Да хвърляш бисери на свинете: Дарили антика на Музея на мозайките, за да събира прах в мазето 8 години!?
Девненката Златка Тодорова, която е дарила антична каменна плоча с бича глава и гирлянди над нея, недоумява за какво в продължение на към този момент 8 години антиката не е изложена като експонат в Музея на мозайките, а е затворена в хранилището му. По този метод културната полезност остава скрита за посетителите на музея, който другояче е подложен под №10 в листата на Стоте национални туристически обекта. " Дарила съм плочата, само че за какво и аз самата не съм я видяла досега в музея? От 2009 година до момента не се откри метод да бъде изложена. Несериозно ми наподобява всичко това ", разяснява госпожа Тодорова във фейсбук страницата " Девня – антична и модерна ", представена от devnyanews.blogspot.bg. Припомняме, че артефактът е открит в основите на къщата на госпожа Тодорова в квартал " Река Девня " още през 1979 година.
Излиза, че в случай че бе останала залепена за фасадата на жилищната постройка, както са решили да постъпят с плочата самонастанилите се в парцела роми, тя въпреки всичко щеше да бъде притежание за гостите на града, изкушени от неговото антично минало.
Това надалеч не е единственият образец за безгрижно отношение на Музея към културно-историческото завещание в региона на Девня. Тези съдове, да вземем за пример, са от интервала сред къснобронзовата и ранножелязната ера. Открити са при изкопни работи в частен двор в село Кипра преди няколко години. Собственикът на парцела навреме ги предава на музея, а в локалния вестник излиза и дописка, отразяваща дарителския акт. Едва предходната пролет обаче от управлението на културния институт показаха желание да включат праисторическите артефакти в експозицията на музея, само че по никакъв начин не е несъмнено дали това се е случило.
И в туристическите блогове и конгреси се откриват недотам положителни констатации за работата на културния институт. Наред с очарованието от това, което е видяла, столичанка свидетелства, че едвам навръщане към София е схванала по телефона от собствен другар, че на втория етаж в Музея на мозайките се обитава забавна експозиция от времето на социализма, свидетелстваща за индустриалния напредък на Девня и историята на града. За втория етаж обаче няма нито дума, нито фотография в формалния уебсайт на културния институт, чиято дата на последна актуализация е 9 септември 2013 година. По същия метод стоят нещата и с дългогодишната етнографска къща в село Кипра, която е филиал на Музея на мозайките. Парадоксално, само че едвам през лятото на 2017 година тя отвори порти за проведени задгранични групи туристи, като самодейността за това бе на кмета Свилен Шитов, а не на шефа на културния институт и на числящата се като уредничка на къщата музей.
В patuvaj.blogspot.bg откриваме забавен етюд от една разходка из Побитите камъни, само че за жалост и следващата отрицателна оценка за музея:
" Освен че сходни камъни има и на няколко други места в региона, общо взето от двете страни на автомагистралата, наоколо е и Девненският музей на мозайките. Но както се вижда от уеб страницата им управата на музея не смята за целесъобразно да се работи в събота и неделя в интервала от откомври до април. Сигурно повече хора от района и други места избират да си вземат отпуска, с цел да могат да посетят музея през работната седмица, допуска не без подигравка авторката на публикацията. – И тъй като си беше неделя, отправихме се непосредствено към идната ни дестинация – гробницата в Свещари. "
Директорът Иван Сутев на фона на ръчно направени от него
сувенири
Не на последно място по значимост е и събитието, че уредниците своеволно отхвърлят изявленията на публицисти, като за задачата акцентират странни, меко казано, доводи, които по никакъв метод не са съгласувани с Община Девня, под чиято шапка в действителност са Музеят на мозайките и неговият филиал в Кипра.
Така да вземем за пример публицист – създател и водещ на туристическо предаване в авторитетна и доста слушаема в областите Варна, Добрич и Бургас медия, взема решение да осъществя специфична продукция за живота по нашите земи в римско време, която да посвети на идния тогава древен фестивал " Марцианопол – животът в античния град ", проведен от Община Девня. Журналистът звъни на шефа на музея Иван Сутев с молба за изявление, само че той го препраща към уредника Анастас Ангелов.
Анастас Ангелов
Последният обаче отказал да приказва с претекста, че тематиката била доста комплицирана и че не била за изявление, а за книга. Иван Сутев и подопечният му чиновник явно са не запомнили, че работят в древен музей, което пък ги задължава да имат най-малко обща подготвеност за Античността, освен това освен по нашите земи.
Ако фактически историческите им знания са толкоз лимитирани, двамата минимум биха могли да насочат журналиста към експерт по антична история от Регионалния исторически музей във Варна – нещо, което навреме направи друго длъжностно лице от Община Девня.
И колежката на Ангелов и Сутев Росица Върбанова, която пък се води организатор на Етнографската къща в Кипра, макар че обитава там едвам по няколко часа седмично, е отказала да даде изявление на журналистка от визираната медия. Наскоро репортерката отишла в Кипра, с цел да отрази посрещане на проведена група туристи в къщата музей, а след изпращането им поискала от уредничката малко изявление, от порядъка на 2-3 минути, за самобитната етнографска колекция. Росица Върбанова обаче изрично отказала – с обяснението, че имала доста работа и че трябвало да гони автобуса за Девня, макар че още не било станало и пладне. Обещала въпреки всичко да даде изявление, само че откакто минела сватбата на щерка ѝ.
Уредничката Росица Върбанова и кметът на Девня Свилен Шитов
Подобно отношение към материалното и нематериалното културно-историческо завещание на Девня, от една страна, и безцеремонният и своеволен отвод то да се разпространява пред необятната общност, от друга, води до огромни пропуснати изгоди за всички девненци и нанася извънредно неприятни имиджови вреди на общината. Без безусловно никакво значение от позиция на публичния, медийния и институционалния интерес е дали отговорните длъжностни лица осъзнават дейностите и бездействията си като дисциплинарни провинения, още повече, че при сходни проблеми последна дума нормално има съдът.
Един от главните цели на кмета Свилен Шитов е да развива и да утвърждава Девня като атрактивна дестинация за културно-исторически туризъм, само че държанието на работещите в музея и неговия филиал, което от справедлива страна може да се квалифицира и като опит за бойкот, основава съществени спънки пред напъните на новата локална власт да предизвика туристически интерес към територията на общината с нейната антична история и просвета.
Излиза, че в случай че бе останала залепена за фасадата на жилищната постройка, както са решили да постъпят с плочата самонастанилите се в парцела роми, тя въпреки всичко щеше да бъде притежание за гостите на града, изкушени от неговото антично минало.
Това надалеч не е единственият образец за безгрижно отношение на Музея към културно-историческото завещание в региона на Девня. Тези съдове, да вземем за пример, са от интервала сред къснобронзовата и ранножелязната ера. Открити са при изкопни работи в частен двор в село Кипра преди няколко години. Собственикът на парцела навреме ги предава на музея, а в локалния вестник излиза и дописка, отразяваща дарителския акт. Едва предходната пролет обаче от управлението на културния институт показаха желание да включат праисторическите артефакти в експозицията на музея, само че по никакъв начин не е несъмнено дали това се е случило.
И в туристическите блогове и конгреси се откриват недотам положителни констатации за работата на културния институт. Наред с очарованието от това, което е видяла, столичанка свидетелства, че едвам навръщане към София е схванала по телефона от собствен другар, че на втория етаж в Музея на мозайките се обитава забавна експозиция от времето на социализма, свидетелстваща за индустриалния напредък на Девня и историята на града. За втория етаж обаче няма нито дума, нито фотография в формалния уебсайт на културния институт, чиято дата на последна актуализация е 9 септември 2013 година. По същия метод стоят нещата и с дългогодишната етнографска къща в село Кипра, която е филиал на Музея на мозайките. Парадоксално, само че едвам през лятото на 2017 година тя отвори порти за проведени задгранични групи туристи, като самодейността за това бе на кмета Свилен Шитов, а не на шефа на културния институт и на числящата се като уредничка на къщата музей.
В patuvaj.blogspot.bg откриваме забавен етюд от една разходка из Побитите камъни, само че за жалост и следващата отрицателна оценка за музея:
" Освен че сходни камъни има и на няколко други места в региона, общо взето от двете страни на автомагистралата, наоколо е и Девненският музей на мозайките. Но както се вижда от уеб страницата им управата на музея не смята за целесъобразно да се работи в събота и неделя в интервала от откомври до април. Сигурно повече хора от района и други места избират да си вземат отпуска, с цел да могат да посетят музея през работната седмица, допуска не без подигравка авторката на публикацията. – И тъй като си беше неделя, отправихме се непосредствено към идната ни дестинация – гробницата в Свещари. "
Директорът Иван Сутев на фона на ръчно направени от него
сувенири
Не на последно място по значимост е и събитието, че уредниците своеволно отхвърлят изявленията на публицисти, като за задачата акцентират странни, меко казано, доводи, които по никакъв метод не са съгласувани с Община Девня, под чиято шапка в действителност са Музеят на мозайките и неговият филиал в Кипра.
Така да вземем за пример публицист – създател и водещ на туристическо предаване в авторитетна и доста слушаема в областите Варна, Добрич и Бургас медия, взема решение да осъществя специфична продукция за живота по нашите земи в римско време, която да посвети на идния тогава древен фестивал " Марцианопол – животът в античния град ", проведен от Община Девня. Журналистът звъни на шефа на музея Иван Сутев с молба за изявление, само че той го препраща към уредника Анастас Ангелов.
Анастас Ангелов
Последният обаче отказал да приказва с претекста, че тематиката била доста комплицирана и че не била за изявление, а за книга. Иван Сутев и подопечният му чиновник явно са не запомнили, че работят в древен музей, което пък ги задължава да имат най-малко обща подготвеност за Античността, освен това освен по нашите земи.
Ако фактически историческите им знания са толкоз лимитирани, двамата минимум биха могли да насочат журналиста към експерт по антична история от Регионалния исторически музей във Варна – нещо, което навреме направи друго длъжностно лице от Община Девня.
И колежката на Ангелов и Сутев Росица Върбанова, която пък се води организатор на Етнографската къща в Кипра, макар че обитава там едвам по няколко часа седмично, е отказала да даде изявление на журналистка от визираната медия. Наскоро репортерката отишла в Кипра, с цел да отрази посрещане на проведена група туристи в къщата музей, а след изпращането им поискала от уредничката малко изявление, от порядъка на 2-3 минути, за самобитната етнографска колекция. Росица Върбанова обаче изрично отказала – с обяснението, че имала доста работа и че трябвало да гони автобуса за Девня, макар че още не било станало и пладне. Обещала въпреки всичко да даде изявление, само че откакто минела сватбата на щерка ѝ.
Уредничката Росица Върбанова и кметът на Девня Свилен Шитов
Подобно отношение към материалното и нематериалното културно-историческо завещание на Девня, от една страна, и безцеремонният и своеволен отвод то да се разпространява пред необятната общност, от друга, води до огромни пропуснати изгоди за всички девненци и нанася извънредно неприятни имиджови вреди на общината. Без безусловно никакво значение от позиция на публичния, медийния и институционалния интерес е дали отговорните длъжностни лица осъзнават дейностите и бездействията си като дисциплинарни провинения, още повече, че при сходни проблеми последна дума нормално има съдът.
Един от главните цели на кмета Свилен Шитов е да развива и да утвърждава Девня като атрактивна дестинация за културно-исторически туризъм, само че държанието на работещите в музея и неговия филиал, което от справедлива страна може да се квалифицира и като опит за бойкот, основава съществени спънки пред напъните на новата локална власт да предизвика туристически интерес към територията на общината с нейната антична история и просвета.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ