Депутатът от управляващото мнозинство Тома Биков в характерния си стил

Депутатът от ръководещото болшинство Тома Биков в присъщия си жанр надали не разгласи за триумф на ГЕРБ "Суджукгейт ", тъй като партията се е справила експресно с него в рамките дневно. И той, както Цветанов, акцентира, че всеки прави неточности, значимо е по какъв начин партията излиза от обстановката. А тя го е направила експресно и с гросмайсторска точност. За разлика от Българска социалистическа партия, които се ослушвали за техния народен представител Манол Генов, чийто имунитет бе пожелан поради ромските гласове в Асеновград.

Биков може да го каже. Колко други неща сподели през последните няколко години, които си стоят добродушно в архивите на новинарските уеб сайтове. По едно време заявяваше, че ще даде благо и драго, та Борисов да не повтори мандата си. После му стана нещо и оказа помощ на Бойко да го потрети. Подобно на Антон Тодоров - Катарзиса, който се чуди къде да скрие останалите екземпляри от книгата си "Шайка ", отдадена на днешните му началници.

Други пък постановат гледната точка, какъв брой хубаво било, че се занимаваме с дребнотемия и битови кавги, като суджуците за Бойко и другите гейтове от този сезон. Защото, видите ли, това означавало, че нямаме по-крупни проблеми. Страхотно. Оставаше и да е истина и да стартираме всенародни тържества послучай приключилия Преход.

Всички, които се упражняват по тематиката доста добре знаят, че суджуците ни ги подмятат точно, с цел да отвличат мислите ни от значимите неща. От същински значимите проблеми, които ни пречат да отлепим от последното място в Европейски Съюз. Често това не са просто проблеми, а откровени свинщини. Но подчертава ли се два дни върху същински проблем, по незабележим сигнал цехът за суджуци отваря и медиите изсипват самосвала върху фенове, слушатели и читатели, оставяйки ги без мирис от ароматните салами.

Нещо като трудовата терапия в психиатричните клиники. Болните би трябвало да са ангажирани непрестанно с някаква активност, с цел да не остават уединено с уплахите си и да изпадат в рецесии. И народът, не запомнил за момент тегобите и окаяния си витален стандарт, стартира да се забавлява, съчинявайки вицове за колбаси.

Подобен креативен подтик преди време раждаше вицовете за Тодор Живков. Които не променяха нищо, само че си изпълняваха ролята на отдушник. Затова и Тато им се смееше. Защото знаеше, че те работят за него. Така и през днешния ден. Като не може да промени нищо, народът търси разтуха в творчеството и словесните импровизации. За седмица попаднах на най-малко 50 вица за суджуци. И сигурно Борисов е удовлетворен. Цацаров го злепостави с деликатесите, само че му свърши огромна услуга. Спряха да го питат за публичните и политически язви. Вместо това - колбаса, та колбаса. И Бойко излезе победител и от тази обстановка. Заяви, че персонално те, ГЕРБ, дружно с ДАНС, са предали на прокуратурата пакостите на Живко Мартинов. Точка.

А ние? Ще живеем ли в миналото в естествена страна или ще продължим живуркането, до момента в който съчиняваме вицове за подхвърлени суджуци...