НЗОК решава съдбата на десет болници до края на месеца
Десет лечебни заведения са застрашени от закриване, превръщане или приватизиране, в случай че НЗОК не им разреши да наемат в допълнение експерти на 4-часов работен ден. Това излиза наяве от стенограмата от съвещанието на Надзорния съвет, извършено на 17 октомври.
Чрез шефовете на РЗОК МБАЛ Ардино, МБАЛ „ Проф. доктор Константин Чилов “-Мадан, МБАЛ – Девин, МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски ” – Кърджали, МБАЛ „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ – Ловеч, МБАЛ „ Проф. Димитър Ранев “ – Пещера, МБАЛ „ Живот + “ – Крумовград, МБАЛ – Харманли, МБАЛ „ Д-р Стойчо Христов “ – Севлиево и МБАЛ „ Проф. доктор Асен Шопов “ – Златоград молят за изключение, което е обвързвано с броя на медицинските експерти – анестезиолози и неонатолози.
„ Ако не се позволи на тези лечебни заведения да наемат в допълнение експерти и тези здравни лечебни заведения затворят, това значи, че всички тези случаи, които са минали през тях, а те са от порядъка на над 20-30 000 минали пациенти,
няма да има къде да организират лекуването си
Има две регионални лечебни заведения, а по-голямата част от тези лечебни заведения са в по този начин наречените труднодостъпни и отдалечени места. Т.е., това са лечебни заведения, които имат и по-различни функционалности “, споделя шефът на Здравната каса Станимир Михайлов.
Според представителя на КТ Подкрепа Теодор Василев обаче тази молба не би трябвало да бъде изпълнена без обстоен разбор. „ За да се изпълнят избраните условия, лечебните заведения подписват контракти за по 4 часа с разнообразни експерти от другите краища на България. Никой не си е дал сметка, с изключение на формалното осъществяване, че имаш контракт със надлежно здравно лице, което дава отговор на тази компетентност, дали тази активност, която ще бъде осъществена, е допустимо осъществима, ще даде ли качество и гаранция на хората, които се лекуват в тези лечебни заведения “, споделя той.
Василев дави образци с болничното заведение в Мадан, която е сключила контракт с доктор, който е на главен трудов контракт в Ямбол, болничното заведение в Девин пък е сключила контракт с доктор от Пловдив, а болничното заведение в гр. Кърджали е сключила контракт с доктор от Стара Загора. „ Болницата в Харманли напълно ще разчита на външни експерти на по 4 часа и с това ще се подсигурява нейната здравна адекватност. Как тези лекари, без нито един локален доктор по специалността, по какъв начин ще осъществят нужното качество и осъществяване на своите отговорности?
Тези лечебни заведения и до този миг са били по линията на изключенията,
т.е. нищо не се е трансформирало по отношение на предходния рамков контракт, макар че са минали няколко години, когато отново по линия на изключенията сме дали своето единодушие. И за какво тези неща, като условия по тези клинични пътеки, като се знае казуса с анестезиолозите, не са поправени условията по пътеки в НРД? Защо би трябвало Надзорният съвет да се намесва и да взима такива решения за всеки обособен рамков контракт? Това към този момент не се касае за изключение, а се касае за процедура “, споделя той.
Василев получава поддръжка и от представителя на пациентските организации адв. Пламен Таушанов, който акцентира, че тези лечебни заведения от дълго време имат проблеми. „ Когато болничното заведение в Девин имаше 2 млн. лева задължения, се реши, че сходна болница на 30-40 км от Смолян не е нужна. Може да е медицински център, може да има незабавен център, няма потребност да има 100 кревати, само че се продължава желанието през анестезиологията да се търсят запаси, с цел да може да се реализира някаква активност. Тя не може да се реализира на практика активност по този метод с гостуващи от 100, 200 и повече километра експерти. След като няма нужните експерти, не следва да се поддържа сходно нестимулирано предложение, а в същото време не съм склонен с сътрудника обаче, че би трябвало да се снижават критериите, с цел да може да се извършва обещано равнище на подготвеност “, споделя той.
Представителят на Българската търговско-промишлена палата Тодор Воденичаров, въпреки да е склонен с казаното, декларира, че Надзорният съвет не може да поеме отговорността тези лечебни заведения да бъдат затворени с един административен акт.
„ Аз не мисля, че това би трябвало да е решение на Надзорния съвет, в смисъл би трябвало ние да решим ориста на обещано лечебно заведение. Това би трябвало да бъде част от един разбор на картата на лечебните заведения, които съществуват, кои имат опция да съществуват и кои не. Това би трябвало да се направи, съгласно мен, в работна група от Министерство на здравеопазването дружно с НЗОК, само че на напълно друго равнище на обрисуване на сходен вид разбор, който да е основан на това до каква степен има човешки запаси, до каква степен има нужда от тези лечебни заведения,
с цел да се направи обосновано предложение някои от тях да се преобразуват в медицински центрове, други да се приватизират
Това го е споделил министърът за публично-частно партньорство. Защото по сходен метод това е форма на оцеляване “, споделя ръководителят на Надзорния съвет доцент Михаил Околийски.
Според представителя на БСК проф. Григор Димитров казусът е, че тази процедура съществува от години. „ Ако бяха взели ограничения, да привлекат специализанти, да има хора, които да ги обучат, този проблем нямаше да стои. Ние всъщност какво вършим? Отлагаме един назрял проблем още веднъж. Създаваме работна група. Тя ще направи разбор, само че казусът си стои. Аз поддържам това, което сподели доцент Околийски, само че бих желал в тази тематика да бъде замесен и Българският лекарски съюз, и дружно да разгледаме какво е ситуацията. Защото не е изключено след две съвещания да имаме още веднъж оферти за взимане на сходни ограничения. Ние какво вършим, Надзорният съвет? Ние поемаме отговорността за качеството на активността в тези лечебни заведения. Много огромна отговорност “, безапелационен е той.
По време на съвещанието излиза наяве, че десетте лечебни заведения ще продължат да работят до постановяване на отвод.
„ Нека да отложим решението, само че дано да гледаме болница по болница. Ако би трябвало да извикаме в София шефовете на лечебни заведения и РЗОК, шефът да организира диалози с тях с всички благоприятни условия, които имат при тях, болничното заведение да не бъде закрита, в това число и това, което се предлага. И на идващото съвещание да имаме за всяка болница тъкмо виждане, планове и тогава да вземем решение “, предлага проф. Димитров.
На финала на разискването Надзорният съвет взима решение да се отсрочи гласуването по тази точка, като в същото време се разпореди да се направи разбор и диалози с шефовете на РЗОК и лечебните заведения в период от 10 календарни дни.
Стенограмата от съвещанието може да видите
Чрез шефовете на РЗОК МБАЛ Ардино, МБАЛ „ Проф. доктор Константин Чилов “-Мадан, МБАЛ – Девин, МБАЛ „ Д-р Атанас Дафовски ” – Кърджали, МБАЛ „ Проф. доктор Параскев Стоянов “ – Ловеч, МБАЛ „ Проф. Димитър Ранев “ – Пещера, МБАЛ „ Живот + “ – Крумовград, МБАЛ – Харманли, МБАЛ „ Д-р Стойчо Христов “ – Севлиево и МБАЛ „ Проф. доктор Асен Шопов “ – Златоград молят за изключение, което е обвързвано с броя на медицинските експерти – анестезиолози и неонатолози.
„ Ако не се позволи на тези лечебни заведения да наемат в допълнение експерти и тези здравни лечебни заведения затворят, това значи, че всички тези случаи, които са минали през тях, а те са от порядъка на над 20-30 000 минали пациенти,
няма да има къде да организират лекуването си
Има две регионални лечебни заведения, а по-голямата част от тези лечебни заведения са в по този начин наречените труднодостъпни и отдалечени места. Т.е., това са лечебни заведения, които имат и по-различни функционалности “, споделя шефът на Здравната каса Станимир Михайлов.
Според представителя на КТ Подкрепа Теодор Василев обаче тази молба не би трябвало да бъде изпълнена без обстоен разбор. „ За да се изпълнят избраните условия, лечебните заведения подписват контракти за по 4 часа с разнообразни експерти от другите краища на България. Никой не си е дал сметка, с изключение на формалното осъществяване, че имаш контракт със надлежно здравно лице, което дава отговор на тази компетентност, дали тази активност, която ще бъде осъществена, е допустимо осъществима, ще даде ли качество и гаранция на хората, които се лекуват в тези лечебни заведения “, споделя той.
Василев дави образци с болничното заведение в Мадан, която е сключила контракт с доктор, който е на главен трудов контракт в Ямбол, болничното заведение в Девин пък е сключила контракт с доктор от Пловдив, а болничното заведение в гр. Кърджали е сключила контракт с доктор от Стара Загора. „ Болницата в Харманли напълно ще разчита на външни експерти на по 4 часа и с това ще се подсигурява нейната здравна адекватност. Как тези лекари, без нито един локален доктор по специалността, по какъв начин ще осъществят нужното качество и осъществяване на своите отговорности?
Тези лечебни заведения и до този миг са били по линията на изключенията,
т.е. нищо не се е трансформирало по отношение на предходния рамков контракт, макар че са минали няколко години, когато отново по линия на изключенията сме дали своето единодушие. И за какво тези неща, като условия по тези клинични пътеки, като се знае казуса с анестезиолозите, не са поправени условията по пътеки в НРД? Защо би трябвало Надзорният съвет да се намесва и да взима такива решения за всеки обособен рамков контракт? Това към този момент не се касае за изключение, а се касае за процедура “, споделя той.
Василев получава поддръжка и от представителя на пациентските организации адв. Пламен Таушанов, който акцентира, че тези лечебни заведения от дълго време имат проблеми. „ Когато болничното заведение в Девин имаше 2 млн. лева задължения, се реши, че сходна болница на 30-40 км от Смолян не е нужна. Може да е медицински център, може да има незабавен център, няма потребност да има 100 кревати, само че се продължава желанието през анестезиологията да се търсят запаси, с цел да може да се реализира някаква активност. Тя не може да се реализира на практика активност по този метод с гостуващи от 100, 200 и повече километра експерти. След като няма нужните експерти, не следва да се поддържа сходно нестимулирано предложение, а в същото време не съм склонен с сътрудника обаче, че би трябвало да се снижават критериите, с цел да може да се извършва обещано равнище на подготвеност “, споделя той.
Представителят на Българската търговско-промишлена палата Тодор Воденичаров, въпреки да е склонен с казаното, декларира, че Надзорният съвет не може да поеме отговорността тези лечебни заведения да бъдат затворени с един административен акт.
„ Аз не мисля, че това би трябвало да е решение на Надзорния съвет, в смисъл би трябвало ние да решим ориста на обещано лечебно заведение. Това би трябвало да бъде част от един разбор на картата на лечебните заведения, които съществуват, кои имат опция да съществуват и кои не. Това би трябвало да се направи, съгласно мен, в работна група от Министерство на здравеопазването дружно с НЗОК, само че на напълно друго равнище на обрисуване на сходен вид разбор, който да е основан на това до каква степен има човешки запаси, до каква степен има нужда от тези лечебни заведения,
с цел да се направи обосновано предложение някои от тях да се преобразуват в медицински центрове, други да се приватизират
Това го е споделил министърът за публично-частно партньорство. Защото по сходен метод това е форма на оцеляване “, споделя ръководителят на Надзорния съвет доцент Михаил Околийски.
Според представителя на БСК проф. Григор Димитров казусът е, че тази процедура съществува от години. „ Ако бяха взели ограничения, да привлекат специализанти, да има хора, които да ги обучат, този проблем нямаше да стои. Ние всъщност какво вършим? Отлагаме един назрял проблем още веднъж. Създаваме работна група. Тя ще направи разбор, само че казусът си стои. Аз поддържам това, което сподели доцент Околийски, само че бих желал в тази тематика да бъде замесен и Българският лекарски съюз, и дружно да разгледаме какво е ситуацията. Защото не е изключено след две съвещания да имаме още веднъж оферти за взимане на сходни ограничения. Ние какво вършим, Надзорният съвет? Ние поемаме отговорността за качеството на активността в тези лечебни заведения. Много огромна отговорност “, безапелационен е той.
По време на съвещанието излиза наяве, че десетте лечебни заведения ще продължат да работят до постановяване на отвод.
„ Нека да отложим решението, само че дано да гледаме болница по болница. Ако би трябвало да извикаме в София шефовете на лечебни заведения и РЗОК, шефът да организира диалози с тях с всички благоприятни условия, които имат при тях, болничното заведение да не бъде закрита, в това число и това, което се предлага. И на идващото съвещание да имаме за всяка болница тъкмо виждане, планове и тогава да вземем решение “, предлага проф. Димитров.
На финала на разискването Надзорният съвет взима решение да се отсрочи гласуването по тази точка, като в същото време се разпореди да се направи разбор и диалози с шефовете на РЗОК и лечебните заведения в период от 10 календарни дни.
Стенограмата от съвещанието може да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ