10 г. в ЕС - еврооптимисти сме, искаме в Еврозоната
Десет години след приемането на страната ни за пълновръстен член на Европейски Съюз, българите остават едни от най-големите еврооптимисти, демонстрира национално представително изследване на Алфа Рисърч, извършено в интервала 16 – 25 септември измежду извадка от 1021 души.
Хората възприемат по-осъзнато произлизащите от участието изгоди. Има и някои евроскептични настроения, само че все още те остават в сянката на позитивните настройки.
От влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година до момента, утвърждението за участието се резервира в границите на 50 на 100, против 16% отрицание и 34% неутрални оценки.
През целия десетгодишен интервал най-силни еврооптимисти
са по-младите български жители, с по-високо обучение, интензивност и подвижност, които са се възползвали най-пълноценно от преимуществата на участието: жителите на столицата и огромните градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, стопански дейните и хората с приходи над междинното ниво.
И назад, по-скептични са възрастните поданици на дребните обитаеми места, по-ниско образовани, стопански неактивни или заети с неквалифициран труд.
Съществена разлика има в оценката за резултатите от приобщаването на България към Евросъюза.
Проучванията в края на 2008 година записаха поляризация сред упованията за сдържан резултат от участието и незадоволеност от неналичието на бърза забележима смяна в страната. Усилията за въвеждане на европейски правила и стандарти в другите сфери се одобряваха като налагане на незаслужени ограничавания пред България. Днес, в края на десетата година обаче равносметката е очебийно позитивна: в съответствие 51%:26% българските жители считат, че страната е спечелила от участието. По-сдържана е оценката в персонален проект: 19% от живеещите в страната считат, че вероятностите пред тях се усилват, а 15% се възприемат като губещи, разясняват от организацията.
Макар и постоянно превръщането на една фантазия в действителност да води до разочарования, в тази ситуация това не е по този начин - обликът на Европейски Съюз продължава да е прелъстителен за българите.
Мнозинството от пълнолетните поданици на страната го възприемат като либерален
(63%), закрилящ (52%) и взаимен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че Европейски Съюз е бюрократичен и в по-малка степен неефикасен (32%).
Борисов: Заслужаваме да сме в "чакалнята "
Както при започване на участието, по този начин и в този момент като най-важни преимущества хората не престават да възприемат възможностите, които свободното придвижване на хора дава. Тук е и най-значимият растеж в оценките за изгодата от европейското участие - опциите за пътешестване в страни от Европейски Съюз нарастват от 15% през 2008 година до 49% през 2017г.; възможностите за обучение в тях бележат двоен растеж - от 4% през 2008г. до 10% през 2017г.; а за намиране на работа, троен растеж - от 6% през 2008г. до 22% през 2017г.
Същевременно, резултатите от уменията и напъните на България да извоюва позиции пред европейските си сътрудници, се правят оценка по-сдържано: 36% считат, че гласът на страната се зачита в Европейски Съюз, 35% - че тя има по-голяма тежест при интернационалните търговски договаряния.
Един от всеки двама пълнолетни българи поддържа лансирания през септември 2017 година от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер вид за по-силен Европейски Съюз, в това число посредством по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната.
ВИЖТЕ В СНИМКИ ДОБРИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БОЙКО БОРИСОВ И ЖАН-КЛОД ЮНКЕР
Експерт за България отпред на Европейски Съюз: Корупция и неприятно ръководство
Борисов към Юнкер: Ще разчитаме на вас
За българите бъдещето на Европейски Съюз е обвързвано и с продължение процеса на неговото разширение
към страните от Западните Балкани, само че оценката за Турция е отриателна.
Едва 23 на 100 желаят южната ни съсеска в съюза, до момента в който през 2008 година тоз дял е бил 35%.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Хората възприемат по-осъзнато произлизащите от участието изгоди. Има и някои евроскептични настроения, само че все още те остават в сянката на позитивните настройки.
От влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година до момента, утвърждението за участието се резервира в границите на 50 на 100, против 16% отрицание и 34% неутрални оценки.
През целия десетгодишен интервал най-силни еврооптимисти
са по-младите български жители, с по-високо обучение, интензивност и подвижност, които са се възползвали най-пълноценно от преимуществата на участието: жителите на столицата и огромните градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, стопански дейните и хората с приходи над междинното ниво.
И назад, по-скептични са възрастните поданици на дребните обитаеми места, по-ниско образовани, стопански неактивни или заети с неквалифициран труд.
Съществена разлика има в оценката за резултатите от приобщаването на България към Евросъюза.
Проучванията в края на 2008 година записаха поляризация сред упованията за сдържан резултат от участието и незадоволеност от неналичието на бърза забележима смяна в страната. Усилията за въвеждане на европейски правила и стандарти в другите сфери се одобряваха като налагане на незаслужени ограничавания пред България. Днес, в края на десетата година обаче равносметката е очебийно позитивна: в съответствие 51%:26% българските жители считат, че страната е спечелила от участието. По-сдържана е оценката в персонален проект: 19% от живеещите в страната считат, че вероятностите пред тях се усилват, а 15% се възприемат като губещи, разясняват от организацията.
Макар и постоянно превръщането на една фантазия в действителност да води до разочарования, в тази ситуация това не е по този начин - обликът на Европейски Съюз продължава да е прелъстителен за българите.
Мнозинството от пълнолетните поданици на страната го възприемат като либерален
(63%), закрилящ (52%) и взаимен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че Европейски Съюз е бюрократичен и в по-малка степен неефикасен (32%).
Борисов: Заслужаваме да сме в "чакалнята "
Както при започване на участието, по този начин и в този момент като най-важни преимущества хората не престават да възприемат възможностите, които свободното придвижване на хора дава. Тук е и най-значимият растеж в оценките за изгодата от европейското участие - опциите за пътешестване в страни от Европейски Съюз нарастват от 15% през 2008 година до 49% през 2017г.; възможностите за обучение в тях бележат двоен растеж - от 4% през 2008г. до 10% през 2017г.; а за намиране на работа, троен растеж - от 6% през 2008г. до 22% през 2017г.
Същевременно, резултатите от уменията и напъните на България да извоюва позиции пред европейските си сътрудници, се правят оценка по-сдържано: 36% считат, че гласът на страната се зачита в Европейски Съюз, 35% - че тя има по-голяма тежест при интернационалните търговски договаряния.
Един от всеки двама пълнолетни българи поддържа лансирания през септември 2017 година от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер вид за по-силен Европейски Съюз, в това число посредством по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната.
ВИЖТЕ В СНИМКИ ДОБРИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БОЙКО БОРИСОВ И ЖАН-КЛОД ЮНКЕР
Експерт за България отпред на Европейски Съюз: Корупция и неприятно ръководство
Борисов към Юнкер: Ще разчитаме на вас
За българите бъдещето на Европейски Съюз е обвързвано и с продължение процеса на неговото разширение
към страните от Западните Балкани, само че оценката за Турция е отриателна.
Едва 23 на 100 желаят южната ни съсеска в съюза, до момента в който през 2008 година тоз дял е бил 35%.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ