Деси ВЕЛЕВАБумащината не е това, което беше. Хартията не ни

Деси ВЕЛЕВА
Бумащината не е това, което беше. Хартията не ни залива отвред, както едно време. Живеем в електронна ера, в която всичко е компютъризирано, предаването на информация върви онлайн, а принтерът се трансформира в отживялост.
Бумащината обаче е настоящ развой в българското учебно заведение. Тя го завладява и е една от аргументите за задушаването му. Учителите дефинират административната си натовареност като най-порочна процедура, измислена и толерирана от Министерството на образованието и науката. Те се занимават с заявления, заявки, молби, попълнят електронни дневници, профилирани платформи, регистрират активността си, членуват в комисии, пишат на една или друга институция. Скоро евентуално ще стартират да се поздравяват на госпожа Бумагова и господин Документов...
Нищо чудно, че учителите не могат да правят директните си отговорности, поради които са в клас - да образоват. Не им стига, че се борят с недопустимо държание на учениците си, с претенциозни родители, които имат чувството, че знаят повече от педагога, с некачествени учебници и комплициран образователен материал. На този декор вменената принудително роля на админи изсмуква последните им сили.
Гласът за промени най-вероятно ще остане нечут. Те просто ще продължат да бъдат магаретата, които носят толкоз, колкото ги натоварят. Но това ги прави безпределно изтощени. А от изтощени преподаватели не можем да чакаме дейна активност и позитивни резултати. Това закономерно рефлектира върху децата, върху тяхното обучение и образование. Върху бъдещето на страната. И няма по какъв начин ситуацията да се усъвършенства, в случай че не се отстрани първопричината. Несвойствените отговорности би трябвало да бъдат трансферирани на админи, а в случай че липсват - да се намерят. Нужно ли е учителите да изхвърлят демонстративно от гърба си този товар, с цел да се сетят, че място му е другаде?
 >

 
 
 
 >