Десетки хиляди българи може да се окажат нелегални във Великобритания след Брекзит
Десетки хиляди българи може да се окажат незаконно живеещи във Англия след Брекзит. Няма да имат право да работят там, да наемат квартира, да пътуват, а децата им - да вървят на учебно заведение, в случай че не придобият нов статут ( settled status ), който да им даде още веднъж тези права. Мнозина даже не знаят, че подобен им е нужен, с цел да останат законно в страната, че кандидатстването към този момент тече (от 30.03.2019 г.) и че за него има краен период, който е друг според от това дали Англия реализира съглашение с Европейски Съюз или не.
В Обединеното кралство живеят минимум 280 хиляди български жители – толкоз разполагат с застрахователен номер, наложителен за живущите там, работят и заплащат налози.
Нишан Джингозян
„ За голямо страдание огромна част от българските жители няма да покрият условията за този нов статут – твърди Нишан Джингозян . - Защо? Не могат да дават нужните документи; нямат трудов договор; не приказват британски, а би трябвало да попълнят приложението на английски; би трябвало да имат и избрани компютърни умения, с цел да я създадат. Голяма част от тях даже не знаят, че им е нужен нов статут. Липсва осведомителна акция. Тя трябваше да стартира от България, само че такава не стартира и това сложи хиляди, хиляди, десетки хиляди български жители в риск. “
Нишан работи на терен с българите в Англия. Той управлява Български център за обществена интеграция и просвета, основан преди 5, 6 месеца. Базиран е в Енфийлд - регион с доста огромна българска общественост в Северен Лондон.
Този уикенд той е хазаин на група, която идва от България и включва претендентите за евродепутати от Българска социалистическа партия Сергей Станишев, Иван Кръстев и Цветелина Пенкова , както и публицисти от София.
Те искат да чуят от първа ръка с какви проблеми се сблъскват сънародниците ни в Кралството преди Брекзит. Затова и са проведени срещи с българи, живеещи във Англия, а също – с депутати от Лейбъристката партия, с екипа на кмета на Лондон Садик Хан, също лейбърист.
Сергей Станишев на Фестивала на източноевропейската просвета в Енфийлд
Цветелина Пенкова и Иван Кръстев
Всички те се срещат на Фестивала на източноевропейската просвета в Енфийлд, в който вземат участие десетки сформира и артисти, които показват културата на съответната страна посредством националната ѝ музика. Фестивалът се провежда за поредна година, а задачата на източноевропейците е да пречупят стандартите, отрицателните настройки към тях, основани от крайнодесни партии във Англия.
Присъствието на претендентите за евродепутати и български публицисти е мотив Нишан – който е и координатор на Българска социалистическа партия в Лондон - да моли:
„ Българската общественост във Англия и България, респективно, имат голям проблем. Нуждаем се от българските институции и българските политици, тъй като това е проблем на България - приказваме за български жители, гласоподаватели и данъкоплатци. “
В институциите ни от дълго време са наясно, че българите би трябвало да аплайват и получат нов статут, в случай че желаят да останат законно във Англия след Брекзит. Но сякаш не им подават ръка. Липсват разяснителни акции, няма експертна поддръжка за хората, които се нуждаят от подпомагане. Българското посолство – в чиято изба се обитава Българският културен институт, а в чийто гараж е ситуирана Българската православна черква – по думите на Нишан - надали има потенциала да го стори. Та даже постройка му не е пригодна да обслужи многочислените българи на Острова, камо ли освен това.
Какво би трябвало да направи българската страна?
Нейната огромна, дълготрайна цел, а и непосредствената ѝ задача обрисува президентът на ПЕС Сергей Станишев след диалозите си в Лондон.
„ Днес говорихме с доста българи. Някои са тук от 5, 10, други са от 15 години. Те са се вкоренили, имат работа, само че всички споделят почти едно и също: „ Направете по този начин, че да можем в България да си намерим работа , да имаме положително възнаграждение и да бъдем там, в Родината “, споделя той пред публицисти. И коментира:
„ Естествено, че огромната цел би трябвало да бъде всеки човек от България да може да осъществя гениите и знанията си в отечеството си – всеки тежи на мястото си – там, където е коренът му. Това би трябвало да е задачата на българската страна – да променим икономическата политика и институциите по този начин, че да се отворят доста повече благоприятни условия от сегашните за всеки човек. Това е, съгласно мен, огромна задача за Българска социалистическа партия като партия, тъй като ние сме тези, които пазиме естествения човек. Искаме да има еднакъв старт, равни благоприятни условия за дребния и междинния бизнес “.
Най-големият капитал на една страна са хората ѝ, само че сред 1.5 и 2 милиона българи са отвън рамките на България и това тежи. Все повече компании, които желаят да влагат у нас, се препъват в неналичието на задоволително и добре готови хора, които да наемат. Но в свят без граници не можеш да задържиш никого принудително на територията си, в случай че действителността, която му предлагаш, е бедност , споделя Станишев.
„ Затова – обрисува той непосредствената задача - би трябвало доста по-цялостна, дейна и добре обезпечена кадрово и финансово политика в поддръжка на българите в чужбина.
Там, където има един българин, там е България . “
Той е уверен, че „ българските посолства би трябвало да бъдат доста подсилени “.
„ Вижте настоящето положение: при 280 хиляди българи, които живеят, работят, заплащат налози в Англия, единствено в Енфийлд те са 40 хиляди, техните проблеми не могат да бъдат посрещнати от институциите в настоящето им положение. “
Бюджетът на посолството в Лондон да бъде повишен неведнъж – предлага Сергей Станишев, а също – да се открият още консулски служби във и отвън Лондон. Всичко това е належащо, тъй като в този момент посолството няма нито финансовата, нито техническата, нито експертната опция да обслужва огромната българска общественост.
Сградата не е пригодна да обслужва съвсем 300 хиляди българи – безапелационен е президентът на ПЕС.
Тони Петкова
Брекзит утежнява и един от до момента съществувалите проблеми: издаването на персонални документи посредством българското посолство, показва пък Тони Петкова . Тя е юрист и работи във Англия за организацията за отбрана правата на европейците във Англия след Брекзит the 3 million , а този уикенд е и измежду участниците в срещите с българската общественост и претенденти за евродепутати. Казва, че поради Брекзит от ден на ден хора се обръщат към посолството за документи.
„ Голям проблем са персоналните документи. Ако в този момент звъннете да си запазите час, несъмнено ще ви дадат час след шест месеца. Хората са принудени да си вземат аероплан, отпуск, с цел да си отидат в България, с цел да си извадят документи. “
Тони Петкова прецизира и какви са крайните периоди за приемане на новия статут от българите, с цел да останат легално във Англия след Брекзит:
„ Българите ще бъдат незаконни, в случай че не аплайват за този нов статут, след 2020 година – в случай че Обединеното кралство излезе от Европейски Съюз без договорка, или след 30 юни 2021 година – в случай че има такава “.
Регистрирахме нова организация за помощ към групите в риск – добавя тя, а задачата ѝ е да улеснят хората в неравностойно състояние при прекосяването на процедурата.
„ Има доста, в това число българи и румънци, които в действителност са в рисково състояние. Не приказват добре британски, откъснати са по ферми, има доста български роми, на които бихме желали да помогнем да се записват, да получат информация.
Много работа би трябвало да се свърши. Все още имаме време, само че би трябвало да действаме по-бързо. Може би и нашето посолство би трябвало да включи освен това, да вземем за пример румънското има горща линия на румънски език. Хората могат да се обаждат и да желаят помощ “, дава образец Тони.
С българската и румънската общественост не се работи елементарно – през 2017-а кметът на Лондон публично ги разпознава като общественост, която изпитва проблеми с интеграцията си и няма политическо посланичество в Ейнфийлд – споделя Нишан. Нито един от 65-те общински съветници не е от Източна Европа. Едва 9% от ползвателите на услугите, предлагани от локалните кметства, са с български корени. Те нямат достъп или не желаят подобен, а аргументите са, че не владеят езика или просто съмнение във управляващите. Голяма част от българските и румънските жители са и жертви на трафик. 80% от секс служащите в този регион от Румъния или България, показва той.
Сънародниците ни на открито обаче са извънредно значими за България и страната ни не би трябвало да им обръща тил.
„ Българите в чужбина са най-големият донор на финансови средства в България. Не познавам българин, който ежемесечно да не подкрепя финансово роднините си в България. Ако умножите броя им по две или три, ще придобиете визия каква група българи оцеляват физически от това, че техните родственици живеят във Англия.
Тази общественост се нуждае от поддръжката на българските политически партии и главно - от нова, работеща, съответна тактика за българската диаспора в чужбина. Такава липсва. Когато 2 млн. от българите живеят в чужбина, 1/3 от работоспособното население на България, българските политици би трябвало да са в Лондон всеки месец! “, споделя той.
Вие сте неразривна част от нашия народ, нашата нация. С тези думи Станишев се обърна към българите, пристигнали на фестивала:
„ 280 хиляди българи живеят в Обединеното кралство. Знам, че всеки един тъгува за България, че е тук, тъй като търси по-добър живот за себе си, за своето семейство. Сега е моментът, изключително с тази безумна случка с Брекзит, българската страна да има доста по-системна и цялостна политика във Ваша поддръжка. Защото там, където има българи по света, там е България. Не бива да бъдете забравени или да се чувствате забравени, тъй като вие сте неразривна част от нашия народ, нашата нация “.
В Обединеното кралство живеят минимум 280 хиляди български жители – толкоз разполагат с застрахователен номер, наложителен за живущите там, работят и заплащат налози.
Нишан Джингозян
„ За голямо страдание огромна част от българските жители няма да покрият условията за този нов статут – твърди Нишан Джингозян . - Защо? Не могат да дават нужните документи; нямат трудов договор; не приказват британски, а би трябвало да попълнят приложението на английски; би трябвало да имат и избрани компютърни умения, с цел да я създадат. Голяма част от тях даже не знаят, че им е нужен нов статут. Липсва осведомителна акция. Тя трябваше да стартира от България, само че такава не стартира и това сложи хиляди, хиляди, десетки хиляди български жители в риск. “
Нишан работи на терен с българите в Англия. Той управлява Български център за обществена интеграция и просвета, основан преди 5, 6 месеца. Базиран е в Енфийлд - регион с доста огромна българска общественост в Северен Лондон.
Този уикенд той е хазаин на група, която идва от България и включва претендентите за евродепутати от Българска социалистическа партия Сергей Станишев, Иван Кръстев и Цветелина Пенкова , както и публицисти от София.
Те искат да чуят от първа ръка с какви проблеми се сблъскват сънародниците ни в Кралството преди Брекзит. Затова и са проведени срещи с българи, живеещи във Англия, а също – с депутати от Лейбъристката партия, с екипа на кмета на Лондон Садик Хан, също лейбърист.
Сергей Станишев на Фестивала на източноевропейската просвета в Енфийлд
Цветелина Пенкова и Иван Кръстев
Всички те се срещат на Фестивала на източноевропейската просвета в Енфийлд, в който вземат участие десетки сформира и артисти, които показват културата на съответната страна посредством националната ѝ музика. Фестивалът се провежда за поредна година, а задачата на източноевропейците е да пречупят стандартите, отрицателните настройки към тях, основани от крайнодесни партии във Англия.
Присъствието на претендентите за евродепутати и български публицисти е мотив Нишан – който е и координатор на Българска социалистическа партия в Лондон - да моли:
„ Българската общественост във Англия и България, респективно, имат голям проблем. Нуждаем се от българските институции и българските политици, тъй като това е проблем на България - приказваме за български жители, гласоподаватели и данъкоплатци. “
В институциите ни от дълго време са наясно, че българите би трябвало да аплайват и получат нов статут, в случай че желаят да останат законно във Англия след Брекзит. Но сякаш не им подават ръка. Липсват разяснителни акции, няма експертна поддръжка за хората, които се нуждаят от подпомагане. Българското посолство – в чиято изба се обитава Българският културен институт, а в чийто гараж е ситуирана Българската православна черква – по думите на Нишан - надали има потенциала да го стори. Та даже постройка му не е пригодна да обслужи многочислените българи на Острова, камо ли освен това.
Какво би трябвало да направи българската страна?
Нейната огромна, дълготрайна цел, а и непосредствената ѝ задача обрисува президентът на ПЕС Сергей Станишев след диалозите си в Лондон.
„ Днес говорихме с доста българи. Някои са тук от 5, 10, други са от 15 години. Те са се вкоренили, имат работа, само че всички споделят почти едно и също: „ Направете по този начин, че да можем в България да си намерим работа , да имаме положително възнаграждение и да бъдем там, в Родината “, споделя той пред публицисти. И коментира:
„ Естествено, че огромната цел би трябвало да бъде всеки човек от България да може да осъществя гениите и знанията си в отечеството си – всеки тежи на мястото си – там, където е коренът му. Това би трябвало да е задачата на българската страна – да променим икономическата политика и институциите по този начин, че да се отворят доста повече благоприятни условия от сегашните за всеки човек. Това е, съгласно мен, огромна задача за Българска социалистическа партия като партия, тъй като ние сме тези, които пазиме естествения човек. Искаме да има еднакъв старт, равни благоприятни условия за дребния и междинния бизнес “.
Най-големият капитал на една страна са хората ѝ, само че сред 1.5 и 2 милиона българи са отвън рамките на България и това тежи. Все повече компании, които желаят да влагат у нас, се препъват в неналичието на задоволително и добре готови хора, които да наемат. Но в свят без граници не можеш да задържиш никого принудително на територията си, в случай че действителността, която му предлагаш, е бедност , споделя Станишев.
„ Затова – обрисува той непосредствената задача - би трябвало доста по-цялостна, дейна и добре обезпечена кадрово и финансово политика в поддръжка на българите в чужбина.
Там, където има един българин, там е България . “
Той е уверен, че „ българските посолства би трябвало да бъдат доста подсилени “.
„ Вижте настоящето положение: при 280 хиляди българи, които живеят, работят, заплащат налози в Англия, единствено в Енфийлд те са 40 хиляди, техните проблеми не могат да бъдат посрещнати от институциите в настоящето им положение. “
Бюджетът на посолството в Лондон да бъде повишен неведнъж – предлага Сергей Станишев, а също – да се открият още консулски служби във и отвън Лондон. Всичко това е належащо, тъй като в този момент посолството няма нито финансовата, нито техническата, нито експертната опция да обслужва огромната българска общественост.
Сградата не е пригодна да обслужва съвсем 300 хиляди българи – безапелационен е президентът на ПЕС.
Тони Петкова
Брекзит утежнява и един от до момента съществувалите проблеми: издаването на персонални документи посредством българското посолство, показва пък Тони Петкова . Тя е юрист и работи във Англия за организацията за отбрана правата на европейците във Англия след Брекзит the 3 million , а този уикенд е и измежду участниците в срещите с българската общественост и претенденти за евродепутати. Казва, че поради Брекзит от ден на ден хора се обръщат към посолството за документи.
„ Голям проблем са персоналните документи. Ако в този момент звъннете да си запазите час, несъмнено ще ви дадат час след шест месеца. Хората са принудени да си вземат аероплан, отпуск, с цел да си отидат в България, с цел да си извадят документи. “
Тони Петкова прецизира и какви са крайните периоди за приемане на новия статут от българите, с цел да останат легално във Англия след Брекзит:
„ Българите ще бъдат незаконни, в случай че не аплайват за този нов статут, след 2020 година – в случай че Обединеното кралство излезе от Европейски Съюз без договорка, или след 30 юни 2021 година – в случай че има такава “.
Регистрирахме нова организация за помощ към групите в риск – добавя тя, а задачата ѝ е да улеснят хората в неравностойно състояние при прекосяването на процедурата.
„ Има доста, в това число българи и румънци, които в действителност са в рисково състояние. Не приказват добре британски, откъснати са по ферми, има доста български роми, на които бихме желали да помогнем да се записват, да получат информация.
Много работа би трябвало да се свърши. Все още имаме време, само че би трябвало да действаме по-бързо. Може би и нашето посолство би трябвало да включи освен това, да вземем за пример румънското има горща линия на румънски език. Хората могат да се обаждат и да желаят помощ “, дава образец Тони.
С българската и румънската общественост не се работи елементарно – през 2017-а кметът на Лондон публично ги разпознава като общественост, която изпитва проблеми с интеграцията си и няма политическо посланичество в Ейнфийлд – споделя Нишан. Нито един от 65-те общински съветници не е от Източна Европа. Едва 9% от ползвателите на услугите, предлагани от локалните кметства, са с български корени. Те нямат достъп или не желаят подобен, а аргументите са, че не владеят езика или просто съмнение във управляващите. Голяма част от българските и румънските жители са и жертви на трафик. 80% от секс служащите в този регион от Румъния или България, показва той.
Сънародниците ни на открито обаче са извънредно значими за България и страната ни не би трябвало да им обръща тил.
„ Българите в чужбина са най-големият донор на финансови средства в България. Не познавам българин, който ежемесечно да не подкрепя финансово роднините си в България. Ако умножите броя им по две или три, ще придобиете визия каква група българи оцеляват физически от това, че техните родственици живеят във Англия.
Тази общественост се нуждае от поддръжката на българските политически партии и главно - от нова, работеща, съответна тактика за българската диаспора в чужбина. Такава липсва. Когато 2 млн. от българите живеят в чужбина, 1/3 от работоспособното население на България, българските политици би трябвало да са в Лондон всеки месец! “, споделя той.
Вие сте неразривна част от нашия народ, нашата нация. С тези думи Станишев се обърна към българите, пристигнали на фестивала:
„ 280 хиляди българи живеят в Обединеното кралство. Знам, че всеки един тъгува за България, че е тук, тъй като търси по-добър живот за себе си, за своето семейство. Сега е моментът, изключително с тази безумна случка с Брекзит, българската страна да има доста по-системна и цялостна политика във Ваша поддръжка. Защото там, където има българи по света, там е България. Не бива да бъдете забравени или да се чувствате забравени, тъй като вие сте неразривна част от нашия народ, нашата нация “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ