Деян Суджич © Luke Hayes Още по темата Аз, иноваторът

...
Деян Суджич © Luke Hayes Още по темата Аз, иноваторът
Коментари Харесай

Дяволът е в детайлите

Деян Суджич

© Luke Hayes Още по тематиката
Аз, иноваторът

Професорът по дизайн и изобретателен шеф Даниел Чарни за усъвършенстваните връзки сред създатели и аудитория
17 юли 2017
Междинните пространства в актуалния японски дизайн

Първа ретроспективна галерия на една от най-успешните марки за дизайн Nendo
22 юли 2016 Всичко към нас е проектирано по нечия визия за възстановяване метода ни на живот – домашните уреди, облеклата, аксесоарите и обувките, публичните и търговски пространства, мобилните устройства, приложенията и уеб уеб страниците.

Но от кой момент дизайнът притегля толкоз мощно внимание, че поражда крайни отзиви, слага етикети за качество и какво да остане в груповата памет? Отговор търсят вълната от нови музеи за дизайн, обособени във впечатляващи и знакови за градовете здания, с присъщи сбирки, които подлагат на критика трендове посредством смели формати и приканват гости да знаят повече за фините оттенъци на дисциплината – като Museu del Disseny (Барселона), Design Museum Holon (Израел), OCT Design Museum (Шънжън), M+ (Хонконг), 21_21 Design Sight (Tокио) и други.

Музеят за дизайн в Лондон е скъп фар за навигация измежду голямото количество информация по отношение на история, настояще и бъдеще на дизайна. Основан през 1989 година от сър Терънс Конран в бяла триетажна постройка на брега на река Темза, в края на 2016 година той е изместен в реновираната от Джон Посън постройка на Commonwealth Institute в Кенсингтън.

Негов шеф от 2006 година до момента e Деян Суджич, който на 27 април ще изнесе лекция в " Генератор ". Роден и израснал в Лондон, името с балканска асоциация той наследява от родителите си – имигранти от някогашна Югославия.

" Дизайнът не е нещо ", споделя Суджич, който учи архитектура в Университета в Единбург, само че след това практиката му минава напълно в писателска и кураторска активност. " Дизайнът е способ и обектив, посредством който да разберем света към нас. Когато Музеят за дизайн беше открит през 80-те, в него всеки клиент можеше да наблюдава историята на индустриалния дизайн посредством селекция от добре подбрани столове, експонати, които описват софтуерна и естетическа история. Те демонстрират ясно, че " функционалността " е доста по-сложна от елементарната деловитост. Удобството не е обективно качество – то е въздействие върху това по какъв начин наподобяват нещата, върху асоциациите, които пораждат избрани форми и цветове. "

За него през днешния ден дизайнът съставлява от ден на ден нематериални неща. Смартфонът анулира потребността от камера, музикален плеър, GPS, звукозаписно устройство, географска карта, книга, библиотека и книжарница, будилник. Всеки ъпдейт на софтуера има свойството да сътвори напълно ново приспособление.

" Има разнообразни етапи в метода на усещане на самите дизайнери. Когато бях млад, хората четяха книгите на Виктор Папанек. Той е краен съперник на това дизайнът да бъде обсъждан като маркетингов инструмент, който ни кара да купуваме ненужни за нас движимости. След това се появи дизайнерът звезда, чийто автограф предполагаше висока цена. Днес новото потомство възприема Папанек като воин, тъй като той е съперник на концепцията за потребителското общество и счита, че дизайнът е обществен план с капацитет за сдържаност. Младите дизайнери употребяват дисциплината, с цел да задават въпроси, вместо да дават отговор. "

Деян постоянно се връща към цитата " Най-добрият метод да прогнозираш бъдещето е да го проектираш самичък " на Бъкминстър Фулър, амбициозният американски инженер, откривател и мъдрец, прочут най-много с геодезичния купол.

" Не съм уверен до каква степен Фулър постоянно е подхождал рационално към изобретенията – неговият триколесен автомобил Dymaxion е мигновен неуспех, откакто се разрушава в пешеходец на международното ревю в Чикаго. Един човек, който сигурно е проектирал бъдещето, е Стив Джобс. Но даже той единствено преди единайсет години, когато показа първият Apple Smart Phone, не е подозирал, че предсказва по какъв начин един джобен предмет ще промени всичко. Без смарт телефоните нямаше да има нито Uber, нито Tinder, нито AirBnB. А точно те трансформираха метода ни на влюбване, на напредване и въобще характера на цели градове. Барселона, Ню Йорк и Сан Франциско да вземем за пример са ужасени от въздействието на тези процеси върху наемите. "

Дизайнът е значим детайл от сфери, в които нормално не се замисляме, че участва толкоз осезаемо. " Amazon промени метода, по който консумираме, като унищожи доста търговски центрове и универсални магазини, а също по този начин ни прикани да позволим на изцяло непознати да влязат в домовете ни с доставка непосредствено до нашите хладилници посредством " Ехо " и " Алекса " системата за гласово различаване. Съответно това даде началото на края на клавиатурата като главен интерфейс за другарство с цифровия свят. Потенциално тук става дума за идващото революционно развиване след смарт телефона. "

Това, което вълнува най-вече през днешния ден Суджич, е понятието за дом. " Ние възприемаме дома си като нещо непрекъснато, със солидни основи, което ни разрешава да бъдем самите себе си, само че в действителност той се трансформира със скоростта на всички останали сфери. "

Промяната на чувството за дом води до промени в това, което дефинираме като работно място. Тези процеси са знакови за ускоряващото се движение на измененията. " Централата на Фейсбук в Силициевата котловина се намира в тогавашната централа на Sun Microsystems – компания, която сходно на доста други софтуерни компании е стартирала със студенти от " Станфорд " при започване на 80-те. Sun Microsystems се трансформира в голяма интернационална компания с десетки хиляди чиновници, настанена в постройка на не повече от десетина години. А по-късно просто изчезна. Дизайнерите на Фейсбук я трансформират тотално. Работното място наподобява от ден на ден на дом. Новите офиси на Силициевата котловина са цялостни с билярдни маси и дивани, кухненски маси и столове, които не си подхождат. "

Деян Суджич вижда ролята на Музея за дизайн в Лондон като място, на което да покаже всички полезности на дизайна. От ноември 2016 година той е на сегашната си локация и е от този момент до момента е събрал един милион гости. Сред последните изложения са ретроспективи за модата на Азединин Алая и автомобилния дизайн на Ferrari. " Комуникираме най-много посредством краткотрайни изложения. Внимателни сме какво колекционираме, тъй като съгласно нас е значимо да демонстрираме това, което притежаваме, а не да трансформираме сбирката си в гробница. Скъпо е да се поддържа и архивира сбирка и защото се финансираме от частни дарения, а не посредством държавни пари, за нас е значимо по какъв начин харчим средствата си ", споделя Деян.

" Днес доста хора откриват музеи за дизайн – да вземем за пример в Барселона и в Шънжън. Доскоро дизайнът присъстваше в огромните музеи в самостоятелен профилиран отдел. Това, на което сме очевидци сега, е, че дизайнът се постанова, както изкуството, като значима част от един по-голям културен пейзаж. "

Деян Суджич ще изнесе лекция на 27 април от 19:00 ч. в границите на петото издание на серията курирани срещи с новатори в дизайна на " Генерaтор " " Дизайнът е ". Повече на www.facebook.com/generatorsofia
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР