Защо говорят за "преди" и "след" 10 ноември
" Детски Дневник " препечатва текста от уеб страницата, който е част от платформата за поощряване на четенето и четивната просветеност измежду децата. Още вести можете да намерите, а повече за " Книговище " -.
Понякога възрастните споделят " след Десети ноември се случи това и това ". Понякога споделят единствено " преди Десети " или " след Десети ". Как да ги схванат децата?
Ето защо става въпрос: на 10 ноември 1989 година по малкия екран оповестиха, че първият човек в ръководството на България Тодор Живков се е отказал от поста си. Сега това не звучи като нещо кой знае какво. Но тогава беше съвсем немислимо.
То беше и началото на доста промени, които прекатурнаха живота на хората. И през днешния ден мнозина не са сигурни какво тъкмо се е случило в идващите години. Ще се опитаме да ти разкажем единствено това, което знаем сигурно.
Тодор Живков ръководи България цели 35 години. Това е ужасно доста време - множеството президенти през днешния ден имат право да ръководят най-много 8 години. Той обаче не е президент - по това време такава институция в България няма. Има няколко поста - общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, ръководител на Министерския съвет (1962 - 1971), ръководител на Държавния съвет (1971 - 1989). Най-важният от тях е, колкото и да ни е необичайно през днешния ден, първият.
Защо? Защото в главния закон на България по това време написа, че наложително в нашата страна управителната роля е на Българската комунистическа партия. Тоест който ръководи партията, ръководи и страната. Същото е в Съветския съюз, същото е в другите страни от Източния блок.
Обикновено ръководителят на комунистическата партия си остава подобен до края на живота си. Освен в случай че не стачкува против политиката на Съюз на съветските социалистически републики.
Хората одобряват промяната на Тодор Живков като знак, че в България нещата стартират да се трансформират. Също като в другите страни от Източния блок, които една по една сменят своето ръководство. По малкия екран предават по какъв начин хората в Полша, Чехословакия, Германия, Унгария излизат по улиците и желаят повече независимост. У нас също стартират да се провеждат митинги. Малко по малко те водят до края на комунизма у нас.
Нещата, които са изглеждали безусловно наложителни като правила, към този момент не са такива.
Има избори, на които се явяват и други партии. Появяват се вестници, в които може да се подлага на критика ръководството на страната. Връща се правото на частна благосъстоятелност.
Има реставрация - това значи, че в случай че на твоя дядо или прародител са му лишили принудително земи, къща, фабрика и прочие, ти имаш право на завещание.
Хората получават повече права - да вземем за пример никой не им не разрешава да пътуват в чужбина (да, преди този момент е трябвало позволение и не всеки е можел да го получи!).
Никой не им не разрешава да избират сами в коя част на България да живеят (преди това би трябвало да имаш позволение от страната, така наречен жителство).
И още доста неща. Разпитай родителите си, бабите и дядовците си - те ще ти опишат повече.
Много хора си показват, че в този момент към този момент всичко ще тръгне прелестно. Имат възприятието, че е пристигнал щастливият завършек на една история. На процедура не се получава тъкмо по този начин - идващите години са доста сложни. Мнозина обедняват, губят работата си и спестяванията си. Някои пък забогатяват - едни като се възползват мъдро от свободата си да развиват бизнес, други по непочтен метод. Изборите не всеки път водят до ръководство, което е положително за страната. Обикновено назовават годините след 10 ноември " годините на прехода " - преход от комунизъм/социализъм към свободен пазар. От друга страна, се поправят разнообразни несправедливости - да вземем за пример насилствената промяна на имената на българските турци, за която ще ти разкажем настрана.
И за възрастните не е елементарно да схванат всички събития към и след Десети ноември. Нито да реализират единодушие за тях.
Със сигурност обаче можем да кажем, че тази дата е знак на огромна смяна в България - краят на един метод на ръководство и един метод на живот. Тя е повлияла и на твоето семейство. Попитай околните си кой по какъв начин я е запомнил - сигурно ще ти бъде забавно.
Понякога възрастните споделят " след Десети ноември се случи това и това ". Понякога споделят единствено " преди Десети " или " след Десети ". Как да ги схванат децата?
Ето защо става въпрос: на 10 ноември 1989 година по малкия екран оповестиха, че първият човек в ръководството на България Тодор Живков се е отказал от поста си. Сега това не звучи като нещо кой знае какво. Но тогава беше съвсем немислимо.
То беше и началото на доста промени, които прекатурнаха живота на хората. И през днешния ден мнозина не са сигурни какво тъкмо се е случило в идващите години. Ще се опитаме да ти разкажем единствено това, което знаем сигурно.
Тодор Живков ръководи България цели 35 години. Това е ужасно доста време - множеството президенти през днешния ден имат право да ръководят най-много 8 години. Той обаче не е президент - по това време такава институция в България няма. Има няколко поста - общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, ръководител на Министерския съвет (1962 - 1971), ръководител на Държавния съвет (1971 - 1989). Най-важният от тях е, колкото и да ни е необичайно през днешния ден, първият.
Защо? Защото в главния закон на България по това време написа, че наложително в нашата страна управителната роля е на Българската комунистическа партия. Тоест който ръководи партията, ръководи и страната. Същото е в Съветския съюз, същото е в другите страни от Източния блок.
Обикновено ръководителят на комунистическата партия си остава подобен до края на живота си. Освен в случай че не стачкува против политиката на Съюз на съветските социалистически републики.
Хората одобряват промяната на Тодор Живков като знак, че в България нещата стартират да се трансформират. Също като в другите страни от Източния блок, които една по една сменят своето ръководство. По малкия екран предават по какъв начин хората в Полша, Чехословакия, Германия, Унгария излизат по улиците и желаят повече независимост. У нас също стартират да се провеждат митинги. Малко по малко те водят до края на комунизма у нас.
Нещата, които са изглеждали безусловно наложителни като правила, към този момент не са такива.
Има избори, на които се явяват и други партии. Появяват се вестници, в които може да се подлага на критика ръководството на страната. Връща се правото на частна благосъстоятелност.
Има реставрация - това значи, че в случай че на твоя дядо или прародител са му лишили принудително земи, къща, фабрика и прочие, ти имаш право на завещание.
Хората получават повече права - да вземем за пример никой не им не разрешава да пътуват в чужбина (да, преди този момент е трябвало позволение и не всеки е можел да го получи!).
Никой не им не разрешава да избират сами в коя част на България да живеят (преди това би трябвало да имаш позволение от страната, така наречен жителство).
И още доста неща. Разпитай родителите си, бабите и дядовците си - те ще ти опишат повече.
Много хора си показват, че в този момент към този момент всичко ще тръгне прелестно. Имат възприятието, че е пристигнал щастливият завършек на една история. На процедура не се получава тъкмо по този начин - идващите години са доста сложни. Мнозина обедняват, губят работата си и спестяванията си. Някои пък забогатяват - едни като се възползват мъдро от свободата си да развиват бизнес, други по непочтен метод. Изборите не всеки път водят до ръководство, което е положително за страната. Обикновено назовават годините след 10 ноември " годините на прехода " - преход от комунизъм/социализъм към свободен пазар. От друга страна, се поправят разнообразни несправедливости - да вземем за пример насилствената промяна на имената на българските турци, за която ще ти разкажем настрана.
И за възрастните не е елементарно да схванат всички събития към и след Десети ноември. Нито да реализират единодушие за тях.
Със сигурност обаче можем да кажем, че тази дата е знак на огромна смяна в България - краят на един метод на ръководство и един метод на живот. Тя е повлияла и на твоето семейство. Попитай околните си кой по какъв начин я е запомнил - сигурно ще ти бъде забавно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ