4-годишната Вики отряза първата си коса за онкоболни
Деца до 18 година и обществено слаби получават без пари жадуваната „ протеза “
Виктория Пощарова от Шумен е на 4 години и половина и както всички свои връстнички мислите й са цялостни с принцеси с дълги коси, красиви рокли и цветни панделки. Само допреди седмица и нейните руси коси се спускали след кръста… Момиченцето обаче, взело решение да ги отреже и да ги подари. Разбрало, че има заболели деца, които мечтаят за къдрици, като нейните. Така Вики станала най-малката дарителка на коса от Шумен. Успяла да осъществя концепцията си с помощта на Милена Маркова-Топалова, която първа през октомври отряза дългата си опашка и разгласи, че ще спомага на всеки, който желае да стане „ донор “ за естествена перука на онкоболни. Към Асоциация за битка с рака „ Промени живота си в този момент “ в София към този момент отпътува шуменското подаяние с няколко опашки и плитки.
Как дребната Вики разбрала, че може да бъде потребна на онкологично заболели? От родителите си, до момента в който обсъждали тематиката вкъщи. Майката й Невена от дълго време обмисляла да отреже луксозните си коси и да ги подари. До мига, в който схванала, че грива, въпреки дълга и здрава, само че третирана с бои, не прави добра работа. „ Мамо, за какво някои деца имат потребност от непозната коса? Защо нямат своя? “, изсипали се въпросите на Вики. Тогава Невена се принудила да й изясни за рака, за това, че от време на време влиза в живота и на напълно дребни деца. Показала й фотоси на момчета и девойки с голи главички след химио и лъчетерапия. Виктория се натъжила, само че в идващия момент изстреляла: „ Мога ли да дам моята коса? “ След проявеното откровено предпочитание Невена почнала да разпитва по фризьорски салони в Шумен, само че на всички места вдигали плещи. Не били осведомени по какъв начин да подстрижат детето, тъй че да запазят косата по разпоредбите и тя да може послужи за благородната идея.
До деня, в който Невена научила за жеста на шуменката Милена, видяла фотографията й във фейсбук и се свързала с нея. Дизайнерката със лично шивашко ателие към този момент имала и други почитатели, само че въобще не очаквала, че ще я потърси толкоз мъничко дете. Обяснила, че се наема сама да отреже детската коса по всички правила, тъй че да послужи за перука. Имала освен кетап за коафьор, а и религия в себе си. Вики помолила единствено за седмица пролонгация с буйните коси. Предстояло й присъединяване в IX народен конкурс за млади реализатори „ Съзвездие 2017 “. „ Искам да съм красива на сцената “, обяснила дребната девойка на родителите си. Възхитила журито освен с хубост, а и с гения си, въпреки че напълно неотдавна посещавала музикалния възпитател Жарина Танева. Допуснали я в групата от 5 до 8 година и заслужила поощрителна премия. Това й е трето справедливо отличие за годината – преди този момент спечелила второ място с снимка на дъгата от домашния прозорец в конкурс на Научно-образователен център STEAM, станала втора и в народен конкурс по изобразително изкуство в Стара Загора.
Както си била наумила, след гласовитата изява последвала фотосесия с дългите копринени коси за последно и без грам боязън прекрачила ателието на Милена. „ Докато режеха беше разчувствана и щастлива. Радваше се, че ще помогне, ще направи нещо хубаво “, изяснява майка й. Кичурите, дълго отглеждани и обгрижвани с шампоани, балсами и кристали за елементарно разресване, един ден по този начин или другояче щели да бъдат отрязани. Е, не чак до раменцата. Но с цел да послужат за идеята, били нужни повече сантиметри подаяние и Вики се съгласила. Чак на другия ден сутринта, когато тръгвала към детска градина „ Изворче “ се колебаела: „ Дали децата ще ме харесат? Дали ще играят с мен?.. “ Вечерта се върнала в отлично въодушевление.
С мама към този момент вършат нови прически. Досегашните пълзящи плитки и кокове са по-трудно изпълними, само че Вики знае, че косата й бързо ще порасне още по-красива и буйна.
„ Не съм очаквала такава постъпка от дете. Надявах се да ме потърсят към този момент някогашни абитуриентки, тъй като до момента в който си шиеха рокли при мен споделяха, че след бала, ще си съкратят прическите “, признава Милена. При нея пристигнала шуменката Шафие и донесла дългата опашка на щерка си второкласничката Нехир. Отзовали се и още две дами. Всеки обяснявал, че това е най-малкото, което може да направи за хората, които се борят с подлата болест.
Милена дръзнала да отреже косата си, когато около подготовката на своя галерия с тоалети научила, че нейни приятелки, които й помагали, също са застигнати от рак. Едната била след химиотерапия за заболяване на дебелото черво, другата с пластика на гърдата, трета преди малко оперирана. „ Казах си – край, би трябвало да направя нещо, което да предизвика и другите! “, споделя шуменката. А косата й растяла на воля от години, небоядисвана, подхранвана с билки и стигала до ханша. С едно придвижване я отрязала и на темето останали единствено 4 см. Станала още по-красива с късата младежка прическа.
За една перука отиват 5-6 конски опашки с дължина 30-35 см. До 500 лева костват перуките от натурален косъм, по тази причина онкоболните се санкционират с евтини изкуствени. От столичната Асоциация за предварителна защита на рака дават косите на фабрика за медицински протези. Там трима доброволци перукери работят гратис за идеята. Деца до 18 година и обществено слаби получават без пари жадуваната „ протеза “, а за останалите Асоциацията чака сърцати донори – компании и физически лица от цялата страна. 250 лева са разноските за едно произведение.
При предпочитание „ донорите “ на коса могат да научат кого са зарадвали. Вики желае с нейната опашка да бъде усмихнато детенце, само че оставя тази преценка на експертите. „ Правим, каквото можем за останалите, и се надвяваме, в случай че в миналото ние сме в потребност, някой да направи нужното за нас “, споделят родителите й. Учат нея и по-малката й сестра Давина, че всеки би трябвало да е виновен, да дава на хората даже повече, в сравнение с желаят, а в един миг положителното постоянно застига човечния.
Виктория Пощарова от Шумен е на 4 години и половина и както всички свои връстнички мислите й са цялостни с принцеси с дълги коси, красиви рокли и цветни панделки. Само допреди седмица и нейните руси коси се спускали след кръста… Момиченцето обаче, взело решение да ги отреже и да ги подари. Разбрало, че има заболели деца, които мечтаят за къдрици, като нейните. Така Вики станала най-малката дарителка на коса от Шумен. Успяла да осъществя концепцията си с помощта на Милена Маркова-Топалова, която първа през октомври отряза дългата си опашка и разгласи, че ще спомага на всеки, който желае да стане „ донор “ за естествена перука на онкоболни. Към Асоциация за битка с рака „ Промени живота си в този момент “ в София към този момент отпътува шуменското подаяние с няколко опашки и плитки.
Как дребната Вики разбрала, че може да бъде потребна на онкологично заболели? От родителите си, до момента в който обсъждали тематиката вкъщи. Майката й Невена от дълго време обмисляла да отреже луксозните си коси и да ги подари. До мига, в който схванала, че грива, въпреки дълга и здрава, само че третирана с бои, не прави добра работа. „ Мамо, за какво някои деца имат потребност от непозната коса? Защо нямат своя? “, изсипали се въпросите на Вики. Тогава Невена се принудила да й изясни за рака, за това, че от време на време влиза в живота и на напълно дребни деца. Показала й фотоси на момчета и девойки с голи главички след химио и лъчетерапия. Виктория се натъжила, само че в идващия момент изстреляла: „ Мога ли да дам моята коса? “ След проявеното откровено предпочитание Невена почнала да разпитва по фризьорски салони в Шумен, само че на всички места вдигали плещи. Не били осведомени по какъв начин да подстрижат детето, тъй че да запазят косата по разпоредбите и тя да може послужи за благородната идея.
До деня, в който Невена научила за жеста на шуменката Милена, видяла фотографията й във фейсбук и се свързала с нея. Дизайнерката със лично шивашко ателие към този момент имала и други почитатели, само че въобще не очаквала, че ще я потърси толкоз мъничко дете. Обяснила, че се наема сама да отреже детската коса по всички правила, тъй че да послужи за перука. Имала освен кетап за коафьор, а и религия в себе си. Вики помолила единствено за седмица пролонгация с буйните коси. Предстояло й присъединяване в IX народен конкурс за млади реализатори „ Съзвездие 2017 “. „ Искам да съм красива на сцената “, обяснила дребната девойка на родителите си. Възхитила журито освен с хубост, а и с гения си, въпреки че напълно неотдавна посещавала музикалния възпитател Жарина Танева. Допуснали я в групата от 5 до 8 година и заслужила поощрителна премия. Това й е трето справедливо отличие за годината – преди този момент спечелила второ място с снимка на дъгата от домашния прозорец в конкурс на Научно-образователен център STEAM, станала втора и в народен конкурс по изобразително изкуство в Стара Загора.
Както си била наумила, след гласовитата изява последвала фотосесия с дългите копринени коси за последно и без грам боязън прекрачила ателието на Милена. „ Докато режеха беше разчувствана и щастлива. Радваше се, че ще помогне, ще направи нещо хубаво “, изяснява майка й. Кичурите, дълго отглеждани и обгрижвани с шампоани, балсами и кристали за елементарно разресване, един ден по този начин или другояче щели да бъдат отрязани. Е, не чак до раменцата. Но с цел да послужат за идеята, били нужни повече сантиметри подаяние и Вики се съгласила. Чак на другия ден сутринта, когато тръгвала към детска градина „ Изворче “ се колебаела: „ Дали децата ще ме харесат? Дали ще играят с мен?.. “ Вечерта се върнала в отлично въодушевление.
С мама към този момент вършат нови прически. Досегашните пълзящи плитки и кокове са по-трудно изпълними, само че Вики знае, че косата й бързо ще порасне още по-красива и буйна.
„ Не съм очаквала такава постъпка от дете. Надявах се да ме потърсят към този момент някогашни абитуриентки, тъй като до момента в който си шиеха рокли при мен споделяха, че след бала, ще си съкратят прическите “, признава Милена. При нея пристигнала шуменката Шафие и донесла дългата опашка на щерка си второкласничката Нехир. Отзовали се и още две дами. Всеки обяснявал, че това е най-малкото, което може да направи за хората, които се борят с подлата болест.
Милена дръзнала да отреже косата си, когато около подготовката на своя галерия с тоалети научила, че нейни приятелки, които й помагали, също са застигнати от рак. Едната била след химиотерапия за заболяване на дебелото черво, другата с пластика на гърдата, трета преди малко оперирана. „ Казах си – край, би трябвало да направя нещо, което да предизвика и другите! “, споделя шуменката. А косата й растяла на воля от години, небоядисвана, подхранвана с билки и стигала до ханша. С едно придвижване я отрязала и на темето останали единствено 4 см. Станала още по-красива с късата младежка прическа.
За една перука отиват 5-6 конски опашки с дължина 30-35 см. До 500 лева костват перуките от натурален косъм, по тази причина онкоболните се санкционират с евтини изкуствени. От столичната Асоциация за предварителна защита на рака дават косите на фабрика за медицински протези. Там трима доброволци перукери работят гратис за идеята. Деца до 18 година и обществено слаби получават без пари жадуваната „ протеза “, а за останалите Асоциацията чака сърцати донори – компании и физически лица от цялата страна. 250 лева са разноските за едно произведение.
При предпочитание „ донорите “ на коса могат да научат кого са зарадвали. Вики желае с нейната опашка да бъде усмихнато детенце, само че оставя тази преценка на експертите. „ Правим, каквото можем за останалите, и се надвяваме, в случай че в миналото ние сме в потребност, някой да направи нужното за нас “, споделят родителите й. Учат нея и по-малката й сестра Давина, че всеки би трябвало да е виновен, да дава на хората даже повече, в сравнение с желаят, а в един миг положителното постоянно застига човечния.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ