10-те най-добри български филма след 1990 година
Десет от най-успешните филми на новото българско кино от 90-те години на предишния век до през днешния ден ще станат част от 19-ия „ София Филм Фест “.
Фестивалът стартира на 5 март, а програмата се показва във връзка 100-годишнината на българското кино и е селектирана на правилото на най-вече получени гласове от 10 одобрени български кинокритици.
Ето листата с определените, събрал 10-те най-хубави български кино лентата след 1990 година.
1. Граница
Сценарист: Емил Тонев, Илиян Симеонов
Режисьор: Илиян Симеонов, Христиан Ночев
Още с появяването си на екран „ Граница ” (1994) на режисьорите Илиян Симеонов и Християн Ночев провокира остри полемики и даже опити да бъде спрян от лъчение по Българска национална телевизия поради смелостта си да разрушава митове… Въпреки това филмът е почетен с премията за дебют от филмовия фестивал „ Златната роза ” през 1994 година Действието се развива в дребна погранична застава, по времето на соца.
Граничарите, командвани от Капитана (в ролята Наум Шопов), са длъжни да извършват заповедите му, трансформирайки се в жертви на Системата. Войниците могат да избират – или да станат герои и да заслужат домакински отпуск, като убиват бягащите през границата хора, или да станат предатели, като не съблюдават разпоредбите на Системата и не стрелят по „ нарушителите ” на границата.
Главните функции са поверени на Чочо Попйорданов („ Златен Баяр ” в Белгия за най-хубава мъжка роля) и Мариан Вълев.
2. Писмо до Америка
Сценарист: Иглика Трифонова
Режисьор: Иглика Трифонова
„ Писмо до Америка ” (2001) – игралният дебют на Иглика Трифонова, е първата огромна копродукция, в която България е водеща страна. Доверили се на сюжета и режисурата на Иглика Трифонова, историята на „ Писмо до Америка ” описват актьорите Филип Аврамов, Ана Пападопулу и Петър Антонов.
Филмът ловко смесва игрално кино и документални обстоятелства – едно момче потегля да търси остаряла българска ария, „ с цел да възкреси ” най-хубавия си другар. Създателите на кино лентата владеят прелестно езика на актуалното кино и „ Писмо до Америка ” разруши родните боксофискласации, като влезе в формалния Топ 10 с най-гледаните филми у нас – казус за български филм по това време!
„ Писмо до Америка ” е почетен с шест награди на „ Златната роза ” през 2000 г.; с Наградата на FIPRESCI – Молодист, Украйна; Наградата „ Дон Кихот ” на Международната федерация на киноклубовете (FICC) – Киев 2001, Голямата премия за най-хубав филм – „ Златна ракла ”, Пловдив, 2001, Специалната премия на журито – Истанбул 2002, Голямата премия „ Матадоро ” – Норделик, Холандия 2003.
3. Дзифт
Сценарист: Владислав Тодоров
Режисьор: Явор Гърдев
„ Дзифт ” (2008) сигурно ще бъде запомнен задълго в историята на новото българското кино, поради хипнотичната си черно-бяла визия, която включва фрагменти снимани на 35, 16 и 8 мм, с огромната постпродукция и спецефекти, със славата на един от най-гледаните български филми, и с обстоятелството, че е сполучлив кинодебют на театралния режисьор Явор Гърдев.
В главната си част екипът, работил по „ Дзифт ” е формиран от дебютанти: сценаристът Владислав Тодоров, режисьорът Явор Гърдев, композиторът Калин Николов, сценографът Никола Тороманов, както и актьорите в основните функции – Захари Бахаров и Таня Илиева.
„ Дзифт ” е особена жанрова примес от ретро-соц и нео-ноар. Филмът осъществя атракционно пътешестване обратно във времето към една към този момент разпиляна социалистическа реалност. Действието се развива в една нощ, съдбовно наситена с внезапни обрати и премеждия, сантиментални срещи, изменничества и разобличения… Отличен е със „ Сребърен Свети Георги ” в Москва за най-хубава постановка и с Наградата на съветските киноклубове.
В България „ Дзифт ” получава „ Златна роза ” за най-хубав игрален филм и още три оценки на Фестивала на българското кино във Варна. Най-големият триумф на кино лентата е превръщането му в народен бокс офис шлагер с над 36 000 фенове, както и киноразпространението му в дузина страни по света.
4. Светът е огромен и избавление дебне отвред
Сценарист: Юрий Дачев, Душан Милич, Илия Троянов, Стефан Командарев
Режисьор: Стефан Командарев
Българските фенове ще имат опция да видят още веднъж и „ Светът е огромен и избавление дебне отвред ” (2008) на режисьора Стефан Командарев, да чуят неповторимата музика на Стефан Вълдобрев, основана особено за кино лентата, да се допрян до една история, снимана по едноименния разказ на Илия Троянов и оживяла на екран с помощта на майсторските актьорски превъплъщения на Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу.
Най-мащабната българска копродукция за последните 20 години – сред България, Германия, Унгария, Словения и с присъединяване на Сърбия, е снимана в четири страни и е подкрепена от 11 национални и паневропейски фонда.
„ Светът е голям… ” може да се похвали с 43 седмици в българския Топ 20, гледан е от над 40 000 фенове у нас и до момента е публикуван в над 90 страни на 5 континента. Филмът стигна до шортлиста на 9-те оферти за „ Оскар ”-ови номинации за чуждоезичен филм за 2010 година „ Светът е огромен и избавление дебне отвред ” е взел участие в над 90 фестивала и има 30 интернационалните и национални награди.
5. Източни пиеси
Сценарист: Камен Калев
Режисьор: Камен Калев
Стартирал, сходно на всички сполучливи български филми в последните 10 години, като план в „ София Мийтингс ”, „ Източни пиеси ” на режисьора Камен Калев дебютира през май 2009 година на филмовия фестивал в Кан като част от „ Петнайсетдневката на режисьорите ” – и това беше първо присъединяване на български филм в тази влиятелна стратегия за последните 20 години!
„ Ако пропуснете това заглавие, ще изглеждате неуместно след 5 години ” , написа френският вестник „ Liberation ”. В декемврийското си резюме на годината, „ Screen International ” обръща особено внимание на „ новите гении на 2009 година ” и измежду 16-те имена откриваме Камен Калев.
„ Източни пиеси ”, копродукция на България и Швеция, победи през октомври 2009 година в състезанието за първи и втори филми на Варшавския фестивал и провокира възторг в Токио – получи огромната премия „ Сакура Гран При ”, както и премиите за най-хубав режисьор и най-хубав артист (Христо Христов). Международният фестивал в Братислава също присъжда три награди на „ Източни пиеси ” – за най-хубав режисьор, най-хубав артист (Христо Христов) и Наградата на екуменическото жури.
Към листата с самопризнания за българския филм на 2009 година се включват и Наградата на журито на фестивала в Ещорил, Португалия; Наградата на младежкото жури от интернационалния кино фестивал в Анталия, Наградата CICAE от Сараево, както и номинация за премията LUX 2009 на Европейския парламент. Филмът е показван на огромен екран във Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Турция, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия, Словения, Унгария, Австралия, Нова Зеландия.
6. Мисия Лондон
Сценарист: Димитър Митовски, Алек Попов, Деляна Манева
Режисьор: Димитър Митовски
„ Мисия Лондон ” (2010) на режисьора Димитър Митовски пожъна най-големият зрителски триумф на огромен екран у нас през последните 20 години – над 370 000 фенове! Комедията е огромна продукция сред България, Македония, Унгария, Швеция и Англия, снимана съвсем напълно отвън България, със стабилен актьорски състав: Юлиан Вергов, Алън Форд, Георги Стайков, Ана Пападопулу, Любомир Нейков, Томас Арана, Eрнестина Шинова, Коцето-Калки, депутатът Павел Чернев, фолк-звездата Андреа.
Митовски дефинира кино лентата си като „ ексцентрична комедия ”, в която централно място заема натуралистичният български комизъм. Сценарият е негово дело в съдействие с Деляна Манева и създателя на романа „ Мисия Лондон ” Алек Попов. Книгата е написана с възприятие за комизъм и споделя историята за властната брачна половинка на българския президент, която взема решение да даде почитан банкет в Лондон, а новоназначеният с протекциите ѝ дипломат получава една единствена задача – да уреди наличието на Нейно Величество кралицата…
7. Подслон
Сценарист: Разван Радулеску, Мелиса де Рааф, Драгомир Шолев
Режисьор: Драгомир Шолев
Зрителското внимание заслужава и дебютният „ Подслон ” (2011) на режисьора Драгомир Шолев, който първо много попътува по света, а след това завоюва всички значими български награди. Списание „ Variety ” писа за „ Подслон ”: „ Интелигентно изследвайки старите и постоянно настоящи всемирен тематики, този мрачно-духовит многогласен филм е един впечатляващо убеден и зрял дебют на автора-режисьор Драгомир Шолев. “
Изпълнената с тъмен комизъм драма с четири настоящи лица, която се развива най-вече в сив апартамент в предградията, се трансформира в същински фестивален любимец, с помощта на обстоятелството, че сподели пресен кинопрочит на изтъркания род за комплицирани младежи и пропастта сред поколенията. Макар съсценаристите да са румънец (Разван Радулеску) и холандка (Мелиса де Рааф), филмът е напълно български, със непретенциозен бюджет, финансиран от НФЦ и Българска национална телевизия.
Продуцент е Росица Вълканова – „ Клас Филм ”. Световната премиера на „ Подслон ” беше в секцията „ Нови режисьори ” на интернационалния фестивал в Сан Себастиан, 2010 и това бе първият български филм, взел участие в състезанието там. На 29-ия фестивал „ Златна роза ” филмът бе отличен за дебют и за операторската работа на Крум Родригес. На 15-ия София Филм Фест Драго Шолев и Роси Вълканова излизаха три пъти на сцената – с цел да получат Голямата премия в интернационалния конкурс, оценката на „ Кодак ” за Най-добър български филм и Наградата на публиката!
8. Аве
Сценарист: Константин Божaнов, Арнолд Баркъс
Режисьор: Константин Божaнов
В селекцията от най-успешни български филми след 1990 попада и „ Аве ” (2011) на режисьора Константин Божанов – един от най-харесваните филми от новото българско кино. След международната си премиера в „ Седмица на рецензията “ в Кан, творбата съумява да се снабди с влиятелни награди още преди да излезе на огромен екран. Сред тях са Специалната премия на фестивала в Сараево 2011, премия „ Елф ” за млад гений от Филмовия фестивал в Хамбург 2011, премията на FIPRESCI от Филмовия фестивал във Варшава.
„ Аве ” е основан по сюжет на Константин Божанов и Арнолд Баркус. Оператори са Ненад Бороевич и Радослав Гочев. Продуцент е Димитър Гочев – Sia и Камера. Главните функции във кино лентата са поверени на Ованес Торосян („ Източни пиеси ”, „ Тилт ”) и младата Анжела Недялкова.
Докато пътува на стоп за погребението на собствен другар, Камен среща 17-годишната Аве – бегълка, която търси своя проблематичен брат. По време на пътуването си тя въвлича Камен във все по-големи проблеми, а той незабелязано се влюбва в щурото и необичайно момиче. „ Аве ” е показан с огромен триумф на 16-ия СФФ през 2012 година, когато печели премиите за най-хубав балкански филм, за най-хубав български игрален филм, за най-хубав режисьор и наградата на българската кино рецензия.
„ Аве ” е европейски филм. Разбираем е за аудитория по целия свят и носи чувствителността на европейското кино. Човешките измерения на сюжета – любовта, гибелта, спорът сред поколенията, нежеланието да живееш в свят, основан по непознати правила, не са районно характерни, а общи ”, пишат медиите у нас за „ Аве ”.
9. TILT
Сценарист: Борислав Чучков, Виктор Чучков
Режисьор: Виктор Чучков
Копродукцията сред България и Германия “TILT ” е режисьорски дебют на Виктор Чучков-син, като сюжетът е основан взаимно с Борислав Чучков. Зад камерата е Рали Ралчев, музиката е дело на Виктор Чучков, продуцент е Борислав Чучков. „ TILT ” е представян като план на „ София Мийтингс ” през 2006 година и открива своите копродуценти.
Ролите във кино лентата са разпределени сред Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Георги Стайков, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов. „ TILT ” e любовна история, динамично разказана в стилистиката на приключенската драма.
Името на кино лентата идва от термин в играта флипер, който значи блокаж. Главният воин и трима негови другари мечтаят да отворят личен бар с флипери. Но една любовна случка и незаконно порно трансформират орисите на всички… „ TILT ” споделя една история на езика на новото потомство и напълно закономерно се трансформира в зрителски шлагер.
10. Урок
Сценарист: Кристина Грозева, Петър Вълчанов
Режисьор: Кристина Грозева, Петър Вълчанов
Българският филм „ Урок ”, пълнометражен дебют на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, към този момент е един от най-успешните и награждавани филми за 2014 година отвън България. Сред последните му оценки отпреди няколко дни са „ Ингмар Бергман ” премията за дебют в Гьотеборг и за най-хубава актриса Маргита Гошева от фестивала в Анже, Франция.
Филмът получи оценки на доста влиятелни конгреси като Сан Себастиан, Варшава, Варна, Токио, Киев и Солун. В основните функции са актьорите Маргита Гошева, Иван Бърнев и Стефан Денолюбов, а оператор е Крум Родригес.
„ Урок ” показва историята на Надежда – учителка по британски език от недодялан български град, която е сложена в изключителна обстановка. В класа ѝ някой краде пари от съучениците си и тя е решена да открие и накаже виновника. В последна сметка тя „ научава урока ”, че не всеки който краде, е морално пропаднал нарушител.
По подигравка на ориста историята, която споделя „ Урок ”, е въодушевена от същински случай отпреди няколко години, когато българска учителка обра банка поради сиромашия и бедност. Следващият план на режисьорския екип ще бъде за историята на железничаря, който откри чанта с пари, съобщи я на управляващите и бе награден с часовник-менте.
