Белият дом наложи свободен публичен достъп до всички научни статии, финансирани от САЩ
Десетилетна борба за обезпечаването на обществен достъп до научните достижения, финансирани от държавното управление на Съединени американски щати, взе сериозен поврат. Администрацията на президента Джо Байдън задължи федералните организации да дават гратис на обществеността всеки рецензиран ръкопис до 2025 година, написа.
Много елементи от новата политика, в това число по какъв начин тъкмо държавното управление ще финансира неотложен обществен достъп, занапред ще се вземат решение. Но тя доста прекроява и уголемява съществуващите и гневно оспорвани правила за достъп в Съединени американски щати, които са в действие от 2013 година Белият дом доста отслаби, само че не отстрани, правото на списанията да дават федерално финансирани документи против абонамент до 1 година.
Много комерсиални издатели и научни сдружения с нестопанска цел от дълго време се борят да запазят това едногодишно ембарго, заявявайки, че приходите от абонамент покриват освен разноските за редактиране и произвеждане, само че и финансират публичните действия. Критиците пък считат, че абонаментът за достъп попречва свободния поток на информация. Освен това издателите принуждават американските данъкоплатци да „ заплащат два пъти “ – един път, финансирайки проучването, и още веднъж – с цел да видят резултатите от него. Още от края на 90-те последователите на „ отворения достъп ” лобират в Конгреса и Белия дом за свободния достъп до финансирани от държавното управление проучвания.
Въпреки че администрацията на Байдън го назовава „ публичен достъп “, това „ де факто е мандат за отворен достъп “, пояснява Стефано Бертуци, основен изпълнителен шеф на Американското сдружение по микробиология (ASM), което разгласява в 16 списания.
„ Да се отървем от това ембарго е голям скок напред “, разяснява Хедър Джоузеф, изпълнителен шеф на Коалицията за научни изявления и университетски запаси, една от най-старите групи за покровителство с отворен достъп в Съединените щати.
Ембаргото и обвързваните с него политики „ бяха чиста ликвидация на публичния интерес ”, написа в Тwitter молекулярният биолог Майкъл Айзен от Калифорнийския университет, Бъркли. Айзен е и съоосновател на списание PLOS и като подобен е изтъкнат критик на платените политики за достъп. „ Най-доброто, което мога да кажа за тази нова политика е, че издателите ще я намразят “, обобщава молекулярният биолог.
Много издатели поддържат незабавния обществен достъп, само че подлагат на критика новата политика на Съединени американски щати. „ Бихме предпочели да начертаем наш личен курс към отворен достъп без държавен мандат “, отбелязва Стефано Бертуци. Шест от списанията на Американското сдружение по микробиология към този момент са изцяло отворени, а останалите ще го създадат до 2027 година
Асоциацията на американските издатели е недоволна, защото новите правила влизат в действие „ без публична, съдържателна консултация или обществен спор … по отношение на решение, което ще има съществено икономическо влияние “. Белият дом отхвърля и твърди, че през последната година политиката е обсъждана с издатели.
Други възприеха метод на изчакване.Судип Парих, основен изпълнителен шеф на Американската асоциация за прогрес на науката (AAAS), която е издател на списанията Science, счита, че е „ прекомерно рано да се каже дали тези насоки ще повлияят на нашите списания ”. Впрочем AAAS издава Science Advances – списание с изцяло отворен достъп, а през 2021 година неговите платени научни списания започнаха да разрешават на създателите да подават рецензираните, съвсем финални версии на ръкописи в институционални складове за издание.
Въздействието на новото условие може да варира според от това коя от над 20-те финансиращи организации в Съединени американски щати поема проучванията на създателя. Всяка организация би трябвало да завърши политиката си до края на 2024 година и да я приложи до края на 2025 година
Политиката няма за цел да постанова избран бизнес модел за издание, посочи Алондра Нелсън, изпълняващ длъжността шеф на Службата за политика в региона на науката и технологиите (OSTP) на Белия дом, в изявление за Science. Например, няма да изисква федерално финансираните откриватели да разгласяват единствено в списания с отворен достъп.
Изследователите, които разгласяват в абонаментни списания, може да са в положение да отговорят на правилото, като подават съвсем окончателната, рецензирана и призната версия в обществен депозитар. Според Алондра Нелсън Службата е изцяло наясно с опасенията за това кой ще поеме разноските, свързани с новата политика, изключително в случай че платеното издание на теоретичен труд се трансформира в необятно публикувана процедура. Съществуват опасения, че тази политика в Съединени американски щати, а и в Европа, може да форсира възхода на такива списания, което в последна сметка ще ги направи недостъпни за учени със непретенциозно или без никакво финансиране, които работят в научни звена с непълен запас и в разрастващите се страни.
Затова OSTP разгласи желанията си „ да подсигурява, че политиките за публичен достъп са съпроводени от поддръжка за по-уязвимите членове на изследователската екосистема “. Агенциите биха могли да вземем за пример да разрешат на откривателите да употребяват безплатни средства за покриване на разноските за издание с отворен достъп или биха могли да финансират разширението на обществените складове, предложи Нелсън. „ Не сме наивни за провокациите, пред които сме изправени. Прилагането на всяка нова политика е от основно значение “, уточни държавният чиновник.
Във Вашингтон, окръг Колумбия, тези промени накараха републиканците и демократите да упорстват федералното държавно управление да преразгледа своите политики за достъп. През 2013 година тогавашният президент Барак Обама се опита да реализира компромис — посредством правилото за едногодишно ембарго — сред издателите и бранителите на отворения достъп. Но мнозина, включително и неговият вицепрезидент Джо Байдън, не останаха удовлетворени. В тирада от 2016 година сегашният президент означи, че „ данъкоплатците финансират с 5 милиарда $ годишно проучвания за рака, само че откакто бъдат оповестени, съвсем всички научни достижения остават недостъпни зад платените стени. Кажете ми по какъв начин това форсира научния развой? ”
Новите правила ще се ползват за забележителен дял от международната академична литература – и стотици хиляди нови научни публикации ще станат налични за всички неотложно. OSTP пресмята, че през 2021 година федералните проучвателен фондове са произвели 195 000 до 263 000 оповестени публикации, които съставляват към 7 до 9% от 2,9 милиона публикации, оповестени по целия свят.
Трудно е да се планува по какъв начин смяната в последна сметка ще се отрази на финансите на съответни списания, издатели и откриватели, считат анализатори. В някои списания, да вземем за пример, единствено дребна част от публикациите може да са артикул на финансиране от Съединени американски щати. Университетските библиотеки въпреки всичко може да са подготвени да заплащат абонаментни такси, даже в случай че техните преподаватели могат да четат същите документи другаде гратис, стига издателите да предложат по-добър интерфейс, функционалности за търсене или други услуги.
Бертуци обаче споделя, че новата политика евентуално ще има световно влияние, което ще бъде мъчно да се пренебрегне, тъй като „ държавното управление на Съединени американски щати е 800-килограмовата горила в стаята “.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Много елементи от новата политика, в това число по какъв начин тъкмо държавното управление ще финансира неотложен обществен достъп, занапред ще се вземат решение. Но тя доста прекроява и уголемява съществуващите и гневно оспорвани правила за достъп в Съединени американски щати, които са в действие от 2013 година Белият дом доста отслаби, само че не отстрани, правото на списанията да дават федерално финансирани документи против абонамент до 1 година.
Много комерсиални издатели и научни сдружения с нестопанска цел от дълго време се борят да запазят това едногодишно ембарго, заявявайки, че приходите от абонамент покриват освен разноските за редактиране и произвеждане, само че и финансират публичните действия. Критиците пък считат, че абонаментът за достъп попречва свободния поток на информация. Освен това издателите принуждават американските данъкоплатци да „ заплащат два пъти “ – един път, финансирайки проучването, и още веднъж – с цел да видят резултатите от него. Още от края на 90-те последователите на „ отворения достъп ” лобират в Конгреса и Белия дом за свободния достъп до финансирани от държавното управление проучвания.
Въпреки че администрацията на Байдън го назовава „ публичен достъп “, това „ де факто е мандат за отворен достъп “, пояснява Стефано Бертуци, основен изпълнителен шеф на Американското сдружение по микробиология (ASM), което разгласява в 16 списания.
„ Да се отървем от това ембарго е голям скок напред “, разяснява Хедър Джоузеф, изпълнителен шеф на Коалицията за научни изявления и университетски запаси, една от най-старите групи за покровителство с отворен достъп в Съединените щати.
Ембаргото и обвързваните с него политики „ бяха чиста ликвидация на публичния интерес ”, написа в Тwitter молекулярният биолог Майкъл Айзен от Калифорнийския университет, Бъркли. Айзен е и съоосновател на списание PLOS и като подобен е изтъкнат критик на платените политики за достъп. „ Най-доброто, което мога да кажа за тази нова политика е, че издателите ще я намразят “, обобщава молекулярният биолог.
Много издатели поддържат незабавния обществен достъп, само че подлагат на критика новата политика на Съединени американски щати. „ Бихме предпочели да начертаем наш личен курс към отворен достъп без държавен мандат “, отбелязва Стефано Бертуци. Шест от списанията на Американското сдружение по микробиология към този момент са изцяло отворени, а останалите ще го създадат до 2027 година
Асоциацията на американските издатели е недоволна, защото новите правила влизат в действие „ без публична, съдържателна консултация или обществен спор … по отношение на решение, което ще има съществено икономическо влияние “. Белият дом отхвърля и твърди, че през последната година политиката е обсъждана с издатели.
Други възприеха метод на изчакване.Судип Парих, основен изпълнителен шеф на Американската асоциация за прогрес на науката (AAAS), която е издател на списанията Science, счита, че е „ прекомерно рано да се каже дали тези насоки ще повлияят на нашите списания ”. Впрочем AAAS издава Science Advances – списание с изцяло отворен достъп, а през 2021 година неговите платени научни списания започнаха да разрешават на създателите да подават рецензираните, съвсем финални версии на ръкописи в институционални складове за издание.
Въздействието на новото условие може да варира според от това коя от над 20-те финансиращи организации в Съединени американски щати поема проучванията на създателя. Всяка организация би трябвало да завърши политиката си до края на 2024 година и да я приложи до края на 2025 година
Политиката няма за цел да постанова избран бизнес модел за издание, посочи Алондра Нелсън, изпълняващ длъжността шеф на Службата за политика в региона на науката и технологиите (OSTP) на Белия дом, в изявление за Science. Например, няма да изисква федерално финансираните откриватели да разгласяват единствено в списания с отворен достъп.
Изследователите, които разгласяват в абонаментни списания, може да са в положение да отговорят на правилото, като подават съвсем окончателната, рецензирана и призната версия в обществен депозитар. Според Алондра Нелсън Службата е изцяло наясно с опасенията за това кой ще поеме разноските, свързани с новата политика, изключително в случай че платеното издание на теоретичен труд се трансформира в необятно публикувана процедура. Съществуват опасения, че тази политика в Съединени американски щати, а и в Европа, може да форсира възхода на такива списания, което в последна сметка ще ги направи недостъпни за учени със непретенциозно или без никакво финансиране, които работят в научни звена с непълен запас и в разрастващите се страни.
Затова OSTP разгласи желанията си „ да подсигурява, че политиките за публичен достъп са съпроводени от поддръжка за по-уязвимите членове на изследователската екосистема “. Агенциите биха могли да вземем за пример да разрешат на откривателите да употребяват безплатни средства за покриване на разноските за издание с отворен достъп или биха могли да финансират разширението на обществените складове, предложи Нелсън. „ Не сме наивни за провокациите, пред които сме изправени. Прилагането на всяка нова политика е от основно значение “, уточни държавният чиновник.
Във Вашингтон, окръг Колумбия, тези промени накараха републиканците и демократите да упорстват федералното държавно управление да преразгледа своите политики за достъп. През 2013 година тогавашният президент Барак Обама се опита да реализира компромис — посредством правилото за едногодишно ембарго — сред издателите и бранителите на отворения достъп. Но мнозина, включително и неговият вицепрезидент Джо Байдън, не останаха удовлетворени. В тирада от 2016 година сегашният президент означи, че „ данъкоплатците финансират с 5 милиарда $ годишно проучвания за рака, само че откакто бъдат оповестени, съвсем всички научни достижения остават недостъпни зад платените стени. Кажете ми по какъв начин това форсира научния развой? ”
Новите правила ще се ползват за забележителен дял от международната академична литература – и стотици хиляди нови научни публикации ще станат налични за всички неотложно. OSTP пресмята, че през 2021 година федералните проучвателен фондове са произвели 195 000 до 263 000 оповестени публикации, които съставляват към 7 до 9% от 2,9 милиона публикации, оповестени по целия свят.
Трудно е да се планува по какъв начин смяната в последна сметка ще се отрази на финансите на съответни списания, издатели и откриватели, считат анализатори. В някои списания, да вземем за пример, единствено дребна част от публикациите може да са артикул на финансиране от Съединени американски щати. Университетските библиотеки въпреки всичко може да са подготвени да заплащат абонаментни такси, даже в случай че техните преподаватели могат да четат същите документи другаде гратис, стига издателите да предложат по-добър интерфейс, функционалности за търсене или други услуги.
Бертуци обаче споделя, че новата политика евентуално ще има световно влияние, което ще бъде мъчно да се пренебрегне, тъй като „ държавното управление на Съединени американски щати е 800-килограмовата горила в стаята “.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ