Девата от Гваделупа е извънземна
Девата от Гваделупа или тъмната Мария е знак и най-почитан фетиш в Мексико, по-голям даже от Христос. Образът й може да се откри в съвсем всеки дома, храм, офис, социална постройка. Девата краси фасадите на постройките, рейсове, хазартните клубове и даже обществени домове. На нея се посвещават песни и стихове, а празникът й се отбелязва на 12 декември.
Дева Мария от Гваделупа е платно, което от 5 века се намира в едноименната катедрала на Гваделупа в щата Нуево Леон, Североизточно Мексико. Това платно диша. Пулсът на Девата е 115 удара в минута. Тя движи очите си и има температура като човешката. Съставът на боите, от които е нарисувана, към момента е незнаен. Тези необикновени свойства на иконата провокират Американската галактическа организация да направи свое изследване на чудото. След което учените са принудени да признаят, че творбата е наситена с паранормална интензивност. Защото
с изключение на туптящото сърце на Мадоната, се трансформира и погледът й, както и температурата на рисуваното тяло. И няма по какъв начин недоверчивите към чудеса хора на НАСА да не са изумени от резултатите на своето проучване. Платното с изображението на Божията майка има тъкмо температурата на човешкото тяло, която е 36,6 градуса. Изследователите измерили със стетоскоп добре осезаем пулс от 115 удара в минута – тъкмо като сърцетуптенето на дете в майчината вътрешност. Съставът на боите се оказва голяма мистерия, сходна на тези от приказките - не е нито от минерален, нито от скотски, нито от растителен генезис. Боите са забъркани от нещо, което в никакъв случай по-рано не е намирано на земята.
Цветовете се трансформират според от ъгъла, от който се гледат. Не потъмняват и не избледняват към този момент 5 епохи.
Винаги са искрящи и свежи, както са били първоначално. Другият изумителен факт е, че очите на Девата реагират на светлина. При ярка светлина зениците се свиват, а при слаба се уголемяват, тъкмо като онлайн създание.
Изследванията на Девата от Гваделупа стартират доста преди НАСА. През 1948 година е записана микроциркулация на кръвен поток в левия клепач на Божията Майка от платното. През 2001 година Жозе Тонсман, инженер от Гваделупа, разгласява 20-годишните си проучвания върху тъканта на наметалото, където е отпечатана Девата.
Чрез модерни средства и способи Тонсман открива, че обликът не е дело на човешка ръка.
Такова детайлно изображение върху грубата основа се оказва невероятно, а след близо 5 века престояване на тази материя, положението й е трябвало да се разпадне.
Най-голямата сензация се получава, когато Тонсман усилва 2500 пъти ириса на очите на Девата. И там, посредством оптични разбори, разпознава
запечатани изображения на най-малко 14 души, част от които даже разпознава.
Тези облици, съответстващи на вероятността и разнообразни за двете очи, той дефинира като седнал индианец, възрастен мъж с брада отстрани, който разпознава като свещеник Зумарага от 15-ти век по негова рисунка, млад мъж, тъмнокожа жена, умислен бял мъж, поглаждащ брадата си и цяло индианско семейство с мъж, жена и няколко деца.
Дева Мария от Гваделупа е платно, което от 5 века се намира в едноименната катедрала на Гваделупа в щата Нуево Леон, Североизточно Мексико. Това платно диша. Пулсът на Девата е 115 удара в минута. Тя движи очите си и има температура като човешката. Съставът на боите, от които е нарисувана, към момента е незнаен. Тези необикновени свойства на иконата провокират Американската галактическа организация да направи свое изследване на чудото. След което учените са принудени да признаят, че творбата е наситена с паранормална интензивност. Защото
с изключение на туптящото сърце на Мадоната, се трансформира и погледът й, както и температурата на рисуваното тяло. И няма по какъв начин недоверчивите към чудеса хора на НАСА да не са изумени от резултатите на своето проучване. Платното с изображението на Божията майка има тъкмо температурата на човешкото тяло, която е 36,6 градуса. Изследователите измерили със стетоскоп добре осезаем пулс от 115 удара в минута – тъкмо като сърцетуптенето на дете в майчината вътрешност. Съставът на боите се оказва голяма мистерия, сходна на тези от приказките - не е нито от минерален, нито от скотски, нито от растителен генезис. Боите са забъркани от нещо, което в никакъв случай по-рано не е намирано на земята.
Цветовете се трансформират според от ъгъла, от който се гледат. Не потъмняват и не избледняват към този момент 5 епохи.
Винаги са искрящи и свежи, както са били първоначално. Другият изумителен факт е, че очите на Девата реагират на светлина. При ярка светлина зениците се свиват, а при слаба се уголемяват, тъкмо като онлайн създание.
Изследванията на Девата от Гваделупа стартират доста преди НАСА. През 1948 година е записана микроциркулация на кръвен поток в левия клепач на Божията Майка от платното. През 2001 година Жозе Тонсман, инженер от Гваделупа, разгласява 20-годишните си проучвания върху тъканта на наметалото, където е отпечатана Девата.
Чрез модерни средства и способи Тонсман открива, че обликът не е дело на човешка ръка.
Такова детайлно изображение върху грубата основа се оказва невероятно, а след близо 5 века престояване на тази материя, положението й е трябвало да се разпадне.
Най-голямата сензация се получава, когато Тонсман усилва 2500 пъти ириса на очите на Девата. И там, посредством оптични разбори, разпознава
запечатани изображения на най-малко 14 души, част от които даже разпознава.
Тези облици, съответстващи на вероятността и разнообразни за двете очи, той дефинира като седнал индианец, възрастен мъж с брада отстрани, който разпознава като свещеник Зумарага от 15-ти век по негова рисунка, млад мъж, тъмнокожа жена, умислен бял мъж, поглаждащ брадата си и цяло индианско семейство с мъж, жена и няколко деца.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ