Антония Вичева, инструктор: Днешното поколение деца не е лошо, напротив
Детските лагери са огромно неспокойствие както за децата, по този начин и за родителите. Игрите измежду природата могат да бъдат с обучителна цел, само че с изключение на тях опитът за автономия дава удобно отражение при децата в която и да е възраст.
В това има вяра Антония Вичева. Тя е инструктор в детския " Лагер Беглика " съвсем от самото му начало преди 10 години. Инициативата е на съдружие " Байкария ", което се грижи да усъвършенства планинските веломаршрути в България. Лагерите са подобаващи за деца от 9- до 16-годишна възраст. Провеждат се в Източните и Западните Родопи, Рила, Пирин и Стара планина.
Дали днешните деца са глезени и по какъв начин се оправят в нетипична за тях среда, могат ли без мобилните си телефони и по какво се разграничават от родителите си споделя в изявление за " Детски Дневник " Антония Вичева.
Приблизително какъв брой деца са се присъединили до този миг в лагерите ви?
- Много. Тази година може би ще имаме към 300 деца на всички лагери. Имаме доста стратегии. Малко по малко през годините порастват като брой и са доста, в действителност. Сравнително огромен екип от хора сме. Всички стратегии са с водещи, които са профилирани в някаква област. Много от тях са планински водачи, има пещерняци, каякари, колоездачи. В момента сме с над 20 индивида.
На какво учите децата?
- От една страна, да бъдат независими, само че от друга, и да бъдат част от една общественост, която прави нещо дружно, т.е. да се научат да градят, да имат лично мнение, само че и да градят в съгласие с другите към себе си.
Снимка: Официалната фейсбук страница на " Лагер Беглика "
Родителите доверяват ли ви се елементарно?
- По-голямото предизвикателство е да се преодолеят страховете на родителите, в сравнение с децата, тъй като всеки изпраща детето си с едно леко терзание дали ще се оправи, дали ще се усеща добре, дали напълно няма да излезе от удобната среда, която те са му основали. И в действителност доста постоянно, изключително за децата, които за първи път идват на лагери, това е по-големият проблем, тъй като родителите до известна степен ги натоварват със своите страхове. Затова предлагаме децата да се оставят да се развиват в границите на тази седмица сами – по-малко да се чуват с мама и тати.
Позволявате ли им да употребяват телефони?
Телефоните не са неразрешени, тъй като стигнахме до извода, че това в огромна степен е в всекидневието на децата и те имат потребност да се чуват с околните си. По този метод освобождават част от напрежението. Забраняваме ги в границите на дейностите, които правим денем. Имат опция да се чуват, само че предлагаме да не ги употребяват прекалено много.
А сърфират ли в интернет и поддържат връзка ли с чатове, когато могат да употребяват телефоните си?
Програмата е по този начин подредена, че те нямат време за това. От тази година дребните деца ще имат едно лимитирано време, в което да се чуят с родителите си, тъй като постоянно се случва по този начин, че те се разстройват от това, че са надалеч, че са в нетипична среда. Това, което живее като предпочитание в нас, е тези деца да се научат да употребяват телефоните, тъй че да са им потребни за нещо, не за игри, да не се вглъбяват напълно в връзка единствено през тях. Просто да знаят, че това е нещо, което е потребно. Самите ние да вземем за пример използваме навигация електронно и не е напълно разумно да учим децата тотално да се откъсват от тези устройства. Самият факт, че те са ангажирани с физически интензивности, с които не им остава време да седят и да си пишат, да си поддържат връзка по този метод, е задоволителен да се откъснат и да желаят различен вид преживявания. Трябва да са заети с други неща, може би това е формулата.
Снимка: Официалната фейсбук страница на " Лагер Беглика "
Дали в реалност днешните деца са глезени?
Има и глезени, само че има и не чак толкоз глезени. Според мен е обикновено родителите да обгрижват повече децата си и да вършат всичко за тях. В това няма нищо неприятно, просто би трябвало да им се дава автономия. Не е причина едно дете да се разглезва, когато му се обезпечават всички улеснения. До огромна степен това е още веднъж отговорност на родителите. Ние колкото и да се опитваме да помогнем в тази посока, в случай че родителят не е подготвен да даде свободата на деяние и самодейност вкъщи, няма по какъв начин детето единствено да си я изисква. То към момента не е построило подобен темперамент. Зависи, несъмнено, от самото дете. Те са доста разнообразни.
Имаме противоположна връзка от майка, която ни писа, че синът ѝ, откакто се прибрал от лагера, не ѝ разрешавал тя да прави салатата, нещо напълно обикновено като образец, обаче момчето е желало да вземе нещата в свои ръце. Децата в лагерите си имат разнообразни отговорности, като да се грижат за чистотата или да се грижат за това всички да станат в точния момент за закуска, обяд и вечеря. Такива функции им даваме, които да ги накарат малко да се грижат за средата и за всички, които са към тях.
По какво се разграничават децата от родителите си?
По-свободни са. По-отворени са към нови неща, да пробват. Нямат строго построено мнение, че това не е добре, а другото е. Много елементарно пробват нови неща и не се тормозят от насмешки или неприятно усещане, което ще създадат. Доста по-свободни са спрямо моето потомство, в което имахме насаден комплекс да се състезаваме между тях. Сега го няма чак толкоз. Друг образец ще дам – на въжена градина, която имаме на " Лагер Беглика ", персонално на мен ми се е случвало децата ги минават доста елементарно, в множеството случаи без някакви драми. Най-малкото - не се тормозят, че няма да съумеят пред останалите. По сред си също доста се поддържат – учим на това, че изправени пред едни такива трудности би трябвало да са подготвени да имат вяра на другия до тях и да му се доверят, че той им мисли положителното.
Снимка: Официалната фейсбук страница на " Лагер Беглика "
Какво е отношението на децата към природата? Усеща ли се, че множеството са градски деца?
Да, в огромна степен се усеща, тъй като не обръщат внимание на детайлите нормално. Особено първоначално, пристигайки от града, те просто попадат в една друга среда и се пробват да пренесат това, което носят в себе си – пробват се да го вкарат в една нетипична среда. Още със стъпването на горските пътеки ги учим, че там са на посетители на природата и към тях се движат мравчици, гущери и всевъзможни други гадинки, които живеят на това място, а ние сме краткотрайно там и не би трябвало нито да ги унищожаваме, нито да ги тормозим. По-скоро да им се радваме, да ги следим, тъй като от тях можем да научим доста неща. Не всички съумяват, обаче стартират да следят, изключително когато им обърнеш внимание, демонстрират любознание – по какъв начин пораства мъхът и за какво тази мравка носи товар, пет пъти по-голям от тежестта ѝ
Как се сплотяват младежи?
Обикновено за лагерите, където имаме по-големи деца, са или такива, които са по-опитни в естествените лагери, или са идвали на наши и преди, тъй че с тях се работи и надгражда доста елементарно. В един миг тези деца идват по лично предпочитание. По този метод доста по-съзнателно вършат избора си на стратегия. Имаме пътуващи лагери, в които ги развеждаме из разнообразни планини и те имат повече отговорности – да вземем за пример да си приготвят сами храната, бивака, да си носят огромна част от багажа. Това ги кара да бъдат по-отговорни и да се сработват по-лесно и по-добре. Разбира се ние посредничим във връзката посред им, с цел да изгладим камъните, да ги насочим в посока, която да им помогне да си изпълнят задачите на програмата.
Хубавото е, че следим позитивна смяна измежду огромна част от децата, които идват още веднъж и още веднъж на такива лагери, тъй като в тийнейджърските години има разтърсвания. Аз не считам, че днешното потомство деца е неприятно, в противен случай, дори мисля, че вярата ни е в тях. Хубавото е, че имат един необхватен свят от информация и прекарвания. Лошото е, че имат толкоз огромен избор, че се пробват да живеят супербързо, да научават толкоз доста неща и някак си детството им се насища и нямат време за повече наслада.
Какво им е най-интересно и какво задържа за дълго време вниманието им?
Всеки има нещо, което го притегля малко повече. Зависи по какъв начин ги въведеш в цялото. Най-захласнати са заран на изгрев слънце, застанали на брега на язовира или застанали на ръба на една канара високо в планината, гледайки изгрева или залеза. Тогава са най-вглъбени и мисля, че това е една от най-силните вълшебства, които им влияе. В интензивностите всеки по друг метод се включва и по друг метод ги усеща. Не всички постоянно са ангажирани, не на всички им харесва. Просто демонстрираме доста неща и даваме опция на всеки да се почувства добре.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Ваканция, ура 2019 (13)
В това има вяра Антония Вичева. Тя е инструктор в детския " Лагер Беглика " съвсем от самото му начало преди 10 години. Инициативата е на съдружие " Байкария ", което се грижи да усъвършенства планинските веломаршрути в България. Лагерите са подобаващи за деца от 9- до 16-годишна възраст. Провеждат се в Източните и Западните Родопи, Рила, Пирин и Стара планина.
Дали днешните деца са глезени и по какъв начин се оправят в нетипична за тях среда, могат ли без мобилните си телефони и по какво се разграничават от родителите си споделя в изявление за " Детски Дневник " Антония Вичева.
Приблизително какъв брой деца са се присъединили до този миг в лагерите ви?
- Много. Тази година може би ще имаме към 300 деца на всички лагери. Имаме доста стратегии. Малко по малко през годините порастват като брой и са доста, в действителност. Сравнително огромен екип от хора сме. Всички стратегии са с водещи, които са профилирани в някаква област. Много от тях са планински водачи, има пещерняци, каякари, колоездачи. В момента сме с над 20 индивида.
На какво учите децата?
- От една страна, да бъдат независими, само че от друга, и да бъдат част от една общественост, която прави нещо дружно, т.е. да се научат да градят, да имат лично мнение, само че и да градят в съгласие с другите към себе си.
Снимка: Официалната фейсбук страница на " Лагер Беглика "
Родителите доверяват ли ви се елементарно?
- По-голямото предизвикателство е да се преодолеят страховете на родителите, в сравнение с децата, тъй като всеки изпраща детето си с едно леко терзание дали ще се оправи, дали ще се усеща добре, дали напълно няма да излезе от удобната среда, която те са му основали. И в действителност доста постоянно, изключително за децата, които за първи път идват на лагери, това е по-големият проблем, тъй като родителите до известна степен ги натоварват със своите страхове. Затова предлагаме децата да се оставят да се развиват в границите на тази седмица сами – по-малко да се чуват с мама и тати.
Позволявате ли им да употребяват телефони?
Телефоните не са неразрешени, тъй като стигнахме до извода, че това в огромна степен е в всекидневието на децата и те имат потребност да се чуват с околните си. По този метод освобождават част от напрежението. Забраняваме ги в границите на дейностите, които правим денем. Имат опция да се чуват, само че предлагаме да не ги употребяват прекалено много.
А сърфират ли в интернет и поддържат връзка ли с чатове, когато могат да употребяват телефоните си?
Програмата е по този начин подредена, че те нямат време за това. От тази година дребните деца ще имат едно лимитирано време, в което да се чуят с родителите си, тъй като постоянно се случва по този начин, че те се разстройват от това, че са надалеч, че са в нетипична среда. Това, което живее като предпочитание в нас, е тези деца да се научат да употребяват телефоните, тъй че да са им потребни за нещо, не за игри, да не се вглъбяват напълно в връзка единствено през тях. Просто да знаят, че това е нещо, което е потребно. Самите ние да вземем за пример използваме навигация електронно и не е напълно разумно да учим децата тотално да се откъсват от тези устройства. Самият факт, че те са ангажирани с физически интензивности, с които не им остава време да седят и да си пишат, да си поддържат връзка по този метод, е задоволителен да се откъснат и да желаят различен вид преживявания. Трябва да са заети с други неща, може би това е формулата.
Снимка: Официалната фейсбук страница на " Лагер Беглика "
Дали в реалност днешните деца са глезени?
Има и глезени, само че има и не чак толкоз глезени. Според мен е обикновено родителите да обгрижват повече децата си и да вършат всичко за тях. В това няма нищо неприятно, просто би трябвало да им се дава автономия. Не е причина едно дете да се разглезва, когато му се обезпечават всички улеснения. До огромна степен това е още веднъж отговорност на родителите. Ние колкото и да се опитваме да помогнем в тази посока, в случай че родителят не е подготвен да даде свободата на деяние и самодейност вкъщи, няма по какъв начин детето единствено да си я изисква. То към момента не е построило подобен темперамент. Зависи, несъмнено, от самото дете. Те са доста разнообразни.
Имаме противоположна връзка от майка, която ни писа, че синът ѝ, откакто се прибрал от лагера, не ѝ разрешавал тя да прави салатата, нещо напълно обикновено като образец, обаче момчето е желало да вземе нещата в свои ръце. Децата в лагерите си имат разнообразни отговорности, като да се грижат за чистотата или да се грижат за това всички да станат в точния момент за закуска, обяд и вечеря. Такива функции им даваме, които да ги накарат малко да се грижат за средата и за всички, които са към тях.
По какво се разграничават децата от родителите си?
По-свободни са. По-отворени са към нови неща, да пробват. Нямат строго построено мнение, че това не е добре, а другото е. Много елементарно пробват нови неща и не се тормозят от насмешки или неприятно усещане, което ще създадат. Доста по-свободни са спрямо моето потомство, в което имахме насаден комплекс да се състезаваме между тях. Сега го няма чак толкоз. Друг образец ще дам – на въжена градина, която имаме на " Лагер Беглика ", персонално на мен ми се е случвало децата ги минават доста елементарно, в множеството случаи без някакви драми. Най-малкото - не се тормозят, че няма да съумеят пред останалите. По сред си също доста се поддържат – учим на това, че изправени пред едни такива трудности би трябвало да са подготвени да имат вяра на другия до тях и да му се доверят, че той им мисли положителното.
Снимка: Официалната фейсбук страница на " Лагер Беглика "
Какво е отношението на децата към природата? Усеща ли се, че множеството са градски деца?
Да, в огромна степен се усеща, тъй като не обръщат внимание на детайлите нормално. Особено първоначално, пристигайки от града, те просто попадат в една друга среда и се пробват да пренесат това, което носят в себе си – пробват се да го вкарат в една нетипична среда. Още със стъпването на горските пътеки ги учим, че там са на посетители на природата и към тях се движат мравчици, гущери и всевъзможни други гадинки, които живеят на това място, а ние сме краткотрайно там и не би трябвало нито да ги унищожаваме, нито да ги тормозим. По-скоро да им се радваме, да ги следим, тъй като от тях можем да научим доста неща. Не всички съумяват, обаче стартират да следят, изключително когато им обърнеш внимание, демонстрират любознание – по какъв начин пораства мъхът и за какво тази мравка носи товар, пет пъти по-голям от тежестта ѝ
Как се сплотяват младежи?
Обикновено за лагерите, където имаме по-големи деца, са или такива, които са по-опитни в естествените лагери, или са идвали на наши и преди, тъй че с тях се работи и надгражда доста елементарно. В един миг тези деца идват по лично предпочитание. По този метод доста по-съзнателно вършат избора си на стратегия. Имаме пътуващи лагери, в които ги развеждаме из разнообразни планини и те имат повече отговорности – да вземем за пример да си приготвят сами храната, бивака, да си носят огромна част от багажа. Това ги кара да бъдат по-отговорни и да се сработват по-лесно и по-добре. Разбира се ние посредничим във връзката посред им, с цел да изгладим камъните, да ги насочим в посока, която да им помогне да си изпълнят задачите на програмата.
Хубавото е, че следим позитивна смяна измежду огромна част от децата, които идват още веднъж и още веднъж на такива лагери, тъй като в тийнейджърските години има разтърсвания. Аз не считам, че днешното потомство деца е неприятно, в противен случай, дори мисля, че вярата ни е в тях. Хубавото е, че имат един необхватен свят от информация и прекарвания. Лошото е, че имат толкоз огромен избор, че се пробват да живеят супербързо, да научават толкоз доста неща и някак си детството им се насища и нямат време за повече наслада.
Какво им е най-интересно и какво задържа за дълго време вниманието им?
Всеки има нещо, което го притегля малко повече. Зависи по какъв начин ги въведеш в цялото. Най-захласнати са заран на изгрев слънце, застанали на брега на язовира или застанали на ръба на една канара високо в планината, гледайки изгрева или залеза. Тогава са най-вглъбени и мисля, че това е една от най-силните вълшебства, които им влияе. В интензивностите всеки по друг метод се включва и по друг метод ги усеща. Не всички постоянно са ангажирани, не на всички им харесва. Просто демонстрираме доста неща и даваме опция на всеки да се почувства добре.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Ваканция, ура 2019 (13)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ