Десет години Борисов ни убеждава, че сме готови за Шенген,

Десет години Борисов ни убеждава, че сме подготвени за Шенген, но не ни желаят. Само че не е задоволително да покриеш техническите критерии, а да тъпчеш върховенството на закона и да държиш Капитан Андреево отворено за трафик.

Когато през 2011 година тогавашният министър председател Бойко Борисов съобщи, че една недоизмазана постройка дели България от Шенген, доста се беше объркал. Оттогава изминаха повече от 10 години, в които можеше да измаже цялата страна, а ето, че България е застрашена още веднъж да пропусне следващия прозорец за Шенген, отворен по време на чешкото председателство на Съвета на Европейски Съюз. Независимо от поддръжката на Европейската комисия, която прикани страните-членки да гласоподават за присъединението на България, Румъния и Хърватия към зоната за пътувания без граничен надзор.
Върховенството на правото
Но през всички тези години един политик не отстъпи от своята позиция, че България и Румъния не са подготвени за Шенген и повода за това е същата, за която през всичките тези години жители излизаха на митинги – поради върховенството на правото и неналичието на прогрес в битката с огромната корупция и проведената престъпност. Марк Рюте, за четвърти път министър председател на Нидерландия – от 2010 година насам, упорства, че е нужна нова оценка за България по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), последният отчет по който е от 2020 година София не счита по този начин.

Наскоро служебният министър на правораздаването Крум Зарков изясни, че върховенството на правото у нас се следи с годишния отчет на Европейска комисия и с осъществяването на условията за приемане на европейски средства по Плана за възобновяване и резистентност – по тази причина не се чакат спомагателни отчети по МСП, който в България считат за завършен. (За разлика от Румъния, която не възразява против нови оценки по Механизма за съдействие и инспекция.)

Но Народното събрание на Нидерландия одобри резолюция, съгласно която страната не би трябвало да гласоподава за присъединението на България и Румъния към Шенгенското пространство. А към този момент и Австрия е в редиците на съперниците, основно поради трафика на незаконни мигранти по западнобалканския маршрут, изключително повишен след 2018 година Налице е опълчване, без значение че завършилата в края на октомври задача на Европейска комисия даде позитивна оценка на използването на шенгенските правила от София и Букурещ.
Политическата неустойчивост пречи
На 8 декември министрите на вътрешните работи на Европейски Съюз би трябвало да гласоподават за приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген. От изказване на еврокомисарката по вътрешните работи Илва Йохансон се разбра, че кандидатурите на първите две страни ще бъдат гласувани настрана от тази на Хърватия. Това значи, че има заплаха България, която от 15 години е член на Европейски Съюз, да остане отвън съглашението, а Хърватия, включила се през 2013 година, да бъде призната.

Засилените совалки на правосъдния министър Крум Зарков, начинания на евродепутати и на президента Румен Радев и вицепрезидентката Илияна Йотова не могат да компенсират политическата неустойчивост, която България излъчва. В края на октомври и Рюте назова казуса – неналичието на постоянно държавно управление. Несигурността какъв кабинет ще се образува провокира безпокойствие в сътрудниците от Европейски Съюз. Дали това ще е държавно управление и болшинство, които ще съумеят да наложат правилата на правовата страна, да реформират прокуратурата и активността на Висшия правосъден съвет, или ще продължат десетгодишното статукво, познато от ръководството на Бойко Борисов. (Ако въобще се реализира единодушие за постоянно държавно управление – за последните две години единственото такова ръководи едвам 7 месеца.)

За Борисов въпросът за Шенген се свеждаше до катери, хеликоптери и защита на границата, с две думи – до механически критерии, за които бе установено още през 2011 година, че са изпълнени и от България, и от Румъния. Но трикратният министър председател все подминаваше политическите критерии, заместени от полицейския напън на тогавашния Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов и безрезултатните му акции, както и от опрасканата през 2015 година правосъдна промяна. Едва ли обаче някой в България има илюзии, че разширението на Шенгенското пространство е автоматизиран резултат от процеса на техническа оценка.
Какво би означавало присъединението към Шенген
Истинска или фиктивна е задачата “Шенген ”, която години наред си поставяха Борисов и Цветанов? Присъединяване към Шенген значи засилен надзор и контрол на външната граница на Европейски Съюз, което ще рече и на Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево. Това сигурно би попречило на една частна компания със съмнителни акционери да приватизира не просто един граничен пункт, а входа от Изтока към Запада. За “Гранична полиция ” Шенген също е добра опция да реши най-малко част от актуалните проблеми, които разкри неотдавна служебният вътрешен министър Иван Демерджиев – дефицит на чиновници, липса на техника и коли, проблеми с техническото застраховане на южната граница, която е и външна за Европейски Съюз. Сред тях и корупцията, обвързвана с трафика на хора, дрога и други през границата.

През 2010 година против присъединението на България към Шенген се оповестиха Франция и Германия, а президентът на Румъния Траян Бъсеску обществено призна, че “големите проблеми са в правосъдната система ” и пое политическата отговорност за отхвърлянето на страната му. В България Борисов не е поел такава, само че сигурно ще се поспори чии са заслугите, в случай че въпреки всичко Шенген се разшири.

Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.