Да възпитаваме децата си, означава да възпитаваме себе си
Децата имат суперсили . Докато си фантазираме, че ги отглеждаме и възпитаваме, в действителност те са тези, които възпитават нас и ни демонстрират по какъв начин да бъдем по-добри хора.
Замислете се единствено какъв брой по-търпеливи сте се научили да бъдете около детето си, което желае само́ да завърже обувките си, а към този момент закъснявате; само́ да изяде супата си, до момента в който цапа всичко в близост. Нашата работа е да се вслушваме в посланията , които се крият зад избран вид държание.
Понякога назоваваме някое дете невъзпитано, само че в действителност зад държанието му може би се крие вик за помощ , липса на внимание, самотност, възприятие на отхвърленост или малоценност.
Ако забележите извънредно държание у детето си или внезапна промяна в настроенията, е добре да се посъветвате със експерт – не тъй като безусловно това е сигнал за проблем, само че е сигнал за потребност от помощ.
Най-лошото, което можете да извършите, е да лишите децата си от време дружно, от време, в което да поговорите, да почетете, до бъдете деца дружно с тях.
Забравете за малко разпоредбите.
Тайната на родителството не е в това да научим децата си да се държат, а да научим себе си по какъв начин да се държим.
Цветелина Велчева
