“Детето има проблем, защо да ходим всички на терапия?. Често

“Детето има проблем, за какво да вървим всички на терапия? ”. Често питат възмутено и недоумяващо родителите, когато чуят, че им се предлага фамилно консултиране (или терапия).
Често считаме, че когато един член на фамилията има проблем, той би трябвало да върви на психолог, с цел да отработи страстите си или поведенческите си прояви, той би трябвало да се промени и оправи, с цел да добруват всички. Мнозина остават озадачени, че членовете на фамилията също са поканени на съвещания и те вземат участие в работата.
“Защо фамилно консултиране, като ние нямаме проблеми? ” – питат хората. Заблудата, че работата на психолога (семейния консултант) би трябвало да е с “проблемния ” член от фамилията може би идва от това, че си представяме, че и фамилната система действа на правилото, по който работи една нежива система, като автомобила да вземем за пример. Какво вършим, когато се повреди автомобилът и се скапе съединителят, да вземем за пример?
Отиваме в сервиз, там правят ремонт или промяна на съединителя и автомобилът още веднъж е в редовност.
Семейната система обаче е жива система и не действа на този принцип. Когато някой в фамилията прави нещо, то рефлектира у другите и те на собствен ред също вършат нещо, на което другите фамилни членове реагират. Усещате ли кръговостта на взаимоотношенията?
Когато един фамилен член прави нещо неразбираемо за другите, тогава, с цел да открием повода и разберем смисъла на дейностите му, е нужно да разтеглим картината и да включим и другите членове на фамилията – да забележим по какъв начин поддържат връзка, какво си споделят, по какъв начин реагират на казаното, какво вършат или не вършат в резултат на всичко това.

Само тогава можем да разберем смисъла и задачата на държанието (или болестта) на оня член на фамилията, за който другите считат, че има проблем.
Людмил Стефанов споделя: “Случващото се в едно семейство можем да оприличим на гледането на футболен мач. Ако наблюдавате цялата картина, сте наясно кой какво прави, с цел да се случва това, което се случва.
Но в случай че операторът насочи камерата единствено към съдията, няма да разберете за какво той тича по тревата, заляга, свири със свирка, демонстрира червен или жълт картон, прави жестове с ръце, тича 90 минути под дъжда, тъй като нито ще виждате футболистите, нито какво вършат те ”.
Няколко образеца за илюстрация:
Петър е на 10 година, в последно време все по-често се разболява. Какво се случва вкъщи, когато Петър се разболее? Случва се това, че майка му и татко му престават да се карат, стартират да си приказват, да разпределят задължения и отговорности, прекарват време у дома, играят дружно с него, отнасят се благо един с различен, възнамеряват пътувания и почивки, и ги реализират.
Бела е на същата възраст и неотдавна нощем не съумява да се разсъни, с цел да отиде до тоалетната. За да се оправят с казуса, родителите вземат решение майката да стартира да спи с детето в едно легло, в една стая.
Когато майка й е до нея, Бела е спокойна, тъй като мама към този момент не споделя на татко й, че желае да се разделят, “понеже от дълго време не са интимни ”. Бела не знае какво значи това последното. Доволна е, че мама и баща си приказват за нейните “дъжд ” и “слънце ”, (за да се следи нощната енуреза, съществуването й се отбелязва с “дъжд ”, а отсъствието със “слънце ”) и мама не приказва, че ще напусне баща.

Споменатите образци са едни от постоянно срещаните – когато в партньорската двойка сътрудниците имат спор, който се разраства, детето реагира с някакъв признак (болест или поведение), тогава родителите му да спрат да се карат и да се обединят към детето. Така казусът защищава фамилията от раздробяване. Детето се разболява (или има недопустимо поведение), с цел да спре спора, като се избяга от него.
Обърнете внимание – да спре спора, като се избяга от него. Ще се позволи ли по този метод същинския проблем в това семейство? От опит знаете, че бягството, отлагането, изчакването “нещо да се позволи от единствено себе си “ не са тактики, които дават резултат.
Каквото и да прави детето, то не може да позволи спора сред родителите си, тъй като той е във взаимоотношенията сред тях като интимни сътрудници, а не е сред тях като родители (не е в метода, по който родителстват и се грижат за детето). Казано с други думи, това, което ще създадат интимните сътрудници като родители за детето, няма да позволи това, което стои неразрешено сред тях.
Това, което се случва в фамилията,
е сензитивна тематика за всеки, тъй като то е полезност. Никой не желае да пуска в интимното си пространство външните, непознати очи на никого, даже на терапевта. Никой не желае да чува, че се е провалил и не се е справил във взаимоотношенията и в фамилията, тъй като то е центърът на живота.
Георги Апостолов: Децата в меланхолия са в интернет, с цел да се скрият от действителността
Целта на фамилните терапевти не е да надничат в живота на едно семейство и да му споделят кое, по какъв начин е вярно да се прави. Терапевтът не е честен съдник, нито е специалист по верни дейности. В човешките връзки няма вярно или неверно деяние.
Правилното и неверното деяние усещаме сами по метода, по който се усещаме във взаимоотношенията. Работата на фамилния съветник е в друга посока – да помогне на клиентите (партньорите в партньорската двойка, съпрузите) да открият с кои свои дейности, отиват в посока, друга от тази, в която желаят да вървят и не живеят живота, който биха желали.

Когато протичащото се във взаимоотношенията се отсрочва, признакът, който се демонстрира посредством детето, може да се задълбочи, да хронифицира, да се затвърди като държание, метод на мислене и живот, може да се стигне до непоносимост сред сътрудниците, разлъка и така нататък
В края на днешната тематика ми се желае да загатна и още един въпрос, който психологът постоянно чува: “Защо детето работи с психолог, а резултати няма? ”.
Ако детето върви на психолог, само че родителите не вземат участие в процеса и не са осведомени със протичащото се в сесиите, няма по какъв начин да видят резултат. В тази обстановка те се дистанцират още повече от детето. То усъвършенства рефлексията, осъзнава разнообразни свои претекстове, усеща, прекарвания.
Но работейки самостоятелно с психолога, то не може да придвижи новата умелост в фамилията. То няма потенциала да влезе във взаимоотношенията с родителите си и да действа по нов метод в пространството, където продължава да се случва “онова, поради което постъпва по този начин ”.
Детето няма умелост, зряла възраст, индиферентност и експертност да отработи протичащото се сред родителите му, то е единствено тяхно дете.
Родителите обаче могат да трансформират протичащото се във взаимоотношенията и взаимоотношенията им. С поддръжката и експертността на консултанта те могат да се извърнат към спора в партньорската си двойка и да го разрешат. Тогава, както се досещате, казусът на детето ще изчезне “от единствено себе си ”.
Борянка БОРИСОВА – психолог, систематичен семеен и сватбен съветник
Инфо: zdrave.to