преобличала като селянка и следяла всяка стъпка на мъжа си, дори когато се разхождал в гората. Между тях избухвали ужасни кавги. Тя почнала да го ревнува дори от личните му деца.
А какво правел Толстой? Не го упреквам за това - той чупел мебелите, бидейки задоволително нервиран. Но правел и по-лошо. Водел персонален дневник, в който хвърлял цялата виновност върху жена си. Това била неговата; " свирка ". Той желал бъдещите генерации да го оправдаят а виновността да трансферират върху жена му.
Какво правела София Андреевна в отговор на това? Тя, несъмнено, късала страниците от дневника му и ги горяла. Започнала да води собствен дневник, където го смятала за безделник. София Андреевна написала дори разказ " Кой е отговорен? ", в който представяла своя мъж като демон, а себе си като светица. И какъв е резултатът? Тези двама души трансформирали дома си в това, което Толстой назовава " подлудял дом ". Очевидно има няколко аргументи. Една от тях е било изгарящото предпочитание да се направи усещане на близките. Да, ние сме тези потомци, за чието мнение те се безпокояли! А доста ли се замисляме кой от тях в отговорен?
Не, ние си имаме задоволително свои проблеми, с цел да си губим времето, мислейки за Толстой. Ето цената, която тези двама нещастни хора са заплатили за свирката! 50 години живот в пъкъла - единствено за това, че у нито един от тях не се намерил здрав разсъдък да каже: " Спри! ". Нито един от тях не споделил: " Време е неотложно да спрем. Ще пропилеем живота си. Веднага да кажем стига! "
Аз твърдо имам вяра, че познаването на действителната мярка на нещата се явява най-великата загадка за придобиването на мира. И съм убеден, че ние можем да се избавим от 50% от огорченията, в случай че един път установим за себе си златното предписание да дефинираме кои неща съставляват за нас витална полезност.
Картина: И. Е. Репин. Семейный портрет С. А. и Л. Н. Толстых. Фрагмент, vetrovo.ru
