Българка в Русия за мобилизацията: Страхът беше пиков в първия ден
Деси Кожухарова е българка, която от една година живее в Русия. Отива в Москва поради годеника си. Първоначално той се мести от Москва в София, само че поради пандемията не съумява да си откри работа и се връща назад в родината. След това вземат решение да опитат да се устроят в Москва, където към този момент втора година Деси е студентка в магистърска стратегия по когнитивна логика на психиката. Двамата възнамеряват женитба през ноември, само че последните събития в Русия всяват ужас в проектите им. Годеникът й е офицер в ресурс, а опцията частичната готовност да стане обща и да се разгласи военно състояние, носи неустановеност и паника в опита им да изживеят най-щастливия си ден.
Преместили сте се в Русия в доста " парещ " интервал. Войната в Украйна, която съветският президент Владимир Путин назовава специфична военна интервенция, раздруса целия свят, по какъв начин се промени животът в сърцето на Русия?
След началото на интервенцията, първите 2 седмици бяха доста шокови за всички. Доста компании се изтеглиха от съветския пазар, хората не знаеха по какъв начин тъкмо да реагират на тези събития и по какъв начин да постъпят. Някои побързаха да съберат багажа си и да отидат в Грузия, Армения или Турция поради неналичието на визови рестрикции в тези страни. Колко тъкмо като число не мога да кажа. Други останаха. Специално в столицата животът се върна доста бързо към естественото всекидневие още след първия месец. Хората продължиха да вървят на работа, на учебно заведение, в университета. Недостиг на артикули от първа нужда нямаше - магазините бяха както постоянно цялостни. Имаше по-скоро напор към магазини на марки и вериги, за които се знаеше, че ще затворят. Следейки разнообразни конгреси и коментарни секции, виждах, че обществото е разграничено по тези въпроси. Някои споделяха " Прав им път! ", за други беше мъчно да се разделят с обичаните си марки, само че по този начин или другояче нямаха необикновен избор при по този начин сложилите се условия. Същата обстановка, несъмнено, имаше и по по-важна тематика - за или срещу интервенцията. При хората, които са срещу, ясно се виждаше нерешителност в позицията - не толкоз по какъв начин е изказана, а пред кого и къде. И това е разбираемо, изключително когато се вкараха нови забрани и санкции около термина „ война “.
Личен списък
До какво води потреблението на думата „ война “?
В началото на март в Русия беше признат закон, обвързван с общественото дискредитиране на въоражените сили на Русия. Към въпросното обществено дискредитиране се отнасят и подправените вести. Законът провокира много ужас освен в обществото, само че и измежду правните специалисти поради някои неразбираеми формулировки в закона - какво тъкмо се счита за дискредитация, по какъв начин се потвърждава, че разпространението на подправена вест е целеустремено, какво тъкмо е подправена вест и така нататък Думата " война ", отнесена като синоним към специфичната военна интервенция, се смята като неточен термин и затова - подправена информация. Наказанията варират според от това кой е употребявал думата " война ", в каква платформа и към кого е ориентирано известието. Някой може да се размине единствено със солена санкция, различен да рискува да бъде блокиран блога му да вземем за пример, а най-утежняващите условия допускат затвор от 3 до 15 години. Но пандизът, изключително лишаването от независимост за 15 години, е в действителност извънредно наказване. Там към този момент се допуска и нанасяне или предизвикателство на щета по отношение на други лица.
Руският президент разгласи в сряда частична военна готовност в Русия. Новината тормози света, по какъв начин я одобриха руснаците?
Различните хора я одобриха друго. В моето персонално обграждане всички се шокираха, уплашиха, някои даже към този момент си купиха билет за друга страна. В българските медии, доколкото виждам, се приказва най-вече за тези, които бягат. Това не е подправена вест, обратно на някои отзиви. Хората се опасяват и ги разбирам. Разбирам мъжете, които не желаят да бъдат мобилизирани, а още повече разбирам техните майки, съпруги и сестри. Аз самата бях в позиция на безспорен смут, когато чух за частичната готовност... Разбирам и другите, които остават и са подготвени да отидат да се бият на фронта, даже без да чакат да ги активизират. Тук при нас се приказва за много доброволци, които са били отхвърлени, тъй като не дават отговор на условията и актуалните потребности на частичната готовност. Разбирам и тези, които са гневни, както и тези, които са обезверени - и двете положения по разнообразни аргументи, съдейки по прочетените отзиви в коментарни секции и конгреси. Така че е доста мъчно да се обобщава. Това, което сигурно мога да кажа е, че страхът беше пиков в първия ден - поради шока и поради неналичието на информация. Вече има повече информация на публично равнище за тези, които попадат в оповестените 300 000 мобилизирани. Не съм уверена, че това способства доста за успокоението на хората, които са тревожни още от първия ден на оповестената частична готовност, само че въпреки всичко даже и дребното информация е по-добре от никаква.
В четири украински региона гласоподават на референдум за присъединение към Русия. Какво мислиш за това предложение?
Сложно ми е да дам оценка на тези събития, най-много поради неналичието на справедлива информация. Вярвам, че агитация има и от двете страни на барикадата и сега е доста мъчно се отсее действителната картина на обстановката там (не просто чисто военна, само че и от позиция на настроенията на хората) и преиначените осведомителни известия, които имат за цел избрани внушения и образуването на дадени настройки у хората. Предполагам, че единствено времето ще покаже дали тези хора там в действителност са желали да се причислят към Руската Федерация и дали това е бил ход, който е подкрепил тяхното благоденствие.
Личен списък
Конфликтът сред Русия и Украйна от дълго време излезе отвън рамките на двете страни, засегна огромна част от хората по света по разнообразни способи, усети се във всяко нормално семейство, а с настъпващата зима, скокът на цените и енергийната рецесия терзанията на хората се ускоряват. Какви препоръки би дала като психолог, с цел да преминем през следващата " вихрушка ", която се задава и да съхраним менталното си здраве след поредицата от разтърсващи събития?
Попаднахме в действителност в поредност от световни събития с доста съществени и неприятни последствия за менталното ни здраве. Тъй като проследявам реакциите в България от близко благодарение на обществените мрежи, оставам с усещането, че българите сме не запомнили какво е взаимопомощта и взаимната поддръжка. Иска ми се хората да спрат да се разделят по разнообразни признаци и тематики, да не бъдат толкоз нападателни едни по отношение на други. Виждала съм по какъв начин хора в мнения безусловно си пожелават гибел един на различен (или на техни близки) поради разлики в мненията си по дадени въпроси. И това ме ужасява, в действителност... В този ред на мисли, не трябва да забравяме, че обществената поддръжка и възприятието, че има кой да те изслуша са доста скъпи запаси за справяне. Докато изслушвате, се постарайте да не осъждате непознатите страсти и прекарвания. За хората в днешно време така и така е мъчно да се разкрият прочувствено даже и пред най-близките си, отучихме се да обличаме вътрешния си свят в думи. И няма по-неприятно нещо, когато най-сетне се " съблечеш " прочувствено пред някого, да срещнеш равнодушие или даже рецензия и обезценяване.
Споделянето на страсти може да наподобява на пръв взор нещо " момичешко ", само че в действителност вербализирането им ни оказва помощ да осъзнаем по-добре самата страст, нейната дълбочина, източника ѝ и в следствие да изградим мехнизми, с чиято помощ да се оправим по-ефективно с отрицателните страсти. Също по този начин, сходно интимно другарство ни кара да се усещаме признати, в сигурност, а и в хода на общуването хората обменят разнообразни способи за справяне с проблемите си, тъй че можете да научите и нещо ново.
Другата ми рекомендация е хората да си изградят някаква сигурност в всекидневието. В момента живеем в пределно несигурни времена, когато никой не знае какво ще стане на следващия ден или след седмица, няма предвидимост. Но това не значи, че не можем да си върнем контрола най-малко в нашия микросвят. Смятам, че когато хората основат структурирана среда към себе си и вършат неща, в които се усещат в действителност положителни, това усилва мотивацията им и възприятието за лична подготвеност, а затова и чувството, че можем да се оправим с новите провокации. Физическата интензивност също ни оказва помощ да се оправим със напрежението. Никой не споделя да " блъскате " с часове във фитнеса. 15-20 минути дневно интензивно придвижване са предостатъчни, с цел да видите позитивни промени в настроението си, а може би даже и в тялото си, в случай че упражнявате по-интензивно. Знам, че за някои хора тези формулировки наподобяват доста общи и не вземат решение казуса. Уви, никой от нас не може да повлияе върху възходящите цени, това е отвън нашия директен надзор. Но в нашия директен надзор е личният ни вътрешен свят, грижата за него и по какъв начин реагираме на провокациите извън.
Преместили сте се в Русия в доста " парещ " интервал. Войната в Украйна, която съветският президент Владимир Путин назовава специфична военна интервенция, раздруса целия свят, по какъв начин се промени животът в сърцето на Русия?
След началото на интервенцията, първите 2 седмици бяха доста шокови за всички. Доста компании се изтеглиха от съветския пазар, хората не знаеха по какъв начин тъкмо да реагират на тези събития и по какъв начин да постъпят. Някои побързаха да съберат багажа си и да отидат в Грузия, Армения или Турция поради неналичието на визови рестрикции в тези страни. Колко тъкмо като число не мога да кажа. Други останаха. Специално в столицата животът се върна доста бързо към естественото всекидневие още след първия месец. Хората продължиха да вървят на работа, на учебно заведение, в университета. Недостиг на артикули от първа нужда нямаше - магазините бяха както постоянно цялостни. Имаше по-скоро напор към магазини на марки и вериги, за които се знаеше, че ще затворят. Следейки разнообразни конгреси и коментарни секции, виждах, че обществото е разграничено по тези въпроси. Някои споделяха " Прав им път! ", за други беше мъчно да се разделят с обичаните си марки, само че по този начин или другояче нямаха необикновен избор при по този начин сложилите се условия. Същата обстановка, несъмнено, имаше и по по-важна тематика - за или срещу интервенцията. При хората, които са срещу, ясно се виждаше нерешителност в позицията - не толкоз по какъв начин е изказана, а пред кого и къде. И това е разбираемо, изключително когато се вкараха нови забрани и санкции около термина „ война “.
Личен списък До какво води потреблението на думата „ война “?
В началото на март в Русия беше признат закон, обвързван с общественото дискредитиране на въоражените сили на Русия. Към въпросното обществено дискредитиране се отнасят и подправените вести. Законът провокира много ужас освен в обществото, само че и измежду правните специалисти поради някои неразбираеми формулировки в закона - какво тъкмо се счита за дискредитация, по какъв начин се потвърждава, че разпространението на подправена вест е целеустремено, какво тъкмо е подправена вест и така нататък Думата " война ", отнесена като синоним към специфичната военна интервенция, се смята като неточен термин и затова - подправена информация. Наказанията варират според от това кой е употребявал думата " война ", в каква платформа и към кого е ориентирано известието. Някой може да се размине единствено със солена санкция, различен да рискува да бъде блокиран блога му да вземем за пример, а най-утежняващите условия допускат затвор от 3 до 15 години. Но пандизът, изключително лишаването от независимост за 15 години, е в действителност извънредно наказване. Там към този момент се допуска и нанасяне или предизвикателство на щета по отношение на други лица.
Руският президент разгласи в сряда частична военна готовност в Русия. Новината тормози света, по какъв начин я одобриха руснаците?
Различните хора я одобриха друго. В моето персонално обграждане всички се шокираха, уплашиха, някои даже към този момент си купиха билет за друга страна. В българските медии, доколкото виждам, се приказва най-вече за тези, които бягат. Това не е подправена вест, обратно на някои отзиви. Хората се опасяват и ги разбирам. Разбирам мъжете, които не желаят да бъдат мобилизирани, а още повече разбирам техните майки, съпруги и сестри. Аз самата бях в позиция на безспорен смут, когато чух за частичната готовност... Разбирам и другите, които остават и са подготвени да отидат да се бият на фронта, даже без да чакат да ги активизират. Тук при нас се приказва за много доброволци, които са били отхвърлени, тъй като не дават отговор на условията и актуалните потребности на частичната готовност. Разбирам и тези, които са гневни, както и тези, които са обезверени - и двете положения по разнообразни аргументи, съдейки по прочетените отзиви в коментарни секции и конгреси. Така че е доста мъчно да се обобщава. Това, което сигурно мога да кажа е, че страхът беше пиков в първия ден - поради шока и поради неналичието на информация. Вече има повече информация на публично равнище за тези, които попадат в оповестените 300 000 мобилизирани. Не съм уверена, че това способства доста за успокоението на хората, които са тревожни още от първия ден на оповестената частична готовност, само че въпреки всичко даже и дребното информация е по-добре от никаква.
В четири украински региона гласоподават на референдум за присъединение към Русия. Какво мислиш за това предложение?
Сложно ми е да дам оценка на тези събития, най-много поради неналичието на справедлива информация. Вярвам, че агитация има и от двете страни на барикадата и сега е доста мъчно се отсее действителната картина на обстановката там (не просто чисто военна, само че и от позиция на настроенията на хората) и преиначените осведомителни известия, които имат за цел избрани внушения и образуването на дадени настройки у хората. Предполагам, че единствено времето ще покаже дали тези хора там в действителност са желали да се причислят към Руската Федерация и дали това е бил ход, който е подкрепил тяхното благоденствие.
Личен списък Конфликтът сред Русия и Украйна от дълго време излезе отвън рамките на двете страни, засегна огромна част от хората по света по разнообразни способи, усети се във всяко нормално семейство, а с настъпващата зима, скокът на цените и енергийната рецесия терзанията на хората се ускоряват. Какви препоръки би дала като психолог, с цел да преминем през следващата " вихрушка ", която се задава и да съхраним менталното си здраве след поредицата от разтърсващи събития?
Попаднахме в действителност в поредност от световни събития с доста съществени и неприятни последствия за менталното ни здраве. Тъй като проследявам реакциите в България от близко благодарение на обществените мрежи, оставам с усещането, че българите сме не запомнили какво е взаимопомощта и взаимната поддръжка. Иска ми се хората да спрат да се разделят по разнообразни признаци и тематики, да не бъдат толкоз нападателни едни по отношение на други. Виждала съм по какъв начин хора в мнения безусловно си пожелават гибел един на различен (или на техни близки) поради разлики в мненията си по дадени въпроси. И това ме ужасява, в действителност... В този ред на мисли, не трябва да забравяме, че обществената поддръжка и възприятието, че има кой да те изслуша са доста скъпи запаси за справяне. Докато изслушвате, се постарайте да не осъждате непознатите страсти и прекарвания. За хората в днешно време така и така е мъчно да се разкрият прочувствено даже и пред най-близките си, отучихме се да обличаме вътрешния си свят в думи. И няма по-неприятно нещо, когато най-сетне се " съблечеш " прочувствено пред някого, да срещнеш равнодушие или даже рецензия и обезценяване.
Споделянето на страсти може да наподобява на пръв взор нещо " момичешко ", само че в действителност вербализирането им ни оказва помощ да осъзнаем по-добре самата страст, нейната дълбочина, източника ѝ и в следствие да изградим мехнизми, с чиято помощ да се оправим по-ефективно с отрицателните страсти. Също по този начин, сходно интимно другарство ни кара да се усещаме признати, в сигурност, а и в хода на общуването хората обменят разнообразни способи за справяне с проблемите си, тъй че можете да научите и нещо ново.
Другата ми рекомендация е хората да си изградят някаква сигурност в всекидневието. В момента живеем в пределно несигурни времена, когато никой не знае какво ще стане на следващия ден или след седмица, няма предвидимост. Но това не значи, че не можем да си върнем контрола най-малко в нашия микросвят. Смятам, че когато хората основат структурирана среда към себе си и вършат неща, в които се усещат в действителност положителни, това усилва мотивацията им и възприятието за лична подготвеност, а затова и чувството, че можем да се оправим с новите провокации. Физическата интензивност също ни оказва помощ да се оправим със напрежението. Никой не споделя да " блъскате " с часове във фитнеса. 15-20 минути дневно интензивно придвижване са предостатъчни, с цел да видите позитивни промени в настроението си, а може би даже и в тялото си, в случай че упражнявате по-интензивно. Знам, че за някои хора тези формулировки наподобяват доста общи и не вземат решение казуса. Уви, никой от нас не може да повлияе върху възходящите цени, това е отвън нашия директен надзор. Но в нашия директен надзор е личният ни вътрешен свят, грижата за него и по какъв начин реагираме на провокациите извън.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ